16/03/2026
Уникална среща с големия писател на тема коне и българщина
"Конят винаги е бил човешки брат. Ние сме тези, които въвеждаме нови начини и бойна техника, посредством стремената.Така, че сме голяма работа, затова сме конен народ."
Спомене ли се романа „Време разделно“ всеки родолюбец на момента се сеща за автора Антон Дончев (1930 – 2022 г.)
В поредицата посветена на 20 години EzdaPress публикуваме и това интервю с академика и писател, любимец на поколения българи. „Сказание за времето на Самуила”, „Странният рицар на свещената книга”, „Трите живота на Кракра”, „Време разделно“ са малка част от писанията му изригнали в романи в милиони тиражи.
Когато го поканихме за гост на брой 100 на списанието академика с усмивка сподели, че да говори за хората и конете, българщината и историческото наследство на предците ни е повече от удоволствие, за разлика от злободневните интервюта
-Защо оживявате, когато стане дума за българската история и за конете по нашите земи?
- Конят винаги е бил човешки брат на четири крака за нашите славни прабългарски предци. Именно оттогава, още от времето на Аспарух войните са осъзнали, че конете трябва да се обичат така, както се обичат и децата. Историята ни е пълна с примери за подвизи на коне и тяхната саможертва в името на приятелството им с хората. Световната история също – например любовта на Александър Македонски и неговия кон Буцефал, която продължила 20 години. Има такъв град, наречен Буцефалия след смъртта му в Индия. Да не говорим за историята на арабските и английските чистъкровни коне - това са двете основни породи. Те са фантастични. Много история, генетика, любов, изкуство има в четириногите приятели.
- Яздили сте някога ?
- Аз съм от поколението, за което общуването с конете беше част от бита на българина. Конете се използваха за оран, яздене, превоз на товари и т.н. Аз не развих особено умение в ездата. В интерес на истината инцидентно, неприятно преживяване в района на Сливен ме отказа завинаги от ездата, когато бях 19 годишен. Бях решил да пояздя войнишко конче. В един момент въпросният буен ат се опита да ме хвърли от другата страна на брега на една малка река. Подходи на 4-5 метра от единия бряг и толкова виртуозно ме „разтовари“ от гърба си, че в борбата с него ми се отлепи от стремето подметката на едната кубинка. Тези специални войнишки кубинки на американската армия (производство 1945 г.) ми бяха подарък. До казармата обратно го водих на повод, не посмях да се кача отново на гърба му.
А иначе исторически погледнато враговете ни винаги са знаели, че сме изключително конен народ? Винаги сме били и ще бъдем. Имали сме и дребни и по-големи коне, защото истинските прабългари били високи и тежки хора. Проблемът за тежестта на конника и военното му оборудване не е бил дребна работа. От разкопките, които са правени, се доказва произхода на две породи коне – древни монголски и аварски (български). Всеизвестно е, че прабългарите въвеждат стремената в амуницията на коня. На всички конници преди 600 г. им висят краката. Ние сме тези, които въвеждаме нови начини и бойна техника, посредством стремената. Така, че сме голяма работа, затова сме конен народ.
Е, не можем да не споменем пастърмата тук? Не просто пастърма, а нашата пастърма. Слагали са я под седлата си, близо до коня. По този начин се осолявала от потта му и се запазвала от бързо разлагане определено време. Така конникът боец могъл да живее на коня до 15 дни без да му се налага да слиза от него. Да язди, да воюва, да спи, да почива и все върху гърба му. Конете били в пълна кондиция до десетина дни при тези свръхтежки условия. Пускало им се е кръв, за да ги накарат да дишат по-дълбоко. По този начин войните са успявали да се придвижват без проблем на огромни разстояния с малко хранителни запаси (месото под седлото) и пиели кръв от конете, подобно на други древни народи, които пиели пък кръв от кравите.
- Познавахте ли генерал Владимир Стойчев?
- Познавах го лично. Когато се запознах с него вече беше в напреднала възраст. Не помня годината, но съвсем случайно се срещнахме в Швейцария и по точно в Цюрих. Видяхме се в един хотел, където бяхме отседнали и двамата, но всеки си беше по свой отделни дела. Изключителен човек. Истински генерал на фронта, в спорта и живота. Той беше друго поколение български спортен деятел с международно признание.
- От погледа на годините Ви какво е отношението ви към младите ?
- Имах възможност да общувам с млади хора от клубовете на „Младите възрожденци”, които са вдъхновени от образа на Левски. Тези клубове са основани от националния комитет на Васил Левски. Младите хора от гимназиите и университетите са невероятни и си викам какво е това чудо, бе?! Мислещи, можещи момчета и момичета, които имат цел и съзнание. Погледнете какво направиха българите в чужбина – създадоха училища за своите деца. Лесно е да изпратиш детето си в чужбина. Трудно е да отидеш на гурбет и да положиш основи на българско школо в друга държава. Случващото се с българите в чужбина е най-оптимистичният вариант, който можеше да очакваме. В Англия например българите, работещи там, направиха 13-14 училища, платиха на учителите, събраха си децата. Кой очакваше, че в САЩ ще имаме църква, вестник, списание, общност ...? Това събуждане на националното чувство е неочакван подарък за безхаберниците, които позволиха да се случи всичко това с поколенията, които тръгнаха по чужди държави.
Красивото поколение е умното поколение? Ама тя красотата не може да не бъде свързана с ума.Не може да си красив, без да си добър, умен и без ценностна система. Без да имаш криле, не може да си красив. Назад връщане няма, човек върви все напред, освен ако не легне на пътя да мре. Очи на гърба няма. Назад не е посока.
Така че красотата е немислима, не е видима без ореола на познанието, на поведението, на духа.
Да се подчиняваш на сърцето и на мозъка си и в същото време да лежиш на задните си части…!? А като лежиш, не можеш да дишаш. Без кислород няма мисловен процес, без мисловен процес сърцето и мозъкът не работят в правилната посока. И достойнството, то е гръбнакът на човешката личност и на обществото.
- Какво ще заръчате на екипа на EЗДА ?
- Гледайте напред, бъдете в полет. Вие сте съградили голяма работа. Издание за коне, езда, изкуство, поезия, пътешествия, спорт, впряг, усилие, мощ! Братята Кирил и Методий са гледали много, много напред. Създали са писмеността и вие я поддържате.
Не забравяйте, че докато се обърнем назад, за да видим какви сме били, какво сме станали, ние ще разберем, че са останали в историята, в паметта на народа, личностите, които са мислили за далечните последствия на своето поведение. Да научим децата си на това, което те утре ще кажат на внуците ни. Това е диалогът със следващите поколения.
Архив списание Езда/ 2017
