28/05/2026
През последните дни срещнах много коментари, в които хората се ядосват, че н@ркоразпространението е сведено до преследване на употребяващи и дребни дилъри.
И това е факт.
Причините:
През 2004 година (преди 22! години), закона беше променен така, че т.нар. "притежание на количество за лична употреба" беше забранено. Това автоматично доведе до множество негативни последствия:
- Полицията започна масово преследване на дребни дилъри и хора, които употребяват н@ркотици. Действие, което хем отчита висока успеваемост на преследването, хем е лесно и достъпно. Кому би било нужно да провежда скъпи и трудни разследвания, свързани с трафика и големите разпространители в тази ситуация? И защо да се навира между шамарите? Дори няма да зачеквам предполагаемите интереси на високи нива...
- Хората, които употребяват н@ркотици бяха превърнати от хора, които имат нужда от подкрепа, в престъпници. Затворите се напълниха с хора, които имат нужда от професионална помощ. Екипите от социални работници и психолози в местата за лишаване от свобода бяха поставени в невъзможност да си вършат работата ефективно. Как работиш с 50-ина лишени от свобода, които имат нужда от психиатър? Психиатри в затворите традиционно няма. Миналата година в Затвора в Кремиковци имаше и смъртен случай от сръхдоза...
В местата за лишаване от свобода в България няма нито една терапевтична програма.
- Масова стигматизация.
Вече всеки "знае", че "веднъж започнал, то е ясно, че няма спасение" и "махни ги тия боклуци".
Това са пълни глупости!
Терапията и рехабилитацията на зависими хора е успешна за огромна част от тях, ако се прилага спрямо нуждите им!
Огромна част от хората, които употребяват спорадично също стават жертви на преследване и зорлем се вкарват в този порочен кръг...
Но пък хората, които имат нужда от помощ НЕ я търсят изключително дълго време, често защото очакват да бъдат третирани по този начин, или се страхуват, че ако си признаят ще бъдат преследвани.
Близките често нямат какво да направят, но са спънати и от огромната ВИНА и СРАМ, които изпитват. Често седят и чакат да стане чудо...
Друг резултат е, че достъпната грижа за хората, които имат нужда от нея, беше оставена под нивото на абсолютния минимум. От успешни практики, каквито сме имали в края на двайсети век, днес сме под кота нула...
В България НЕ СЪЩЕСТВУВА нито една безплатна рехабилитационна програма за деца и младежи!
Безплатните места за лечение за възрастни (смятайте след 18 годишна възраст) са под СТО за страната!
В момента, в страната се развиват множество изключително дейности, които нямат никакъв контрол и измерване на ефективност. Близките плащат баснословни суми на бизнес компании, без на хората в нужда да е направена елементарна оценка на степента на зависимост. За сравнение (без Розовата къща да има терапевтична дейност) ВСЕКИ наш човек има такава оценка. Та как иначе разбираш какви са неговите нужди и как да работиш с него ефективно...
Стигмата, която прерасна в откровена демонизация, пречи жестоко при търсенето на работа, придобиването на образование и т.н. А това води до по-тежка престъпност във времето...
В периода 2014–2019 България е похарчила половин милиард лева за преследване. Но е отделила десет пъти по-малко за ВСИЧКО останало - превенция, намаляване на вредите, терапия и рехабилитация. Нямаме средства за ново такова проучване, но и нямаме очакването, че ще е по-добре, напротив...
Резултатите са налице – употребата са покачва, а възрастта пада…
Страхът от арест кара употребяващите да крият проблема си, което затруднява търсенето на медицинска помощ и увеличава риска от смърт при свръхдоза или разпространение на инфекциозни заболявания. По наши данни 89,8% от хората, които инжектират н@ркотици са позитивни за ХепС. Нивата на разпространение на ХИВ в София са се покачили от 4,4% до 12.8% за последните няколко години, в които програмите за намаляване на вредите бяха унищожени.
Ние успяхме да заработим основно заради финансовата подкрепа на обществото. Вие, хора, направихте така, че в България да има поне една програма, която да работи с хора, които в момента употребяват н@ркотици!
Долу-горе по същото време (2001) Португалия прави огромна реформа в политиките си свързани с употребата на н@ркотици.
Страната успява да овладее тежка обществена криза, преминавайки от наказания към здравеопазване. След въвеждането на декриминализацията се наблюдават драстични подобрения в ключови социални и здравни показатели.
1. Драстичен спад на смъртните случаи
Смъртност от свръхдоза: Португалия бележи един от най-ниските нива на смъртност от н@ркотици в Европа. Смъртните случаи спадат от 80 на милион души през 2001 г. до едва 6 на милион в следващите десетилетия.
За сравнение, средното ниво за Европейския съюз е около 23.7 на милион.
2. Овладяване на ХИВ епидемията
Нови инфекции: През 1999 г. Португалия има най-високия процент на ХИВ сред инжекционно употребяващите в ЕС. Новите случаи на ХИВ, свързани с н@ркотици, спадат главоломно от 1016 случая през 2001 г. до под 16 случая годишно към 2020 г., благодарение на достъпа до чисти игли и сигурни здравни центрове.
3. Ръст в желанието за лечение
Доброволна терапия: Броят на хората, които сами или чрез специализираните комисии влизат в програми за лечение и рехабилитация, се увеличава с над 60%.
Около 75% от хората с проблемна зависимост в страната са обхванати от здравната система.
4. Стабилни нива на употреба
Няма бум на консумацията:
Противно на страховете, декриминализацията не води до масово увеличаване на употребата сред населението. Напротив, употребата на н@ркотици сред най-критичната младежка група (между 13 и 18 години) всъщност намалява.
5. Облекчение за затворите и съдебната система
Освободен ресурс: Броят на хората, излежаващи присъди в затвора за престъпления, свързани с н@ркотици, спада с над 70% (от близо 3800 души през 1999 г. до около 1100 души). Натоварването на съдилищата намалява с около 90%, тъй като дребните потребители се насочват към медицински комисии, а не към съд.
Българските управляващи са тежко незапознати с темата свързана с употребата на н@ркотици и се хлъзгат по увеличаване на наказания и преследвания… И така 22 години ☹
