26/01/2026
❤️ Истории от календара ❤️
Януари - Биба
Биба е с нас вече почти седем години, а се познаваме дори малко повече.
За първи път я забелязахме в едни от най-студените зимни дни – на сметище, сред купчините боклуци.
Тогава беше съвсем мъничка, не повече от тримесечно кученце. И очевидно напълно сама.
Нямаше други кутрета, нямаше майка, нямаше никакви кучета наоколо. Само едно малко, страхливо същество, което стоеше „на пост“ и ни гледаше подозрително от своя свят на студ и отпадъци.
Опитахме се да се сближим, но тя бягаше ужасена и се криеше.
Така няколко поредни дни идвахме, виждахме я на същото място, оставяхме храна и си тръгвахме.
След около седмица кученцето изчезна. Решихме въпреки това да продължим да минаваме и да оставяме храна. Минаха месеци, без да я видим отново. Храната изчезваше, но не знаехме дали тя се връща или други животни идват да се хранят.
Понякога стояхме и чакахме отдалеч, с надеждата да я зърнем, но напразно.
С времето започнахме да си мислим, че кутрето най-вероятно не е оцеляло.
Докато един ден не видяхме бяло куче, вече пораснало, с изправени уши, отново на същото място.
Наблюдаваше ни отдалече.
Тя беше.
Познахме я по характерната окраска на муцуната.
Започнахме пак – редовно, търпеливо. Храна, разстояние, време.
Постепенно Биба започна да идва все по-близо. Разбрахме, че е женска, и планирахме да я заведем за кастрация – нещо, което за нас е изключително важно.
След това щяхме да я върнем обратно, на познатото ѝ място.
Но животът имаше други планове.
Една сутрин я видяхме да подскача само на три лапи. Едната задна висеше безжизнено. Най-вероятно беше ударена от кола и лапата беше счупена.
Хванахме я. Не беше лесно – много дебнене, гонене и едно истинско родео между купчините боклуци. Тя пищеше и се опитваше да хапе.
Но важното е, че успяхме.
Крачето беше успешно „ремонтирано“ и, без изобщо да го планираме предварително, Биба се озова в списъка с нашите подопечни.
След операцията тя имаше нужда от ограничено движение, контролни снимки и последващо отстраняване на планки.
За връщане обратно вече не можеше и да се мисли.
Прекалено много време мина.
През годините научихме Биба да не се страхува от нас, да ходи на повод, да ни се доверява.
Но в красивата ѝ главица все още живеят много страхове – от непознати хора, шумни места, коли, гръмотевици и още куп неща, които светът някога ѝ е поднесъл твърде рано и може би твърде изведнъж, когато е останала сама на улицата.
Може категорично да откаже да излиза на разходка (а с нея излизаме всеки ден), ако малко преди това е минал мотор или стадо овце.
Всяко уж обикновено нещо, за нея може да бъде мнооого страшно.
Биба няма да тръгне към нов дом и нови хора – светът за нея е твърде страшен.
Но тя има своето място при нас, своя ритъм и своите малки победи.
🐾❤️🐾