15/01/2026
БСК ПРЕДСТАВЯ ПРОУЧВАНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ОПИТ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО И ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГРЯВАНЕ (БЪРНАУТ)
Екип от експерти на Българската стопанска камара направи проучване на добри международни практики и корпоративен опит в управление на стреса и професионалното изчерпване (бърнаут) на работното място. Анализът прави преглед на международното законодателство и практика (вкл. корпоративен опит) в областта на изследването, превенцията и преодоляването на ефектите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като „професионално явление, свързано с работата“ (occupational phenomenon) в международната класификация на болестите (ICD-11), а не като медицинска диагноза. Той се описва като синдром, в резултат на хроничен, неовладян стрес на работното място и се описва с три измерения: изтощение; повишена психическа дистанция/цинизъм към работата и понижена професионална ефективност. Стресът е сред значимите „тихи убийци“ на модерното общество. Дори когато не води до фатален край, влошеното здраве вследствие на прегаряне има социална цена. Повече хора в работоспособна възраст страдат от хронични болести, намалява качеството им на живот и се увеличава натоварването върху здравните услуги и системите за социално осигуряване.
Исторически бърнаутът е идентифициран първо при професии в сферата на грижи за хората (здравеопазване, образование, социална работа), където емоционалното натоварване и работа с хора водят до изтощение. Днес обаче се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички сектори и професии при наличие на продължителен стрес. Това превръща следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически важна задача за предприятията по целия свят. В тази връзка са разработени разнообразни организационни инструменти (анкети, въпросници и методики), които да измерват нивата на стрес и признаците на прегаряне сред служителите, да идентифицират рисковите фактори в средата и да подпомогнат превантивните мерки.
През последните десетилетия изследванията очертават шест основни рискови фактори, които допринасят за възникването на бърнаут, когато има хронично несъответствие между служителя и работната му среда:
Натоварена и емоционално изтощаваща работна среда - бързите и емоционално тежки условия са водещи психосоциални рискови фактори;
Голямо натоварване и удължено/нетипично работно време – удълженото или нетипично време и чести извънредни часове са постоянен маркер на риск и са свързани с организацията на труда и работното време;
Конфликти и нарушени отношения; ниска социална подкрепа повишават риска, докато подкрепящите екипни отношения смекчават ефекта;
Баланс работа–личен живот – размиването на границите, особено при съчетание с високи емоционални изисквания и слаб контрол върху времето, затруднява възстановяването; предвидими графици и право на изключване действат като буфер;
Качество на лидерството – липсата на управленска подкрепа и ниското качество на лидерството увеличават риска, докато менторството, признанието и доверието действат защитно;
Награди и справедливост – дисбалансът усилие–поощрение (заплащане, признание, справедливост) се свързва с емоционално изтощение. В рамката „изисквания–ресурси“ високите изисквания (високо натоварване, дълги часове, емоционален труд, конфликти) изтощават, водят до напрежение и повишават риска от прегаряне, докато ресурсите (автономия, подкрепа, награди, развитие) подхранват мотивацията и ангажираността.
Измерването на бърнаута традиционно се основава на въпросници за самооценка, които улавят степента на изразеност на ключовите симптоми – изтощение, цинизъм (деперсонализация) и намалена ефективност у служителите:
Емоционалното изтощение е най-очевидното, човек с бърнаут се чувства хронично уморен, без енергия и мотивация дори за обичайни задачи. Тази изчерпаност често е съпроводена от резки промени в настроението, раздразнителност, избухливост или пък апатия. Много потърпевши споделят, че „нямат нерви“ за нищо, изпитват раздразнение от малки неща или обратното, усещат се емоционално притъпени.
Вторият компонент, цинизъм или безразличие, означава, че човекът се отчуждава от работата и околните. Хора в бърнаут често стават безучастни или негативно настроени към колеги и клиенти, изпитват безразличие към успехите и проблемите на работното място. Появява се и силно чувство на цинизъм. Например учител с бърнаут вижда учениците си само като досадно задължение, или лекарят започва да мисли за пациентите си като за „пореден номер в списъка“. Това отчуждение е защитна реакция на психиката срещу прекомерния стрес, но води до разрушаване на емпатията и социалните връзки на работното място.
Последното измерение, усещането за намалена лична резултатност, се изразява в ниско самочувствие и чувството, че „нищо няма смисъл“. Служителите с бърнаут често се чувстват като провал, смятат, че постигат малко, независимо от усилията си. Тази комбинация от емоционално прегаряне и негативно мислене има сериозни социални последствия. Потърпевшите от бърнаут нерядко развиват депресивни симптоми като чувство на празнота, безнадеждност, ниска самооценка, а в някои случаи и клинична депресия.
Ефекти от бърнаут
Една от директните прояви на работния стрес е увеличаването на болничните и отсъствията на служители от работното място. Изтощените, „прегорели“ работници по-често боледуват или взимат отпуск поради бърнаут, било то за физическо или психическо възстановяване. Всяко подобно отсъствие намалява производителността и генерира преки загуби за работодателя, който плаща обезщетения или заплати за тези дни, без да получава насрещен продукт от труда.
Дори когато служителите, страдащи от бърнаут, физически присъстват на работното си място, техните нива на ангажираност и ефективност са силно занижени. Това явление, познато като „презентеизъм“, означава, че хората работят под оптималния си капацитет, допускат повече грешки и не влагат творческа енергия, просто „избутват“ работния ден.
Бърнаутът е „заразен“ и може да обхване цели екипи: един демотивиран, циничен служител често понижава морала и на колегите си, създава се токсична работна атмосфера, характеризираща се с ниско общо настроение, конфликти и обвинения на работното място. Така „прегарянето“ на отделни личности прераства в организационен проблем.
Бърнаутът е сред водещите причини служителите да напускат работата си, което генерира значителни разходи за бизнеса. Това текучество, провокирано от психическото изтощение, има солидно отражение върху бизнеса: загубата на кадри означава загуба на натрупан опит и фирмено ноу-хау, нарушаване на екипната работа и допълнително натоварване на останалия персонал, който временно поема чуждите задачи. Но най-вече, напускането води до необходимост от набиране и обучение на нови служители, което е бавен и скъп процес.
Стресът на работното място има пряко въздействие и върху разходите за здраве – на самите предприятия (когато осигуряват частно здравно застраховане на служителите или организират инициативи за превенция и адресиране на проблемите), на обществените здравни системи, а и от страна на самите служители. Хроничният стрес допринася за редица сериозни здравословни проблеми и така увеличава нуждата от медицински прегледи, лечения и лекарства сред работоспособното население. В много случаи застрахователите и работодателите поемат част от тези разходи чрез по-високи премии и обезщетения, а останалото тежи на публичните здравни системи. Освен директните медицински разходи, има и други финансови измерения: в някои държави работният стрес може да доведе до изплащане на обезщетения за трудоустрояване, инвалидизация или ранно пенсиониране по болест.
Синдромът на професионалното прегаряне сам по себе си не е клинична диагноза за медицинско заболяване, но е тясно свързан и с ред психични разстройства, най-вече депресия и тревожност. Често бърнаутът и депресията се застъпват – прегорелият човек губи интерес и мотивация, изпитва постоянна тъга или раздразнителност, което е сходно с депресивното състояние. Данни на СЗО сочат, че към 2019 г. около 15% от възрастните в трудоспособна възраст страдат от някакво психично разстройство, като значителна част от тези случаи са свързани или утежнени от трудовия стрес. С други думи, бърнаутът допринася за глобалната криза в психичното здраве. В най-тежките случаи прегарянето може да доведе до “срутване” на психиката като развитие на клинична депресия или паническо разстройство, което прави човек временно или трайно нетрудоспособен.
Една от характерните социални последици на бърнаута е сериозното нарушаване на личния живот и взаимоотношенията извън работното място. Когато човек е хронично изтощен и стресиран от работата, той често няма енергия за семейството и близките си. Емоционалното изтощение при бърнаут се проявява вкъщи като отдръпнатост и липса на ангажираност.
Според проучване на Boston Consulting Group (BCG) през 2024 г., почти половината от работещите по света (около 48%) съобщават, че се чувстват „прегорели“ в работата си, а анкетно проучване на Workhuman установи, че в САЩ около 80% от служителите изпитват стрес на работните си места. Изследване на Gallup потвърди, че 76% от анкетираните от тях служители изпитват професионално прегаряне поне „понякога“ и са с 63% по-склонни да вземат болничен. Само в САЩ стресът на работното място е причина за приблизително 120 хил. смъртни случая всяка година.
Това масово разпространение на бърнаута води след себе си значими икономически загуби за бизнеса и обществото, както и дълбоки социални последици за здравето, благополучието и взаимоотношенията на всяка отделна личност. Изследване на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа сочи, че прекомерният стрес на работното място струва на европейските икономики около 600 млрд. евро годишно. За Съединените щати годишните загуби от намалена продуктивност, отсъствия и разходи за здраве вследствие на работния стрес се оценяват на около 500 млрд. долара, според Harvard Business Review. Изследване на Световният икономически форум изчислява над 255 млрд. паунда годишно разходи, свързани с бърнаута, а по-нов доклад на консултантите по управление на човешки ресурси Workhuman сочи, че бърнаутът коства на бизнеса по света около 322 млрд. долара годишно. Академични проучвания също потвърждават този порядък: над 300 млрд. долара годишно се губят глобално поради спад на продуктивността, отсъствия, текучество и компенсаторни разходи, свързани с бърнаут. Хроничният стрес на работното място е не просто личен проблем, а и колосално икономическо бреме за предприятията и икономиката като цяло.
Как компаниите противодействат на бърнаут?
Синдромът на професионалното прегаряне (бърнаут) се превръща в сериозно предизвикателство за работодателите по целия свят. Много предприятия и организации, особено големите и иновативните, осъзнават, че е необходимо проактивно да защитят благосъстоянието на служителите си, за да запазят тяхната продуктивност, мотивация и лоялност.
Една от основните причини за прегарянето е хроничното претоварване и липсата на баланс между работата и личния живот. Това провокира компаниите да въвеждат по-гъвкави режими на работа и повече автономия за служителите при организиране на времето им. Например, редица организации експериментират със съкратена работна седмица. С бързото навлизане на дистанционната работа през последните години се появи и феноменът „умора от видеоконферентни срещи“ (Zoom fatigue). Постоянните виртуални срещи, чатове и имейли замъглиха границите на работния ден и допринесоха за психическото натоварване на служителите. Редица отговорни работодатели започнаха да предприемат стъпки за намаляване на този вид дигитално пренапрежение сред служителите си. Една от тях е въвеждането на дни без срещи или ограничения в комуникацията в определени периоди. Друг ефективен подход е ограничаване на броя на срещите и насърчаване на алтернативни формати, а някои компании експериментират и с въвеждане на “тихи часове” или слотове без комуникации в работно време.
Много организации разбират, че служителите имат нужда не само от гъвкав график през работните дни, но и от пълноценни периоди на отдих. Когато опасността от Covid поотмина, някои работодатели предприеха безпрецедентни мерки – еднократно затваряне на цялата компания за определен период, за да гарантират, че всеки ще си почине едновременно, без натрупване на работа, и за да може да се възстанови от натрупаното напрежение и стрес. Освен цели седмици, някои работодатели въвеждат и допълнителни еднократни почивни дни.
През последните години все повече компании разширяват благосъстоянието на служителите отвъд физическото здраве, включвайки активно психичното здраве. Програмите за психологическа подкрепа и консултиране (Employee Assistance Programs - EAP) се превърнаха в стандарт сред големите работодатели. Много офиси създадоха „зони за релакс“ – тихи стаи за медитация, дрямка или просто спокойствие и откъсване за малко от работния процес. Важен елемент са и обученията за мениджъри и екипи по темата за прегарянето.
В допълнение, компаниите все повече обръщат внимание на създаването на култура на признание – редовно, искрено и навременно отбелязване на постиженията и приноса на служителите. Когато хората се чувстват ценени, вероятността да изпаднат в бърнаут значително спада.
Откритата комуникация е друг културен аспект, подкрепящ превенцията на прегаряне. Когато ръководството признава, че бърнаутът е реален риск и насърчава хората да споделят, без страх от заклеймяване, служителите по-рано търсят помощ.
ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ ТУК!
