Царимир/Tsarimir

ЗЕМЕДЕЛИЕ: Богатата равнина и благоприятните климатични условия дават възможност на хората да получават богата реколта. Разбира се, за това те трябва да полагат и много труд. Дълго време след 09.09.1944 г.в селото почти няма интелегенция. Родителите насочват своите деца към земеделието, което е било доходно. Основен поминък за царимирци, както преди, така и сега е земеделието. От ранна пролет започват да се трудят селяните. Още през м. февруари те започват да подготвят нивите. Всичко се е обработвало с дървено рало, впрегнато с волове, крави и коне. Първият плуг се появява през 1923 г. С много трепет се е очаквал от всички първия ден на жътвата, която започва през първата половина на месец юни. Сутринта жената става рано, за да си сготви. Налива се бъкъра с прясна вода. Всичко се слага в каруцата: сърпове, паламарки, колчета за връзване на снопите. Жътвата започва още в ранни зори. Младите пеят жетварски песни. Така е било всеки ден, до края на жътвата. Сега се жъне и вършее с комбайни.

ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО: Развива се сравнително рано в с.Царимир. В миналото хората са имали в дворовете си малки "бахчии", в които са отглеждали зеленчуци за свои нужди. Само няколко семейства са произвеждали по-големи количества, които са продавали в планинските села. Рано на пролет са се приготвяли парниците. В тях се е отглеждал разсадът, който изисква големи грижи. Когато времето се стопли, разсадът се изнася на нивите, които предварително се "накаръчват"/набраздяват и правят на лехи/. Засаденият зеленчук се полива от "долап" /кладенец с кофи, които се движат от магаре,което обикаля кладенеца/, а по-късно с помпи. Отглеждат се основно домати, пипер, зеле, зелен фасул и др. Изнесени по блоковете зеленчуци се обработват със съвременна техника. Голяма част от произведените зеленчуци намират добър прием на вътрешния и международен пазар. ОВОЩАРСТВО: Преди в селото е имало отделни овощни дървета от различни сортове-кюстендилски сливи,круши,ябълки,дюли, праскови и череши.Те са били пръснати в дворовете и по полето. Сега вече има частни овощни градини обработвани с модерна техника. ЛОЗАРСТВО: Лозарството се развива сравнително късно.Преди 09.09.1944 г.лоза са имали само няколко семейства. След масовизацията през 1956 г.ТКЗС-то засажда над 400 дка лозя. В днешно време лозя няма. ЖИВОТНОВЪДСТВО: Животновъдството в с.Царимир е било добре развито.Преди образуване на ТКЗС царимирци са отглеждали волове, крави, биволи и коне, с които са орали и извършвали други полски работи.Имало е семейства, които са имали по 30-40 говеда и по 100 овце.Овцете са се пасели от овчар.Рано през пролетта овчарите изкарвали овцете на полето.Вечер овчарите не са се връщали в селото, а са нощували на къра в колиби.Прибирали са се през зимата.Млякото се е преработвало на място, на масло и сирене с " дървени буталки". По-късно в селото започнали да идват търговци, които са изкупували млякото.Докарвали са машини за преработка на мляко, масло и сирене. Сега млякото се изкупува от големи млекопреработвателни фирми. ДОМАШНА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИ: Домашната промишленост е била развита, за да задоволява ежедневните нужди на семейството.Жената в миналото сама е предяла,тъкала, шиела дрехите на семейството.Шивачи е имало само за горните мъжки дрехи.Платът се е приготвял от вълна.Вълната най- напред се изпира с гореща вода,а след като изсъхне се разбива с тояга."Чопка се" , а после се влачи с дарак/ машина за влачене на вълна и парцали/. Свива се на "къдели"и се преде с хурка и вретено.Напредената прежда се мотае на мотовилка.., насуква и се тъче на стан.Тъкат се дебели платове за мъжки горни дрехи.Плата се дава на тепавичар, после се боядисва.След 1930 г. започва да се преработва памукът и после се точи и коприната от пашкули. Започва да се развива дърводелството, коларството, налбантството, шивачеството, кожухарството, зидарството. ОБЛЕКЛО: Красива е била старата женска носия.Носели са ризи, фустанели и сукмани. Те са тъкани и шити от жените.Около 1925 г. сукманите са изместени от бръчници. Много топли и удобни са бонджурите/горна женска дреха/ Към 1940 г. започват да се носят три четвърти палта с астраганена яка, а на младите булки купуват кожени палта.