17/05/2026
Традиция и монументализъм... провокация и вдъхновение... сила и благодарност... Път и хоризонти... и...
Това са Дните на Франсоаз Долто в България!
Г-н Иван Бърнев, по много човешки и естествен начин, ни въведе в текста през тялото, залагайки на писането на тялото-текст. Накара ни да се замислим как си ти-в-ролята и ти-въпреки-ролята. С присъствието си ни смири пред таланта, а общата благодарност на споделянето си с аудиторията, на доверието, се преживя като... магия.
Г-н Георги Тенев ни остави в мълчанието на срещата, което, ако се понесе, връзката е благодат. Но изисква смелостта за среща-със-себе си. Бащата, който спасява, се осмелява да бъде Бог за детето, той държи отворени вратите на Църквата, той... По(раз)мислихме...
Г-н Хари Драганов ни въведе в музиката, в звука и гласа като мощни инструменти с архаична сила. Ние разпознаваме истината в гласа и чрез него имаме шанс да направим автентична връзка с Другия и всъщност, Майката е първият професионален музикант за Детето, нейният глас е връзката с Желанието. Гласът на г-н Драганов прозвуча в 65 аудитория на СУ „Св. Климент Охридски“ и се пренесохме в тракийски храм, храмът на притихналите-в-очакване.
Ивалина Сергеева, Лора Георгиева и Благина Йорданова (при)дадоха долтониански поглед върху речта, езика, движението, защото „несъзнаваното е структурирано като език“, а „Зеленият двор“ има какво да разказва.
И от началото до края, заради изхода от полифонията-лудост – въпросът към Другия!
Кой е Другият? Всички присъстващи знаят (вече).
До нови срещи!
