05/03/2026
Поклон пред делото на Венко Марковски
🔴 На днешната дата е роден Венко Марковски.
🔴 Вениамин Миланов Тошев е български писател, основоположник на т.нар.македонска литература, останал в историята с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов.
🔴 Марковски е роден на 5 март 1915 г. в Скопие, по времето на Първата световна война. Семейството му произхожда от град Велес, а сестра му Параскева Тошева е сред основателките на Тайната културно-просветна организация на македонските българки.
🔴 Фолклористът и общественик Коста Църнушанов пише за „железния български дух“ на фамилията, за влиянието на Иван Вазов, Петко Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, както и на сборника на братя Миладинови върху младия Марковски.
🔴 Марковски учи в сръбско училище (тогава във Вардарска Македония други училища няма). По това време българите там са подложени на асимилация от властта на кралска Югославия. Въпреки това Венко Марковски израства със самосъзнанието на българин.
🔴 През 1937 г. той пристига в България. Още с идването си в София младият поет е забелязан от македонската българска емиграция, а в списанието „Илюстрация Илинден“ са отпечатани негови стихове – те са написани както на родния му диалект, така и на литературен български език. Отзивите за творбите на Венко Марковски са добри. Той активно се занимава и със събиране на български народни песни.
Една от първите и най-важни стъпки на югокомунистите е провеждане на решенията на Коминтерна за създаване на „македонски нация” и „македонски език”
🔴 Марковски участва в заседанията на АСНОМ и в комисиите, работещи за създаването на македонския литературен език, както и в кодифицирането на новия език чрез новата македонска азбука.
Като твърд и последователен комунист, питаещ чувство на вярност към Сталин и неговата водеща роля в комунистическото движение, Марковски не приема разрива на Тито със Сталин, на Югославия със СССР и другите комунистически държави, включително и България.
🔴 Постепенно творецът изпада в изолация, а смелите му сатирични стихове срещу новоизлюпените македонски партийни величия го изправят пред комунистическия съд, който го осъжда през 1956 г. Изпратен е в концлагер Голи Оток.
🔴 Поради увлеченията си по марксизма Венко Марковски попада в клопката на македонизма. Той споделя, че сам изпитва върху себе си „... експеримента как от българин се прави македонец. От Скопие дойдох българин, в София станах македонец...“.
🔴 От 1941 г. нататък той сам убеждава стотици, а чрез творчеството си и хиляди македонски българи, че не са българи. Заедно с много тогавашни български комунисти критикува „великобългарския империализъм“ и „българската буржоазия“. На такива позиции е Венко Марковски в лагера „Кръстополе“, където е изпратен като опасен за сигурността на българската държава комунистически функционер.
Войнстващ македонист е и по време на участието си в комунистическата въоръжена съпротива през 1943-1945 г., както и когато се включва в изграждането на новата югославска република Македония.
🔴 От 1945 до 1949 г. е пратеник в Народното събрание на Народна република Македония.
🔴 Години по-късно Венко Марковски променя позициите си:
„От един народ създадохме ний два народа.
От език един направихме езика два.
В името на истината бранехме заблуди.
Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот.
На България без жал делехме небосвода.
Хвърляхме позор на майка с майчински слова... „
(„Предания заветни“, песен втора)
🔴 Независимо, че в Скопие е имал високо обществено положение, че е можел да има още по-високо в перспектива, Венко Марковски се отказва да поддържа тезата на македонизма. Интелектуалецът дълбоко в себе си не може да приеме бруталния дух, който „... в Повардарието владей“.
Просветлението за поета настъпва именно чрез словото, езика, азбуката...
По късно Венко Марковски пише:
„Тази нявгашна земя на чест –
сега е стреха на позор нечуван и невиждан геноцид”.
🔴 В мемоарна серия на Колумбийския университет в Ню Йорк са публикувани спомените на Венко Марковски за Голи Оток – „Островът на смъртта“, с което той изненадва управляващите не само в Македония, но и в самата България.
Книгата е преведена на македонски и издадена в Скопие през 2009 г.
Младен Сърбиновски в пиесата Македонският Фауст е пресъздал този момент от биографията на поета в една оригинална сцена — срещата на Марковски с Лазар Колишевски. Със свойственото на своята каста „бащинско“ високомерие партийният ръководител заявява:
„... Виж, Марковски, ти си наш човек (...). Партията уважава твоето творчество и всичко, което си направил за Македония, но не може да преглътне... та дори и когато става въпрос за големия Венко (...) Имаш и големи грехове, и големи заслуги. Защо продължаваш по старому? (...) От теб се иска открита самокритика за цялостното ти поведение и за вредите, които си нанесъл на партията, на Македония и на социализма (...) Придобиваш статут на държавен поет с всичките привилегии: автомобил, шофьор....“.
🔴 Венко Марковски обаче устоява на изкушението, макар че то със сигурност е можело да го превърне в „патриарх“ на македонската литература, още повече, че преди лагера (а дори и когато го заклеймяват като „предател“, „враг“ и т.н.) стиховете му владеят сърцата и умовете на младежта. Както докладва на Колишевски една от героините в същата пиеса („Активистката“) „... не можем да отвикнем младите от неговите песни (...), за тях той се е превърнал в мит...“ Но убедеността на властниците, че поетът сам ще разруши мита за себе си и ще поеме отново в „правилната посока“ удря на камък.
Венко Марковски успява да намери убежище отново в България.
„Към висините пътят с тръне е покрит.
Голготата се храни с мъки и ридания.
Ликът на истината е с лъжи обвит”.
🔴 Така започва едно стихотворение на Венко Марковски в книгата „Истината е жестока“ (1968). Повод за написването ѝ е излизането на тритомната т.нар. „История на македонския народ“ (Скопие, 1969), пълен с противоречия основополагащ документ на македонизма въобще.
През 1979 г. е избран за академик на БАН.
🇲🇰🇧🇬 От войнстващ македонист Марковски се връща към българщината и става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация в Социалистическа република Македония.
Източник: “История на българите от Македония”, акад. Григор Велев.
