АБАП - Асоциация на българските анимационни продуценти

05/08/2026

Тази година, АБАП и българската анимация нямаха щанд на най-мащабния анимационен фестивал в европа - ANNECY 2026, въпреки одобреното финансиране като част от Националния културен календар за 2026. Организаторите на фестивала правиха компромис със забавените плащания от страна на България през 2024 и 2025. През 2026 получихме потвърждение за финансирането буквално 4 седмици преди събитието, когато вече бяхме отказали щанда и беше невъзможно да се създадат необходимите елементи. Всички щандове на асосиации се подкрепят от съответените държави, като реклама на дадената страна и нейната култура. Фестивалът в гр. Анси се посещава от над 15 000 човека от цял свят.

България имаше щанд за първи път през 2024 г. и 2025г., благодарение на подкрепата на Министерство на културата. През 2026 г. сме една от многото потърпевши организации от проблемното администриране на принципно добрата инициатива за Национален културен календар. Надяваме се новата администрация да спази поетите ангажименти и да подпомогне вече одобрените български културни организации и събития, които все още могат да бъдат спасени и проведени.

🚨 ДЕСЕТКИ ФЕСТИВАЛИ И ЗНАЧИМИ КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ СА НА РЪБА ДА НЕ СЕ РЕАЛИЗИРАТ 🚨

⏳ Вече 3 месеца откакто представители на културни организации и професионални сдружения от независимия сектор отправят официални призиви към вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев, вицепремиера Иво Христов, министъра на културата Евтим Милошев и членовете на Комисията по култура и медии към Народното събрание за спешно предприемане на действия по осигуряване на финансиране за събитията, включени в Националния културен календар за 2026 г.

📋 Десетки фестивали и значими културни прояви вече са преминали през законово установената процедура по кандидатстване и експертна оценка, одобрени са по реда на чл. 21 от Закона за закрила и развитие на културата и са включени в Националния културен календар с Решение № 956 на Министерския съвет от 30 декември 2025 г. Въпреки това към момента липсва публична информация дали средствата за тяхното реализиране са осигурени.

⚠️ За организаторите това означава реален риск културни събития с национално и международно значение да не се състоят. Подготовката на подобни фестивали започва месеци, а понякога и година по-рано, с поети ангажименти към артисти, културни институции, международни партньори, технически екипи и доставчици. Липсата на яснота поставя под заплаха не само провеждането на отделни прояви, но и устойчивостта на целия културен сектор.

📢 Авторите на писмата подчертават, че включването в Националния културен календар не е само признание за културната стойност на дадена инициатива, а и ангажимент на държавата към нейното реализиране. Липсата на реално финансиране обезсмисля проведените конкурсни процедури, поставя организаторите в изключително трудна ситуация и създава несигурност за бъдещето на културния сектор.

🎬 Показателен за последиците от подобно забавяне е и случаят, посочен от АБАП – Асоциацията на българските анимационни продуценти. Поради значителното забавяне в осигуряването на финансирането тази година България не е имала национален щанд на най-големия анимационен фестивал в Европа, въпреки че участието е било с одобрено финансиране. Според представителите на сектора подобни ситуации нанасят сериозни щети върху международното присъствие и авторитета на българската култура.

🙏 Представителите на културната общност призовават държавните институции да предприемат необходимите бюджетни и административни действия, за да гарантират провеждането на събитията от Националния културен календар за 2026 г. Защото зад всяка културна проява от такъв мащаб стоят не просто дати в календара, а творци, публика, местни общности и културни традиции, които създават обществена стойност и заслужават последователна държавна подкрепа.

❗ Към момента на изпращане на това съобщение няма официална информация какво ще се случи с десетките проекти, за поредна седмица въпросът не е включен в дневния ред на Министерски съвет.

🤝 Сред организациите, подкрепили призива, са Международен театрален фестивал „Есенни театрални срещи в Русе“, РЦСИ „Топлоцентрала“, Сдружение „Независим културен сектор“, Асоциацията на сценографите в България, Българската музикална асоциация, „София Арт Мениджмънт“ ООД, „Гранде АРТ“ ЕООД, Продуцентска къща „Пирина“ ЕООД, Фондация „София диша“, АБАП – Асоциацията на българските анимационни продуценти и др.

