17/09/2026
Дейността на доброволните формирования, които реагират при пожари и други извънредни ситуации е уредена със закон от повече от 15 години. Това е Законът за защита при бедствия. Именно неговото съществуване направи така, че в този период започнахме от абсолютната 0, а сега имаме над 4000 регистрирани и все повече работещи доброволци. Разбира се и той не е идеален на този етап, но даде добра основа.
Другите сектори може да ползват добрия пример и също да започнат да развиват доброволчески капацитет.
🇧🇬 България има нужда от Закон за НАСЪРЧАВАНЕ на доброволчеството, а не просто от Закон за доброволчеството.
За нас разликата е съществена. Трябва да има закон, който даде общата рамка, която да бъде пренесена в отделните секторни нормативни актове. Той следва да обхване най-вече следното:
1. Дефиниране и разграничаване на доброволчеството като спонтанен акт или организиран процес, който има добавена стойност за обществото и икономиката и запълва „празни места“ в институционалната система.
2. Категории/етапи/фази, които следва да бъдат урегулирани:
• Подготовка на доброволците – правила и стандарти за трупане на общи и специфични знания и умения;
• Практическа реализация – създаване на подходящи условия или среда за доброволстване – натрупаните знания и умения + дефинирани правомощия и отговорности + материална и техническа обезпеченост или всичко необходимо, за да се работи ефективно;
• Предизвикателствата – основна работа (нает или самонает) vs доброволчество – регулации на взаимоотношенията с работодателите и параграф за самонаетите лица;
• Стимули – социални придобивки, валидиране и признаване на опит, умения и стаж, възможности за прерастване в кариера;
3. Насърчаване на организации, работещи с доброволци – кой ги организира: институции и/или граждански организации, регулации относно тяхната дейност и мерки за насърчаването им.
България има нужда от система, която не само регламентира доброволчеството, а активно го насърчава, развива и превръща в естествена част от обществения живот.
