16/06/2026
От приказното към личните преживявания във всекидневието и поривите на сърцето
От Владимир Тороманов
"„Нямало ме едно време“ е книга, която е необичайна за съвременния литературно-поетичен пейзаж у нас. Защо?
Текстовете в тялото ѝ не са определени жанрово. Въпреки това повечето от тях според мен са чиста поезия. Немалка част от побраното между кориците, като заглавие и като смислови позовавания, е свързано с класически приказки на Братя Грим, Ханс Кристиян Андерсен, Шарл Перо. Има и текстове, които навеждат на преки алюзии към родната приказна традиция. И тук се крие тайната в „Нямало ме едно време“. Йоана е съхранила детското влечение към приказното с пъстра гама фантазност, вълшебни превращения и перипетии. Още заглавието представлява апостроф на класическото ex abrupto в приказния жанр. Заедно с това тя поставя в приказен контекст личните си преживявания, мечти, тревоги и пориви към случване на хубави неща всеки ден." #ЛВ2326
https://litvestnik.com/2026/06/10/%d0%be%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd/