Фондация "Български адвокати за правата на човека"

13/10/2026

Днес 13 октомври 2026г. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ (БАПЧ) и Българският хелзинкски комитет (БХК) подадоха сигнал до Върховна касационна прокуратура за евентуални военни престъпления във връзка с нападенията срещу търговски кораби в Черно море на 6 и 13 октомври 2026 г.

Настояваме за своевременно и ефективно разследване. Обстоятелствата около нападенията трябва да бъдат изяснени и доказателствата събрани и запазени.

Липсата на перспектива за незабавен резултат не е основание за бездействие. За военните престъпления няма давност.

Събраните днес свидетелски показания, документи и веществени доказателства могат да се окажат решаващи за търсенето на наказателна отговорност години по-късно, включително след края на войната. Но тази възможност зависи и от това дали ще запазим доказателствата сега.

България трябва да участва активно в борбата с безнаказаността. Правосъдието може да отнеме време. Разследването обаче не бива да чака.

16/09/2026

На 14 септември Българската анти-SLAPP коалиция, от която БАПЧ е част, публикува становище в подкрепа на журналистката Десислава Николова. Подкрепяме правото на журналистите да разследват разходването на публични средства без страх от съдебен и административен натиск.

Пълното становище на коалицията:

Позиции Позор е представител на научната общност да води дело шамар срещу журналист 14 септември 2026 156 Сподели FacebookXPinterest Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща ....

26/08/2026

Седем граждански организации предложиха Андрей Янкулов и Таня Радуловска за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание.
Фондация „Антикорупционен фонд“, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Български институт за правни инициативи“, Сдружение „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „Институт за пазарна икономика“, Сдружение „Правосъдие за всеки“ и Фондация „Програма Достъп до информация“ предложиха Андрей Янкулов за член на Прокурорската колегия на ВСС и Таня Радуловска за член на Съдийската колегия.
Гражданските организации вносители на предложението работят за утвърждаване на върховенството на правото, независимостта на съдебната власт, защитата на основните права, институционалната прозрачност и доброто управление.
Възможността граждански организации да подават инициативни предложения е предвидена в процедурните правила на Народното събрание, приети на 31 юли 2026 г. Предложенията се внасят в Комисията по конституционни и правни въпроси преди номинациите от народните представители.
„Предлагаме кандидатурите на Андрей Янкулов и Таня Радуловска с убеждението, че работата на Висшия съдебен съвет изисква личности, които съчетават задълбочено познаване на съдебната власт с практически професионален опит, независимост при вземането на решения и способност да отстояват решения, основани на закона и ясни професионални критерии.
Това има особено значение в момент, когато кризата на обществено доверие в правосъдието поставя още по-високи изисквания към управлението на съдебната система“, се казва в мотивите на седемте организации.
Кои са Андрей Янкулов и Таня Радуловска?
Професионалният път на Андрей Янкулов съчетава практически, управленски и експертен опит в областта на правосъдието. Работил е като прокурор в Софийската районна и Софийската градска прокуратура, а впоследствие и като адвокат по наказателни дела. Бил е заместник-министър на вътрешните работи и заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. – заместник министър-председател и министър на правосъдието. В края на 2019 г., непосредствено след избора на Иван Гешев за главен прокурор, Янкулов подава оставка и напуска прокуратурата.
Между 2020 и 2026 г. е старши правен експерт в Антикорупционния фонд (АКФ), където разработва анализи и правни становища за наказателното правосъдие, прокуратурата и противодействието на корупцията, съавтор е на годишните мониторингови доклади на АКФ и участва в ключови разследвания на организацията като „Осемте джуджета“, „Списък за бърз контрол“ и „Холдингът на Чичко Тревичко“. Има и преподавателски и изследователски опит.
„Андрей Янкулов последователно е демонстрирал професионална независимост, почтеност и готовност да отстоява принципни позиции чрез законови средства. Показателно е решението му в края на 2019 г., след повече от десет години прокурорска кариера, да напусне прокуратурата, защото не приема „пътя, по който се води институцията“.
Като министър на правосъдието през 2026 г. той поставя сред приоритетите си възстановяването на законността при управлението на прокуратурата, активно участва в работата на ВСС и използва предвидените в закона механизми за оспорване на решения, които счита за незаконосъобразни. Публичните му позиции се отличават с професионална прецизност, умерен тон и последователна защита на независимостта и отчетността на съдебната власт“, се казва в инициативното предложение.
Таня Радуловска е юрист с близо 23 години професионален опит в съдебната власт, адвокатурата, държавната администрация и изпълнителната власт. Повече от 13 години е съдия, включително 11 години в Софийския районен съд, където достига ранг „съдия във ВКС и ВАС“ и натрупва непосредствен опит с проблемите на съдебната натовареност, организацията на работата и професионалното развитие на магистратите.
Между 2012 и 2014 г. е председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. След напускането на съдебната система през 2018 г. работи като адвокат, а през 2026 г. е заместник-министър на правосъдието, където участва активно в работата на ВСС и ръководи разработването на механизъм за защита на магистрати от натиск и неправомерна намеса. Има и дългогодишен преподавателски опит.
„Като председател на Съюза на съдиите в България Таня Радуловска се утвърждава като разпознаваем публичен глас в защита на съдебната независимост, а през 2015 г. е сред съдиите, които открито протестират срещу отстъплението от заявените конституционни промени в тази посока. Тази позиция запазва и като адвокат, а като заместник-министър на правосъдието публично настоява ВСС да изпълнява ефективно функциите си.
За повече от 20 години юридически стаж няма публично установени данни за дисциплинарни или етични нарушения. Последователността на публичните ѝ позиции и готовността да критикува институции, от които е зависело собственото ѝ професионално развитие, свидетелстват за независима преценка и устойчиво придържане към професионалните и етичните стандарти“, се казва в инициативното предложение.
Какво следва след предложението?
Днес, 26 август, следва да бъдат публикувани всички постъпили инициативни предложения. До 4 септември народните представители могат да внесат своите номинации, които могат да се основават на инициативните предложения, но могат да издигат и други лица.
В 14-дневен срок от публикуването на депутатските номинации всеки кандидат трябва да представи писмена концепция за работата си като член на ВСС. Изборът на членовете от парламентарната квота може да се проведе не по-рано от два месеца след внасянето на предложенията от народните представители, т.е. не по-рано от 4 ноември 2026 г.
Паралелно протича и изборът на членовете от професионалната квота. Сроковете за номинации са: за прокурори – до 23 август, за съдии – до 6 септември, а за следователи – до 20 септември.
Изслушванията и гласуванията са насрочени съответно: за прокурори – 17 и 24 октомври; за съдии – 31 октомври и 7 ноември; за следователи – 14 и 21 ноември.

Може да намерите пълния текст на номинациите на страницата на БИПИ.
https://bili-bg.org/11/1504/news_item.html

10/03/2026

ДО

Членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет

СТАНОВИЩЕ

Относно: Заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, свързано с разглеждане на Предложение от министъра на правосъдието с вх. № ВСС3930/20.02.2026 г. за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор (изпратено с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 4 от 26 февруари 2026 г.).

Обръщаме се към Вас,

с оглед на безпрецедентната институционална ситуация при временното упражняването на функциите на главен прокурор на Република България. Почти три години след определянето на временно изпълняващ функциите главен прокурор българският правен ред продължава да се намира в състояние на дълбока правна несигурност.

На 26 февруари 2026 година Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да изпълни своя конституционна компетентност като избере временно изпълняващ функциите главен прокурор и прекрати противоправното състояние, при което едно лице без правомощия се самопровъзгласява за носител на власт. В проведеното заседание на Пленума на ВСС мнозинството от членовете прие противоположното становище и постанови предложението на министъра на правосъдието за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор да бъде оставено без разглеждане и изпратено по компетентност на Прокурорската колегия (ПК). Това разбиране не отчита систематичното тълкуване на Конституцията и Закона за съдебната власт, както и особеното конституционно положение на главния прокурор в структурата на съдебната власт, а именно статус, различен от този на административните ръководители в системата. С този акт Пленумът на практика се самоизключи от решаването на въпроса и изрично насочи процедурата към Прокурорската колегия. Независимо от различията в правните аргументи, това институционално решение създава нова правна ситуация, която следва да бъде отчетена.

1. Съществуващ правен спор при несъществуваща правна празнота

Разискванията във ВСС се опитаха да наложат разбирането, че действащата нормативна уредба не съдържа изрично и недвусмислено решение относно компетентния орган, който следва да определя временно изпълняващ функциите и времето, през което едно лице може да заема позицията на временно изпълняващ функциите. Макар Пленумът на ВСС да е приел, че компетентна е ПК и това да е спорно решение по своя характер, то такъв спор на практика не съществува по отношение на времето, през което едно лице може да упражнява функциите на главен прокурор. След 21 юли 2025 г. лицето Борислав Сарафов няма правно основание, на което да изпълнява тези функции. Този мним правен спор оставя на заден план въпроса за професионалните и нравствените качества на Борислав Сарафов. Без да правим подробен преглед на действията на Борислав Сарафов поддържаме разбирането, че той няма необходимите професионални и нравствени качества да заема длъжността още към момента на избирането му през 2023 г. Отбелязваме само твърденията за въвлечеността му в казуси като „Осемте джуджета“, включително твърдения на Теодора Георгиева за злоупотреба с власт на Борислав Сарафов, направени в ефира на Нова ТВ на 8 март 2026 г., заетата позиция на „прегрупиране“ при освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор и недопустимото използване на Прокуратурата на Република България за лични цели с цел атакуване на Върховния касационен съд през есента на 2025 г.

2. Липса на законово изискуемите „високи нравствени качества“ по смисъла на чл. 170, ал. 5 от ЗСВ

Настоящото положение влиза в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 170, ал. 5 от ЗСВ, според които за главен прокурор се избира лице, което се отличава с висок професионализъм, безупречност в морално отношение и доказана независимост.

Наличието на системни съмнения за обвързаност на Борислав Сарафов с кръгове на нерегламентирано влияние в съдебната система е несъвместимо със стандарта за високи нравствени качества. Принципите на правовата държава изискват фигурата на главния прокурор да бъде над всякакво съмнение за пристрастност или податливост на външен натиск.

Продължителното заемане на поста без титулярен избор и при наличието на открити обществени обвинения в злоупотреба с власт (включително превръщането на институцията в инструмент за лична защита) съставлява тежко нарушение на етичните норми. Чл. 170, ал. 5 от ЗСВ съдържа материален критерий за интегритет, на който Борислав Сарафов престана да отговаря още в момента на заемане на длъжността и чието неизпълнение се задълбочава с всеки ден от неговото „временно“ управление.

Стандартът по чл. 170, ал. 5 от ЗСВ предполага личност, която да вдъхва доверие в обективността на държавното обвинение. Продължаващото упражняване на функциите от лице с толкова нисък обществен и професионален кредит на доверие делегитимира цялата прокуратура.

3. Институционалната ситуация след решението на Пленума

Решението на Пленума да остави без разглеждане предложението на министър Андрей Янкулов и да го препрати на ПК има важни последици. То означава, че в рамките на действащата институционална структура на ВСС именно ПК е органът, който следва да се произнесе по същество. В противен случай би се стигнало до парадоксална ситуация – конституционно установеният орган по администриране на съдебната власт взаимно да си прехвърля отговорността, докато кризата продължава да се задълбочава. Подобно развитие би било в очевидно противоречие с принципа за ефективно функциониране на държавната власт. Конституционният ред не допуска съществуването на управленски вакуум в ключови институции, още по-малко в прокуратурата, която упражнява централизирани правомощия по наказателното преследване.

4. Нетърпимостта на настоящото положение

Най-сериозният проблем обаче не е процедурният спор между органите на Висшия съдебен съвет. Истинският проблем е продължителността на настоящото положение. Борислав Сарафов изпълнява функциите на главен прокурор вече близо три години. Този период далеч надхвърля всякакво разумно разбиране за временно упражняване на власт. Самата идея за „временно изпълняване на функциите“ предполага кратък и ясно ограничен период, предназначен единствено да осигури институционална непрекъснатост до избора на титуляр и прилагане на принципа на мандатността като елемент за възпиране на безконтролната и неограничена абсолютна власт.