Чорапите се плетат от домашна вълнена прежда, а в празничните дни жените обуват шарени чорапи и гьонови обувки. След 1950 г. градското облекло измества носията. БИТОВА АРХИТЕКТУРА: Най-старите къщи в селото са били турски. Ниски, построени направо на земята, те са били изградени от кирпичи и покрити със стари турски керемиди. Къщите имали две помещения, а покривът бил двустрещен. Влизало се направо отвън. В едната соба /стая/ имало миндер и /баджа/ - огнище изградено от кирпич. Подът е бил залепен с пръст, а таванът е бил дъсчен. ИСТОРИЯ И ИМЕ НА СЕЛОТО Земята на село Царимир, която е плодородна, щедра и богата някога е била обрасла с обширни гори и тучни ливади. От най- стари времена, през различни периоди и епохи тя е привличала много преселници. Тук те са намирали добри условия за живот и препитание.Намерени са следи от траки,славяни,турци,татари и черкези.Следи от жилища, предмети,украшения и стари монети свидетелстват, че хилядолетия земята ,където днес е разположено селото, е била обитавана и ,че тук е цъфтяла древна култура. В.Миков/Праисторически селища и находки в България, София 1933,133/ съобщава,че от една могила в село Даутларе произлизат части от бронзови съдове от към V век пр.н.е. От проучванията, които прави директорът на Археологическия музей в гр. Пловдив г-н. Детев е установил,че именно от Голямата могила произлизат тия бронзови съдове,изкопани през1910г. В Археологическия музей в гр. Пловдив се намира само едни бронзов съд, за който се казва в съответната графа на информатора, че произлиза от една могила в с. Царимир. обр./55/56/. Дъното му и срещуположните дръжки са запоени и украсени с орнаменти, а най-отдолу бюстът на богинята Деметра. Съдът бихме могли да отнесем към елинистичната епоха. Според показанията на един селянин през 1929 г. в същата могила са намерени въглища и глинени съдове. През 1924 г. северозападно от селото са намерени в малко бронзово съдче 37 сребърни тетра драхми,сечени в Тасос, втори период и Атина , нов стил/Нар.музей инв.№1425-1430 и 1754/. По време на турското робство населението на селото е било изключително турско. Имало е феодални порядки. Голям чифлик с хиляди декари гори, ниви и ливади е притежавал Шериф бей от Пловдив. По отношение старото име на селото- Даутларе има схващане, че селото носи името на Даут бей,който е притежател на турските земи.През 1934 г. село Даутларе се преименува в с. Царимир. Общината е образувана през 1886г.една година след съединението на северна и южна България.Тогава околията се е казвала Овчехълмска. По това време е построена и църквата.-1887 г. В селото много рано се е зародило кооперативното движение.Още в1911 г.е образувана кредитна кооперация "Пчела",която е просъществувала 10 г.Днешната кооперация води началото си от кредитното кооперативна сдружение "Победа",образувано на 04.03.1943 г. Със създаване на българското село след Освобождението най-хубавата земя попаднала в ръцете на малък брой по-заможни семейства.В резултат на това, твърде рано е възникнала рязка промяна в имотното състояние на жителите на селото.По-голяма част от населението е живяло в нищета и мизерия,особено след катастрофалните войни,които е водила страната.Затова твърде рано се проявява интерес към социалните въпроси и политически събития.БЗНС е създаден през 1907 г.По -късно има привърженици на демократическата, социалдемократическа, либерална и радикална партия.Рано се разпространяват и комунистическите идеи.

Царимир е село в Южна България. То се намира в община Съединение, Област Пловдив. На 25 км. северно от град Пловдив. Името на селото до 1934 година е Даутларе.

Царимир е село, богато на история. Преди време царимирци са живеели в две махали, разделяни от главния път. Едните били маджури, а другите капуци. Дълги години двете съседни махали били в конфликт.

Било невъзможно да си вземеш булка или мъж от другата махала. Даже имали две гробища, две училища и два магазина за хляб.

И всичко това продължило толкова дълго, че историята не си спомня каква била причината, довела до тази кавга. Сега е останал само спомена и всички гледаме с присмех на това, което са правели нашите дядовци и баби.

