Save the Children Association - " Гласът на децата"

Save the Children Association - " Гласът на децата" Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Save the Children Association - " Гласът на децата", Non-Governmental Organization (NGO), Zimnicea.

Асоциация "Спасете децата" има за цел да подкрепи и обедини всеки, който държи на семейните ценности, обича децата и желае те да растат в дружелюбна и безопасна среда. Присъединете се към нас, харесайте страницата и споделяйте вашите идеи и предложения.

26/06/2026

Пол Паулслснд прекарва 10 дни в почистване на замърсена река. В резултат на което сега може да бъде осъден и да влезе в затвора.

Това е спорът около Пол Паулсланд, британски адвокат, чийто опит да възстанови един от най-занемарените водни потоци в Източен Лондон предизвика национален дебат за опазването на природата, бюрокрацията и здравия разум.
В продължение на години Паулсланд предупреждавал за състоянието на Alders Brook. Притокът на река Roding бил задръстен с тиня, боклуци, изхвърлени електроуреди, използвани игли и натрупвани с години отпадъци. Местните жители се оплаквали. Екологични организации също алармирали за проблема. Въпреки това почти нищо не се променяло.

В крайна сметка Паулсланд и група доброволци решили, че са чакали достатъчно дълго.

Със собствени средства наели техника и в продължение на десет дни почистили 250-метров участък от реката. Когато приключили, от коритото били извадени над 200 чувала с отпадъци.
Това, което последвало, изненадало дори тях.

Само след няколко седмици природата започнала да се възстановява. Рибите се завърнали там, където отдавна почти не се забелязвал воден живот.
Върнали се водните кончета.
По бреговете отново започнали да се появяват птици.
Местните растителни видове започнали да израстват отново.

Потокът, който дълги години изглеждал изоставен, за първи път отново изглеждал жив.
За много от местните хора това било истинска история на успеха.

После пристигнало писмото.
По думите на Паулсланд, екологичните власти го уведомили, че срещу него се води разследване, защото е извършил дейности по реката без необходимите разрешителни. Според действащите екологични разпоредби определени дейности във водни обекти изискват предварително официално разрешение, дори когато целта е възстановяване или почистване.

Случаят бързо привлича общественото внимание заради очевидния контраст:
Доброволци премахват боклуците.
Реката се възстановява.
А разследвани се оказват именно хората, които са я почистили.
Поддръжниците на Паулсланд смятат, че този случай показва система, която понякога изглежда по-загрижена за документите, отколкото за реалните резултати. Според тях местните общности често поемат инициативата, когато институциите не действат, и доброволците трябва да бъдат насърчавани, а не наказвани.

Други обаче напомнят, че разрешителните съществуват по важна причина. Дори добронамерени действия могат неволно да увредят местообитания, да променят естествения ход на водните течения или да доведат до непредвидени последици. Именно затова съществуват екологичните правила.

Днес спорът вече далеч надхвърля една единствена река.

Той се е превърнал в дебат за това къде трябва да бъде границата между защитата на природата чрез регулации и даването на възможност на обикновените граждани сами да помагат за нейното възстановяване. 🌍🤝

Едно обаче трудно може да бъде оспорено.

Участък от река, който години наред е бил силно замърсен, днес е в значително по-добро състояние.
А хората, които стоят зад тази промяна, не са държавни институции, големи компании или външни изпълнители.

Те са доброволци, на които просто им е било достатъчно грижа, за да отделят десет дни и да почистят една река, която повечето хора вече били забравили.
✨ Понякога най-важният въпрос не е дали всяко правило е било спазено, а дали една система може да направи разлика между това да навредиш на природата и да се опиташ да я спасиш.

Източник: https://www.facebook.com/share/1PAkCFoMfY/?mibextid=wwXIfr

21/06/2026

Бях свидетел на ужасяваща ситуация с дете. 💔

Не бих желала да ви разказвам подробности, защото не ми е работа да коментирам други майки и начина, по който се отнасят с децата си.

Но тъй като емпатията ми не позволява да замълча и настръхвам дори докато пиша този пост, ще споделя едно важно напомняне към всички нас.

Днес видях как едно малко дете плаче.
Как го измъчват с думи и дела.
Как се опитва да покаже какво чувства... а срещу себе си получава заплахи, обиди, сравнения и наказания.
И си дадох сметка колко често възрастните приемаме подобни ситуации за нещо нормално.
За момент на нерви. За инат. За каприз. За поредната битка около храната, съня или послушанието.

Днес за едно малко дете това не беше просто хранене насила... Това беше урок.

Урок, че когато каже "не", никой няма да го чуе.
Урок, че чувствата му нямат значение.
Урок, че любовта и одобрението трябва да се заслужат чрез послушание.
Урок, че грешките водят до унижение.
Че сравненията са нормални.
Че най-близките хора могат да го нараняват с думи и не само...

А най-страшното е, че децата не спират да обичат родителите си, когато са наранени.

