Монумент Дядо Добри - първият паметник на Доброто в България

15/02/2026

Дядо Добри - 1976 г.

"Портретът е направен, когото не беше толкова популярен от моя съгражданин, художник-фотографа Недко Недев."
Димитър Славов

13/02/2026

Днес се навършват 8 години откакто светът се раздели с добрия старец Дядо Добри - човекът, който ни показа, че истинското богатство не е в това, което притежаваш, а в това, което отдаваш.

Неговият живот беше тиха проповед. Без висок глас, без претенции, без показност - само с доброта, вяра и безкрайна щедрост. Той даряваше всичко, което получаваше, и остави след себе си не имоти, а пример. Пример за смирение. Пример за човечност. Пример за светлина.

Вдъхновена от неговия живот и дела, моята дъщеря Пламена създаде на 16 години своята рисунка „Тихият ангел“. В нея не е просто образът на един старец - в нея живее духът на добротата.

Онзи тих, ненатрапчив ангел, който ни напомня, че доброто не се нуждае от сцена, за да бъде велико.
Тази рисунка е поклон пред човек, който превърна скромността в сила и милосърдието - в мисия.

Нека днес не просто си спомним за Дядо Добри. Нека си зададем въпроса: какво добро можем да направим ние?

Рисунката е предоставена от Ани Йорданова.

13/02/2026

СПОМЕН ЗА ДЯДО ДОБРИ

Дядо Добри бе духовен стълб за България цели 103 години. Той бе учител по добротворство. Неговата любов и милосърдие го превърнаха в икона на доброто, която продължава да вдъхновява хората дори след смъртта му.

Дядо Добри е роден през 1914 година в село Байлово. Той живее просто и скромно през целия си живот, като прекарва повечето време в молитва и благотворителност. За мнозина българи той бе пример за духовен ръст и висока нравственост, заради което е уважаван в цялата страна.

Дядо Добри е известен със своето милосърдие и доброта към хората. Той е помагал на всеки, които се е обърнал в истината към него за подкрепа. Независимо дали става въпрос за материална помощ, съвет или духовно ръководство, дядо Добри винаги е бил готов да помогне.

Дядо Добри, почина през 2018 година, но неговите уроци по благочестие продължават да ни вдъхновяват. Той остави след себе си много добри дела и неподправен пример за доброто. Неговата милост и любов ще продължават да вдъхновяват хората в България и по света за години напред.

Автор на рисунката: Васил Николов

13/02/2026

Дядо Добри имаше пророческа дарба. Силна интуиция или свише му подсказвали с кого да контактува и на кого да помага.

Силна интуиция или свише му подсказвали с кого да контактува и на кого да помага Като повечето светци и покойният дядо Добри имаше пророчески дарби. "На междунаро...

13/02/2026

8 години без Дядо Добри!

На 13 февруари отдаваме почит и свеждаме глава пред живота и делото на Светеца от Байлово. Точно преди две години благочестивият Добре Добрев завърши земния си път и ни завеща:"Пазете си душите! Дяволът вече живее в хората и приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Няма ли вяра, сте загубени".

Нека съхраняваме и утвърждаваме вярата, както ни учеше той! Да бъдем добри, почтени и смирени хора!

Дълбок поклон!

13/02/2026

"Пазете си душите, дяволът вече живее в хората, приказва чрез тях мазно, за да може да привлече душите. Пазете се! Няма ли вяра - сте загубени!"-

Дядо Добри

Рисунка на Светослава Стаматова, 16 г. НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, гр. Бургас, отличена в националния конкурс за рисунка "Символ на доброто" - 2019 г.

10/01/2026

В София предстои да бъде издигнат паметник на дядо Добри, известен още като светецът от Байлово. Българските ученици от единствената на Балканите Професионална гимназия по каменообработване в село Кунино ще изваят от камък националния Символ на доброто и човечността. Целта е да се почете човек, който с личния си пример на смирение, благотворителност и духовна щедрост остави огромна морална следа в българското общество.

В София предстои да бъде издигнат паметник на дядо Добри, известен още като светецът от Байлово. Целта е да се почете човек, който с личния си пример...

05/12/2025

В памет на българския благодетел дядо Добри (1914-2018), починал на 13 февруари! 🇧🇬

ПРАВЕДНИКЪТ

Докато се вглеждах в овална пластина в подножието на „Св. Александър Невски”, затворените храмовите двери леко се открехнаха. Странен човек, като, че излязъл от ХІХ век или токущо е позирал пред някой от големите родни майстори на четката от близкото минало, смирено излезе от храма. Странният му вид ме привлече и тръгнах към него. Той застана пред дясното крило на масивната врата и видях, че в едната ръка държи малка пластмасова кутия или нещо подобно. Приближих го и се озовах на крачка пред този човек. Бях поразен от неговия благ, молещ и в същото време пронизващ поглед. Погледнах го по-внимателно и прецених, че този старец е над осемдесетте /после се оказа, че наближава сто години/.