Днес всички царимирци са сплотени. Основните поминъци в селото са животновъдството и земеделието. В района има няколко овощни градини. Всеки един празник се празнува по царимирски – с песни, танци и най-вече глъчка до зори.

Селото има много красива стара църква, читалище с безплатен интернет за ползване от всички и аязмо с лековита вода за очите, няколко хранителни магазина и кафенета, кабелна телевизия и интернет, много добре поддържан стадион, на който се провеждат редовно срещи на футболния отбор Тракия от село Царимир.

Наблизо се намира язовир Пясъчник, няколко местни развъдници за риба – чудесни мeста за почивка и успешен риболов. Има и местна ловна дружина. Оркестър Царимир радва любителите на народната музика със своите изпълнения.

Родом от Царимир са много българи, прославили България, като Асен Златев – удостоен със званието Почетен гражданин на Пловдив през 2000 година. Иван Недялков Стоицов – световния шампион по вдигане на тежести и др. ЗАРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА УЧЕБНОТО ДЕЛО Училището в с. Царимир/Даутларе/ е открито след освобождението през 90-те години.Преди това селото е било турско.Първото училище е създадено по инициатива на даскал Петко от село Строево. Той събрал около 30 ученика в "Кацаровата къща"в маджурската махала.Учил ги е както той намери за добре, както всички учители по онова време.Обръщал е внимание на четене,писане,смятяне и църковно - славянски език.Отделението е било слято.Използвал е взаимно-учителната метода.След една -две години идва друг учител,който е бил местен жител-дядо Петър Джонгозов.Паралелките стават две, а броят на учениците се увеличава до 50. През 1887 г. се построява първата училищна сграда с четири класни стаи.Тя е построена на стопански начала със средства от населението.Сградата е построена с кирпич и дървен материал, на два етажа.Обучавали са се 83 ученика в четири отделения с 4 души учители-Тодор Работата,Пенчо Папазов,от Царимир, Нани Стоянов от Бегово, Петко Червенков от с.Царимир. При катастрофалното земетресение през 1928 година сградата на училището е разрушена.След това се построява нова сграда на началното училище.През времето на Балканската война 1912-1913 г. училището е затворено за една учебна година,понеже учителите са заминали на фронта. През 1921 г. в селото се открива прогимназия с първи и втори клас.По това време в селото учители са били Чучев,Тумбев,Самарджиев и Семерджиев.Прогимназията се е помещавала в двуетажна къща ,пригодена за училище.Едва през 1925 ,26 г. е бил открит трети клас и прогимназията става районна за селата Даутларе и Дуванлии/Церетелево/.По това време учителстват Вера Христова,Траянка Търнова,Самарджиев,Чучеви Христо Семерджиев от с.Царимир.През 1935 година се построява нова сграда.Тя се строи със средства отпуснати от държавата за пострадалите от земетресението през 1928 г.През учебната 1944-45 г. е имало 407 ученика и 11 паралелки и 13 учители. През 1960 г. става сливане на двете училища в основно училище"Христо Ботев" с един директор.През периода 1961-62 г. се забелязва тенденция към намаляване . ЗАРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧИТАЛИЩНОТО ДЕЛО Читалището в с.Царимир е основано през 1928 г. с председател П.Русев. Отначало читалището използва за салон училищния коридор.За завеса са използвали черги,а на чиновете са сядали.И при тези лоши условия има ентусиасти, които подготвят пиеси, посрещани с голям интерес от населението-4Милионерът","Хан Тартар".Книгите се намират в едно от кафенетата,а съдържателят на кафенето е бил библиотекар.Изнасят се и сказки.Голямо събитие за населението е закупуване на първия радиоапарат през 1936 г. През 1948 г. председател на читалището става К. Марев.Читалището развива оживена дейност.С доброволния труд на населението през 1951 г. се построява сградата на читалището.Така се създават по-добри условия за развитие на художествената самодейност.Изнасят се пред населението по 3-4 пиеси годишно- "Камък блатото,"Пожар","Разузнаване","Не само животът е ценен","Майстори","Балканджи Йово","Татул","Съвест","Ратайкиня"и много други.Изнасят се сказки с лектори от лекторска група град Пловдив.Учителите също изнасят беседи по махали. През 1954 г. се създават танцова трупа, хор и народен оркестър.Продължава своята дейност и театралният състав.Участниците в съставът са около 120 души.Съставите се явяват на зонални и окръжни прегледи на художествената самодейност. Съвместно с ТКЗС читалището издава в. "Възход",от който излизат само няколко броя.Изработват се много табла, лозунги и плакати. През 1962 г. дейността на читалището с председател Стефан Стоицов продължава да бъде оживена.Танцовият състав е от 42 души,хорът от 70 , а драм-съставът от 25 човека. Хорът през1964 г. отново достига до зоналните прегледи, на които участниците се класират като отличници.Към читалището има организирана музикална школа по акордеон. Книжният фонд на библиотеката е бил 200-300 тома книги, а през 1964 г. достига до 3500 тома. Сега библиотеката се помещава в новата обществена сграда,в която се намират кметството и здравната служба.Има назначен библиотекар и винаги можеш да се отбиеш да прочетеш вестник,списание,да вземеш нова книга.

