22/08/2025
Разстройствата на личността представляват група психични състояния, характеризиращи се с трайни и негъвкави модели на мислене и поведение, които значително затрудняват функционирането в личен, социален и професионален план.
🔍 Съществуват 10 различни вида личностни разстройства, като всяко от тях има своите характерни особености – от нарушения във възриятието за себе си и реалността до трудности в емоционалния контрол и установяването на стабилни междуличностни взаимоотношения.
📘 Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), те се групират в три основни категории (клъстъри) според общите симптоми:
• Клъстър А – „Странни или ексцентрични“
Тук попадат параноидното, шизоидното и шизотипното разстройство на личността. Хората, живеещи с някое от изброените разстройства на личността, попадащи в този клъстър, е възможно да проявяват подозрителност, емоционална дистанция и поведение, изглеждащо странно за околните. Мисленето им може да бъде силно изкривено.
• Клъстър B – „Драматични, емоционални или непредсказуеми“
Тук се включват антисоциалното, граничното (бордърлайн), хистрионното и нарцистичното личностно разстройство. Тези разстройства се характеризират с интензивни емоции, импулсивност. Често водят до бурни, нестабилни връзки и трудности в междуличностните вазиомоотношения.
• Клъстър C – „Тревожни или страхливи“
Тук попадат избягващото, зависимото и и обсесивно-компулсивното личностно разстройство (различно от обсесивно-компулсивното разстройство - ОКР). Доминиращи в разстройствата от този клъстър са прекомерната тревожност, ниската самооценка и страха от отхвърляне, а от там и избягването нови ситуации.
⚠️ Важно: Разстройствата на личността не са моментни състояния или „фази“, а стабилни, трайни модели на функциониране, които започват още в юношеството или ранната зряла възраст. Причините за тях не са напълно изяснени, но включват генетична предразположеност, травматични преживявания в детството, емоционално или вербално насилие.
Много хора с личностни разстройства не осъзнават проблема, защото поведението им изглежда „нормално“ за самите тях. Това е причината често да не търсят помощ – а тя съществува и може да бъде ефективна!🫂