Научно дружество на българистите в Република Молдова

21/04/2026

ЛУДИТЕ, ЛУДИТЕ ТЕ ДА СА ЖИВИ

Д-р Любомира ЖАКОТЕ, София

Започвам своите размисли с фразата на чорбаджи Марко от безсмъртния роман на Иван Вазов. Наистина е било лудост да се опълчат на една империя, без да имат военна подготовка и професионални командири, водени само от огромното желание да живеят свободно в своя собствена държава. Да не чакат неканени гости всеки миг. Да не виждат озлочестени съпруги и дъщери. Да не плащат данък затова, че са християни и за изхабените зъби на османлиите влезли в дома им и яли техния български хляб.

Това е време на революции в цяла Европа, когато се руши стария ред и се създават нови социални отношения. Те достигат до българските земи и събуждат нови стремления. Създават се български светски училища, за да просвещават децата. Пеят се бунтовните песни на Добри Чинтулов. Извоюват своята църковна независимост. Последното е огромно постижение на българското духовенство, заплатено със заточения. Българинът е дълбоко религиозен и правото да служи литургии на родния си език, укрепва още по-силно не само вярата, но и гордостта,че е победил в духовната борба с гръцкото православие.

По време на османското владичество по българските земи всяко непокорство се наказва с изключителна жестокост. Тези плодородни земи са от огромно значение за Високата порта. Анадола, в голямата си част е пустиня. Там не може да се отглежда жито. Всеки бунт по българските земи води до глад в империята. Гладът поражда бунтове, а те разклащат султанската власт. Българинът е земеделец, влюбен в земята си. Обработва я с кървава пот и отдава голяма част от реколтата си за плащане на данъци. За пет века е забравил славното си минало. Загубил е националното си достойнство. Вече не помни друг живот, освен този, изпълнен с покорство, страх и труд от сутрин до вечер.

„История славянобългарска” преобръща душата на българина. Макар и плахо, но той започва да се осъзнава като част от нещо велико, но минало и започва да се бори за светско образование на роден език, за независима църква. Това тихо непокорство поражда и поколението на лудите глави, които издигат нови идеи за въстание, за възкресението на България.

Обикновеният орач дори се страхува да слуша техните възвания. От боязън доносничи на османската власт. Дори мисълта за непокорство го ужасява. Знае, че всяко противопоставяне на тази власт ще доведе до унищожаване на имота му и избиване на семейството му. Такива примери за публична жестокост има много – да помни, да не смее. Раковски е прогонван от селата, но неговите мисли остават в сърцата. След него обикаля страната Левски. Той създава организация за съпротива. Поставя ясни задачи какво е нужно, за да се подготви не бунт, а пълномащабно въстание. Неговата смърт е приета като национално бедствие. Но семената на бунта вече са посяти. Младото поколение поема заветите на Апостола и започва подготовка за въоръжена борба. Всеки помага според силите си, според занятието си. Всеки се страхува от бъдещето, което е неясно. Богатите дават пари за оръжие, но много от тях молят да не се записват имената им. Жените шият униформи, бродират знамена. Бедните леят куршуми. Мъжете се упражняват в стрелба и строева подготовка. Апостолите на бъдещото въстание от орача се стараят да направят войник, готов да умре за свободата на народа, да не мисли само за своя имот и семейство, а да се жертва за родината.

Апостолите на Априлското въстание са рожби на своята епоха. Млади мъже отрекли себе си в името на най-святата идея – свободата на целия народ. Закърмени са с песните на Добри Чинтулов. Отраснали с „История славянобългарска” и „Рибния буквар”. Те не мислят да създават семейства в поробено отечество. Само след победата мечтаят за свой дом и деца, които да пишат с гордост името Българин. Най-възрастният е Георги Бенковски, малко прехвърлил тридесетте. Останалите са по-млади. Всички горят в мечтата за свободна България. Единици са тези, които ще я дочакат.

Велико начинание завършило със страшен погром. Зверства, чути в цяла Европа. Изгорени села и градове. Избити хиляди невинни. Репортери от Англия и Франция снимат купищата кости в Батак, Перущица и Брацигово . Османската империя не може да скрие своята жестокост към мирното българско население. С това се поставя началото на решаването на Източния въпрос от просветена Европа.

Била е нужна огромна вяра в силата на народа, свеотдаденост на една велика идея – доброто на цял един народ и смелост да подготвиш обикновените хора за мисълта за смъртта в името на бъдещите поколения, които ще живеят свободни.

Априлското въстание е преломен момент в българската история. То, макар и неуспешно, полага начало на Освобождението на България. Чрез него българите заявяват пред целия цивилизован свят, че са готови да извоюват свободата си на всяка цена.