През 1974 година читалищен хор спечели сребърен медал в гр.Бургас.През 1978 г. е отпразнуван 50 годишен юбилей на Читалището.Държавен съвет на Република България награждава НЧ"Архангел Андонов"с орден "Кирил и Методий"- втора степен -за неговата активна народополезна културно-просветна дейност. През 1979 г.ОСК гр.Съединение на 5 републикански фестивал на художествената самодейност награждава народния обичай" Муфканица" със сребърен медал и лауреатско звание. През 1980г.народния обичай "Муфканица"получи грамота за отлично представяне в гр.Хисар.На шести републикански фестивал на художествената самодейност Окръжен Организационен Комитет награждава Читалището с Диплом за участие в окръжния етап Певчески колектив ,изворен фолклор през март 1983 г. с ръководител Златка Моллова.През същата година , на шестия фестивал награди с диплом за участие в окръжен етап куклено-театрален колектив при Читалище "Арх. Андонов" с ръководител Любчо Грудев. На Общински преглед на художествената самодейност- Съединение 2005 г. с грамота се награждава Читалището за отлично представяне в Общински преглед на художествената самодейност. Бивша учителка от селото ни Ангела Дакова е събрала около 600 песни от този край и ги е подарила на етнографски музей гр. Пловдив. С грамота от 22.10.1981 г. Дирекция "Окръжен държавен архив" гр. Пловдив награждава Христина Неделева за предадени в архива ценни През 1999 г.Читалището започна събиране на материали за провеждане на родовите срещи , които продължават и до днес. СПОРТ В с.Царимир спорта винаги е бил на висота.Футболният отбор е създаден през19 .Отборът става трикратен републикански шампион.За цялото село е било празник, когато е имало футболен мач.Малки и големи са посещавали стадиона , не само в селото ,но и навън. Освен футбола обичан спорт е бил и вдигане на щанги. През лятото на 1971 г.едно слабичко момче от село Царимир решава да кандидатства в ССУ" В.Левски"- гр-Пловдив.Специалност: вдигане на тежести.Преди това момчето е наблюдавало по телевизията надпреврата между най-силните мъже на Европа и е вече,така да се каже завербувано от този мъжествен спорт. А иначе на външен вид Асен Златев е твърде далеч от щангите.Слаб, висок и крехък, той по-скоро прилича на перспективен баскетболист,отколкото на щангист.Но момчето има късмет .Попада в ръцете на големия специалист Ганчо Карушков, който постепенно като ваятел започва да изгражда у него всичко онова, което е необходимо за големия спорт.Преди всичко -трудолюбие,спокойствие, увереност в собствените си сили,разумност навсякъде и във всичко. Всяко начало е трудно. А при слабичкия Асен изглежда е било още по- трудно.На първото контролно състезание през декември 1972 г.38 килограмовия юношата изхвърля 35 кг, изтласква 52.5 и събира в двубоя едва 87,5 кг.Но дори и при този първи резултат педагогът Г.Карушков отсича вътре в себе си:тук има дарба! И започва да я търси, да я развива.Бавно, методично спокойно. Не е лесно и на Асен.Всекидневни тренировки по седем, осем, девет часа,кросове, контролни изпитания, състезания. Плюс това трябва да бъде и отличен ученик в училището.Защото това е нещо, като принцип при пловдивските щангисти- отличник в спорта значи и отличник в учението .И всичко това в най- трудната юношеска възраст,когато ти се искат толкова много други неща... Разбира се , следтолкова много лишения не закъсняват и резултатите.Макар, че при Асен Златев големите постижения не идват гръмотевично. При него сякаш всичко е подчинено на характера му- спокоен и уравновесен.Няма защо да се бърза.