Те спират да вярват на себе си.

С времето тези думи се превръщат във вътрешен глас. Гласът, който години по-късно ще му шепне, че не е достатъчно добро, че е проблемно, че разочарова хората около себе си.
И всичко това... заради една лъжица храна.

Не казвам, че трябва да сме перфектни родители. Всички губим търпение понякога.
Но нека помним, че детето пред нас не ни създава трудности.

То преживява трудности.

И точно в тези моменти има най-голяма нужда от разбиране, а не от страх.
Защото думите, които казваме на децата си днес, един ден ще се превърнат в начина, по който те говорят на себе си.

Тъжно ми е.
Тъжно ми е, защото дори моето дете се разстрои от случката.
Тъжно ми е, защото на майката не й пукаше, че около нея е пълно с хора.
Тъжно ми е, че от цялото й семейство никой не спря това унижение.
Тъжно ми е, защото това дете имаше братче, което плачеше в количката заедно с него.
Тъжно ми е, защото, ако това се случи в друга държава... на тази майка ще й бъдат отнети децата.

Родителството не е власт над едно дете. То е отговорност за една човешка душа!

27/05/2026

Дела трябват, а не думи! 1800 евро обезщетение за малкия Гаврош, с когото държавата се изгаври

Знаков случай от София и знаково решение на съда. Случай, за който мнозина от вас вече са частично запознати, защото вредите и щетите нанесени на детето бяха толкова големи, че заедно събирахме пари, за да спасим майката и детето от онази среда.

Каква беше историята накратко - с мен се свързва майка, която твърди, че детето ѝ е извеждано от час в училище, за да подписва някакви "протоколи". В същото време му се пишат неизвинени отсъствия, въпреки че той е принуждаван от органите на властта да напуска часовете и да се подписва под нещо си. Оказва се, че детето е разпитвано без присъствието на майката. И се подписва на документи, въпреки че е малолетно.

Това се случва поради една ситуация, на която детето присъства когато негово приятелче, с което карат колело, влиза в чужд двор, в който са изсипани боклуци, и взима от там баланс байк. Изнася го и го кара. Въпреки, че на камерите ясно се вижда кое детете е извършителят, собственикът на имота когато вижда децата отново, взима правосъдието в свои ръце и отнема като "залог" колелото именно на нашия герой. Който ще наричаме Гаврош, защото се отглежда от една бедна самотна майка - най-лесната жертва.

Майката подава оплакване в полицията за неправомерното изземване на колелото на детето ѝ с цел "откуп" - за откраднатия баланс байк. Полицията съдейства да се върне колелото, но не предприема никакви действия срещу извършителя. Напротив, държавата започва действия срещу нея и семейството, защото е дръзнала най-сетне да си потърси правата.

Въпреки че Гаврош няма нищо общо със случая, срещу него е повдигнато обвинение в местната комисия за противообществени прояви на малолетните. Там се изразява становище, че малкият Гаврош нищо, че не е извършил нищо нередно, "си е лош по принцип" - буквален цитат от социалния работник по случая. Социален работник от вече национално известната Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница. Ебах ти "подпомагането".

И така, на база тези думи, Гаврошчо е "осъден" на порицание, а социалните го "подпомагат" като извършват "наблюдение" на семейството и оказват психологическа "подкрепа". В кавички, защото де факто "подкрепата" им се изразява в страшен тормоз - посещения на социални работници през няколко дни. И гаслайтване на малкото момче, че той всъщност си е престъпник и трябва да се поправи. Въпреки, че не е извършил нищо нередно.

Същевременно "власттите" шушнат и около жилището ѝ. Говорят със съседи. А някой - дали държавата, дали връзкарят присвояващ си чужди колелета, който странно как се разминава с обвинението - настройва блока и дори хазяинът срещу нея. Има видео запис, в който живуща от блока бие детето като го сваля на земята и му чупи очилата. По същото време хазяинът им дава срок от няколко седмици, за да се изнесат.

Горе-долу тогава вие събрахте пари, за да може да ги извадим от тази среда. Благодарение на вас детето отиде в друг район, в друга квартира и започна да учи в друго училище. Михаил Кишков от кантората на адв. Методи Лалов се свърза с мен и изяви желание да поеме случая и да защити детето пред съда като изчисти името му.

И така изведнъж малкият Гаврош оспорва наказанието като се оказва, че зад малкия мърльо (както вероятно го възприемат чиновниците по случая) стои топ софийски адвокат и половин България. Единствено съжалявам, че не бях в София, за да видя лицата им в този момент. Наказанието е обжалвано и делото е спечелено - Гаврошчо е невинен и името му ще бъде изчистено.

Въпреки това социалните продължават да настояват да "наблюдават" детето и да оказват "подкрепа". Ама естествено, че ще настояват - все пак държавата плаща за такива работи. Тормозът продължава, продължават и делата.

