30/10/2026
Какви резултати трябва да постигне следващият дългосрочен бюджет на Европа и какви принципи трябва да ръководят как се изразходва?
Тази седмица ЕСВП, Европейската комисия в България и Polish Embassy in Sofia събраха политици и експерти, за да обсъдят приоритетите и принципите, оформящи Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г.
Откривайки конференцията, европейският комисар Пьотър Серафин представи аргумента за колективни инвестиции: „Всяко едно евро, похарчено съвместно на европейско равнище, може да донесе повече полза, отколкото едно евро, похарчено поотделно по двадесет и седем различни начина. Без общи ресурси няма да има и общи проекти. […] Първо, трябва да гарантираме, че всеки похарчен евроцент носи максимален ефект. И второ, трябва да се уверим, че нито едно евро не попада в грешни ръце.“
В дискусия, модерирана от Vessela Tcherneva, вицепремиерът на България Атанас Пеканов и държавният секретар по европейските въпроси на Полша Игнаци Ниемчицки призоваха за амбициозен бюджет, който подкрепя отбраната и конкурентоспособността, без да пренебрегва сближаването.
„Политиката на сближаване е политика на растеж“, подчерта Немчицки, оспорвайки идеята, че конвергенцията и конкурентоспособността са конкуриращи се цели. Пеканов подчерта подкрепата на България за обвързване на финансирането от ЕС с реформи: „Ние сме съгласни с подхода, базиран на изпълнението и резултатите“, подчертавайки важността на върховенството на закона и демокрацията. Тяхната дискусия подчерта споделените опасения относно използването на приходите от търговия с емисии за финансиране на бюджета на ЕС и необходимостта да се помогне на българските и полските компании да имат достъп до централно управлявано финансиране.
Експертният панел, модериран от Maria Simeonova, събра икономиста Лъчезар Богданов и експерта по върховенството на закона Даниел Смилов, за да разгледат как условността, отчетността и реформите могат да превърнат разходите на ЕС в значими резултати.
Богданов призова участниците да гледат отвъд показателите за усвояване на средства, като изтъкна, че „дори и изобщо да нямаме корупция“, ключовият въпрос остава „дали постигаме нещо с похарчените пари“. Смилов подчерта, че европейският надзор трябва да бъде съпроводен от ангажираност на национално ниво: „Не бива да разчитаме единствено на Европейския съюз за решаването на проблемите, свързани с върховенството на закона или дефицитите в демокрацията в държавите членки.“