При упорит и съзнателен труд голямото не може да не дойде. И то идва. Съвсем естествено,сякаш от само себе си..Деветокласник, той е вече юношески шампион в категория до 60 кг., а на 17- годишна възраст покрива норматива за майстор на спорта в по- горната категория. Започва да приковава и погледите на треньорите от националния отбор.В средата на същата година той получава и първото си международно признание.На турнира за "Дунавската купа" в Австрия момчето от Царимир печели наградата за най-добрия щангист.В края на декември 1979 г. постига 340 кг.в категория до 75 кг., а в началото на февруари на републиканския отборен шампионат във Варна смая всички-352.5 кг. -световен рекорд за мъже и юноши! Рекорд, който ще рече,че на един килограм собствено тегло се падат по 4,700 вдигнати килограми.Постижение,което може да спори с Янко Русев за наградата на най-добър щангист на планетата "Златен килограм". Но трудното пред Асен Златев тепърва предстои. Преди всичко трябва да се наложи в националния отбор,където ще трябва да поспори с други двама наши големи щангисти- олимпийския шампион от Монреал Й.Митков и бившия световен шампион и рекордьор Н.Колев. Трудна задача в една благородна надпревара.В нея Асен Златев има голямо предимство-дръзновение на младостта.Може би предстоящото през април в Белград европейско първенство ще реши кои двама щангисти ще се наложат в 75- килограмовата " българска категория".Защото след Белград изва "Москва-80". Асен Златев печели олимпийска шампионска титла и световен рекорд.Заслужи признание за най- силен на планетата сред 75 -килограмовите щангисти. Друг изявен щангист е Иван Костадинов Стоицов.Като малък израства с родителите си в с.Царимир.Завършва средното си образование в гр. Пловдив. МУЗИКА Селото ни е известно с голямата любов на хората към музиката. Музика се е слушала по обичаи и седенки ,по събори и частни празненства.Любители на музиката са обикаляли надпявания и събори в цялата страна. В селото ни е имало много самоуки певци, но един човек завладява сърцата на малки и големи: народния певец Въльо НАЧЕВ Вълев, родом от с.Веселиново, Ямболско, но живял над 50г. в Царимир и до последния си ден. От 1962 г. големия народен певец е женен за Мария Петрова Кикьова /по майчина линия - Сейрекова/, и официално е свързан със живота на селото. Всички обичат големия народен певец с неограничени певчески възможности в тракийската народна музика и българския фолклор като цяло . Пее в Окръжния ансамбъл в Пловдив през 1960 г. Прави записи в Радио Пловдив с оркестъра за народна музика към радиото, в който свирят музикантите-гъдуларят Янко Петров,кавалджията Васил Милев, тамбуриста Игнат Куков,гъдуларят Георги Гарджаров и др. Носител на златен медал от Втори републикански фестивал и Спартакиада. http://youtu.be/ehxn9SWsXdU През 1968 г.печели пъво място на национален конкурс за народна музика и печели първа награда с екскурзия до СССР, където отива заедно със съпругата си Мария Вълева. Солист на ансамбъл "Пловдив",днешния ансамбъл"Тракия". В негова памет, 3 дни след кончината му, наследниците му съпрга Мария и дъщеря Надя/ учредяват на 13.04.2013г. Фондация за музика "Въльо Начев" със седалище и адрес на управление на ул. “Иван Вазов” №4-а с тел. 0318 4 20 57, 0879 455 788. Фондацията продуцира национален конкурс "С песните на Въльо Начев", национално-представителните Български Музикални Награди и други значими национални и международни дейности в подкрепа на музикалната индустрия с благотворителна цел., както и културни и благотворителни дейности за популяризиране, подкрепа на традициите и бъдеще на село Царимир.

