Tова е нашата история:
Забременях с близнаци, като и двата плода се развиваха добре, въпреки че бяха еднояйчни и деляха една плацента!
Водеше се рискова бременност!
Докато един ден, по време на преглед, докторите не можаха да чуят сърдечните тонове на едно от близначетата.
Наложи се по спешност приемане в АГ-болница гр.Варна, като транспортирането стана с линейка!
След направен обстоен прегред и отново потвърждение на мъртъв плод се взеха спешни мерки, като:
включване на кислородно дишане за цяла нощ;
постоянно слушане на сърдечните тонове на другия плод;
включване на системи, за да предизвикат раждането по нормален начин....
И така, на следващия ден, в 34 гестационна седмица се роди тя – Симона, с тегло 2100 грама.
Чух нейния плач, но не и плача на сестричката ѝ!
Другото ми детенце беше починало вътреутробно от пет дни!
Следващите дни бяха съкрушително тежки. На третия ден от раждането, при направена ТФЕ се установи, че Мони има кисти в мозъка и ще е под постоянно лекарско наблюдение.
След двуседмичен престой в неонатологията я преместиха в отделение за недоносени до достигане на нужните килограми, за да я изпишат.
Едва при достигане на 2,900гр,Мони бе изписана от Дом за медико-социални грижи-Варна!
Веднага след това последваха прегледи при неонатолог, невролог, кардиолог и офталмолог.
На годинка и четири месеца ѝ бе поставена и диагнозата детска церебрална парализа (спастична квадрипареза).
От раждането си до днес с нея работи кинезитерапевт, за да не изостава двигателно. Правят ѝ се и масажи за отпускане на мускулатурата.
Решихме да посетим и специализирания център за рехабилитация Рибем в Турция. За двуседмичния ни престой там, с Мони работеха по два пъти на ден за укрепване и засилване на мускулите, правиха и специални упражнения за позициониране. Изработени бяха специални дневни шини, които да държат крачетата изправени, както и тератокс, който държи тялото изправено и стабилно.
Специалистите в Рибем ни изготвиха ежемесечна оферта за следващите курсове рехабилитация – за 26 сеанса месечно са необходими 2,080€!
Ако имаме възможност да посещаваме центъра всеки месец, Мони ще постигне добри резултати, задържайки се на крачетата си за по-дълго и ще може да стои самостоятелно!
Не знаем колко курсове рехабилитация ще са необходими, но със сигурност борбата на Мони няма да е лесна! Затова ви молим да подкрепите нашето слънчице. Тя не спира да ни радва всеки ден въпреки всички трудности, на които е подложена за нейната крехка възраст!
Заедно можем да ѝ помогнем да има по-щастливо детство!
Всяко споделяне и дарение е крачка към по-добро бъдеще за Мони!