04/04/2026
Днес Лазаровден.
Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден.
Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т.нар. подвижни празници. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него.
Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Най – характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството.
Посрещнати са с празнична питка и задължително се даряват с яйца и пари.
Лазарските песни се изпълняват само на този празник. Дом посетен от лазарки ще е щастлив и благословен, както се пожелава в песните.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи.
Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.
В различните краища на България празникът е съпроводен с различни ритуали. Например в Източна България се изпълнява специален ритуален танц (хоро) – буенек. Докато обикаляли из къщите, те трябва да скачат високо, за да пораснат посевите и да е плодородна годината. В Кюстендилско лазарките пеят в домовете и в гората, в раззеленили се ниви за здраве, плодородие и щастие.
На Лазаровден празнуват всички носещи имената Лазар (името означава “здраве”), както и производните Лазарин, Лазара, Лазарка.
