Регионално представителство за гр. Троян на Българо Украински Казашки съюз

15/10/2026

18 октомври - Празник на военния парашутист от Българската армия.............................
ПОЛКОВНИК СТЕФАН КАЛЪПЧИЕВ

доц.д-р Петър Ненков

Той е роден на 25 януари 1921 г. в с. Грамада /квартал на Благоевград/. Като ученик членува в РМС и участва в антифашисткото съпротивително движение, през Втората световна война. Става ятак на своя брат, легендарния Никола Калъпчиев -партизанин в Годноджумайската партизанска чета.

През 1943 г. е мобилизиран, като войник в българския окупационен корпус в Югославия. Дезертира и става партизанин в Югославска народна освободителна армия /ЮНОА/на Йосип Броз Тито.

Като партизанин участва в посрещането на мисия „Виктор“- парашутна група на Иван Винаров, Щерьо Атанасов и други видни български антифашисти-политемигранти в Съветския съюз, спуснати с парашути от съветски самолет за усилване командването на Народно-освободителната въстаническа армия /НОВА/.

Техният въздушен десант го спечелва за парашутизма. Стефан Калъпчиев е назначен за първи командир на Интернационалния войнишки партизански батальон в НОВА. Със своите партизани провежда смели диверсионни акции в тила на Вермахта в Югославия.

След 9 септември 1944 година започва да се занимава усилено с парашутизъм. Постъпва, като офицер в БНА. Последователно заема длъжностите: командир на Парашутната дружина, началник на Военно-парашутното училище на летище Враждебна и началник на парашутно-десантната служба в ПВО и ВВС. Достига до чин полковник.

Той пръв въвежда през 1957 г. в българския парашутизъм - височинните скокове със задържане и с незабавно отваряне на парашута. Постига пет световни и седем републикански височинни рекорда по парашутизъм. Още през далечната 1951 г. пробва скок от 3500 м. със свободно падане, като отваря парашута едва на 500 м. от земята.

Постепенно увеличава височината, докато успява да постави световен рекорд от 11300 м. пак със забавено отваряне на парашута. После на 2 пъти подобрява собствения си рекорд, като стига до 13738 м. Това са все скокове от стратосферата, която според учените започва от 10 500 - 11 000 метра.

Той става първия българин,който изпълнява парашутни скокове чрез катапултиране от самолет. Извършва над 2000 парашутни скока. Награден е от ФАИ - Международната организация за парашутизъм за особени заслуги към авиационните спортове с почетния диплом „Пол Тазандие“.

Загива трагично при парашутен скок на 25 февруари 1964 година на летище Божурище на 43 годишна възраст. Днес в Аероклуб „Божурище“ е изграден паметник на полковник Стефан Калъпчиев . Поклон пред паметта му !

16/06/2026

На 17 юни 2002 година в София умира армейски генерал Добри Джуров -дългогодишен министър на народната отбрана на Народна Република България

НАЙ-ДОБРИЯТ ВОЕНЕН МИНИСТЪР НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА, ПРИ КОГОТО БЪЛГАРСКА АРМИЯ ДОСТИГНА ВЪРХА В СВОЕТО РАЗВИТИЕ.

доц. д-р Петър Ненков

На 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско е роден армейски генерал Добри Джуров. Той участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война 1941-1944 г., като партизанин и командир на партизанска бригада „Чавдар“.

По времето на социализма е виден военен деец и политик. Завършва съветска военна академия „Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия.

Министър е на народната отбрана в периода от 1962 до 1990 година. Той е заемалият най-дълго време длъжността военен министър на България .

Удостоен е с почетните звания „Герой на Народна република България“ и „Герой на социалистическия труд“, 3 ордена „Георги Димитров“, 2 ордена „Ленин“, орден „13 века България“. Връчена му е „маршалска звезда“ за званието армейски генерал на 8 май 1978 година.

Армейски генерал Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести, в присъствието на хиляди граждани.

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Остава военен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на БКП, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. Избран е за народен представител в 7-то Велико Народно събрание.

На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот. Крайно е разочарован от положението в България след настъпилите демократични промени през 90-те години на миналия век.

По думите на дъщеря му, професор Аксиния Джурова, той се е сринал, когато вижда офицери от запаса да ровят в контейнерите за смет. Умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.

01/03/2026

Честит Ден 1-ви, Март - Лето 2026❗🇧🇬
Пижо и Пенда са код оставен от предците ни. Усуканите бяла и червена нишка са ключ към знанието за двете изначални енергии - Мъжка и Женска и протичащите процеси. Мартеничката се сваля, когато се види щъркел. А какво казваме на децата, че носи щъркелът .... Зачеването е процес, който се извършва не само на физическо-биологично ниво, но и на енергийно.

Българският фолклор, традиции и обичаи са съхранили информация, която днес е нужно да бъде открита, разбрана и проявена, защото моментът е на кръстопът.

