06/08/2026
Нека се опитаме да разбием още един мит, който се дължи на липсата на адекватна информация и стигматизирането на хората, които употребяват н@ркотици.
" Те са си го избрали!"
Фраза, която лесно и много опростено обяснява защо да не занимаваме обществото със зависимостта към н@ркотични вещества.
Никой не избира да стане зависим!
Зависимостта е хронично-рецидивиращо заболяване, като към най-пристрастяващите вещества тя се развива при:
- 20.9% от хората, които употребяват кокаин
- 23-25% от хората, които употребяват опиати (хероин).
Ако това Ви звучи като огромен риск и категоричен избор, нека сравним развитието на зависимост към легалните вещества:
- 67,55%! от хората, които употребяват никотинови изделия развиват зависимост.
- 22,7% от хората, които употребяват алкохол развиват зависимост към него.
И тъй като виждам масова нагласа, че хората, които имат зависимост към нелегални вещества просто трябва да променят "навиците си", да вземат да се "стегнат" и „ще спрат след една абстиненция“, ще си позволя да дам пример и с други хронично-рецидивиращи заболявания, където хората, които страдат от тях трябва "просто" да променят навиците си:
Диабет - поне 60% - 80% от случаите на захарен диабет Тип 2 (който е 90% от всички случаи) са пряко предотвратими. Преки причини за развитието му са: надномреното тегло, липсата на движение, неправилното хранене. Наследствеността играе роля, но именно лошите навици "отключват" заболяването.
А те са избор, нали?
Сърдечно-съдови заболявания – около 80% до 90% от случаите на сърдечно-съдови заболявания (инфаркти, инсулти и коронарна болест на сърцето) могат да бъдат предотвратени или са пряко предизвикани от фактори, свързани с начина на живот – тютюнопушене, нездравословно хранене с много сол, заседнал живот, прекалена употреба на алкохол, хроничен стрес и затлъстяване.
Абсолютно убедена съм, че медицинските специалисти полагат усилия да обяснят на пациентите си колко е важно да променят навиците си. Независимо от техните усилия Сърдечно-съдовите заболявания в България са водеща причина за смъртност и заболеваемост, като близо две трети от смъртните случаи в страната се дължат на тях.
И тук поведението е избор, независимо от категоричността на статистиката.
Разликата е, че докато при смяна на начина на хранене няма да изпитате абстинентни симптоми, то при прекратяване на употребата на вещества, те са наистина ужасно мъчителни.
Огромна разлика е и че зависимостта е психично заболяване, а хората, които се опитват да се справят с нея трябва да успеят някак да се справят с него, трябва напълно да променят начина си на живот, трябва да се преборят с нуждата си да притъпят психичната болка, която често е водеща при започване на употребата.
Техният път е дълъг и ужасно мъчителен, и е безкрайно труден без подкрепа и професионална помощ.
А професионалната помощ не се покрива от касата, а обикновено е ужасно скъпа…