Поклон пред паметта на загиналите в тези страшни събития!

Източник: https://www.ndb.md/%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bb%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b8/

14/01/2026

На 13 януари 2026 г., ни напусна бележитият бесарабски поет, публицист и културен деец Нико Стоянов – личност с изключителен принос към българската словесност и културния живот на бесарабските българи.

Роден на 9 януари 1947 г. в с. Нова Ивановка (дн. Украйна), Нико Стоянов завършва руска и украинска филология в Харковския държавен университет през 1978 г., а по-късно специализира в София. Неговият житейски и професионален път е неразривно свързан с гр. Кишинев, където работи като преподавател, редактор и културен организатор, допринасяйки активно за развитието на литературния и обществения живот.

Той е сред значимите фигури на българската литературна общност – член на съюзите на писателите и журналистите в СССР, Молдова и България. Още от средата на 60-те години започва активна творческа дейност, която през десетилетията се утвърждава с богато и многообразно наследство – поезия, публицистика, учебна и антологийна литература. Особено ценен остава приносът му към образованието и родолюбието сред младите българи в Молдова и Украйна.

Със създаването и редактирането на първия български вестник на бесарабските българи – „Родно слово“, Нико Стоянов даде глас и трибуна на цяло поколение автори, утвърждавайки българския език като живо средство за културна самоидентификация.

През последните две десетилетия от живота си той развива активна творческа и обществена дейност в България, като остава дълбоко свързан с бесарабската българска общност и нейните духовни потребности.

Научното дружество на българистите в Република Молдова изразява своите най-искрени съболезнования на семейството, близките, колегите и почитателите на Нико Стоянов.

Паметта за него ще остане жива чрез словото му, делото му и отдадеността му към българската култура и език.

Поклон пред светлата му памет.

Източник: https://www.ndb.md/%d0%bd%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3-4/

08/01/2026

В КИШИНЕВ ОТБЕЛЯЗАХА 178 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ

Традиционно възпоменателното мероприятие се състоя пред паметника на българския поет и борец за национална свобода Христо Ботев, разположен в сектор „Център“ на молдовската столица – Кишинев. В събитието взеха участие представители на българските обществени и културни организации, както и представители на Посолството на Република България в Република Молдова.

Мероприятието беше открито от Степан Куртев, председател на Българската община в Кишинев, който подчерта, че българската общност в Молдова се обединява около личността и делото на Христо Ботев, а това място има дълбоко символично значение и днес.

От името на Научното дружество на българистите в Република Молдова слово произнесе д.и.н. Иван Думиника, който говори за историческите връзки на Христо Ботев с бесарабските българи, като акцентира отделно върху неговия престой в Кишинев и значението на този период за формирането му като личност и революционер.

От страна на Посолството на Република България в Република Молдова в мероприятието участва г-н Кирил Димитров, първи секретар, който отбеляза ролята на Христо Ботев в общобългарската история и значението на неговото литературно и революционно наследство за националната памет.

С изказване се включи и Валерий Заболотний, председател на Международната асоциация за сътрудничество „Молдова–България“, който подчерта важността на подобни събития за укрепване на културните и духовните връзки между двети държави.

В края на церемонията участниците сведоха глави в знак на почит към паметта на Христо Ботев и поднесоха цветя пред паметника.

Източник: https://www.ndb.md/%d0%b2-%d0%ba%d0%b8%d1%88%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%b2-%d0%be%d1%82%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%b0%d1%85%d0%b0-178-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5/

02/06/2025

БЪЛГАРИТЕ В МОЛДОВА ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ХРИСТО БОТЕВ И НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА СВОБОДАТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

Традиционното възпоменателно събитие се състоя до паметника на Христо Ботев в Кишинев. То събра представители на Посолството на Република България, български обществени и културни организации в Република Молдова.

Събитието беше водено от г-жа Нина Топалова, секретар на Българската община в Република Молдова.

От името на Българското посолство в Кишинев слово произнесе г-н Тихомир Тодоров, съветник в Политическата служба, който подчерта значението на героичното дело на Ботев за съвременното развитие на България и предаде послание от името на Н. Пр. г-жа Мая Добрева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Молдова.

Александър Ламбов, представител на организацията „Български дух“, акцентира в своето изказване върху непреходната стойност на свободата и ролята на Ботев като символ на българската борба за независимост.

Заместник-председателят на Научното дружество на българистите в Република Молдова, д-р доц. Елена Рацева, както и командированият преподавател в Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев – Галина Духнева, се спряха върху поетическото наследство на Христо Ботев и неговото значение за възпитанието на младото поколение.

