10/10/2025
На 6 септ. 2025 г. отбелязахме 140 - годишнина от обединението на Княжество България и Източна Румелия. Първото значимо политическо събитие след Освобождението от Османско владичество, което определя нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване и развитие.
След признаване на Съединението от княз Александър І на 8 септ. 1885 г. и обявеното военно положение, в негова защита се разгаря масово патриотично народно движение.
Обединението на Княжество България и Източна Румелия предизвиква остра реакция от страна на Русия и някои съседни балкански държави. Сърбия, която се противопоставя на съединението на Княжество България и Източна Румелия още от 1881 г., веднага започва да се готви за война и я обявява на 2 ноем. 1885 г. Започва Сръбско-българската война – останала в историята като „войната на капитаните“.
Данни за събитията след 6 септ. 1885 г. и обявяването на войната на 2 ноем. откриваме в архивните документите на Пощенската, телеграфна и телефонна станция – Търговище и на Селска община – с. Баба Тонка, Поповско, съхранени в Държавен архив – Търговище.
От запазените телеграми във фонда на Пощенската, телеграфна и телефонна станция – Търговище, научаваме за създадената строга организация на работа и за всеотдайния труд на служителите в телеграфо-пощенските станции в страната при изпълнение на служебните им обязаности в тези критични, несигурни дни след обявяването на Съединението. В тази връзка са прекратени отпуските на всички чиновници и служители от станциите, предприети са строги мерки за незабавното предаване на правителствената кореспонденция и за безпрекословното изпълнение нарежданията и заповедите на началника на станцията от страна на служителите, взето е решение служителите на телеграфо-пощенската станции да се освободят от мобилизация, изпратени са указания и за безплатното приемане и изпращане телеграмите на представителите на опълченските комитети от Княжеството и др.
Запазените обявления, окръжни и писма на Разградския окръжен управител и на Поповския околийски управител във фонда на Селска община – с. Баба Тонка, Поповско ни помагат да проследим и илюстрираме с документи по-важните моменти от тези наситени с драматизъм събития от нашата история.
Без да се губи време се създава организация за събиране на доброволни помощи в пари и натура за “запазване и осъществяване” на Съединението. С окръжно на Поповския околийски управител до кметовете и кметските наместници в околията населението своевременно се информира и за обявената мобилизационна готовност на народното опълчение. Не закъснява уведомяването и на жителите на с. Баба Тонка за началото на Сръбско-българската война на 02 ноем. 1885 г. и призоваването им да мобилизират усилията си в защита на Отечеството – запазено писмо от 3 ноем. 1885 г. на Разградския окръжен управител.
Макар и твърде кратка, от 2 до 16 ноември 1885 г., Сръбско-българската война е наситена с героизма на българските войници и доброволци. Младата българска войска е победител във важните сражения край Сливница, Драгоман, Пирот, Цариброд. За победата на българската войска над сръбската при Сливница на 6 ноем. 1885 г. научаваме и от изпратеното обявление от Разградския окръжен управител.
Населението от Търговищки регион с готовност откликва на обявената мобилизация. Представители от бившите Търговищка, Поповска и Омуртагска околии са служили редовно или са мобилизирани в следните полкове: І пехотен Софийски полк, VІ пехотен Търновски полк, VІІ пехотен Преславски полк, VІІІ пехотен Приморски полк, І и ІІ Артилерийски полкове и Пионерната дружина в Русе. В архива има запазена военната книжка на Петър Белчев от Търговище – ефрейтор от 18 Габровска дружина на VІ пехотен Търновски полк, участник в Сръбско-българската война 1885 г.
С гордост трябва да споменем имената на офицерите от Търговище, част от младия офицерски състав на българската армия – подпоручик Христо Матеев, капитан Васил Данаджиев (загинал в боевете край Сливница), подпоручик Симеон Янков, подпоручик Стефан Богданов, подпоручик Панайот Бърнев. Сред доброволците във войната от Търговище са – Христо Самсаров (първия кмет на Търговище след Освобождението); юнкерите от Софийското военно училище – Иван Бончев, Юрдан Аврамов и Ради Овчаров; учениците – Никола Свещаров, Александър Бърнев и много други.
Населението от Търговищка област активно и с готовност участва в събирането на реквизиции и доброволни помощи в подкрепа на Съединението. На местните жители е предписано безплатно да подслонят и осигурят храна на преминаващите редовни войски и доброволчески чети. Доброволните помощи се изразяват в събирането на храни (жито, брашно, ечемик, овес и животни за клане), занаятчийски произведения (кожуси, навуща, ризи, ръкавици) и пари. В изпълнение на писмо от 29 окт. 1885 г. на Разградската окръжна постоянна комисия в село Баба Тонка, Поповско започва събирането на “600 кг. чисто подсеяно брашно, 10 кг сено, 4 чифта навуща, 6 бели ризи, 4 торби”. Реквизиционните комисии се грижат за прехраната и на семействата на мобилизираните.
Победата на българите във войната със Сърбия и подписването на Букурещкия мирен договор от 19 февруари 1886 г. довеждат до утвърждаване делото на Съединението. А с подписването на Българо-турската спогодба през пролетта на 1886 г. окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.
От съхранените в Държавен архив – Търговище и представени на вниманието на читателя архивни документи може да добием представа за обстановката в страната, в частност и в Търговищкия регион по време на Съединението и Сръбско-българската война и с гордост да си припомним и проследим дейното участие на населението от Търговищка област в защита на Съединението.
