02/03/2026
Геоинформационните система дават условия за пространствен анализ, навременен мониторинг и позволяват позволява събиране, структуриране, анализ и публикуване на пространствени данни в стандартизирани формати. Tакава е системата QGIS, koqto работи с векторни и растерни слоеве, поддържа връзка с външни бази данни, GPS устройства и уеб услуги и организира информацията в ясно дефинирани атрибутни таблици.
В контекста на мониторинга на водите и въздуха в района на Варненското езеро системата може да интегрира: данни от измервателни станции; резултати от пробовземане; показатели за БПК, ХПК, тежки метали и бактериално замърсяване; сензори за фини прахови частици и метеорологични параметри.
Чрез пространствен анализ се проследяват източници на замърсяване, връзки с пречиствателни съоръжения, индустриални зони, водосборни области и ветрови коридори. Това подпомага ранното откриване на рискове и информираното управление.
QGIS има качества да изготви хидроложко моделиране, определяне на режима на външните води, да изчислява максималното водно количество (Qmax) въз основа на:
площ и форма на водосборната област; валежи и релеф; почви и растителност.
Използват се хидроложки формули и коефициенти за оттичане, закъснение и интензивност на дъжда. Проектират се надлъжен и напречен профил на корекциите (трапецовиден профил), определят се хидравличен радиус, скорост на течението и пропускателна способност. При несъответствие между Q и Qmax се коригира наклонът или профилът.
Данните могат да бъдат публикувани в: CSV – структурирани таблици; JSON / GeoJSON – пространствени обекти; стандартизирани GIS слоеве.
Чрез ясна структура на полетата (дата, координати, показател, мерна единица, методика) и метаданни (източник, честота на обновяване, координатна система, отговорна институция) се гарантират проследимост, сравнимост и повторна употреба.
Така институциите получават инструмент за координиран контрол, а гражданите – реален, машинночетим и проверим достъп до актуална екологична информация.