Селото има и едноименен оркестър за народна музика с ръководител Димитър КОЙЧЕВ /Палтето/. Тук живее и народната певица Кунка ГЕОРГИЕВА, известна като Нина Георгиева.

Село Царимир се намира в Южна България, община Съединение, Област Пловдив. Разположено е в китната Тракийска низина, на около 23 км северозападно от гр. Пловдив, на около 19 км североизточно от гр. Съединение и на около 160 км източно от столицата София, или за по-кратко - северозападно, зад летище Граф Игнатиево.

Автобусен транспорт свързва селото с Пловдив и съседните населени места. Царимир се намира на територията на Горно-тракийската низина, на надморска височина от 198 м. Климатът е преходно-континентален, с горещо лято и сравнително студена, но не продължителна зима.

В миналото селото е било по-малко, разделено на две махали от мегдана и шосето. Покрай мегдана е протичала река. В центъра са се намирали училището, черквата, общината и кръчмата. Къщите са били едноетажни, изградени от кирпичи и покрити с турски керемиди. Сега селото е голямо и благоустроено. Инфраструктурата на населеното място е изградена с частично асфалтирана и осветена улична мрежа, електропреносна и водоснабдителна системи, кабелна телевизия, Интернет достъп ( безплатен в местното читалище ) и телефонна мрежа с код 0318. Има много добро покритие на мобилните оператори. Налични обществени сгради в селото са кметство, църква, поща, детска градина, читалище, магазини и офиси на обществени НПО. Местният празник на Царимир е винаги на 23-24 май и се провежда традиционно десетилетия наред с надсвирване, надпяване, борби, танци, песни до зори и с много гости в почти всяка къща, а вечерта на големия мегдан. Медицинско обслужване в селото се предлага от общопрактикуващ лекар д-р Йордан СИМЕОНОВ. Най-близката болница се намира в гр. Пловдив, а най-близките училища се намират в общинския център на гр. Съединение. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

Около селото се намират две тракийски надгробни могили. Едната се нарича Кушутепенска могила и се намира на 1,5 км. източно от селото и Рошавата могила, разположена на север. Селищата са датирани от края на бронзовата и началото на старожелязните епохи. На около 10 км от Царимир се намира яз. Пясъчник – популярна дестинация за много туристи и любители на риболова. В района на селото се развива и ловен туризъм. На около 15 км североизточно, в покрайнините с. Калояново се намира авто и мото писта "Дракон", а край близкото село Житница е Конна база "Тракиец" с главен треньор СТОИЦОВ от село Царимир. Ежегодно там се провеждат два кръга от националния шампионат за туристически автомобили, многобройни маркови събори, тунинг шоута и редовни мотоциклетни и автомобилни тренировъчни дни и любителски шампионати, а в конната база регионални и национални състезания по конен спорт. Старият град и Амфитетъра, както и множество други туристически обекти могат да бъдат посетени в гр. Пловдив.

Управлението на селото е чрез избори на всеки 4 години:

27.10.2019-2023 - кмет Атанаска БЕШЛИКОВА като представител на местна коалиция Либерален блок, ПП ВОЛЯ и АБВ, вкл. с Гергана Благинова-АБРАШЕВА е Общински Съветник в Община Съединение, избрана за втори мандат от село Царимир.

25.10.2015-2019 - кмет Станьо СИНЕКЧИЙСКИ със Секретар на Кметство Царимир Атанаска БЕШЛИКОВА като представители на Коалиция Реформаторски блок и Нова Алернатива. Гергана Благинова-АБРАШЕВА е Общински Съветник в Община Съединение, избрана от село Царимир.

кмет Христо ГАБЕРОВ . . .

в.и.д. кмет Митра СИНЕКЧИЙСКА . . .

кмет Нешо БОНЧЕВ . . .

Източници: http://www.saedinenie.org, http://bg.wikipedia.org Снимки: Интернет

http://nchsaedinenie1875.com/?page_id=56

http://www.desant.net/show-news/32080 За контакт със Секретар и Кмет на село Царимир: тел. 0318 4 22 21 от понеделник до петък от 8.30 до 17.00 ч. и на мобилни: 0884 50 13 05 и 0882 91 89 29 по всяко време

или пишете на официалната фейсбук страница и група на селото, поддържана благотворително от Фондация за музика "Въльо Начев", с.Царимир, представлявана от трима членове Надя Вълева, Мария Вълева и Костадин Стоилов с тел. за връзка 0318 4 20 57 и мобилни 0877 474 294 и/или 0878 78 0111.