22/04/2026
Ако трябва да опиша с една дума бъдещето на туризма, тя вероятно ще бъде „баланс“ - баланс между растеж и опазване, между достъпност и автентичност, между технология и природа, каза министърът на конференцията „Туризъм. Природа. Иновации“, която се проведе в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София на 21 април 2026 г.
Събитието е част от юбилейната инициатива по случай отбелязване на 20-ата годишнина от учредяването на Националния борд по туризъм „4-те ключа за устойчив туризъм - Култура, Природа, Храна и Иновации“ и се провежда под патронажа на президента Илияна Йотова, с институционалната подкрепа на Министерството на туризма. БТА е медиен партньор на събитието.
По думите на Георгиева днешното събитие е форум, който се утвърждава като платформа за стратегически диалог между институции, наука и бизнес.
„Природата е част от сърцевината на българския туристически продукт. Тя не е фон, а същност на туристическото преживяване, ресурс, който ни отличава в една силно конкурентна и дигитализирана среда“, посочи министър Георгиева. Според нея в свят, в който всяка дестинация е на един клик разстояние, стойността се измества към автентичността, към чистата среда, към тишината и преживяването. Това за България е възможност, но и сериозна отговорност, подчерта Ирена Георгиева.
Тя отбеляза, че днес природата е подложена на риск - климатичните промени вече не са абстрактна прогноза, а измерима реалност с конкретни икономически последици за туризма. Георгиева цитира актуални европейски и регионални климатични анализи, според които България е изправена пред повишение на средните температури между два и четири градуса по Целзий до края на века, съпроводено с по-чести горещи вълни, засушавания и екстремни метеорологични явления. Това пряко засяга ключови сегменти на зимния, морския и балнеотуризма чрез скъсяване на сезони, натиск върху водните ресурси и промени в екосистемата, заяви министър Георгиева.
Тя цитира още данните на Световната организация по туризъм, които показват, че туризмът е отговорен за приблизително 8 до 10 процента от световните въглеродни емисии, но същевременно е сред секторите с най-голям потенциал за трансформация към устойчив модел. По думите на Ирена Георгиева все по-голям дял от инвестициите и туристическите политики се насочват именно към декарбонизация, адаптация и кръгова икономика. Променя се и самият турист - съвременният пътешественик е по-информиран, по-взискателен и по-отговорен, допълни тя.
Министър Георгиева каза, че според последните анализи отново на Световната организация по туризъм над 70 процента от туристите заявяват, че биха избрали устойчиви опции при пътуване, а значителна част са готови да платят повече за преживяване, което щади природата и подкрепя местните общности. Търсят се по-малки дестинации, автентични преживявания, локална храна, културна идентичност и баланс между дигитално удобство и дигитална пауза. Това ясно очертава посоката - бъдещето на туризма не е в масовостта, а в стойността, подчерта министър Георгиева.
По думите ѝ тук идва ролята на иновациите, които днес са не само технологичен напредък, а инструмент за устойчиво управление. Чрез данни, дигитални платформи и интелигентни системи можем да управляваме туристопотока, да намаляваме натиска върху уязвимите зони, да оптимизираме ресурсите и да създаваме по-балансирани туристически модели, посочи Ирена Георгиева. Според нея технологиите са ценни, когато работят в синхрон с природата, а не, когато я заменят.
Туристическият министър допълни, че в този контекст само преди два дни по време на неформалната среща на министрите на туризма на Европейския съюз в Никозия, проведена в рамките на кипърското председателство, са потвърдили позицията на България, която приветства разработването на европейската стратегия за устойчив туризъм като ключова рамка за изграждане на по-устойчив, конкурентоспособен и активен сектор. Същевременно, подчертаваме значението на общия европейски подход и акцентираме върху ролята на данните, дигитализацията, иновациите и развитието на уменията, както и върху необходимостта от подобряване на транспортната свързаност, особено към по-слабо развитите региони, обясни Ирена Георгиева.
Тя подчерта, че България разполага с изключителен природен и културен капитал – море, планини, минерални извори, биоразнообразие и наследство, събрани на компактна площ. Това ни дава уникално конкурентно предимство, но изисква далновидност, смята тя и допълни, че този ресурс има стойност, само ако бъде съхранен. В този контекст четирите стълба на днешната конференция – природа, култура, храна и иновации, очертават ясен модел за развитие. Според Георгиева, когато те се интегрират интелигентно, се създава туристически продукт с висока добавена стойност. Такъв, който не само привлича, а и оставя трайно впечатление и създава устойчива връзка с дестинацията.
Ако трябва да опиша с една дума бъдещето на туризма, тя вероятно ще бъде „баланс“ - баланс между растеж и опазване, между достъпност и автентичност, между технологи...
