11/08/2026
АМИ АКО ТОЗИ СЛУЧАЙ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕН?
Потресени сме, от всичко, което се случва. До нас достигна информация - коментар на човек, представящ се за бивш класен ръководител на един от задържаните.
Той твърди нещо изключително сериозно - лично е подавал сигнали до Детска педагогическа стая, МКБППМН и ОЗД заради поведението на това дете. И не става дума за някаква дребна беля.
А за брутално насилие над животни - стрелба с въздушна пушка по бездомни котки, след което, по думите му, животните били одирани...
По негови думи, сигналът е стигнал и до прокуратурата. И какво се е случило? Може би се досещате. Защото то се случва в 99% от всички производства и сигнали до прокуратурата, касаещи животни:
„Няма достатъчно данни за извършено престъпление.“ Точка!
А сега имаме човешка жертва, поради точно това институционално бездействие и безхаберие, когато става въпрос за животни.Случаите масово се неглижират. Компетентните лица, служители на реда и закона, често гледат с пренебрежение и омаловажаване. Лично сме го преживявали безброй пъти. Малцина са тези, на които наистина им пука.
И тук вече трябва да зададем много сериозни въпроси.
Колко сигнала за жестокост към животни трябва да бъдат пренебрегнати, преди някой да реши, че подобно поведение е достатъчно опасно, за да бъде взето насериозно? И да бъдат предприети достатъчно сериозни мерки НАВРЕМЕ?
Колко пъти трябва да чуем:
„Те са деца.“ „Те просто се лигавят.“ „Нищо кой знае какво не е станало.“ „Това са само котки.“
НЕ.
Жестокостта към животно не е невинна детска игра, нито е нормално.
Когато едно дете/възрастен изпитва удоволствие от причиняването на болка, измъчването или убийството на живо същество, това трябва да бъде червена лампа.
Не защото всяко дете, което е проявило жестокост към животно, непременно ще стане престъпник.
А защото такова поведение показва проблем, който изисква намеса.
И точно тук идва ролята на институциите. Не е достатъчно да приемат сигнала. Не е достатъчно да го препратят до друг.
Не е достатъчно да напишат един лист и да кажат:
„Няма достатъчно данни.“
Ако има сигнал за системно насилие над животни, трябва да има реална, обстойна и задълбочена проверка.
Трябва да се търсят свидетели. Да се проверят твърденията.
Да се установи какво се случва. Да се включат специалисти.
Да се оцени поведението на детето. Да се предприемат мерки.
Защото превенцията не започва, когато някой вече е убит.
Тя започва много по-рано.
И към всички институции, които получават сигнали за насилие над животни, имаме едно много кратко послание:
ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ.
Спрете да омаловажавате тези сигнали. Спрете да ги третирате като маловажни само защото жертвата е животно.
Спрете да прехвърляте отговорността между институциите.
Разследвайте. Проверявайте. Реагирайте.
Защото животното може да е първата жертва.
И ако никой не реагира, може да не остане последната.
Ние, хората, които ежедневно спасяваме животни, виждаме последствията от човешката жестокост.
Но институциите имат нещо, което ние нямаме: правомощията да се намесят навреме. Използвайте ги. Не чакайте следващата жертва.
Този път тя е човешка.
Скрийншот към коментарите на човекът, представящ се за класнен ръководител, публикуваме като коментар.