Д.и.н. Иван Думиника от Научното дружество на българистите в Република Молдова, представи подробно връзките на Христо Ботев с бесарабските българи и отправи призив към българската общност в Молдова за съвместно отбелязване на 150 години от пребиваването на Ботев в Кишинев и Киприановския манастир, което се навършва през август тази година.

В края на събитието участниците положиха цветя пред паметника на Ботев и сведоха глави в знак на почит към загиналите за свободата и независимостта на България.

Източник: https://www.ndb.md/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80.../

08/05/2025

НЕКРОЛОГ

С дълбока скръб съобщаваме, че на 8 май 2025 г., завинаги ни напусна проф., д.и.н. Калчо К. Калчев – изтъкнат историк, педагог, изследовател и искрен приятел на българската общност в Република Молдова и Украйна.

Професор Калчев посвети живота си на проучването и съхраняването на историческата памет на бесарабските българи. С неговото име свързваме мащабния труд „Исторически календар за бесарабските българи“ – първото систематизирано издание, което осветява ключови дати и личности от историята на нашата общност. Календарът се превърна в незаменим източник за краеведи, общественици и изследователи в Молдова, Украйна и България.

Със същата всеотдайност професор Калчев подготви и труда „Българската етническа общност в Бесарабия (XIX–XX в.)“, който се използва като основно помагало в университетски курсове по история на българите в Бесарабия. В отделни изследвания той увековечи името на д-р Анастасия Головина – първата българка с докторска титла, и разкри съдбите на бесарабски българи, допринесли за изграждането на Третата българска държава.

Неговата книга, посветена на бесарабските участници в Българското опълчение, инициира изграждането на Мемориал в Болград – знак на признание към героите, които са се сражавали за свободата на България.

Освен голям учен, проф. Калчев беше и вдъхновяващ преподавател. Като дългогодишен университетски преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, той формира поколения млади българисти. Под негово ръководство успешно защити докторската си дисертация д.и.н. Иван Думиника, молдовският историк-българист.

Проф. Калчев остана до последно ангажиран с проучванието на миналото на българската общност в Бесарабия и активна подкрепа на Научното дружество на българистите в Република Молдова.

В този труден момент изказваме най-искрени съболезнования на семейството му, близките и колегите. Загубата на професор Калчев е тежка за цялата българска научна и културна общност.

С дълбока почит,
Управителният съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова

18/04/2025

КНИГА ЗА ЦЪРКОВНИЯ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕНА В БЪЛГАРСКА ТВЪРДИЦА

В българската Твърдица, се състоя представянето на книгата „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812–1918)” от доктор хабилитат на историческите науки Иван Думиника. Събитието събра представители на местната администрация, културни дейци и местни жители, интересуващи се от история и духовно наследство на бесарабските българи.

Официалното откриване на мероприятието направи кметът на община Твърдица, г-жа Мария Гвоздейкова-Златева. В приветственото си слово тя подчерта значението на духовността в съхраняването на българската идентичност в Бесарабия, както и важността на такива изследвания за предаването на историческата памет на младото поколение.

Авторът на книгата, д-р Иван Думиника, направи обстоен преглед на основните етапи от развитието на църковния живот сред българските колонисти след 1812 г., акцентирайки върху изграждането на първите храмове, дейността на свещенослужителите и борбата за използване на българския език в църковната практика. Особено внимание бе отделено на взаимодействието между духовенството и местните училища, както и на ролята на църквата като център на културния и обществения живот.

В рамките на събитието слово произнесе и г-жа Мария Смирнова, директор на Теоретичния лицей от молдовска Твърдица. Тя изтъкна приноса на свещениците не само в духовното, но и в образователното възраждане на българските общности в Бесарабия. Според нея, днес повече от всякога е важно бесарабските българи да познават историята на своите предци и да черпят вдъхновение от примера на онези, които са съчетавали духовна мисия с просветна дейност.

В края на презентацията д-р Думиника отговори на въпросите на присъстващите, свързани с източниците на изследването, архивните документи и плановете за бъдещи публикации. Присъстващите имаха възможност да получат автограф и да закупят екземпляр от книгата, която бе високо оценена като принос към българската и молдовска историография.

Събитието завърши с неформални разговори, в които участниците споделиха спомени за своите предци и подчертаха нуждата от подобни инициативи за укрепване на културната памет на българската диаспора.

