16/03/2026
Въпрос към AI:
Като какво се определя желанието на по-силния да смачка по-слабия?
Отговорът на AI:
Желанието на по-силния да смачка по-слабия най-често се определя като тормоз (bullying), доминиране, агресия или злоупотреба с власт. Това поведение се базира на умишлено използване на неравенство в силите (физическа, социална или емоционална) за причиняване на вреда, страх или унижение.
Основни характеристики и психологически определения:
Тормоз (Bullying): Повтарящо се, целенасочено нараняване на някой, който е по-уязвим (по-слаб, по-млад или социално изолиран).
Психологическо насилие: Систематично смачкване на достойнството на другия, което може да бъде съзнателно или подсъзнателно.
Доминиране/Подчинение: Стремеж за поставяне на другия под контрол, често изразяващ се в подигравки, заплахи или социална изолация.
Властови дисбаланс: Силният използва разликата в силите, за да се чувства по-сигурен или по-високопоставен.
Психологически, такова поведение често произтича от собствените несигурности на насилника, липса на емпатия или нужда от контрол.
Чудите се, защо публикувам подобен текст в страницата ни и какво общо има с дейността ни, предполагам?!? Има и то много силна и пряка връзка с дейността ни и със сигурността, здравето и живота на най-важната оперативна част от екипа ни.
Защо ли?!?
Защото именно такава „особа” с власт на най-високо ниво в Уганда ни тормози вече месеци наред.
След като аз (Даниел) по негово разпореждане бях задържан в полицейски арест в тази страна през декември, смятам че напълно незаконно, и „дясната ми ръка”, движеща дейността ни в Уганда - Шами, след като беше проследявана по мобилния и телефон, и след залагане на „полицейски” капан пред дома й, беше задържана в петък вечер, с напълно неоснователни обвинения, които ако обикновен човек отправи, най-вероятно ще бъде изхвърлен от полицейски участък с ритници или поне след сериозен скандал, че занимава полицаите с глупости.
Напълно съм убеден, че целенасочено това се случва на Шами в петък вечер, тъй като до понеделник сутринта в полицейските участъци няма началник, който да разпише заповедта за освобождаване от ареста, дори когато и за полицейските служители и дори за адвоката на ищеца, стане ясно колко несъстоятелно е обвинението и ареста. Защото в противен случай, адвоката който пратих да провери какво се случва, най-вероятно щеше да я измъкне само след половин-един час от влизането в участъка. По американските филми, даже за не повече от 2-3 минути. Уви, все попадам в страни, където често силата на закона е по-назад от закона на силата.
И ако до скоро думите на тази „особа” към Шами, когато аз бях задържан: „Всъщност, не Даниел а теб искам да видя зад решетките и ще направя всичко възможно това да се случи”, бяха се изгубили някъде в небитието, то вече разбрахме, че са били напълно сериозни и е било планирано събитие, което за правителствен служител на най-високо ниво, явно е доста лесно и се прави само с 1-2 обаждания „където и на когото трябва”.
Когато аз бях задържан, и поисках да ми бъде върнат телефонът за да се свържа и информирам Българско посолство за ситуацията и че съм задържан в Африкански арест, думите на полицейски служител бяха: „Няма смисъл да се стига чак до там” и не ми беше дадена възможност да го направя. Отказано ми беше правото, каквото имат дори тежки криминални престъпници и убийци. Останах в ситуация, в която нито след като не можех да разчитам на помощ от Родината си, не можех да очаквам и юридическа защита, тъй като по една или друга причина, обещанието да ми бъде изпратен адвокат се оказа лъжа.
При ареста й, Шами освен че е била стискана до такава степен , че макар и с черна кожа, следите от пръстите които са я стискали ясно се виждат образувалите се отоци(синини) от стискане, и след като е била дърпана, влачена, блъскана, хвърлена на пода на колата, й е бил отнет телефона и не й е била дадена възможност дори да се обади и информира, когото и да е било за това, че е задържана. Дори, когато ги е информирала, че трябва да си вземе лекарствата, които приема ежедневно след претърпяните две 4-5 часови операции през последните няколко месеца, полицейските служители напълно са я игнорирали и не й обърнали нито внимание , нито са й оказали достъп до необходимите лекарства докато е била в ареста - около 60 часа.
