29/10/2025
Днес, на 29 октомври, отбелязваме Деня на бесарабските българи – светла дата, която ни напомня за дълбоките духовни и културни корени на нашата общност.
Ден, свързан с освещаването на храм-паметника „Свето Преображение Господне“ в Болград през 1838 г. – първия български храм в пределите на днешна Украйна. Това е денят, който символизира живата връзка между българите от Бесарабия и Таврия и Майка България.
Днес почитаме паметта на велики личности – Александър Теодоров-Балан, първия ректор на Софийския университет, Александър Малинов, министър-председателят, обявил независимостта на България, генерал Иван Колев, „бащата на българската конница“, и генерал Данаил Николаев, патриархът на българската армия.
Всички те са синове на бесарабските българи, възпитаници на Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“ – първата българска гимназия в чужбина, която и днес е жив център на българщината.
Днес, почти два века по-късно, българската общност в Украйна продължава да пише своята история — история, създавана от таврийските, бесарабските, одеските и кримските българи, които в съвкупност представляват петата по численост народност в Украйна.
Важно е да отбележим, че преди започването на пълномащабната руска инвазия периодът от 2014 до 2022 г. може с право да се нарече културен ренесанс за българската общност в Украйна.
След Революцията на достойнството и активизирането на гражданския сектор, българските организации в Бесарабия, Таврия, Одеска област и цяла Украйна започнаха активно да изграждат културни връзки с България, да отварят неделни училища и да реализират десетки проекти.
Шегата, че „там, където има двама българи, се появяват три обществени организации“, всъщност не беше шега, а жива практика, отразяваща невероятната гражданска енергия, с която живееше българското общество в Украйна преди началото на руската агресия.
Но войната драстично промени тази картина.
Днес българите в Украйна преминават през едни от най-тежките изпитания в своята история. Те ежедневно преживяват ракетни, дронови и бомбови атаки, насочени срещу инфраструктурата, жилищни райони и училища. Под звука на сирените и в сред разрушенията,, нашите общности продължават да отстояват своята идентичност и да пазят българския дух дори сред войната.
В окупираната Таврия и Крим българският език е забранен, историята се пренаписва, а хората са подложени на натиск и пропаганда. И въпреки това, в сянката на войната, българите в Украйна продължават да създават, да пазят и да милеят за своето българско наследство – да съхраняват традициите, да учат езика, да обогатяват културата и да предават ценностите и опита на поколенията
Тяхната съдба е жив пример, че войната не е само борба за територии, а борба за памет, за идентичност и за правото на бъдеще – за свободното бъдеще на българския народ в една суверенна, независима и демократична Украйна.
Само за това Украинската кауза има нужда от подкрепа – защото тя е правилната кауза, защото Украйна е жертва на агресия, и защото всеки нормален човек трябва да помага на жертвата, а не на агресора –въпреки фалшивите новини, въпреки руската пропаганда.
Благодарни сме на българската държава и на българския народ – както за подкрепата към българската общност в Украйна, така и за солидарността и помощта към украинския народ в неговата борба за независимост, свобода и мир.
Няма права и свободи за българите в Украйна без независима, суверенна и демократична Украйна.
Затова днес подкрепата към украинската държава е не само въпрос на солидарност, но и на съхраняване на нашата собствена идентичност, на нашето културно наследство и на бъдещето на българската общност в Украйна.
