17/07/2026
Нито един човек, сляп по рождение, досега не е бил диагностициран с шизофрения. Какво ни разкрива това за психозата и за начина, по който работи човешкият ум?
През 1950 г. изследователите Хектор Шевини и Сидел Брейвърман си поставят за цел, както самите те се изразяват, да „разрушат старите митове за емоционалния живот на слепите“ и да покажат, че психичните проблеми при незрящите не се различават от тези при зрящите.
Но те откриват една голяма и изключително изненадваща разлика: Няма съобщени случаи на шизофрения при хора, които са слепи по рождение или са загубили зрението си много скоро след раждането.
По онова време наличните данни за пациентите са ограничени и не е ясно дали това удивително наблюдение ще се потвърди. Но оттогава са създадени много повече национални бази данни за психичните заболявания и според проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, все още не са открити такива случаи.
Дали това е просто съвпадение? Или фактът, че човек никога не е виждал, по някакъв начин го предпазва от шизофрения? И ако е така, как би могло да действа това?
Шизофренията и отклоненията от споделената реалност:
Шизофренията е психично разстройство, което нарушава начина, по който хората интерпретират реалността, обяснява Филип Корлет — невролог от Йейлския университет, който изследва психозата и налудното мислене.
Шизофренията може да предизвика симптоми като халюцинации, дезорганизирана реч и мислене, а в някои случаи липса на мотивация или ангажираност със заобикалящия свят.
Най-познатата характеристика на заболяването обаче е това, което Корлет описва като „отклонения от споделената реалност“ или казано по друг начин, убеждението в неща, в които повечето хора от съответната култура не вярват.
Въпреки че причините и механизмите на шизофренията все още не са напълно изяснени, една все по-приемана теория предполага, че заболяването е свързано с грешки в предвижданията на мозъка.
За да разберем това, трябва да разгледаме начина, по който здравият мозък обработва информацията.
Как мозъкът прави предвиждания?
Склонни сме да мислим за мозъка си като за изключително сложна видеокамера, която просто записва реалността. Но през последните десетилетия невронауката показва, че това не е точно така.
Всъщност мозъкът непрекъснато предвижда каква очаква да бъде реалността, възоснова на предишния ни опит.
След това, чрез поредица от непрекъснати корекции, той променя тези предвиждания според постъпващата сетивна информация. Неврологът Анил Сет от Университета в Съсекс нарича този процес „контролирана халюцинация“.
При хората с шизофрения обаче тези „халюцинации“ невинаги остават контролирани.
Какво се обърква във възприятията им?
Една теория, разработена от Корлет и други учени, предполага, че проблемът е свързан с грешки в предвижданията. Хората с шизофрения могат да придават прекалено голямо значение на сетивна информация, която останалите хора биха пренебрегнали или дори изобщо не биха забелязали.
В един експеримент Корлет и колегите му успяват експериментално да предизвикат халюцинаторно възприятие в участниците — нещо, което според него не е особено трудно.
Експериментът е сравнително прост. Визуален стимул, например мигаща светлина, се съчетава със звук. След няколко повторения хората започват да възприемат звука, когато видят светлината, дори когато в действителност звук няма.
Хората, които вече са склонни да чуват гласове, обаче са 10 пъти по-склонни от останалите участници да „чуят“ несъществуващия звук по време на експеримента.
Според Корлет това предполага, че при тях съществува по-силна склонност да очакват появата на слухов стимул.
Мозък, организиран по различен начин
Какво общо има всичко това със слепотата?
Зрителната система е една от областите на мозъка с най-широки връзки с останалите мозъчни структури. Тя е важна не само за зрението, но и за вниманието, ученето и дори за обработването на емоциите.
Именно поради централната си роля зрителната система може да има значение дори при появата на слухови халюцинации.
Според Корлет зрителната система е особено важна за склонността към психоза, защото участва активно в създаването на очаквания и предвиждания.
Ние изграждаме очакванията си въз основа на предишния си опит, а при зрящите хора огромна част от този опит е визуален.
Когато обаче зрителната кора не получава никаква зрителна информация, както е при хората, слепи по рождение, мозъкът се реорганизира и изгражда различни пътища за обработване на информацията.
Възможно е това да означава, че мозъкът развива различен начин за създаване на предвиждания — такъв, който е по-малко предразположен към формирането на налудности.
„Ако нямате зрителна система, която е доминиращ начин за създаване на предвиждания, тогава може би не развивате това прекомерно очакване за слухови стимули или очакванията ви към слуховите стимули са различни“, обяснява Корлет.
„И това би могло да ви предпази от последващото развитие на психотични симптоми.“
Учените все още не са сигурни защо няма документирани случаи на шизофрения при хора, слепи по рождение. Но този необичаен и интригуващ феномен се вписва в онова, което съвременната невронаука постепенно открива за начина, по който човешкият мозък не просто възприема реалността, а активно я конструира.
Ейвъри Хърт
Статията е публикувана в научнопопулярното списание Discover Magazine под заглавието "The Mystery of Why There Hasn't Been a Confirmed Case of Schizophrenia in People Born Blind" („Загадката защо няма потвърден случай на шизофрения при хора, родени слепи“).
