04/05/2026
Как влияе пролетта на различните психични състояния?
🏮Депресивни разстройства – рецидивиращо депресивно разстройство, сезонно афективно разстройство, дистимия.
Временното влошаване на симптомите при тези пациенти се обяснява с няколко взаимосвързани механизма. Увеличената осветеност през деня води до повишена психомоторна активация преди настъпване на подобрение в настроението (феномен, наречен „activation mismatch“), което създава вътрешно напрежение и повишена тревожност. Едновременно с това настъпва пренастройване на циркадните ритми чрез потискане на мелатонина, което може да доведе до нарушения в съня — ключов фактор за емоционалната регулация. Преходът е свързан и с временна дисрегулация в моноаминергичните системи (серотонин, допамин, норадреналин), допринасяща за тревожност и раздразнителност.
🏮Биполярно разстройство и циклотимия
При пациентите с БАР - пролетта е рисков период за преминаване към хипомания или мания. Манията и хипоманията се характеризират с патологично повишено или раздразнително настроение, съчетано с повишена енергия, намалена нужда от сън, ускорен мисловен процес, грандиозност и импулсивно рисково поведение.
🏮Тревожни разстройства – генерализирано тревожно разстройство, смесено тревожно-депресивно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и др.
Промените в серотониновата невромедиация и увеличената физиологична активация в периода на пролетта може да се преживее като вътрешно напрежение, безпокойство или усещане за „опасност - нещо не е наред“.
Всички тези реакции и промени в психичните състояния не са „белег на слабост“ или „липса на адаптация“. Те са резултат от реални биологични процеси, които взаимодействат с индивидуалната биологична уязвимост на всеки от нас, в комбинация с други стресови фактори.