Ако има още потърпевши, които не са се присъединили към вайбър групата на засегнатите - могат да ни пишат съобщение тук и ще ги добавим.

Министерство на културата
Министерски съвет на Република България

31/07/2026

Днес беше публично заявена подкрепата на българската филмова общност за членството на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ във FilmEU – инициатива, обединяваща 8 престижни висши училища в Европа, която има ключово значение за развитието на висшето образование и филмовата индустрия в България. АБАП се включи към писмото за подкрепа.

Бихме искали да обърнем внимание, че членството на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ във FilmEU е заплашено изцяло поради действията на сегашната администрация и ръководство на НАТФИЗ. След публикуването на одитен доклад на МОН и изказване на министъра на образованието днес става ясно, че в академията са констатирани редица нередности, включително със средства от инициативата FilmEU. Вече над месец преподаватели и студенти протестират срещу ръководството на академията. УС на АБАП заявява своята публична подкрепа за протестиращите преподаватели и студенти, както и подкрепа за техните искания. Вярваме, че с наличната публична информация нещата трябва да се казват ясно и конкретно. Призоваваме за ясна институционална позиция по казуса.

Нарушаването на правилата не може да се оправдава с академичната автономия. Един университет е нищо без студенти. При възможност за обучение в цяла Европа, българското висше образование създава скандали и отблъсква собствените си таланти. Какво е посланието? При продължаване в сегашната посока, ръководството на НАТФИЗ ще изолира академията и ще изгони останалите студенти с интерес да се реализират тук. За това обаче ще са виновни и всички български институции, които отказват да предприемат ясни и конкретни действия за разрешаването на конфликта.

17/07/2026

Днес УС на АБАП внесе официално становище в НС относно проектобюджет 2026г. Копираме текста на становището:

ДО
Г-Н ЕВТИМ МИЛОШЕВ, МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА,
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ,
ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ НАРОДНО СЪБРАНИЕ,

УВАЖЕМИ Г-Н МИЛОШЕВ,
УВАЖЕМИ Г-Н ДОНЕВ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ,

От името на АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ АНИМАЦИОННИ ПРОДУЦЕНТИ (АБАП) внасяме становище относно проектобюджета за култура на Република България за 2026 и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2027 - 2028 г.

Мисията на АБАП е да подкрепя създаването на качествено българско анимационно съдържание, което да отговаря на съвременните световни стандарти. Нашите членове реализират първите международни копродукции на анимационни сериали в историята на българската анимация, с партньори от редица европейски страни. В момента наши членове имат и няколко успешни копродукции с Българската национална телевизия, като предстоят и бъдещи амбициозни проекти - анимационни сериали и пълнометражни анимационни филми с международно участие и разпространение.

Приветстваме и изразяваме силна подкрепа към заявените цели в програмата за сектор филмопроизводство, а именно Подпомагане създаването на конкурентноспособни български игрални, документални и анимационни филми, разпространението и международното позициониране на българското кино;

На база заявените цели, бихме искали да адресираме няколко конкретни точки:

1. Фактологически некоректна обосновка относно разходите за анимационни филми;
2. Въпреки заявения фокус върху разрастване на възможностите за копродукция, при заявените стойности е невъзможно български продуценти да се включат в анимационни копродукции, и остава силно затруднено включването на страната в копродукции на европейско ниво;
3. Липса на планиране за въвеждане на AVMS директивата, която да доведе до допълнителни средства в бюджета на Министерството на културата и съответно - допълнителни средства за филмопроизводство;
4. Засилване ролята на Българска национална телевизия в производството на съдържание за детска и младежка аудитория, чрез предложение за допълнително пояснение в бюджета на телевизията;
5. Приветстваме увеличението на бюджета за филмопроизводство, администриран от ИА “Национален филмов център”, но сме обезпокоени от липсата на планирано увеличаване на административния капацитет на агенцията;

1. Фактологически грешна обосновка относно разходите за анимационни филми

От АБАП сме обезпокоени от фактологично грешната констатация на страница 73: “От 2005г., когато влезе в сила Законът за филмовата индустрия, е констатирана стабилност на разходите за документални и анимационни филми.”