Продължаването на това положение фактически създава правен режим, който не е предвиден нито от Конституцията, нито от закона. На практика се установява своеобразен „извънреден“ модел на управление на прокуратурата – без мандат, без ясна времева рамка. Това е състояние, което трудно може да бъде съвместено с основните принципи на правовата държава.

5. Влиянието върху правната сигурност

Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд прие, че изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов не може да заема легитимно този пост след 21 юли 2025 г. Наличието на значителен брой съдебни състави, които поставят под съмнение валидността на актовете на временно изпълняващия функциите главен прокурор, показва колко дълбоко е институционалното напрежение. Правовата държава не може да функционира в условия, при които валидността на правните актове на едно от най-важните звена на наказателното правосъдие се поставя под съмнение. Подобна ситуация неизбежно води до ерозия на доверието в институциите и до нарастване на правната несигурност, то поставя под съмнение и упражняването на основното конституционно право на българските граждани – правото на защита.

6. Необходимостта от незабавно институционално решение

Поради всички изложени съображения е необходимо Висшият съдебен съвет да предприеме действия за прекратяване на настоящото положение. След като Пленумът вече е взел решение да изпрати предложението на министъра на правосъдието по компетентност на Прокурорската колегия, този орган следва да разгледа въпроса по същество и да се произнесе относно определянето на нов временно изпълняващ функциите главен прокурор. Това решение би представлявало не толкова разрешаване на всички институционални проблеми, колкото първа необходима стъпка към възстановяване на нормалността в управлението на прокуратурата.

Настоящата ситуация представлява едно от най-сериозните изпитания за българската правова държава през последните години. Продължаването на управлението на прокуратурата чрез временно изпълняващ функциите главен прокурор за почти тригодишен период е институционално и правно нетърпимо. Независимо от съществуващия правен спор относно компетентния орган, след като Пленумът на Висшия съдебен съвет е препратил предложението на министъра на правосъдието на Прокурорската колегия, именно тя следва да упражни правомощията си и да вземе решение. В противен случай кризата в управлението на прокуратурата ще продължи да се задълбочава, а фактическият правен ред, възникнал около фигурата на временно изпълняващия функциите главен прокурор, ще остане извън конституционната логика на разделението на властите и принципа на правовата държава.

Български Хелзинкски комитет

Институт за пазарна икономика

Антикорупционен фонд

Български институт за правни инициативи

Български адвокати за правата на човека

25/11/2025

Катедра „Международно право и международни отношения“, в сътрудничество с Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и Посолството на Кралство Нидерландия, организира публична лекция на проф. Хелън Дъфи – международен правозащитен адвокат и преподавател по международно хуманитарно право и международна защита на правата на човека в Центъра „Хуго Гроций“ на Университета в Лайден. Темата на лекцията е: „ЕКПЧ на 75 години: предизвикателства, конфликти, климат“.

Лекцията ще представи обзор на 75-годишната история на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, както и ключови характеристики и тенденции в развитието на системата за защита. Ще бъде разгледан приносът на механизма на ЕКПЧ за укрепване на правата на човека в Европа и в международен план, както и стратегически подходи към съдебните спорове, оценяващи въздействието на Съда през различни призми.

Акцент ще бъде поставен върху основните съвременни предизвикателства пред системата на ЕКПЧ – защитата на човешките права в контекста на въоръжени конфликти и климатичните промени. Проф. Дъфи ще представи конкретни случаи от собствената си практика, които илюстрират както значението на съдебното разглеждане на комплексните проблеми на въоръжените конфликти и защита на околната среда, така и ограниченията, които имат юрисдикционните способи за решаване на тези проблеми. Предмет на лекцията ще бъде и възможното бъдещо развитие на механизма на защита, установен в ЕКПЧ.

Публичната лекция ще се проведе на англисйки език, на 1 декември 2025 г., от 16 часа в Зала 2 на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски".