Институт за изследвания в образованието

24/04/2026

Институтът за изследвания в образованието, Бургаски свободен университет, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и Софийски университет „Св. св. Климент Охридски“ провеждат научно изследване, в което Ви каним да участвате.
Изследването е предназначено само за млади хора на възраст 18–29 години. Ако не сте в този възрастов диапазон, моля не участвайте.
Целта е да се проучи как младите хора възприемат своя дигитален Аз-образ и как това влияе върху емоционалното им състояние, самовъзприятието и психическата устойчивост.
Участието е доброволно и анонимно. Данните ще бъдат използвани единствено за научноизследователски цели. Няма правилни или грешни отговори — интересува ни Вашето лично мнение и преживявания.
Попълването на въпросниците няма да отнеме повече от 15 минути.
Благодарим Ви за отделеното време и съдействието.

Уважаеми участници, Институтът за изследвания в образованието, Бургаски свободен университет, ЮЗУ "Неофит Рилски" и Софийски университет „Св. св. Климент Охридски....

16/01/2025

Публикувана е оценката на проект за социално-емоционално образование "Окрилено начало", която беше осъществена от Института за изследвания в образованието. Оценяваната иновативна образователна инициатива на Фондация "Лъчезар Цоцорков" е реализирана през учебната 2023/2024 година в седем начални училища в България, като с нея се въвежда структуриран подход за интегриране на социално-емоционалното образование в началния етап на обучение, фокусирайки се върху развитието както на учениците, така и на техните учители.
За оценка на въздействието на проекта е разработена комплексна методология, която съчетава количествени и качествени методи с иновативно приложение на Бейсов анализ. Този интегриран подход позволява не само измерване на промените в оценяваните индикатори, но и задълбочено разбиране на механизмите, чрез които проектът постига своите ефекти.
В основата на оценката стои специално разработен инструментариум от 15 индекса, които измерват различни аспекти на социално-емоционалното образование и училищната среда. Тези индекси са създадени чрез систематичен процес на психометрично скалиране, базиран на утвърдени международни инструменти, адаптирани към българския образователен контекст.
Методологията е приложена чрез квази-експериментален дизайн от типа "преди-след", с измервания в началото и края на учебната година. Количественият компонент включва анкетно проучване сред учители и директори. Качественият компонент включва дълбочинни интервюта с директорите на училищата и фокус групи с учители, родители и методисти. Иновативен елемент в методологията е интегрирането на Бейсов анализ за оценка на вероятността и силата на въздействието. Този подход позволява по-прецизно измерване на ефекта в условия на несигурност, характерни за образователните интервенции.
Като цяло може да се каже с голяма увереност, че структурираното интегриране на социално-емоционалното образование има огромен потенциал да трансформира училищната среда в положителна посока. Оценката на въздействието разкрива значими позитивни ефекти в няколко ключови области:
📌Подобрена педагогическа компетентност, като учителите демонстрират повишена способност за:
✔️ По-ефективно управление на класната стая
✔️ По-успешна работа с ученици с предизвикателно поведение
✔️ По-добро разбиране на емоционалните нужди на учениците
✔️ Творческо адаптиране на педагогическите методи
📌Засилено професионално сътрудничество, като в училищата се наблюдава:
✔️ Развитие на култура на споделяне между учителите
✔️ По-силни професионални връзки и взаимопомощ
✔️ По-ефективна комуникация в педагогическите екипи
✔️ Споделена визия за социално-емоционалното образование
📌Подобрени взаимоотношения с родителите, включително:
✔️ По-активно включване на родителите в училищния живот
✔️ По-ефективна комуникация между учители и родители
✔️ Засилена родителска подкрепа
✔️ По-силно чувство за училищна общност
📌 Подобрени нагласи и умения на учениците:
✔️ По-добро разбиране и управление на емоциите
✔️ Повишена способност за емпатия и взаимопомощ
✔️ По-ефективно сътрудничество в клас
✔️ По-успешна адаптация към училищната среда, особено при първокласниците
📌 По-позитивен училищен климат, включително:
✔️ Намаляване на случаите на агресивно поведение
✔️ По-ефективно решаване на конфликти
✔️ По-благоприятна атмосфера в класните стаи
✔️ Повишена толерантност в училищната общност
Особено силен ефект се наблюдава при първокласниците в процес на адаптация, при ученици с първоначално по-ниски нива на социално-емоционални умения и в училища с по-висока концентрация на ученици от уязвими групи. Това показва огромния потенциал на социално-емоционалното образование да създава по-приобщаваща и подкрепяща образователна среда там, където нуждата от такава подкрепа е най-голяма.
Логическата верига на въздействие е показана на приложената фигура.
За българската образователна система тази оценка е особено ценна, тъй като за първи път предоставя солидни доказателства за ефективността на структурирания подход към социално-емоционалното образование в нашия контекст. Разработеният инструментариум за измерване на въздействието може да се използва и при оценка на други подобни инициативи в българските училища. Освен това, изводите от оценката могат да послужат като отправна точка при разработване на политики за по-широко интегриране на социално-емоционалното образование в българската образователна система.
Докладът може да се прочете тук: https://shorturl.at/LkLqx

07/01/2025

Четенето е фундаментално умение с ключова роля за когнитивното и личностно развитие на учениците, формирането на компетентности и ефективността на образователния процес. Същевременно сред академичната общност и педагозите все повече се утвърждава разбирането, че мотивацията за четене е определящ фактор за постиженията в тази област. Това произтича от осъзнаването, че когнитивните аспекти на четенето сами по себе си не обясняват защо някои ученици се дистанцират от процеса на четене, четат рядко или се противопоставят на свързаните с четене дейности в учебна среда. Следователно, макар че развитието на умения и стратегии за четене е от решаващо значение, без необходимата мотивация подобрението в четивните компетенции на учениците ще бъде ограничено.
В този контекст Институтът за изследвания в образованието разработи набор от специализирани инструменти за измерване на нагласите и мотивацията за четене сред учениците в България. Инструментите са създадени в рамките на проект „Книги и знание", финансиран по програма „Създаване" на Национален фонд „Култура". Проектът се изпълнява от Асоциация „Българска книга" в партньорство с Института за изследвания в образованието и други организации.
Създадени са 18 специализирани инструмента за измерване на различни аспекти на мотивацията за четене. Те са разделени в три основни групи. Първата група инструменти измерва доколко учениците се чувстват способни да се справят успешно с четенето. Тук се включва оценка на тяхната увереност в собствените способности, как възприемат трудността на различни текстове и дали имат склонност да избягват четенето. Втората група е насочена към вътрешната мотивация на учениците. Тези инструменти оценяват естественото любопитство на учениците към четенето, техния личен интерес към различни теми и текстове, колко силно се увличат в четенето и каква значимост му придават. Третата група инструменти изследва външната мотивация и социалните аспекти на четенето. Тук се включва оценка на това доколко учениците четат, за да получат признание или да се състезават с другите, както и доколко четенето е част от социалните им взаимодействия.
Инструментите са адаптирани за две възрастови групи - 11 от тях са предназначени за ученици в 5-6 клас, а 7 за ученици в 3-4 клас. Всички въпроси са формулирани на достъпен език и са съобразени с начина, по който децата от съответната възраст възприемат и разбират четенето.
Разработените инструменти са преминали през задълбочено тестване и психометрично валидиране с участието на ученици от 22 училища в страната. Статистическият анализ на резултатите показва, че разработените инструменти дават последователни и достоверни резултати при многократно използване, което е важно условие за тяхното практическо приложение. Това означава, че учители и образователни специалисти могат да разчитат на точността на измерванията, когато използват инструментите, за да проследят как се развива мотивацията за четене на учениците.
Инструментите могат да бъдат полезни за:
✔️Учители, които искат да разберат по-добре мотивацията на своите ученици и да адаптират педагогическите подходи.
✔️Училища, които планират или оценяват програми за насърчаване на четенето.
✔️Изследователи, които проучват динамиката на читателските нагласи и мотивация.
✔️Образователни експерти и политици, разработващи стратегии за подобряване на грамотността и читателската култура.
За повече информация относно психометричните характеристики на инструментите, методологията на тяхното разработване и валидиране, както и резултатите от проведеното изследване можете да се запознаете с пълния доклад тук: https://shorturl.at/CbtW4

29/03/2024

Институтът за изследвания в образованието започва национално изследване на мотивацията за четене, отношение към четенето, ангажираност с четенето и четивната грамотност на ученици от 3-6 клас по проект "Книги и знание". Проектът се изпълнява в партньорство с Асоциация "Българска книга", НСОРБ, Книговище, фондация „Детски книги“ и Национална мрежа за децата.
Дейностите по проекта обхващат първоначално измерване на нагласите и четивната грамотност на учениците, провеждане на структурирана кампания за четене в пилотни училища, по време на която учениците ежедневно ще четат книги, и второ измерване след приключване на кампанията за определяне на ефекта върху мотивацията за четене, интереса и четивната грамотност на обхванатите ученици.
Планираме в измерването да се включат до 20 пилотни училища, но участието в кампанията ще бъде отворено за всички, които желаят да се включат.
Ако някое училище проявява интерес, все още има възможност за участие. Свържете се с нас или попълнете анкетата от линка:

Проектът се финансира по програма „Създаване“ на Национален фонд „Култура“ и се изпълнява в партньорство с Института за изследвания в образованието, НСОРБ, Книг...

05/12/2023

Резултатите от PISA 2022 показват, че качественото училищно образование и високите образователни постижения все още са далечна цел за България.
❗️ Резултатите на българските ученици в PISA 2022 и в трите области на изследването са сравними с най-ниските им постижения до момента – през 2006 г. Те са значително по-ниски от средните резултати за ОИСР.
❗️ След PISA 2015 г. наблюдаваме съществено понижение на средните резултати във всички области. Разликата между средните резултати от 2012 г. и 2022 г. и в трите области е по-голяма от типичния напредък, който 15-годишните ученици постигат за цяла учебна година.
❗️ Ниският среден резултат в сравнение с останалите държави във всички етапи на изследването показва относителната неподготвеност на българските ученици да намират, осмислят и преобразуват писмена информация, представена в различни формати, както и да решават проблеми.
❗️ Делът на българските ученици под критичния праг на постижения – второ равнище от скàлите и в трите области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.
❗️Делът на българските ученици, които не могат да покрият минималното ниво на функционална грамотност е два пъти по-голям от средния за страните от ОИСР.
❗️ Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище е незначителен - едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки.
❗️ Резултатите се понижават в сходна степен както при учениците с високи, така и при тези с ниски постижения.
❗️ В България социалните неравенства се трансформират в дълбоки образователни неравенства - влиянието на социално-икономическите фактори върху академичните постижения на учениците продължава да бъде силно изразено. Тези неравенства се задълбочават и от съществените разлики между резултатите на учениците, групирани според вида на училището, в което учат.
❗️ Българските ученици с най-облагодетелствано социално-икономическо положение постигат среден резултат по математика, който е значително по-нисък от резултатите на учениците със сходен социално-икономически произход в най-добре представящите се европейски страни (например Естония).
❗️ Голямата разлика между най-ниските и най-високите резултати на учениците, която констатираме във всички етапи на PISA, поставя въпроса за способността на българското училище да осигури равен достъп до качествено образование.
❗️ Без съмнение, тревожните резултати на България в PISA 2022 изискват много задълбочен и професионален анализ на техните причини. Факт е, че учениците, които участваха в изследването, в продължение на продължителен период се обучаваха от разстояние в електронна среда по време на пандемията от Ковид-19. Две проучвания на Института за изследвания в образованието показаха, че т.нар. дистанционно обучение доведе до понижаване на мотивацията за учене, интереса и ангажираността на учениците в училището и учебния процес и с това и на академичните им постижения. Пандемията не подмина и останалите държави в PISA, като данните достатъчно ясно показват настъпилия общ спад. Безспорно, пандемията е допринесла за понижаване и на резултатите на българските ученици в PISA, но едва ли тя е основният и единствен фактор за това.

За повече информация: https://shorturl.at/bdfX5

28/11/2023

28/11/2023

Резултатите от третото издание на Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2022 показват неотложна нужда от подобрение на гражданските компетентности на учениците. Те бяха обявени на 28 ноември 2023 г. от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement, IEA).
Институтът за изследвания в образованието ще анализира данните от ICCS 2022 и ще публикува тематични анализи с дълбокото разбиране за важността на гражданското образование в българското училище. Непосредствено след обявяване на резултатите обръщаме внимание на следните акценти:
✔️ Резултатите на българските ученици са значително по-ниски от средните за ICCS и ги нареждат в една група с учениците от Кипър и Колумбия. След относителното повишаване на резултатите на българските ученици през 2016 г. в сравнение с 2009 г., сега наблюдаваме значително понижаване.
✔️ Разликата между резултатите на момичетата и момчетата в България е много голяма, като през 2016 г. страната ни беше на второ място по този показател след Малта, а сега – през 2022 г., България е с най-голяма разлика от 41 точки.
✔️ Една трета от 14-годишните ученици в България се интересуват от политически и социални въпроси.
✔️64% от българските ученици вярват, че демокрацията все още е най-добрата форма на управление.
✔️34% смятат, че политическата система в България функционира добре.
✔️Доверието на българските ученици в политическите институции е ниско и през 2022 г. значително се е понижило в сравнение с 2016 г. 46% от българските ученици декларират доверие в националното правителство и 46% - националния парламент. Данните показват понижаване на доверието в тези две институции в сравнение с 2016 г. с 12 пр. пункта.
✔️ Българските ученици възприемат политиката като територия за реализация по-скоро на мъжете, отколкото на жените. Те се различават значително от връстниците си в останалите държави по въпроси като равенството между половете, политическите изяви и активност на жените и мъжете.
✔️Доверието в политическите партии сред българските ученици е сравнително ниско – по-ниско от средното равнище за изследването през 2022 г. Нагласите им за участие в политическия живот като възрастни също са сравнително ниски, макар че голяма част от учениците смятат за важно да се гласува на местни и национални избори.
✔️ Семейната среда и социално-икономическият произход на учениците са сред факторите, които имат най-силно влияние върху образователните постижения. Разликата между резултатите на учениците в България в двете крайни категории – с нисък и с много висок социално-икономически и културен статус – е най-голяма в сравнение с останалите държави в ICCS 2022.

