Независима експертна мрежа - НИЕ / Network of Independent Experts - NIE

23/06/2026

През последните години с група смели логопеди се захванахме да въведем в България фигурата на комуникационния посредник, в Англия позната като justice intermediary. Сертифициран посредник от Англия дойде и обучи групата български логопеди.
❓Какво е комуникационен посредник
Комуникационният посредник подпомага комуникацията с възрастни и деца с увреждания в досъдебни и съдебни производства, за да могат те да упражнят правото си на защита и въобще правото на достъп до правосъдие. В България разкриването на престъпления срещу хората с увреждания е изключително затруднено, като се наблюдава ниско ниво на сигнализиране въобще за такива престъпления. Причините са комплексни. Една от тях е невъзможността за провеждане на ефективна комуникация и честото разбиране, че хората с увреждания не могат да комуникират и не могат да дадат достоверна информация. Надяваме се, че ще успеем да преобърнем този стереотип, особено с помощта на комуникационните посредници. Повече на техния уебсайт: https://communication-facilitators.bg
📣 Утре, 24.06, между 16:00 и 18:30 ч. наше време, Maria Krasteva, ще представи опита ни в България по въвеждането на фигурата, заедно с колеги от Мексико, Ирландия, Англия, Испания, др., които ще представят как тя работи в техните страни. Събитието ще бъде на английски език с превод на немски, румънски, сръбски. Линк за регистрация: 0e6fcf85-8b88-480f-9845-5f22637dc3a8@26bb0a57-dafc-4ea0-8985-69ed24cb1500?fbclid=IwY2xjawSnFNhleHRuA2FlbQIxMABicmlkETFubmJKVFRvQXpJb25ha1FVc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHqNgD_pctmAj88bApAz7BntxKNw0ookF4foXZ_UsMeYO_DZzEDlmJDRCk0PL_aem_3cr9S2EfhKZl51rLVqJdfw" rel="ugc" target="_blank">https://events.teams.microsoft.com/event/0e6fcf85-8b88-480f-9845-5f22637dc3a8@26bb0a57-dafc-4ea0-8985-69ed24cb1500?fbclid=IwY2xjawSnFNhleHRuA2FlbQIxMABicmlkETFubmJKVFRvQXpJb25ha1FVc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHqNgD_pctmAj88bApAz7BntxKNw0ookF4foXZ_UsMeYO_DZzEDlmJDRCk0PL_aem_3cr9S2EfhKZl51rLVqJdfw

01/06/2026

На 1-ви юни има много смях, балони, рисунки с цветни тебешири и снимки на щастливи деца. И това, разбира се, е хубаво.

Някъде между празника, усмивките и публикациите в социалните мрежи обаче остава темата за децата, които растат без някой истински да ги чуе. Децата, за които другите постоянно решават кое е „най-доброто“. Децата, които твърде рано срещат страха, самотата или насилието.

Особено когато имат увреждане.
Особено когато семейството живее в бедност.
Особено когато кризата у дома никога не свършва.

Някои от тези деца днес вероятно ще получат балони, играчки или книжки от хора с добри намерения. Ще има снимки, празници и музика. И това има значение.

По-трудният въпрос е какво се случва после.
Когато празникът свърши.
Когато публичното внимание се премести другаде.
Когато семейството остане само срещу бедността, изолацията или насилието.

В Независима експертна мрежа – НИЕ вярваме, че детето не е обект на грижа, а човек със собствен глас, достойнство и право на участие в живота си.

Подкрепата започва със семейства, които не са оставени сами в трудностите.
С училища, в които различността не води до изключване.
С хора и системи, които умеят да слушат, преди да решават вместо другия.

Може би днес е добър ден да се запитаме:
виждаме ли тези деца и какво остава за тях утре?

#НИЕ #1юни #ПраваНаЧовека

07/05/2026

Между 5-ти и 6-ти май има една нишка, която рядко назоваваме, дори рядко виждаме.

На 5-ти май говорим за правото на независим живот. На 6-ти май – за храбростта.

Звучат като различни теми. Но всъщност са едно и също движение, видяно от две страни.

Независимият живот не е даденост. Той се изгражда – в системи, които не винаги са създадени за всички. В процеси, които често са бавни. В среда, която изисква повече усилие от някои хора, отколкото от други.

И тук се появява храбростта.

Тя рядко е еднократен акт. По-често се разгръща като поредица от решения:
* да поискаш достъп
* да настояваш да участваш
* да не се откажеш, дори когато е трудно
* да работиш за промяна, дори когато тя не се вижда веднага

В Независима експертна мрежа виждаме това всеки ден – при хората, които отстояват правото си да живеят пълноценно, и при тези, които работят за системна промяна.

5-ти май е Европейския ден на независимия живот, 6-ти май е ден на храбростта.
Отбелязваме ги заедно. Защото независимостта изисква храброст.
А храбростта създава условия за независимост.

#5май #6май #НезависимЖивот #Храброст

04/05/2026

В началото на 2026 г. Комитетът за превенция на изтезанията към Съвета на Европа посети България. Очакваме неговия доклад.

Но преди него има един по-прост въпрос. Как се живее вътре в психиатричните болници?

Чуваме за напрежение в системата, провокирано от липсата на реформа, трудни условия на работа, усещане за безизходица. Това вероятно е легитимно оплакване.

Но по-важно е друго. В тези болници са настанени хора.

Хора, които често са попаднали там в момент на криза.
Хора, които разчитат изцяло на системата.
Хора, които имат нужда от грижа – и от уважение.