Едното от тях е по ЗОДОВ - законът, който дава право на гражданите да получават обезщетение за вредите, настъпили от незаконните актове на държавата. И ето че на първа инстанция държавата е осъдена да плати 1800 евро щети.

Според мен сумата е малка за това, което преживяха. Та реално само дарителите дадоха повече, за да може да бъде изместена. Но това няма значение.

Важното в случая е, че действията на некадърните чиновници няма да останат безнаказани. И че детето и майката ще получат поне някакво възмездие. Важното е, че тия пари ще ги платите отново вие. Един път дарихте, за да се приключи случая и да не ескалира повече. Втори път ще платите с данъците си обезщението на детето.

Но наистина важното в случая е, че им показахме на тия, че можем да бъдем единни и да бъдем народ. Че можем да се застъпим за слабия. Че ги държим под око и дебнем своеволията, които си позволяват. И че лека-полека с течение на времето ще променим средата на безнаказаност, в която вирят наглите отрепки. Наглите боклуци, които се гаврят винаги с най-беззащитните деца. С децата на самотни майки. С децата с увреждания. С децата от уязвими семейства. Защото е най-лесно. И защото имат дори материален интерес от това.

Представете си за каква наглост говорим щом това се случва в Столична община. Ако там си позволяват такива безочливи действия, представете си какво се случва във феодализираните по-малки населени места.

Но аз ви обещавам, че това ще се промени. Това знаково дело ще е просто първото от една голяма поредица. Защото още следващата учебна година аз ще се погрижа да бъдат заведени стотици ако не и хиляди подобни дела срещу българските училища, които стоят на първа линия на фронта във войната на държавата срещу нашите деца. Безобразията им минаха всякакви граници. Тази година особено, укрилени от фашисткия законопроект, който МОН предложи, някои хора си позволиха много гнусни деяния.

Ще променим системата като променим средата. Средата на безнаказаност ще се преобрази в среда на граждански и съдебен контрол. Потулваните от РУО на МОН случаи ще се преобразят в изсветлявани пред прожекторите случаи на прозрачност. Гражданската апатия ще бъде преобразена в гражданска активност.

А то всъщност не е апатия. То е страх. Страх, че ако си потърсиш правата, ще стане по-зле. Че няма да спечелиш нищо, а детето ти ще бъде нарочено до край. Но това ще се промени. Количествените натрупвания ще доведат до качествени изменения. Феодалните директорчета ще разберат наистина какво значи да носят отговорност - не само по документи, а на дела. И ще трябва да започнат да вземат още един фактор предвид когато взимат решенията. Ще трябва да започнат да пресмятат дали си струва да се нарушат правата на това дете, защото после обезщетенията ще излизат от бюджета на училището. А този бюджет на училището по принцип може да се "усвоява" и за по-полезни и приятни работи. Нали затова се натискат да стават директори?

Ще създадем система за граждански кешбек. Данъците ни ще почнат да се връщат обратно в джобовете ни. Политиците ще ни върнат част от парите, които ни откраднаха. Чрез обезщетенията, за които ще осъдим некадърниците, които си назначиха.

И всичко това ще стане, защото Бог така е решил. Защото Бог ви предупреди: "Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец." И така Бог чу плача на децата си и реши, че е време това да спре.
Давид пак ще убие Голиат.
Масите на търгашите в храма пак ще бъдат обърнати.

Няма повече връщане назад.
Структурата е ясна, платоформата е изградена. Дори да ме убиете утре, има кой да я пусне. Хиляда дела по няколко хиляди евро обезщетения - това е целта за първата година. Хиляда по хиляда - няколко милиона от данъците ни ще се върнат директно при децата.

Ето на това му казвам аз социална и демографска политика!

Благодаря на Михаил Кишков и адв. Методи Лалов, че поеха случая.
Благодаря на цялата организация от граждани, които се застъпиха за детето.
Благодаря на всички дарители.
Благодаря и на наглата даскалска измет, че е толкова нагла, че ме амбицира наистина да реализирам този проект.

Проект, за който ще разберете съвсем скоро. И много ще се зарадвате. Освен ако не сте измет даскалска съсипваща малки деца - тогава предполагам, че ще ви падне ченето и ще ви се повръща.

Но на кой му пука за тази измет мръсна, която се гаври с беззащитни деца, нали така?

П.С. Поради работата по реализирането и популяризирането на платформата, която ще доведе до качествена промяна в системата на българското образование, няма да поемам повече индивидуални случаи. Така или иначе почна да ми писва от хора, които ме търсят само за съвети, а когато дойде момента да си потърсят правата и да защитят децата си - да подвият опашка и да се скрият.

Дела трябват, а не думи!

Address

Zimnicea
5250

Opening Hours

Monday 09:00 - 17:00
Tuesday 09:00 - 17:00
Wednesday 09:00 - 17:00
Thursday 09:00 - 17:00
Friday 09:00 - 17:00

Telephone

+359878712079

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Save the Children Association - " Гласът на децата" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Share