Побелялата му коса беше разрошена и разпиляна върху раменете, а отделни кичури се спускаха до веждите. Лицето и брадата отдавна не бяха бръснати, мустаците бяха големи и му придаваха юнашки вид. Само носът му стърчеше някак неестествено и засилваше неговата загадъчност. Беше загърнат небрежно със стар ямурлук, а шаячните му потури бяха обвити до колената с архаични навуща, завършващи с добре направени цървули. Той ме погледна свойски, намести с ръка избелелия стар селски калпак и преди да си тръгна каза бавно и сякаш на себе си :
- Бог да Ви пази и закриля! – друго не излезе от устата му.

Видях, че до мен бяха застанали няколко души и с неприкрито любопитство го наблюдаваха. Този побелял нисичък човек имаше някакво неуловимо излъчване и със своят благ поглед и топлота привличаше всеки посетител в духовния храм. Неговата сила се криеше в духовната му извисеност и християнска вяра. Бръкнах в джобовете си да търся по-дребни монети. Пуснах левчето и погледнах отново смирения му вид, който сякаш „говореше”. Въобще не си представях, че събраните пари после ги дарява на близки до неговото село църкви и манастири. В последствие от публикации в печата разбрах, че този праведен човек е Дядо Добри от с. Байлово-Елин Пелинско. От дълги години е дарявал събраните парични суми на този свещен български храм, но и в родното си село Байлово, Калофер, Поибрене, Горно Камарци и другаде.

Докато слушах занемял неговите едвам изговаряни и повтарящи се думи, усетих докосване по рамото. Обърнах се и видях няколко млади мъже и жени да гледат дядо Добри и да ми дават знак да се дръпна встрани, за да го снимат. От учудените им погледи и неразбираем език, разбрах че са чужденци. Фотоапарати, мобилни телефони и камери заръмжаха, а старецът само се усмихна и им махна с ръка. Благодариха му, кимнаха учтиво с глави и влязоха оглеждайки се в храма. Те, а вероятно и някои българи смятат, че той е един от многото просяци, настанили се на възлови места в София, молещи за милостиня.

По–късно си спомних как някои от преминаващите наблизо хора го гледаха състрадателно, а други – презрително. За съжаление те не проумяваха неговата праведна мисия, която се беше превърнала в смисъл на живота му. Нито аз, нито някой друг ще разбере за неговата греховност и неистово желание да събира стотинка по стотинка и да ги дарява на родните православни храмове, за опрощение и духовно смирение. В този миг си дадох сметка, че бедният дребничък старец, стои духовно извисен и пронизва с поглед всеки преминаващ край него. Той разтърсва българската примиреност и апатия, пробужда грешните ни души, като настойчиво ни зове да станем по-добри, по-състрадателни, по-милостиви и човечни. Приканва бедните, но особено богатите, честно и без отлагане да се покаят и да покажат, че личният успех, стремежът към богатство и власт са важни, но ако не оставят нещо за своя Духовен храм и Отечество, животът им е бил напразен. Свеждох глава и тихо се отдалечих от този праведен властелин, застанал гордо пред православния храм на няколко десетки метри от Народното събрание, Светия синод и Столична община.

Тръпки ме побиват от нарастващото родно безхаберие и от все по засилващата се духовна празнота и нравствена изостаналост. Очаквам с нетърпение да забият камбаните на така жадуваното по-скорошно излизане от обществената летаргия и час по скоро да се насочим към общобългарското духовно пробуждане и просветление. Българите са „жадни” за нов „Златен век”, който заслужават, а България има нужда от своя „Духовен катарзис”.

Из "Български измерения", 2015
Валентин Колев

05/12/2025

Дядо Добри е наричан „Светецът от Байлово“.

Даряваше всички пари, които събира, за църкви и манастири.

Един от най-големите му дарителски жестове е дарение за катедралата „Св. Александър Невски“. Жест постижим само от хора с огромен духовен заряд.

Още много и не толкова известни, но също толкова колосални дарения е направил за строежи, реставрация и пробуждане на редица манастири и църкви в цялата страна.

Целта на паметника "Символ на доброто", посветен на Добре Добрев е да напомня за жизнения урок на този изключителен човек, а именно, че доброто не е загубена ценност.

Монументът ще е в парк "Гео Милев", правят го ученици от единственото на Балканите училище по каменоделство Борислав РАДОСЛАВОВ Паметник на дядо Добри ще има и той щ...

27/11/2025

❤️Паметник на дядо Добри - известния български дарител, помогнал за възстановяването и поддържането на много православни храмове в цялата страна, ще бъде издигнат в София.

Паметник на дядо Добри - известния български дарител, помогнал за възстановяването и поддържането на много православни храмове, ще бъде издигнат в ...

07/11/2025

🇧🇬 ГОРДОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬

При реставрацията на „Нотр Дам“ в Париж взеха участие българските ученици от Каменоделното училище в Кунино!

Това са същите талантливи деца, които създадоха макета за изработката на паметника на Дядо Добри - символ на добротата и духовността. Някои от тях са вече учители!

👏 Гордеем се с техните учители, с техния труд, талант и отдаденост!

Кунино остава жив културен и образователен център, който пази традициите на българското каменоделство и вдъхновява бъдещето. 🕊️

Доброто продължава и най-доброто тепърва предстои!

Съвременни будители възпитават и учат младите на един от най-древните занаяти

13/02/2025

Етапи на изграждане на творба/фрагмен ,,Дядо Добри''🙏🕊🪽