36 часа по-късно след като вече бях поискал от общ приятел да се опита да я издири, открихме че Шами е задържана. През това време, докато е в ареста, не и е предоставено нищо повече от гол бетонен под, на който да стои - гладна, жадна, измръзнала, хапана от комари, раздърпана, стресирана и страхуваща се за живота си. Страх, който продължава вече месеци, а сега най-вероятно ще продължи и с години. Не е тайна, че в много подобни случаи, ако човек излезе в подобно състояние, всъщност е голям "щастливец и късметлия", защото много хора, особено момичета, не могат да се „похвалят” с излизане в толкова „цветущо” състояние.
Поне е здрава, и след 3 нощувки в ареста вече е свободна...поне физически , защото психически, още не се чувства и скоро едва ли ще се почувства истински свободна.
Сега, може би донякъде ще разберете, защо бяха тези описания в увода. Може би донякъде ще разберете и Шами, на която ще й трябват месеци и години за да се отърси от травмата. Ако дотогава, не бъде отново задържана и не й бъде причинено и нещо по-страшно. Ей така, за задоволяване на нагона на човек, който уводът описва.
Може би ще разберете и мен, Даниел, защо при тези обстоятелства, и докато подобни хора имат достъп до власт, която (дори незаконно) им позволява да постъпват по този начин без значение дали си чужденец, и с познати и непознати, се грижите за финансирането на образованието, изхранването, медицинските грижи на стотици деца, много от които сираци или пък си 21-22 годишна слаба и беззащитна местна девойка, която ежедневно се бори и грижите на терен за благоденствието на тези деца, защо ние сме поставени в ситуация, да мислим първо за оцеляването си, което именно ме върна за постоянно обратно в България и не знам каква сила може да ме прати обратно в Уганда, сме изправени пред неизбежното, макар и крайно нежелано решение – докато по дирите ни е подобно „същество” (което не мога да нарека човек, защото в случая липсват основни характеристики да го определя като човек), DULO Nursery and Primary school да остане затворено, не само за тази година, а за неопределен период. Всъщност периодът е донякъде условно определен. Когато властта, най-вече изразена в и използвана от едно лице, спре да бъде срещу нас и да ни малтретира по подобен начин, а поне действа както беше до скоро, поне да не ни пречи особено в мисията и дейността ни.
По разбираеми причини, този път ще избягна да публикувам конкретно име, снимки и детайли, защото виждате до какво доведе предишната ми публикация през декември и как бяха задействани властите срещу нас, така че нищо чудно и след тази публикация или в бъдеще нещо подобно да се случи отново под една или друга форма. И уви, в подобни ситуации, както разбрахме, нищо и никой не може да ни помогне, а оставаме на благоволението на самозадоволяването на нечие желание да причини страдание на друг, като в нашите случаи залагам името и репутацията и главата си, че е незаслужено и че репресиите срещу нас не са нищо друго, освен желанието на един "човек" с власт да покаже кой е и на какво е способен.
Занапред и поне за сега, продължаваме да се грижим единствено за 18те сираци. А за това, че 300 деца и учители остават или без образование или без работа, храна, медицински грижи, оставяме да тежи на съвестта на „нечовека” с власт, който дори след като много добре знае за дейността ни и многократно го предупреждавахме, че ако не ни остави на мира, ще бъдем принудени да спрем да подпомагаме толкова много животи и семейства, реши да задоволи някакво негово странно и извратено чувство да се „покаже”.
Знам....Религиите, проповядват да прощаваме на подобни хора. Поне аз и Шами никога не сме срещали подобен „дявол” в живота ни (Да, "Ти си дявол", бяха точно и думите в лицето му, и пред погледа на няколкото полицейски служители при моето задържане) и затова, не само, че ние никога не ще му простим, но се надяваме и че Бог/Аллах/ Карма няма да го направят. Дори напротив, надяваме се че ще получи заслуженото, защото смятаме, че наказанието за злините му, може да не дойде от полиция, съд или други власти, но съм убеден, че "сметката отгоре" ще е много по-строга и възпитаваща от който и да е затвор по Земята.
