CBCH Foundation

04/21/2026

04/13/2026

„...На тоя ден, на Великден всеки трябва да облече всичко ново, от горе до долу ново. Месеци преди това шиеме, плетеме, веземе, купуваме, каквото трябва за всеки. Всичко трябва да е ново, необличано и да е най-хубавото. И децата, и големите, и старците – всички обличат само нови дрехи. Мама, като ни направи литачета, ризлета, чорапчета – всичко свети върху нас от красота. Ние бяхме няколко момичета, нямахме брат, а тя беше една мераклийка – гласеше ни като петачета. Всички в нас гледаха. Радост, та радост! И земята, по която стъпвахме, се радваше.

Излеземе навън и започнеме да се чукаме с шарените яйца. Този, който има най-здраво яйце, той ще е най-здрав и най-късметлия през годината. Затова ги избираха по-големи и по-остри отпред. Ако някой познава тия с двата жълтъка, ги търси тях. Аз си избирах моите яйца по хубост, гледах да са най-весели. Чукаме се, чупиме яйца и само тичаме до къщи за нови. Никой не ни се кара, че сме ги изпочупили, това е за здраве. А колко игри с яйца сме играли… Като се качиме на някоя височинка, като наредиме яйцата на една редица и като ги пуснеме отгоре по нанадолнището всичките заедно… Уж да гледаме кое ще стигне най-първо, ама те се объркат, изпочупят се по камъчетата… А тревата стане цялата шарена, като че ли сме нахвърляли цветя по нея.

А през това време …музиканти обикалят от двор на двор и свирят – ходят на честито. Честитят ни с „Христос воскресе”. Тия музиканти с радост идват във всяка къща и ние с радост ги посрещаме. Свирят, свирят, свирят. Мама и тате им дават кукулници, яйца, хлябове. Едни си отидат – други дойдат, едни си отидат – други дойдат, та цял ден така.
После седнеме да обядваме и ако някой през това време ни дойде на гости, да видиш какво е радост!
Чужд човек ако ти дойде на тоя ден вкъщи, значи се придава хубавото в тоя дом. И ние се радваме, радваме. На Великден се ходи у кумовете, младите ходят при по-старите, момите ходиме при приятелки от други къщи.

– Няма ли някъде в селото общо веселие?
– Има. Преобядваме и след обяд тичаме на хорото. Ама то не беше едно хоро, в село Перник, бяха много хора̀. Едното беше тука, в нашата махала. На него играеме, играеме, играеме – душа не ни остане. Отидеме на друго хоро. Например тия, които са дошли от Западните покрайнини, играеха на друго място и по-друго яче. И на тяхното хоро се хващаме да поиграеме. Ние бяхме всичките играорки – на кое хоро се хванеме, веднага го заиграеме. После отидеме на трето хоро. Него са го извили тия, които работят в Мината, а те са дошли от разни места и тяхното хоро е още по-друго. Ама ние и него го играеме. Та като погледнеш Перник – на всяко по-широко място хоро̀ се извило. Радост! В много радости съм момувала…
..На първия ден на Великден се връзват и цветни люлки. Момите и ергените връзват шаяк на най-високите върби и накичват тоя шаяк с много зеленина, цъфнали клони и люляк. Да се чудиш люлката от какво е направена – не се вижда шаяка, а само зеленината и цветята се виждат. И как не увяхват тия цветя, та цял ден цъфтят по люлките, не знам…. Много върби, много люлки имаше тогава по махалите. Момите също се накичат с цветя и идат, та се люлеят. Ергените ги люлеят. Аз не съм се качвала на тия люлки – бяха високи и ме беше страх, ама иначе всички се люлееха по цял ден.

И кантари много имаше на първия ден на Великден. Накъдето и да се обърнеш – кантар. Всеки, който имаше воденица, на тоя ден изнасяше пред воденицата по един. Мериме се като агнета. Меренето на тоя ден е за здраве, да ти се придават годините, не може да не се премериш. И стари, и млади, и деца – всички се мереха. Всичко на тоя ден е за здраве и за живот...
..През трите великденски дни, който дойде у нас, мама му дава по
едно яйце и по едно кукулниче. Така се даваше дори до Спасовден. Кукулниците се свършат, ама яйца се дават четиридесет дни до Спасовден. А на самия Спасовден мама отнасяше едно червено яйце на оброчището „Св. Спас” под „Кракра” и го оставяше там за здраве. Всички правеха това. Поляната пред оброка ставаше целата червена.

Из интервю на етнолога Цветана Манова с Вита Зарина, родена през 1911 г. в с. Перник, публикувано в книгата ѝ „Сокове от корена. Етноложки интервюта“, Перник, 2018 г.
Снимка на род в с. Лесковец. 1938 г. ДА-Перник, ЧП № 580, л. 208.

Публикация на Държавен архив Перник

Благословени от корена

04/11/2026

Днес е Разпети петък – денят, в който дори въздухът ходи на пръсти. Светът притихва така, сякаш някой е сложил длан върху сърцето му, за да го успокои. Това е онзи миг от годината, в който човек оставя всичко земно да се утаи като брашно в леген и остава само тишината, в която се чува собствената му душа.

В народната памет този ден е толкова строг, че се казва: „И птица не пее, и гнездо не вие.“ Старите хора не посягат към работа, защото вярват, че каквото се подхване днес, няма да е на добро. Днес се яде малко хляб и вода, колкото да не забравиш, че си жив, но и да помниш защо се смиряваш.

Най-съкровеният обичай е минаването под плащаницата. Мнозина го правят „за здраве“, но истината е по-дълбока. Това е тихо навеждане на глава пред страданието, през което минава светът, за да се пречисти. Това е онзи кратък миг, в който човек се смалява, за да може душата му да порасне.

Днес се гледа небето. Ако завали, казват, че небето плаче за Спасителя и благославя земята. Дъждът на Разпети петък е като обещание, че реколтата ще е богата и глад няма да има. Ако е слънчево, годината ще е мирна, но лятото сухо. Каквото и да е времето, то говори, стига да умееш да слушаш.

От църквата се вземат цветя – тихи пазители, които стоят до иконата цяла година. Те не са просто цветя, а малки стражи срещу болести, страхове и лоши очи. Днес не се пее, не се свири, думите се мерят като злато.

Разпети петък ни напомня, че след най-дълбоката тъма идва светлина. Че всяка болка има своята утрин. Че човек трябва да мине през тишината, за да чуе надеждата.

Мирни и светли дни на всички.

04/07/2026

🥚 ЧЕРВЕНОТО ЯЙЦЕ – САКРАЛНИЯТ КОД НА ЖИВОТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

💫В традиционната българска обредност великденското яйце не е само храна или празничен символ, а носител на дълбока сакрална енергия, в която се преплитат представи за живот, защита, възраждане и космически ред.
💫Още от сряда започва подготовката за този ключов обред. Майката – като пазителка на домашното огнище и продължителка на рода – боядисва първите три яйца. Те не са обикновени, а натоварени с ясно определени роли, които разкриват структурата на традиционното мислене.
💫Първото яйце се използва за помазване на бузите на децата, за да бъдат здрави, румени и жизнени, като по този начин се осъществява пряк пренос на жизнена сила.
💫Второто се изнася извън дома и се поставя в нивата или лозето, където функционира като защитен знак срещу болести и като активатор на плодородието.
💫Третото остава в дома и се вгражда в празничната погача, като така се превръща в част от сакралната храна, която обединява семейството.
💫Самото боядисване на яйцата се извършва в строго определено време – рано сутрин, преди изгрев слънце. Това времево условие не е случайно, а отразява архаичната представа, че първата светлина на деня носи чистота и ново начало. В този момент яйцето поема силата на възраждащото се слънце и се зарежда с устойчивост – както физическа, така и символна. Вярва се, че така то няма да се развали и ще издържи на „боренето“, но също така ще съхрани и предаде жизнена енергия.
💫Самият процес на боядисване е обграден с редица правила и предпазни действия. Яйцата се измиват с вода и пепел – елемент, който в традиционната култура има очистваща и защитна функция. Боите се приготвят в отделни съдове, което подчертава значението на чистотата и разграничаването на силите. Човекът, който боядисва, трябва да е хапнал – дори и малко – за да бъде „цял“ и стабилен. В противен случай се смята, че може символично да „разбие“ яйцето и да привлече болест или нещастие.
💫Яйцето не съществува само като индивидуален обект, а е част от по-широка система от действия. В ситото, където се поставят боядисаните яйца, се слага жито – знак за бъдещ живот и изобилие. Тази комбинация от яйце и зърно създава мощен образ на потенциала – съчетание между зародиш и растеж, между начало и развитие. В този смисъл яйцето се явява концентриран символ на цялостния жизнен цикъл.
🙏Особено място заема червеното яйце. Цветът не е декоративен, а дълбоко символичен – той е свързан с кръвта, живота и жертвата. Червеното яйце се използва като защитен амулет – поставя се в чеиза на момата, за да донесе щастие и благополучие в бъдещия ѝ брак. Слага се при бубите, за да ги предпази от „лоши очи“, а понякога се оставя и в гнездото или кошарата, за да закриля животните.
💫След Възкресение неговите части – жълтък и белтък – могат да бъдат използвани за храна на животните, с цел здраве и сила.
В рамките на великденския цикъл яйцето продължава да функционира и след самия празник. То се пази дълго – до Спасовден, четиридесет дни след Великден, което отразява представата за продължително действие на неговата сила.
💫Наричано с различни имена – писано, шарено, китанчесто – яйцето се превръща и в художествен обект, носещ белезите на народното въображение.
Не по-малко важна е ролята му в обредните действия, свързани с отвъдния свят. В периода на Велики четвъртък, когато се вярва, че небето и подземният свят се отварят и душите на мъртвите слизат на земята, яйцето участва в ритуали за тяхното посрещане и умилостивяване. То е част от огъня, светлината и храната, които се принасят, за да се поддържа връзката между поколенията.
💫На самия Великден яйцето става център на празничната игра – „боренето“. Това действие не е само съревнование, а символичен акт на проверка на силата, устойчивостта и късмета. Яйцето, което остава здраво, се възприема като носител на най-силна жизнена енергия и благословия.
🙏А във вашето семейство има ли специална традиция или вярване, свързано с червените яйца?