Българите сме благословен народ, утихващ и възкръсващ, защото жаравата, от която палим огънят си е неугасваща.
🇧🇬 🇧🇬 🇧🇬
БЪЛГАРСКА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКИТЕ

Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.
Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.
Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола,
за да полети и им покаже брода, по който да минат.
Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи,
да сме БЪЛГАРИ!🍀

Бил ден първи, март, лето 681🇧🇬

11/02/2026

В компанията на Информационен център на МО - ArmymediaBg – Получих признание, че съм един от топ феновете! 🎉

18/01/2026

148 години от освобождението на Устово и Средните Родопи

През януари 1878 г., когато руските войски освобождават Среднородопието, се установява Временно българско управление с център Устово. Преди това Устово е било почти разграбено и опустошено от отстъпващите и озлобени турски войскови части. Църквата „Св. Богородица“ е осквернена. На 17 януари 1878 г. в притихналото Устово се чуват отчетливо пушечни изстрели. Между Бостина и Устово казаците настигат ариергарда на бягащите турци и безпощадно избиват 11 офицери и войници от аскера (редовна турска армия). В Устово с джигитовка (виртуозна бойна конна езда) и „барабанна“ стрелба влиза сотнята на есаул (казашки капитан) Пархоменко, като авангард на Владикавказката казашка бригада, командвана от генерал-майор Пьотр Черевин. Това е 2-ра бригада от 9-та кавалерийска дивизия, командвана от генерал-майор Чернобузов, а казаците от сотнята на есаул Пархоменко са от състава на Кубанския конен казашки полк.
Генерал-майор Пьотр Александрович Черевин е роден в родовото имение Нероново, Костромска област през 1837 г. Завършил е Николаевското училище за гвардейски юнкери. Още на 18 години вече служи като строеви офицер. Бил е в свитата на император Александър II. В хода на Освободителната война Черевин е воювал съвместно с младия офицер от Руската императорска кавалерия и немски принц Александър фон Батенберг, който е племенник на руския император Александър II и е участвал в сраженията срещу турците при Търново, Плевен, Казанлък, Шипка, Нова и Стара Загора. Впоследствие застава начело на новосформираното автономно Княжество България под името княз Александър I Български. След войната Черевин заема различни висши ръководни длъжности в императорска Русия. Кавалер е на 12 руски и на 26 чуждестранни ордени, отличия и награди, включително и български. Умира през 1896 г.
Генерал Черевин със щаба си отсяда в къщата на х. Иван Бечев, а казаците на есаул Пархоменко са настанени в къщата на Келевски и в училището. Офицерите се настаняват в по-големите къщи на заможните устовски родове – Киряковските, Забилските, Сулинаджийските, Перперийци, Хаджихристеви, Хаджичоневи, Стояновски, Ружински, Маргаритовци, Кокудеви, Хаджипеткови, Гиневски… Временното установяване на малка руска военна част (3 офицери и 30 солдати) оказва огромно психологическо въздействие върху местното население и успокоява устовци.
Но… едва няколко кратки месеца след Свободата, на 1 юли 1878 г., идват и решенията на антибългарският Берлински конгрес. Английският офицер на турска служба миралай (полковник) Сенклер бей, подвизаващ се под името Хидает паша, започва да подстрекава местните българи мохамедани към бунтове и установяване на „Помашка република“ в Родопите, която оформя т. нар. „Тъмрашки клин“. Територия и население, които отказват да се присъединят към автономната област Източна Румелия и остават в пределите на Османската империя. В защита на устовци и останалите християнски родопски села се явява с четата си легендарният капитан Петко войвода, поканен с писмо от Устово. В селото е създадена и чета за самозащита от разбунтувалите се мохамедани. Мнозина устовци се включват и в четата на Петко войвода. В битката при с. Брезе е убит устовецът Тодор Чакъров Сулинаджиев. Сред най-близките съратници на легендарния войвода са устовците Атанас Келпетков, който е и секретар на Щаба на капитан Петко войвода, и х. Кольо Забилев. В Устово бакърджиите правят огромни казани за приготвяне на храна за разрастналата се от новопостъпили четници доброволци (в това число и много устовци) чета на капитан Петко войвода.
Устово безвъзмездно, активно и всячески подпомага дружината на легендарния родопски и беломорски закрилник, който е принуден да се изтегли към границата на Рожен през Соколовци. Въпреки канските усилия на устовци да попаднат в територията на автономната област Източна Румелия, надеждите им са попарени, а съдбата им е злощастна и нерадостна – остават в пределите на Османската империя. Покрусата на българите от Централните Родопи най-ярко е изразена в Обръщението на жителите на Ахъчелебийско (Смолянско) до руския дипломат граф Игнатиев от 25 март 1878 година: “Нашите сърца са потресени, затрепериха от ужас жените и децата ни, когато се разнесе вестта, че чертата, определяща границите на свободна България, ни разделя нас, нещастните, от братята ни и… ни отритна заедно с потомците ни под властта на предишните кървави зверства… Остава една и последна надежда да се отървем от застрашаващата ни гибел, ако само Ваше Сиятелство пожелае да прояви към нас своето милосърдие, и тогава ние ще се освободим, нашите градове и села ще се присъединят към съживена България.”. Започва периодът на революционното национално-освободително движение и борбата за присъединяване на Централните и Южните Родопи към Майка България.

20/12/2025

28/11/2025

https://www.facebook.com/share/p/1Czj88WKzx/

28/11/2025

Песня Напоминание Болгарам от Русских