За повече информация:

https://shorturl.at/gjF56

14/10/2022

Съществуват убедителни доказателства, че насърчаването на учениците да бъдат активни и да изразяват гледната си точка има положително въздействие върху цялостната им самооценка, ангажираност, целеустременост и мотивация, които от своя страна допринасят за подобряване на ученето и академичните резултати.
Ето защо Институтът за изследвания в образованието предоставя възможност на българските ученици да споделят гледните си точки в новата рубрика „Гласът на ученика“.
📌Надяваме се да насърчим учениците да формулират и публикуват обосновани позиции по свързани с образованието им въпроси.
📌Вярваме, че овластяването на младите хора
✅да изразяват мнението си,
✅да упражняват самостоятелно влияние върху собственото си учене,
✅да се стремят да подобряват учебната програма за себе си и за своите връстници и
✅да допринасят за своята училищна общност,
е съществена част от създаването на позитивен климат за учене и високо качество на училищния живот.

Първото мнение, което публикуваме, е на Катерина Христова, ученичка в 12-и клас от Американския колеж в София.

Институт за изследвания в образованието | Ние подпомагаме развитието на модерна образователна система чрез провеждане на приложни изследвания и прилагане на изсл...

15/09/2022

Честит първи учебен ден!
Според проучване на Института за изследвания в образованието 68,2% от българските ученици харесват училището, в което учат. Проучването е проведено сред 16 480 ученици от V до XII клас.
Момичетата са значително по-склонни да харесват училището си (72,8%), отколкото момчетата (63,9%). Тези данни потвърждават други наши изследвания на качеството на училищния живот, които показват, че българските момчета изпитват значително по-ниско чувство за принадлежност към училището както спрямо българските момичета, така и спрямо момчетата в другите страни от ЕС.
Данните показват, че колкото повече учениците напредват в класовете, толкова по-малка е емоционалната им свързаност с училището. Докато в началото на прогимназиален етап училището си харесват 76,4% от учениците, то до края на гимназиален етап този дял намалява до 53%.

13/04/2022

Институтът за изследвания в образованието представя резултатите от реализирането на изследователски проект за създаване, апробиране и валидиране на цялостна система от взаимнообвързани, научнообосновани и надеждни инструменти за диагностика на уменията за саморегулирано учене и ангажираността на учениците.
В рамките на проекта са разработени и валидирани 16 психологически скали за диагностика на основните елементи на саморегулираното учене и 3 скали за измерване на ангажираността на учениците. Инструментариумът позволява измерване на умения и нагласи, характерни за целия цикъл на саморегулация на ученето. Съставен е изчерпателен и валидиран въпросник, който измерва 5 вида мотивационни нагласи и афективни реакции, 7 вида умения за управление на усилията и ресурсите в процеса на учене, 4 вида умения за прилагане на когнитивни и метакогнитивни стратегии и 3 вида ангажираност.
Инструментариумът е апробиран сред 2572 ученици от 15 училища на два етапа. Първото пилотно изследване е проведено през учебната 2020/2021 година сред ученици от V, VIII и XI клас. Целевите групи са избрани целенасочено при прехода между отделните образователните етапи. Второто пилотно изследване е проведено през учебната 2021/2022 година сред същата група ученици, които вече са в VI, IX и XII клас. Обхванати са ученици в основни училища, средни училища, профилирани и професионални гимназии.
Разработените 19 кратки инструмента (скали) се отличават с добри психометрични характеристики и предоставят възможност за надеждна диагностика на различни аспекти от уменията, мотивационните нагласи и поведението на учениците в прогимназиален и гимназиален етап, които им позволяват да разбират, наблюдават и самонасочват процеса на своето учене. С тяхна помощ могат да бъдат определени силните и слабите страни на начина, по който учат отделните ученици, както и областите за целенасочена подкрепа за подобряване на уменията, мотивацията и ангажираността.
Тук можете да прочетете доклада, представящ концептуалния модел, процедурите по апробиране и валидиране на инструментите и резултатите на учениците, участвали в апробирането, както и специално подготвения „Наръчник за оценяване на уменията за саморегулирано учене“ :

Институт за изследвания в образованието | Ние подпомагаме развитието на модерна образователна система чрез провеждане на приложни изследвания и прилагане на изсл...

10/03/2022

Представяме българската адаптация на Скалата на Орегон за
измерване на професионалните интереси. Статистическите анализи и процедури показват, че психометричният инструмент е надежден и валиден за български условия. Скалата на Орегон е подходяща за кариерно ориентиране при ученици в горен гимназиален курс и студенти.