Подготви Нора Пенева

@топ фенове

04/07/2026

Кога да боядисаме великденските яйца и защо това има значение?

С наближаването на Светлото Възкресение на Господ Иисус Христос, домовете ни се изпълват с особена, тиха подготовка.
Ние не подготвяме само трапезата,
подготвяме душата си. И част от тази подготовка е боядисването на яйцата.
🥚 Денят, определен от Църквата по древна традиция и църковно предание не случайно е Велики четвъртък. Това е денят на Тайната вечеря, когато Господ събра учениците Си и прави Светото Причастие.
Затова Велики четвъртък е време за:
смирение, вътрешна тишина и подготовка за среща с Бога.
✝️ Защо не боядисваме яйца на Разпети петък?
Разпети петък е най-тъжният ден в годината. Денят на Кръста. Денят на жертвата. В този ден пазим тишина, постим строго, преживяваме страданието Христово. Петъкът не е ден за работа и радост. Затова боядисването на яйца, които са символ на живот и празник, не е уместно. Истинската вяра се проявява
в разбиране и почит.
🌿 Какъв е смисълът на червеното яйце?
Яйцето не е просто украса. То е символ на:
нов живот, надежда, Възкресение. А червеният цвят ни напомня за:
кръвта на Христос и неговата жертва за нас. Затова първото червено яйце е
изповед на вярата, а не просто традиция.
🕊️ За благословението
Старите хора казват, че яйцата, боядисани на Велики четвъртък носят добро в дома,
запазват се дълго, пазят от зло. Но най-важното е да ги направим с молитва, с чисто сърце и с мисъл за Бога
Без това всяка традиция остава празна.
🕯️ Ако не сте успели на Велики четвъртък
Можете да боядисате яйцата и в събота.
Но нека това стане тихо, смирено,
с благоговение преди празничната служба.
Хора, помнете че, не денят е най-важен,
а сърцето, с което вършим всичко. Дори да спазим обичая, но ако душата ни е далеч от Бога, смисълът се губи.
Пазете традицията, но най-вече пазете вярата.

от нета

04/04/2026

🌿🌸 Наричане за Лазаровден 🌸🌿

Лазаре, Лазаре, добър гостенине,
ела ни на гости в тоз дом честит,
да донесеш здраве, берекет и радост,
и пълни кошари, и златен жит.
Да са живи стопаните в тази къща,
да расте доброто като младо дръвче,
да се пълнят ниви и да зрее жито,
да е пълна всяка блага трапеза.
Колкото звездички в небето греят,
толкоз радост в този дом да има,
колкото цветя по пролет цъфтят,
толкоз здраве да се лее като рима.
От врата до праг – благослов и светлина,
от сърце до сърце – мир и добрина.
Да ви пази Бог и Света Богородица,
днес и винаги – във всяка година!
🌼 Да е честит Лазаровден! 🌼

04/03/2026

🌺🌸🌼🍀

Народното поверие гласи, че девойка, която не е била лазарка, не може да се омъжи.

03/17/2026

Experience The Samurai’s Daughter a moving Japanese folktale about kindness, courage, and inner happiness

02/21/2026

Сирни Заговезни - 22.02

Тази молитва може да се чете вечерта на Сирни Заговезни, по време на великите пости преди Рождество и Възкресение, както и винаги, когато усетите, че в душата ви се натрупва гняв и омраза. Изберете мантра за изчистване на негативни наслоения в душата и тялото, формулирана със собствени думи или взаимствайте от следния формат:

Сега аз /трите имена и дата на раждане/ се обръщам към себе си и към тези, с които съм свързан – тук ,на Земята, и там, на небето. Нека чрез енергията на словото, с любов и светлина да бъде отмито всичко ненужно, черно, деформирано и старо, което пречи на взаимната връзка на моята душа с тези, с които имам духовни и житейски договорки на различни нива. Прощавам от цялото си сърце и душа. Искам прошка – желанието идва от извора на душата ми и от дълбините на сърцето ми. Нека помежду ни тече енергията на любовта. Нека ни дава светлина и сила, мъдрост и търпение, щедрост и великодушие, издържливост и смирение – всеки ден, винаги. Прощавам и моля да получа енергията на прошката, защото знам, че съм научил уроците си и няма да повторя същите грешки. Прощавам на себе си и на всички, с които съм свързан тук и сега. Аз съм /трите имена, дата на раждане, посочете къде се намирате/. Прощавам на себе си и на всички, с които съм свързан тук и сега, както и в духовните нива, по силата на различни космически и духовни договорки. Да бъде светлина и любов за всеки и според избора на душата му.