HARTA

19/10/2026

Втора част на статията „Волята и свободата във византийското богословие".

Статията проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Настоящата статия е разработена въз основа на: Каприев, Г. „Волята и свободата“, в: Лекции по византийска философия (София: Изток-Запад, 2024).

Йоан Дамаскин развива мисълта на Максим и Немезий. И при него волята стои в пряка връзка с разумната природа. Свободната воля е вродена на словесната природа. Но Дам...

10/10/2026

Видео материал от представянето на книгата в Къща за срещи „Защо не?“ „Комунистическите концлагери и политически затвори в България“, с участието на
автора Борислав Скочев, Деница Видолова от фондация „Софийска платформа“ и модератора на събитието Тодор Велчев (сдружение ХАРТА). Благодарим на всички участници и гости за смислената вечер! Видеозапис - в първия коментар под тази публикация.

9.10.2026 г., Къща за срещи „Защо не?“С участието на: Борислав Ско...

10/10/2026

05/10/2026

Заповядайте на представяне на книгата - справочник: „Комунистическите концлагери и затвори в България“.
https://spisanie.harta.bg/novini/1176
Изданието се осъществява с помощта на фондация „Софийска платформа“. Издател ,,Сиела''
https://www.ciela.com/komunisticheskiж-kontclageri-i-politicheski-zatvori-v-bylgaria-spravochnik.html
Организира сдр. ХАРТА.

КОГА
9 октомври, 2026 г. (петък), 18:30 ч.
КЪДЕ
Къща за срещи „Защо не?“,
ул. Солунска 49, София;

С участието на:
Борислав Скочев (автор), Деница Видолова (фондация „Софийска платформа“),
Тодор Велчев (сдружение ХАРТА).

27/09/2026

В българската история думата "независимост" има особено значение. На 22 септември 1908 г. България обявява своята Независимост и заявява пред света правото си сама да определя своето бъдеще. Този исторически акт показва, че независимостта е не просто желание да бъдеш свободен, а стремеж да носиш сам отговорността за собствените си решения. Именно затова празникът може да бъде свързан и с личната свобода на човека. Тази връзка е особено важна, когато говорим за религиозните общности.

За независимостта като право и отговорност разговорят проф. Мони Алмалех, преподавател в НБУ и професор в Институт за български език при БАН, и доц. Тодор Велчев, съосновател на сдружението за християнска апологетика ХАРТА и преподавател в катедра "Астрономия" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Целият разговор на Ана-Мария Кръстева с проф. Мони Алмалех и доц. Тодор Велчев можете да чуете в предаването "Сътворението" по БНР.

В българската история думата "независимост" има особено значение. На 22 септември 1908 г. България обявява своята Независимост и заявява пред света правото си сама да ....

16/09/2026

Списание ХАРТА представя нова статия на нашия сътрудник и член на сдружение ХАРТА, Александър Александров: "Волята и свободата във византийското богословие (част 1)".

Статията проследява една основна линия във византийската богословска традиция: човешката свобода е реална, без да бъде независима от Божията благодат; Божието провидение е всеобхватно, без да се превръща в предопределение на човешките дела; спасението и обожението се мислят като синергия между Божието действие и свободното съдействие на човека.

Настоящата статия е разработена въз основа на: Каприев, Г. „Волята и свободата“, в: Лекции по византийска философия (София: Изток-Запад, 2024).

През 529 г. вторият събор в Оранж, формиран в радикално августинистки дух и председателстван от епископ Цезарий Арлски, осъжда учението за волята у Йоан Касиан, причи...

04/09/2026

Алберт Швайцер (1875–1965) е елзаски лекар, християнски мисионер, философ и музикант. Световна известност му носят неговите богословски изследвания, както и дългогодишната му лекарска и мисионерска дейност в Ламбарене, Габон. През 1952 г. е удостоен с Нобелова награда за мир заради своята хуманитарна дейност и философията на „страхопочитанието към живота“, която поставя човешкото достойнство и уважението към всяко живо същество в центъра на етичния живот.

Най-известните богословски произведения на Швайцер са "Търсенето на историческия Христос" (The Quest of the Historical Jesus, 1910) и "Мистиката на ап. Павел" (Mystik des Apostels Paulus, 1931). "Търсенето на историческия Христос" представлява критика на възгледите на изследователи, повлияни от протестантския либерализъм и от романтизма. Заключението на книгата ще влезе в историята на богословието от XX век:

"Той (Исус) идва при нас като Непознат, като човек без име, от древността; Той идва при онези мъже край езерото, които не са Го познавали. Той ни казва същото слово, както и на тях: „Следвай Ме!“ И ни въвежда в задачата, която Той трябва да изпълни в нашето време. Той заповядва. И на онези, които Му се покоряват, били те мъдри или прости хора, Той ще разкрие Себе Си в трудностите, в конфликтите, в страданията, през които трябва да преминат в общение с Него, и като една непостижима тайна, те ще научат от собствения им опит Кой е Той."

https://spisanie.harta.bg/quote/1173

04/09/2026

В новата ни историческа статия разказваме за Алберт Швайцер – лекар, християнски мисионер, философ и музикант, чиито богословски трудове, мисионерска дейност и философия на „страхопочитанието към живота“ продължават да вдъхновяват и днес. Днес се навършват 61 години от неговата смърт.

Прочетете повече за живота, делото и наследството на носителя на Нобелова награда за мир.

Наскоро беше присъдена поредната Нобелова награда за мир. Бегъл преглед на списъка с нейните лауреати назад във времето показва, че те почти винаги са политически ....