Хора с права. Право на достойнство. На уважително отношение (а не унизително). Право да бъдат чути, да имат информация и да вземат своите решения.

Това не винаги се случва.

Затова е важно някой да влезе, да види, да чуе и да разкаже.

Това е ролята на такива визити.

Да направят видимо онова, което иначе остава скрито.

Очакваме заключенията на Комитета. Но очакваме и ясен ангажимент от новите управяващи.

🔗 Пълната статия:

27/02/2026

Радваме се да споделим няколко моменти от януарското събитие, което проведохме в хибридна среда в рамките на проект FURI project.

В коментар ще споделим и линк към записа от самото събитие,

26/02/2026

На финалната конференция на проекта чухме много важни практични насоки от представителя на Европейския омбудсман за това как можем да търсим защита, когато институциите на ЕС не управляват добре или нарушават права.

�� Европейският омбудсман разследва случаи на лошо администриране и неправилни практики в институциите на ЕС и може да помогне на граждани, организации и НПО да търсят отговорност.
�� Жалби могат да се подават онлайн, по пощата или имейл и са безплатни.
�� Подадената жалба трябва да посочва ясно институцията, за която става дума, факти и документи, които подкрепят случая.
��Това е важен инструмент за всеки, който се занимава с мониторинг, отчетност или защита на основни права в ЕС.

25/02/2026

Таня Цанева от НИЕ представи българските констатации по на финалната конференция на проекта на 17.02.2026 г. в Брюксел.
Европейските фондове могат да защитават права, но само ако има реален контрол.
Благодарности на Bridge EU и партньорите за сътрудничеството.

16/02/2026

Утре, на 17 февруари 2026 г. от 11:00 ч. българско време започва заключителната конференция на проекта EU Funds for Fundamental Rights (FURI) – хибридно, в Брюксел и онлайн.
Все още можете да се регистрирате за онлайн участие:

Zoom is the leader in modern enterprise cloud communications.

09/02/2026

Регистрация до днес: 09.02.2026 г.
На 17 февруари 2026 г. ще се проведе заключителната конференция на проекта EU Funds for Fundamental Rights (FURI) – хибридно, в Брюксел и онлайн.
През последните години в рамките на изследователската ни работа бяха установени множество случаи, в които използването на европейски средства на практика води до нарушаване на права на хора от уязвими групи. Това включва както финансиране на практики с вредни последици за правата на човека, така и по-трудно забележими процеси, при които ресурсите не достигат до реалните нужди и оставят важни проблеми без адекватна подкрепа.
Подобни изследователски доклади бяха изготвени и в други европейски държави в рамките на проекта FURI, което позволи натрупването на сравнителен опит и по-добро разбиране на системните рискове.
През 2025 г. Независима експертна мрежа – НИЕ изготви аналитичен доклад по темата, който систематизира тези наблюдения и предлага изводи за бъдещи подобрения.
Докладът е достъпен тук: https://nie.expert/furi/
Тази конференция събира европейски институции, граждански организации, правни експерти и представители на засегнати общности, които ще споделят пряко своя опит.
Разговорът е насочен и към подготвяния програмен период 2028–2034 г. и възможностите европейското финансиране да бъде по-последователно ориентирано към човека и защитата на основните права.
📍 Брюксел – Maison des Associations Internationales
💻 Онлайн участие
🌐 Симултанен превод на български, чешки, унгарски, румънски и полски език
👉 Регистрация до 9 февруари 2026 г.:
https://forms.office.com/e/LxBcBHZ05w?origin=lprLink
Вярваме, че когато опитът, правото и гласовете на хората се срещнат в открит диалог, е възможно да се стигне до по-добри и устойчиви решения.

This link will take you to a page that’s not on LinkedIn

05/02/2026

Кога едно понятие означава нещо – и кога е само дума?

В публичния дебат често използваме понятия като „независим живот“, „подкрепа в общността“, „деинституционализация“. Проблемът не е, че са грешни. Проблемът е, че често не е ясно как разбираме дали те са налице.

Едно понятие има съдържание, само ако позволява да отговорим на три въпроса:
Как се разпознава в реалността?
Какво изключва?
Какви последици следват, ако не е спазено?

Международното право дава конкретен отговор. Според чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Общ коментар №5, независимият живот не е форма на услуга, а състояние на автономия и контрол върху собствения живот: избор къде и с кого живееш, контрол върху ежедневните решения, достъп до подкрепа, без задължение да живееш в определена среда.

Оттук следва и обратното: ясни белези на институционализация, независимо от размера, името или „модерния“ вид на средата. Сред тях са:

Липса на реален избор, в това число:

· групово живеене без свободен избор;

· фиксиран режим и контрол върху ежедневието;

· подчиненост на персонал или обгрижващ, а не на собствена воля.

Когато тези белези са налице, не говорим за независим живот, без значение къде се случва този живот. Дали в нова сграда, малка и наречена „семеен тип“ услуга или дори дневен център.

Подмяната започва, когато заменим тези критерии с по-неясни думи: „грижа“, „подкрепа“, „добра практика“. Те звучат позитивно, но не казват нищо за правата.

Затова въпросът не е „подкрепяме ли деинституционализацията“, а дали използваме език, който позволява тя да бъде проверена, оспорена и защитена.

Без ясни понятия няма нарушение.
Без нарушение няма отговорност.
А без отговорност правата остават формални.

Когато правата са формални и цели групи от хора нямат реален достъп до тях, това е симптом на нещо много по-сериозно.

То говори за обществото и системите му, не за изключената група.