От статистиката на ИА “НФЦ”* се вижда, че разходът за анимация само за последните 4 години е нараснал 10 пъти. От 91 000 евро през 2021, до 1 038 127 евро през 2025г.
Допълнителна проверка в публичния архив на агенцията показва, че спрямо заповед 75 от 30 юни 2014 г., средната стойност за производство на минута анимация е била определена на 4500 евро (8800 лв.) В заповед 32 от 02.02.2026г, средната стойност за минута анимация е вече 7 736.08 евро. Статистика за 2005 г. не успяхме да намерим. Средните стойности за минута анимация се определят от НСИ и служат за основа на част от бюджетите на ИА “НФЦ”.

Съответно констатацията, че от 2005 г. се констатира стабилност в разходите е силно подвеждаща и неточна.

Важно е да се вземе предвид, че статистика на НСИ също не е пълна. Средните стойности за минута анимация изключват анимацията произведена без подкрепата на ИА “НФЦ”, тоест изцяло на частен принцип или като наемна работа (сървис). Статистиката изключва и средната стойност на минута анимация в условия на копродукция, което от своя страна изключва европейския пазар и силно изкривява стойностите. Въпреки това, налична статистика има. Без да е ясно защо обаче, в Закона за филмовата индустрия средствата за анимационни сериали са обвързани със средният бюджет на определен брой документални филми, въпреки наличната статистика за стойност на минута анимация и съществено различие в двата вида кино.

Предлагаме това спорно определение да отпадне и да се планира актуализация, която да вземе предвид спецификите на анимационната продукция и изложените по-долу точки, като обвърже финансирането за анимация с конкретната стойност за минута.

2. Приветстваме описаната като позитивно явление цел в бюджетната програма на страница 69 - Разширяване възможностите за достъп до европейски фондове и програми, но искаме да насочим внимание, че със заявеният подход това би било невъзможно за анимационната индустрия.

В момента, наличните средства за копродукция на анимационни филми по ЗФИ, които ИА “НФЦ” разпределя, са около 50 000 евро за продукция. В проектобюджета не е планирана промяна. Тази сума стига за 0.6% участие в средна европейска копродукция. С допълнителни усилия и чрез средства от програма МЕДИА, евентуална подкрепа от БНТ, компромис при стойността на труда и собствена инвестиция, българските продуценти са успявали да достигнат до 1.6% участие. Тези проценти са обидно ниски и изцяло неконкурентоспособни.

При пълнометражните анимационни филми, наличните средства не покриват дори минималните 10%, за да се счита филмът за европейска копродукция, или 5% при три страни, съответно местните анимационни продуценти нямат достъп до европейско финансиране на стойност общо 1 милион евро от програма МЕДИА и фонд ЕВРОИМАЖ.

При собствени продукции, с комбинация от всички налични в България за 2025 финансирания, а именно - ИА “НФЦ”, БНТ и НФК (ако се запази направление екранни изкуства), българските анимационни продуценти могат да се надяват да съберат между 1.4% и 2.8% от средния европейски бюджет за анимационен сериал. При пълнометражен анимационен филм, местните продуценти могат да се надяват на между 6% и 8% от средният бюджет, съответно между 6% и 8% собственост над собствената си продукция.

С така организираната подкрепа, местните продуценти губят изцяло собствеността върху продукцията си при привличане на външни копродуценти, съответно - това не се случва. Заради ограниченото местно финансиране, се изключва и възможността за европейско финансиране, което да допълни малкото налична местна подкрепа. Така местните продуценти допълнително губят до 1 милион евро на продукция - сума, която може да се инвестира директно в българската анимационна индустрия. В резултат на това, България никога не е произвеждала собствен ефирен анимационен сериал.

Пълнометражните ни анимационни филми са с микробюджети и трудно се конкурират дори и с нискобюджетните европейски копродукции.

