20/07/2025
ВАЖНО!!!
Конституционният съд утвърди конституционносъобразността на чл. 343б, ал. 5 НК - допустима репресия в защита на живота:
На 17 юли 2025 г. Конституционният съд се произнесе с Решение №8 по к.д. №15/2024 г., с което отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс. Съдът прие, че разпоредбата, която предвижда задължително отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, използвано за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1–4 НК, когато същото е собственост на дееца, а при липса на собственост – присъждане на неговата равностойност, не противоречи на Конституцията.
Решението е напълно аргументирано, както по отношение на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ), така и спрямо изискванията за законоустановеност и предвидимост на наказанието (чл. 5, ал. 3 КРБ). Конституционният съд ясно заяви, че санкцията по чл. 343б, ал. 5 НК има легитимна цел – защита на живота, здравето и безопасността на участниците в пътното движение, и че същата е съразмерна с оглед високата обществена опасност на визираните престъпления.
Следва изрично да се подчертае, че постановлението не предвижда наказание спрямо собственика на МПС, когато той не е извършител – санкцията се отнася единствено до дееца. Ако превозното средство е чужда собственост, съдът присъжда неговата стойност от лицето, извършило престъплението, а не от титуляря по регистрация. Това не представлява посегателство върху правото на собственост, а имуществена санкция, свързана с противоправно поведение.
Тезата за неравнопоставеност между деец, управлявал собствено МПС, и деец, управлявал чуждо, беше аргументирано отхвърлена. Конституционният съд посочи, че принципът на равенство пред закона (чл. 6 от КРБ) изисква да се обезпечи еднаква санкционна тежест за едно и също престъпление – независимо от правния статут на МПС. В противен случай би се допуснало неоправдано по-благоприятно третиране на лицата, управляващи чуждо превозно средство.
Макар в текста на чл. 343б, ал. 5 НК да се използва изразът „послужило за извършване на престъплението“, Съдът изрично отбеляза, че този формулировъчен подход е непрецизен, тъй като имплицитно предполага умишлена форма на вина, докато престъпленията по чл. 343б НК могат да бъдат извършени и по непредпазливост. Това обаче бе квалифицирано като недостатък на законодателната техника, който не води до противоконституционност, а може да бъде преодолян чрез тълкуване от съдилищата в правоприлагащата практика.
В правен, но и в обществен контекст, настоящото решение е показателно. То потвърждава правото на законодателя да въвежда репресивни и превантивни санкции, когато се засягат висши обществени ценности – в случая човешкият живот и безопасността на движението. В същото време Конституционният съд поставя ясна граница: законът трябва да бъде предвидим, ясно формулиран и да не накърнява непропорционално основни права.
Решението е балансирано, правно издържано и правилно. То утвърждава разбирането, че в една правова държава ефективната наказателна политика не само е допустима, но и необходима – при условие че се осъществява в рамките на конституционните граници.