Източник: https://www.ndb.md/%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5/

15/01/2025

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ДО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО ЗА ВРЪЗКИ С БЕСАРАБСКИТЕ И ТАВРИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ „РОДОЛЮБЕЦ“

Уважаеми колеги от Културно-просветно дружество „Родолюбец“,

От името на членовете и активистите на Научното дружество на българистите в Република Молдова, Ви поздравяваме сърдечно по случай Вашия 35-годишен юбилей!

През тези години, с неуморен труд и отдаденост, Вие подпомагате българите в Република Молдова и Украйна да съхранят своя език, традиции и културно наследство. Организирате събития, които свързват бесарабските и таврийските българи с прародината – България.

Дружеството „Родолюбец“ често инициира курсове, семинари и други мероприятия за популяризиране на образованието по български език, история и култура. В сътрудничество с местни образователни институции, Вие активно работите за въвеждането на българския език в учебните програми, създавайки условия за поддържане на българското самосъзнание сред младите поколения.

Вашите усилия за установяване и поддържане на контакти между българските общности в Република Молдова, Украйна и България укрепват връзките между прародината и диаспората. Чрез културни и професионални обмени, съвместни проекти и инициативи, Вие спомагате за съхраняването на нашата идентичност и традиции.

Културните празници, фолклорните фестивали и събитията, организирани от „Родолюбец“, са места за обединение и общуване на българите по света. Вашата отдаденост към документирането и изследването на историята на българите в Бесарабия и Таврия е особено ценна – тя включва издателска дейност, книги, алманаси и публикации, които популяризират българското културно наследство в региона.

От самото си създаване Вашето дружество значително допринася за дейността и развитието на нашата организация. Вие подкрепихте множество инициативи, като приемането на младежи от Република Молдова и Украйна за обучение в България, създаването на Тараклийския държавен университет, както и защитата на националните права на бесарабските българи.

Изразяваме искрената си благодарност за постоянството, жертвоготовността и любовта, с които обграждате всяка своя инициатива! Нека предавате на следващите поколения ценностите и традициите, които ни правят горди българи. Убедени сме, че с този същия плам ще продължите да жънете успехи и занапред.

Желаем на всички членове и приятели на дружеството здраве, кураж и нови успехи във Вашата благородна мисия!

Честит юбилей!

Управителен съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова
гр. Кишинев, 15 януари 2025 г.

https://www.ndb.md/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b0%d0%b4%d1%80%d0%b5%d1%81-%d0%b4%d0%be-%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81/

06/01/2025

БЪЛГАРИТЕ ОТ РЕПУБЛИКА МОЛДОВА ОТБЕЛЯЗАХА 177 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ

Тази година честванията по повод рождението на българския поет и революционер Христо Ботев се проведоха в Киприановския манастир – място, където преди 150 години е пребивавал великият български национален герой. През май 2023 г., по инициатива на Научното дружество на българистите в Република Молдова и неговият председател д.и.н. Николай Червенков, в манастира бе открита паметна плоча в чест на дейците на българското национално-освободително движение Георги Раковски и Христо Ботев, които са пребивавали там през 60–70-те години на XIX век.

На това свято място днес, в тържествена обстановка, се събраха представители на Българското посолство в Кишинев, ръководители и членове на обществени и културни български организации в Република Молдова.
Мероприятието започна със заупокойна молитва в памет на Христо Ботев, отслужена от Негово преосвещенство Филарет, епископ Каприянски и викарий на Кишиневската епархия, заедно с монасите на манастира.

Водещ на събитието бе д.и.н. Виктор Цвиркун – изтъкнат познавач на историческите и културни връзки между Молдова и България.

В своето приветствие председателят на район Тараклия, г-н Лазар Дерменжи, подчерта значимостта на делото и борбата на Христо Ботев за свободата на българския народ.

Посланичката на Република България в Молдова, г-жа Мая Добрева, в своето изказване отбеляза, че Киприановският манастир е един от най-важните духовни центрове на българщината в Молдова. Тя подчерта, че това място привлича не само местни вярващи, но и поклонници от България, като връзките между двата народа се коренят в общата православна вяра и дълбоките исторически отношения.

От своя страна д.и.н. Иван Думиника от Научното дружество на българистите в Република Молдова направи кратък исторически обзор на връзките на Христо Ботев с бесарабските българи и значението на Киприановския манастир в този контекст.

След официалните изказвания, присъстващите поднесоха цветя пред паметната плоча и склониха глави в знак на почит към делото на българския национален герой.

По инициатива на Негово преосвещенство Филарет гостите имаха възможност да разгледат църковните сгради на манастира и да чуят разкази за историческото минало на това свещено място.