В същото време, България остава над средното ниво за ЕС като консуматор на анимационно съдържание. Дори и с ограниченото местно финансиране, българските студиа имат участия в номинирани за Оскар пълнометражни филми, появяват се първите анимационни сериали като микро-копродукции, а тази година - по BBC за пръв път ще бъде излъчен анимационен сериал, копродуциран с България. Професионалистите в сферата на анимацията в България реализират продукция за всички международни платформи и канали, но в продължение на години нямат необходимата подкрепа на местно ниво за собствено производство.
Без промяна в принципа на определяне на финансовата подкрепа, българската анимационна индустрия ще остане изолирана от Европа и международните пазари, въпреки този доказан потенциал. При постоянно увеличение на цената за живот в страната и бързото развитие на силно конкурентно финансиране във всички останали страни в ЕС, е вероятно този потенциал да бъде изгубен и малкото останали анимационни студиа в страната да изнесат продукцията си в чужбина, където условията са по-добри.

При сегашните условия, от бюджета на ИА “НФЦ” за международни копродукции, който за 2025г. е близо 1 800 000 евро (сама по себе си малка сума за програма за филмова копродукция), максималната налична подкрепа за анимационна копродукция е само 50 000 евро (2.7% от наличното финансиране).

Средствата за български анимационен сериал са 89 504 евро. За справка, дори и спрямо определенията за минута анимация от НСИ, това стига за 12 минути анимация за сериал и около 6.5 минути анимация при копродкуция. С такава налична подкрепа, трудно може да се говори за конкурентно присъствие в чужбина и износ на съвременна българска култура, нито за привличане на инвеститори. Тук не става въпрос за липса на средства, тъй като с няколко промени, страната ще може да привлече в пъти повече като финансиране от ЕС и като външни инвестиции, дори изключвайки добавената стойност при създаване на съвременна българска анимация.

Отново, предложението ни е по-ясно дефиниране на средствата за копродукция и обвързването на средствата за анимация със стойностите за минута, определен от НСИ.

3. Липсва планиране за въвеждане на AVMS директивата, която може да доведе до допълнителни средства в бюджета на Министерството на културата и съответно - допълнителни средства за филмопроизводство.

На разговорен език, европейската директива за аудио визуални медийни услуги (AVMS Directive) позволява на страните членки да наложат данък над стрийминг платформите, които функционират на тяхна територия, като процент от оборота им. Този данък може да се наложи като задължение за инвестиция в местна продукция към тези платформи, плащане към допълнителен фонд за местно филмопроизводство или пряк данък.

Спрямо публично достъпна информация, Netflix има около 300 000 абоната в България, които генерират оборот от около 27 000 000 евро годишно, при минимален абонамент. Пак според публична информация, Disney Plus има 105 000 абоната в страната, които генерират близо 10 500 000 евро. Потребителите на HBO MAX генерират допълнителни 19 200 000 евро годишно. С изключение на HBO MAX, нито една от тези платформи не инвестира и не купува българско съдържание, но използват и печелят от българския пазар. След среща в СЕМ през 2025 г., се появи и въпроса дали част от платформите имат регистрирани юридически лица и дали плащат стандартни данъци и ДДС над приходите си в страната.
Ако публичните данни са коректни, прилагането на AVMS директивата с 5% тежест би генерирало допълнителни 2 835 000 евро за българските творчески индустрии.

България е една от малкото страни в ЕС, която още е не е приложила директивата по никакъв начин. Има налични добри практики и опит, който може да се приложи и адаптира. От АБАП заявяваме готовност за сътрудничество в сферата чрез контактите ни в Animation in Europe и CEPI. Обръщаме внимание, че добрите практики включват задължително разпределение на генерираните средства за всички видове продукция, включително и анимационна. Ако тези средства отидат към един нов фонд за копродукции или ново съдържание, със задължително разпределен процент за анимация, това значително би увеличило нивото на конкурентност на страната ни.

4. Засилване ролята на Българска национална телевизия в производството на съдържание за детска и младежка аудитория, чрез предложение за допълнително пояснение в бюджета на телевизията.

