03/09/2026
С терминът "шизофрения" се обозначава заболяване, което се проявява с наличието на симптоми, засягащи най-вече мисловната дейност, възприятията и волята на човека, като това понякога рефлектира и върху неговото поведение, като най-често паметта и интелекта не са значимо засегнати.
Кои са най-честите прояви на болестта?
По време на остра фаза най-честите симптоми са така наречените "налудности" и "халюцинации". Тези симптоми обичайно се придружават от преживяване на силни емоции - най-често обърканост, тревожност и страх.
При напреднал ход на болестта характерните прояви са апатия, намаляване на интересите, оттегляне от социални контакти, намаляване на желанието за общуване и обичайни занимания, затруднения в цялостното социално, семейно и професионално функциониране.
Какво представляват налудностите?
Това са ирационални убеждения, които нямат основания в реалността - най-често болните вярват, че са преследвани от някого (параноидни налудности), че някой се опитва да им навреди (налудности за въздействие), че определени събития са исценирани, както и други ирационални убеждения, които ги карат да се чувстват застрашени.
Какво представляват халюцинациите?
Те са погрешно възприятие на реалността - типичен пример е чуването на гласове или звуци (слухови халюцинации) виждане на хора или обекти (зрителни халюцинации), усещане на различни миризми (обонятелни халюцинации) или усещания за допир (тактилни халюцинации) без да има източник в реалността - болните са единствените, които могат да ги "видят", "чуят" или "усетят".
Преживяванията им могат да наподобяват много силно реалното възприятие и болните да реагират на тях, като към реални стимули - да се обърнат, когато чуят звуци или гласове, да опитат да "намерят" източника на говора или да възприемат зрителна халюцинация, като съществуващ в реалността човек или обект.
Обикновено халюцинациите винаги са съпроводени с налудности, които болните развиват, за да си обяснят откъде идват гласовете, образите или възприятията.
Какви са другите симптоми на шизофрения?
Разстройствата в мисленето са друг чест симптом при това заболяване. Освен налудностите могат да се появят объркани, несвързани и нелогични изказвания. Това може да бъде толкова силно, че хората около тях изобщо да не успеят да уловят логика в изказванията им.
Емоционална несъответственост - болните могат да се усмихват без да изпитват положителна емоция в момента, дори напротив - може да изпитват силна тъга - емоцията, която показват да е несъответсваща.
В такъв момент трудно се установява емоционална връзка с тях, понякога е невъзможно.
Депресивното настроение често съпътства шизофренията, най-често това е естсествената психологическа реакция на осъзнаване на болестта след отзвучаване на острия епизод. Преживяването на отчаяние и липса на перспектива може да е съпътсвано и от суицидни мисли или опити.
Болните много често преживяват силен патологичен страх, който не е породен от опасност, а е резултат на погрешните усещания и убеждения, които имат вследствие на заболяването.
Те се опитват да си обяснят случващото се.
Например:
1. болен може да смята, че храната му има странен вкус
2. следователно е отровена
3. следователно някой я е отровил
4. следователно някой иска да му навреди (налудност за въздействие)
Това поражда силен страх у болния.
Ранното поставяне на диагноза, започването, провеждането и поддържането на медикаментозно лечение, провеждането на психо-социална рехабилитация за посрещане на социално-психологическите потребности на пациентите могат да минимизират последиците от болестта.
Други важни фактори за благоприятното протичане на шизофренията са подкрепата, която оказват близките на засегнатите, както и цялостното позитивно отношение на общността.