Тази година се отбелязват 150 години от последното пребиваване на Христо Ботев в Киприановския манастир. В тази връзка, заедно с Негово преосвещенство Филарет, бяха обсъдени възможностите за организиране на съвместни мероприятия, които да отбележат тази значима годишнина в историята на българо-молдовските връзки.

Пресслужба на НДБ в РМ

Източник: https://www.ndb.md/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%b5%d0%bf%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%b1%d0%b5%d0%bb-2/

02/01/2025

Интервю с д-р.и.н. Иван Думиника за българската общност в Република Молдова и изучаването на майчиния език. Предаването „Колейдоскоп“, излъчвано е от българската телевизия „СКАТ”.

гост: Иван Думиника – председател на научното дружество на българистите в МолдоваПрез 2024 година Молдова въведе допълнителен час за изучаване на български ...

01/01/2025

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА
ДО
г-жа Надежда КАРА,
доцент, доктор по филология,
заместник-председател на
Научното дружество на българистите по научна дейност

Уважаема Надежда Василиевна,

Колегите Ви от Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ) имат честта и удоволствието най-сърдечно да Ви поздравят с Вашия юбилей!

Вашият житейски и професионален път е ярък пример за отдаденост и вдъхновение. Родена в българско семейство, Вие сте изградили впечатляваща кариера, вдъхновена от любовта към родния език и култура.

Като преподавател в Молдовския държавен университет и Кишиневския педагогически университет „Йон Крянга“, Вие сте формирали поколения филолози. Също така, чрез своята работа в Института за културно наследство към Молдовската академия на науките, като завеждащ сектор по българистика, направихте важни изследвания върху българските диалекти, антропонимията и фолклора на бесарабските българи. Вашите изследвания в социолингвистиката и обществената роля на българския език в Република Молдова са основа за развитието на образованието на роден език за българите в региона.

Вашият принос включва разработването на множество учебници по български език, които се отличават със своето високо качество и практическа приложимост. Тези учебници, адаптирани към спецификата на обучението в Молдова, успешно се използват не само в нашата страна, но и сред българските общности в Украйна. Преиздавани многократно с допълнения и актуализации, те са високо оценени от специалисти както в Молдова, така и в България. Вашите трудове предоставят ефективни методически решения, които значително улесняват процеса на обучение по български език, допринасят за задълбоченото овладяване на езика и утвърждават неговата роля като инструмент за културно и езиково обединение на българските общности.

Като един от основателите на Научното дружество на българистите и дългогодишен заместник-председател, Вие не само ръководите езикови проекти, но и участвате в лингвистични и фолклорни експедиции, като същевременно насърчавате изучаването и популяризирането на българската култура и история. Представлявате организацията на различни обществени срещи и конференции, където с професионализъм и вдъхновение защитавате значимостта на българския език и култура. Вашите научни разработки имат ключов принос за развитието на българистиката в Молдова, като разширяват познанията за българските диалекти, езиковите особености и културното наследство на бесарабските българи. С участието си в национални и международни форуми Вие успешно популяризирате постиженията на молдовската българистика и утвърждавате ролята ѝ в световния академичен контекст.

Вашият принос към българското движение в Молдова е високо оценен и отбелязан с множество престижни отличия. Сред тях се откроява почетният знак „Паисий Хилендарски“, присъден от Министерството на образованието на България и Държавната агенция за българите в чужбина, който подчертава Вашата значима роля в съхраняването и популяризирането на българския език и култура. Освен това, през 2012 г. Вие бяхте номинирана за престижното звание „Българка на годината“ от Държавната агенция за българите в чужбина – признание, което затвърждава Вашия статут на вдъхновяващ лидер и отдаден защитник на българската общност в Молдова.

Надежда Василиевна, с Вашата научна добросъвестност, интелект и човечност, Вие сте вдъхновение за всички нас. Нека продължавате да ни радвате със своите изследвания, уроци и мъдри съвети!

ЧЕСТИТО! ЗА МНОГО ГОДИНИ!
Управителен съвет на НДБ в РМ
Източник: https://www.ndb.md/%d1%8e%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%b9-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4-%d1%80-%d0%b4%d0%be%d1%86-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b0/

01/01/2025

МАРИЯ КОНСТАНТИНОВНА ЧЕРВЕНКОВА – СИЛНАТА ЖЕНА ДО ЕДИН ГОЛЯМ УЧЕН

Днес с особена радост отбелязваме юбилея на Мария Константиновна Червенкова – жена, чийто принос към българистиката често остава в сянка, но чието значение е неоценимо и заслужава дълбоко уважение.

Подробно: https://www.ndb.md/%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b8/