През последните години Българската национална телевизия проведе първите си конкурси за предварителна откупка на анимационно съдържание. Това доведе до закупуването на няколко съвременни анимационни сериала с българско участие. Една от тези копродукции е вече споменатия сериал, който ще бъде излъчен по BBC, и вече е продаден в над 7 държави.

За момента, подкрепата на БНТ е определена на база на минималните изисквания за разпространение на програма “МЕДИА”. Така конкурсите са за 0.2% от производствената стойност на съвременен сериал, или около 16 000 евро за сериал. Докато тази подкрепа е ценна и необходима, тя не е достатъчна за стабилно участие на българските копродуценти, дори и в сътрудничество с ИА “НФЦ”. Тази сума е и абсолютно недостатъчна за създаването на български анимационни сериали, където препоръката на АБАП е поне да се дублира финансирането на ИА “НФЦ”.

Въз основа на това положително развитие, и на вече реализираните успехи дори и с това ограничено финансиране, вярваме, че обществената роля на БНТ е ключова за изграждането на съвременна анимационна индустрия. В тази връзка бихме искали да предложим внасянето на допълнителна яснота в държавния бюджет, при включване на определени минимуми в бюджета за филмопроизводство.

Добра практика би било минимум 10% от бюджета за филмопроизводство на БНТ да се насочва към продукция за детска аудитория, включително анимация и анимационна копродкуция. По този начин биха се избегнали конфликти с другите видове филмопроизводство и би се осигурило съдържание за една силно пренебрегвана аудитория, чрез създаването на регламентирана детска продукция.

5. Приветстваме увеличението на бюджета за филмопроизводство, администриран от ИА “Национален филмов център”, но сме обезпокоени от липсата на планирано увеличаване на административния капацитет на агенцията.

Сумите за издръжка на персонала на агенцията, която остава основният източник на подкрепа за местните продуценти, са намалени спрямо сумата за 2023 г. Въпреки това администрираната сума за държавна помощ е скочила близо 3 пъти – от 12 761 000 евро през 2023 г. до 29 700 000 евро за 2026 г., и по план ще продължи да расте до 32 106 000 евро за 2028 г. Въпреки ръста на средствата, който е високо оценен като положително развитие, липсата на план за увеличаване на административния капацитет на ИА „Национален филмов център“ е обезпокоителна.

Предлагаме да се проведе отворен диалог с агенцията за нейните нужди и да се обсъди увеличаване на административния капацитет с допълнителни щатни бройки. Средства за дигитализация на поне част от процесите също биха били приветствани, тъй като това би позволило по-голяма ефективност и прозрачност. Допълнителният персонал ще засили възможността за контрол и проверка. Така ще се гарантира ефективността на увеличения бюджет.
Другите държави от ЕС привличат с по-голяма финансова подкрепа, по-развити рибейт програми, но и с бърза обработка на документи и скоростно отпускане на средства. Увеличаващите се средства, администрирани от ИА „Национален филмов център“, и увеличаващата се работа налагат инвестиции в системата. Затова е нужно да се увеличи и капацитетът за администриране с нови служители и дигитализация.

Бихме искали да подчертаем, че в сложната ситуация от последните години ИА „Национален филмов център“ остана една от добре функциониращите структури за подкрепа на съвременната българска култура. Бихме приветствали бъдещото развитие на агенцията чрез допълнителна подкрепа, защото вярваме, че именно така могат да се постигнат още по-добри резултати.

В заключение, анимационният сектор дълги години е бил пренебрегван от институциите в България и е хронично недофинансиран въпреки приноса си към българската икономика. Известно ни е, че бюджетната ситуация в страната в момента е комплексна и предизвикателна. Нашата цел е да стартираме диалог. Целта е да насърчим появата на нови конкурентни механизми, които да доведат до повече инвестиции и средства в анимационния сектор. Съществуват редица добри практики, които могат да донесат множество ползи за страната, включително реклама, увеличен туризъм и положително позициониране. Надяваме се това да бъде началото на ползотворно сътрудничество и диалог.

Междувременно членовете на АБАП ще продължим да работим за развитието на съвременната българска култура и анимация.

С уважение,
УС на АБАП