Ukraine-Japan-Bulgaria

07/10/2026

Hamm
07/10/2026

04/10/2026

Черна дата в българската история.

На 3 октомври се навършват 113 години от гибелната 1913 г. Тогава редовна османска войска и башибозук избиват в местността Илиева нива над 200 пеленачета. Те са били укрити на южния бряг на река Арда – невръстни рожби на българи, бягащи от Западна и Източна Тракия, преследвани от турския башибозук по пътя им към спасението в България.

Ето как проф. д-р Любомир Милетич описва тази жестока трагедия в бележитата си книга „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“:

„По на юг, в един дол имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко...“

По време на Междусъюзническата война легендарните войводи на ВМОРО Руси Славов и Димитър Маджаров успяват да предотвратят пълното обезбългаряване на Дедеагачко, Ортакьойско и Гюмюрджинско.
През есента на 1913 г., без официално известие, османските сили навлизат в пределите ни. Намиращата се в района малобройна българска армия е принудена да се изтегли. Веднага след нейното оттегляне, доброволческите отряди на Маджаров и Славов поемат защитата на мирното население, което е изложено на масово клане и бяга на север. През септември същата година те разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере, като по този начин спасяват над 12 000 български бежанци.

Снимка: Войводата Димитър Маджаров пред останките на двамата си верни другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали геройски в сражението при Фере.

Поклон пред паметта на невинните жертви и храбрите ни защитници! 🇧🇬

01/10/2026

На 1 октомври 1915 г., с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и с този акт България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.

Непреодоляла умората от двете балкански войни и с още незараснали рани от тях, България прави поредния мъченически опит да осъществи националното си обединение и защити историческите си права.

Участието на Българската армия във войната се дели на два основни периода: маневрен (от 1 октомври 1915 до края на 1916 г. и позиционен (от началото на 1917 до 29 септември 1918 г.) до сключване на Солунското примирие.

По време на маневрения
период българските войски провеждат Моравската, Овчеполската и Косовската операция. Отразяват настъплението на съглашенските войски в долината на р. Вардар. Преследват отстъпващата сръбска армия в Македония и водят активни действия в Леринската и Струмската настъпателни операции през 1916 г. Заедно със своите съюзници 3-та армия воюва срещу Румъния, като провежда
Тутраканската и Кубадинската настъпателни операции и
достига до р. Серет. В позиционния период
(1917 – 1918) българските войски водят
позиционни действия на Южния и
Добруджанския фронт, няколко пъти
провалят настъплението на противника при Дойран, но не удържат атаките при Добро поле през септември 1918 г.

България мобилизира във
войната близо един милион души, или
около 20% от населението на страната. За
36 месеца по бойните полета загиват,
умират от болести или изчезват над 100 000 офицери, подофицери и войници, а над
150 000 са ранените. По величието на
саможертвата и трагизма на резултатите
си, участието на Българската армия в
Първата световна война няма аналог в
нашата нова история.

Победена и разорена, страната е на прага на Втора национална катастрофа.
На 27 ноември 1919 г., в кметството на парижкото предградие Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор.

От България са отнети Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко, наложени са й непосилни репарации на стойност 2,25 млрд. златни франка и е лишена от правото да подържа редовна наборна армия.

01/10/2026

БЪЛГАРИЯ ПОСРЕЩА ТЪРЖЕСТВЕНО ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ЦАР САМУИЛ 👑

До броени дни гръцкото правителство ще върне на България тленните останки на цар Самуил. На днешното заседание на Министерския съвет бе потвърдено, че официалното предаване ще се осъществи на 3 октомври в Солун, като ще бъдат върнати и останките от още два саркофага, които принадлежат на цар Гаврил-Радомир и други членове на царското семейство.

Останките на цар Самуил са намерени през 1969 г. от гръцкия археолог Николаос Муцопулос в базилката „Св. Ахил“, намираща се на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. През изминалите десетилетия българската държава нееднократно повдига въпроса за предаване останките на българския владетел, но проблемът е оплетен в общите културно-исторически отношения между двете страни.

Гърция например настоява за връщането на религиозни ръкописи и артефакти, които според Атина са изнесени от манастири в Северна Гърция в България през двете световни войни. Все още отсъства информация какво ще бъде дадено в замяна на южната ни съседка за Самуиловите останки.

Отправяме призив към всички граждани заедно да засвидетелстваме уважението си към паметта на цар Самуил като се присъединим към официалната церемонията по посрещането на тленните останките на 3 октомври от 12:30 часа на столичния площад „Батенберг“ пред Царския дворец.

Тя ще бъде последвана от шествие до църквата „Св. София“, където останките ще бъдат положени в специален саркофаг.

30/09/2026

Връщането на сакралните останки на цар Самуил – победа на българската историческа памет.

​По официално съобщение на Министерския съвет, на 3 октомври, събота, с държавна церемония в столицата ще бъдат посрещнати тленните останки на един от най-великите владетели на Първото българско царство – цар Самуил. Мощите на монарха ще бъдат транспортирани от Република Гърция с военнотранспортен самолет „Спартан“, а след официалния прием ще бъдат положени за вечен покой в специално изработен саркофаг в старинната базилика „Света София“.

​Тържественият акт по приемането ще започне в 12:30 часа на площад „Княз Александър I“ пред Княжеския дворец, където с пълни държавни и военни почести ще бъде отдадена почит към „Самуила – в Христа Бога самодържец български“. Впоследствие литийното шествие ще се отправи към храм „Света София“. Изборът на тази светиня носи дълбок символизъм, тъй като според историческото предание именно там, в ранните години на своя живот, бъдещият самодържец е воведен в християнската вяра.

​Археологическите анализи потвърждават, че останките представляват почти изцяло съхранен мъжки скелет, открит заедно с фрагменти от златотъкана плащеница и войнска ризница. Те са идентифицирани през 1969 г. от гръцкия византолог проф. Николаос Муцопулос в гробна ниша в епископската базилика „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Преспанското езеро.
​Репатрирането на реликвията е плод на двустранно споразумение между Република България и Република Гърция, стъпващо върху принципа на реципрочност при съхранението и взаимното предаване на исторически, религиозни и културни артефакти. С този акт се слага край на шестдесетилетните непрекъснати дипломатически и научни усилия на българската държава за завръщането на владетеля в пантеона на родната памет.

​Цар Самуил остава монументална фигура в нашата средновековна история – държавник и полководец, който в продължение на десетилетия удържа с устрем и дипломатическа вещина съпротивата на България срещу Източната римска империя (Византия).
​В контекста на панбългарската пантеология фактът е от изключително значение: от над петдесет български владетели до днес са запазени мощите на едва петима.

Единствената изцяло съхранена средновековна владетелска гробница на наша територия е тази на цар Калоян в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. От периода на Третото българско царство в София почиват княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд I, докато от осквернения гроб на цар Борис III в Рилската света обител е съхранено единствено неговото сърце.

​ #БългарийоМояРодино #България #История #ЦарСамуил #Памет

29/09/2026