01/10/2025
1 октомври е Ден на поезията, музиката и на възрастните хора.
„Хубавото Личе е за мен кокиче“ –
Дядо Георги е посветил този крехък стих на своята „асистентка“ Величка. Издекламирва го под навеса на смесения магазин в село Тешево.
Краят на август е, по пладне, все така горещо, но се усеща постоянен лек полъх, който се спуска от склоновете на Южен Пирин наред с ручащите навред в селото потоци вода. Дошли сме да разгледаме Тешево, пътувайки от Славянка към Родопите. Водят ни легендите за него и големият църковен комплекс, за който сме чували от медиите. По обичай си вземаме по вафла и кафе от смесения магазин и сядаме на сянка при местните.
Впечатлена съм от двойката, стояща на пейката от другата страна на масата. Мъжът е на дълбока възраст, личи най-вече по избилите по лицето му тъмни петна и побелелите зеници, зареяни в нещо неопределено. Въпреки горещината носи памучна бяла риза с дълъг ръкав, закопчана догоре, изрядно изгладена, под нея – потник, надолу е с черен панталон. Подпрял е ръце на бастуна си и от време на време извърта глава от една посока в друга. До него седи видимо по-млада жена. Облечена е в елегантна рокля с десен на цветя, сложила е гердан от черни перли на врата и слънчеви очила над главата си. Боядисаната ѝ коса е пусната и стига под раменете. Има излъчване на градска жена. От време на време казва по няколко думи на мъжа с ангажиращ, жизнен тон и той кима.
Зачудвам се каква е връзката помежду им, приличат на семейство, но разликата в годините им е чувствителна. Но също така се чувства, че са силно свързани. Заговаряме се. Едно от първите неща, които жената споделя, е, че дядо Георги, както си му казва, е на 100 години. На първи октомври (тоест днес) ги започва.
– Тя е моя асистентка! – казва той и я поглежда със своеобразно възхищение.
После жената ни разказва как се прибрала преди 20 години от работа в Гърция тук, в Тешево, родното село на нейната майка. Една сутрин, било зимата, навалял бил дебел сняг, дошла до магазина и видяла дядо Георги. Искал от магазинера нови гумени ботуши, защото три пъти бил паднал в същия ден, докато идвал насам. Дали му, но човекът се затруднявал да ги обуе. Тогава жената се навела и му помогнала да изуе старите обувки и да нахлузи новите. А той се зачудил как така непознат човек го обува.
– В Гърция гледах възрастни хора и съм свикнала с тях – казва Величка.
Още в магазина, на момента, той я поканил да му стане асистентка. Тогава бил на 80. Тя се съгласила и започнала да му помага с дребни домакински неща, да го придружава на всекидневната предиобедна разходка до магазина, да го наглежда.
– Хубавото Личе е за мен кокиче! – издекламирва своя стих дядо Георги.
– Да, да – кимва му Величка с усмивка, в която е скрито нещо като „Знам си, знаем се.“
– Дядо Георги, знаеш ли, че си роден в Деня на поезията, може би затова ти се удава така да стихоплетстваш – отбелязваме ние, а жената разказва, че само до преди няколко години той е чел книги без очила.
И после идва най-голямата изненада, защото разбираме, че самата Величка е на 80 години. Не вярваме, доста по-млада изглежда! Подвижна, жива, далече от „старица“.
– Вие сте на 80 години и се грижите за 100-годишен мъж?
– Да – съвсем естествено и с усмивка, надживяла доста неща, отговаря жената.
Тръгваме нагоре към параклиса и ги оставяме под навеса пред магазина. По план ще прекарат още четвърт час там, а после тя ще го придружи до дома му, ще му сложи обяд и ще го остави да си почине. Ще се прибере вкъщи, а следобед пак ще намине да го види.
Когато се грижиш за възрастен човек, самият ти забравяш, че си възрастен. Грижата е живот в повече.
Възрастните хора заслужават нашата обич и грижа. Тя е грижа и за бъдещия живот в нас. Едно обаждане по телефона, кратко навестяване, заговаряне на улицата, прегръдка. Това е и поезията, и музиката в техния дълголетен живот 🤍
