11/11/2026
📸 Днес в рубриката „Лицата на Хасково – хората, които ни вдъхновяват“ споделяме снимката и разказа „Училищна любов“ на Елена Стефанова за Вяра Тодева и Димитър Марков, представени в конкурса на Фондация ХАЛО.
Историята ни отвежда сред училищните коридори, закачките и първите чувства. Една есенна разходка из Хасково дава възможност на двамата да се опознаят и да намерят смелост да признаят какво изпитват един към друг.
Споделяме нейния текст в оригинал:
В училище всички ги познаваха. Не защото бяха най-шумните, а защото между тях винаги се случваше нещо интересно. Ту се засичаха в коридора, ту си разменяха реплики, а понякога дори само се поглеждаха и започваха шегите.
И двамата трудно отстъпваха, особено когато ставаше въпрос един за друг. Само че имаше един проблем - те не се понасяха. Поне така изглеждаше отстрани. Тя беше срамежлива около него, но винаги намираше точните думи, когато я предизвикаше. Той беше студен и сдържан. Тя се дразнеше на самочувствието му, а той сякаш се забавляваше, когато му противоречеше.
Всъщност тя често се притесняваше в негово присъствие и после дълго премисляше разговорите им. Той обаче забелязваше повече, отколкото показваше. И двамата криеха чувствата си, убедени, че не се понасят, но може би това беше само началото.
Най-голямото изпитание за момичето бяха приятелките ѝ. Те непрекъснато се опитваха да я накарат да признае, че го харесва, особено когато той минаваше наблизо.
- Ако наистина не го харесваш, защо се изчервяваш всеки път, когато го видиш? - питаха.
Тя се преструваше, че не ги чува, но тайно си представяше какво би било, ако той кажеше нещо искрено. Тези мисли я плашеха. Той беше последният човек, към когото искаше да изпитва чувства.
Но и той имаше своите тайни. Винаги я търсеше с поглед и разпознаваше гласа ѝ сред шума в коридора. Пред приятелите си отричаше, че се интересува от нея, макар че тя вече не му беше безразлична.
Всичко се промени един есенен следобед. Училището се изпразваше, а тя беше останала на занималня. На излизане го видя да стои на входа.
- Какво правиш още тук? - попита тя.
- Чакам някого - отговори той и добави, че може да ѝ прави компания.
Тръгнаха заедно из Хасково. Постепенно шегите отстъпиха място на разговори за мечтите им. Тя откри, че той не е толкова студен, колкото изглеждаше, а той разбра, че тя не е толкова недостъпна.
На следващата сутрин всички вече говореха за разходката им. Когато се засякоха в коридора, той я поздрави с поглед, а тя му се усмихна.
Дните се превръщаха в седмици и отношенията им се променяха. Започнаха да разговарят по-често и да намират поводи да бъдат заедно. Един ден учителят им вметна, че биха били чудесна двойка, но този път никой не възрази.
По-късно останаха сами в коридора.
- Омръзна ми да се преструвам, че не те харесвам - каза той.
- А на мен ми омръзна да се правя, че не те харесвам - прошепна тя.
- И сега какво правим? - попита той.
- Ами… предполагам, че спираме да се караме - отвърна тя с усмивка.
- Точно това се надявах да чуя - каза той.
- И какво, от утре сме официално заедно? - попита тя.
- От днес - отвърна той.
В едно училище в Хасково двама ученици разбраха, че зад всичките им спорове и закачки се крият истински чувства. Понякога любовта започва точно там, където най-малко я очакваш. А тяхната история тепърва започваше.
💚 Благодарим ви, че бяхте с нас в рубриката „Лицата на Хасково – хората, които ни вдъхновяват“! Благодарим и на всички участници, които чрез своите снимки и разкази ни срещнаха с важните хора в живота си.