16/10/2026
Регресии в минали животи
....Аз се раждам отново, помнейки всичките си смърти и раждания...
Какво ли би било, ако си спомняхме всичките си, хиляди прераждания на тази земя?
Ами според мен би било една голяма бъркотия, без цел и с толкова много заплитания, че едва ли можехме да стигнем до смисъл. Просто защото още сме по пътя и ни е трудно да се разширим толкова, че да можем да съществуваме на толкова много планове едновременно. Стъпка по стъпка, само толкова колкото ни е възможно да осъзнаем , преработим и осветлим в настоящия момент, е нужно да идва това знание при нас. Това е едно от нещата, което споделям с всички, които са дошли да им помогна да си спомнят свой минал живот.
При мен всичко започна спонтанно преди много години. Както повечето от лечителските ми умения, просто в един момент се отвори и започнах да си спомням. Беше по време на медитация в семинар с мой любим учител. В тихата фаза на медитацията изведнъж усетих много силен енергиен поток. И в този момент видях или по-скоро усетих, как ме хвърлят в ров пълен със змии. Усещането беше ужасяващо и толкова истинско, че моментално отворих очи с вик. Но усещанията продължаваха и някак знаех, че съм много млада девойка облечена в бяло и цялото това нещо се случва някъде в Южна Америка. Затворих очи и кратината стана ясна отново. Имаше цяла процесия от хора, които съпровждаха това моето ритуално хвърляне . Беше жертвоприношение и ме бяха „отгледали” специално чиста и девствена , за да ме принесат в жертва на Бог. Интересното беше, че цялото това знание , заедно с ужаса, ме връхлетя токова изневиделица, беше токова истинско, че го усещах с всяка фибра на съществото си. Чувах как тълпата вика, усещах как падах и как ме полазват всичките гадини. Беше наистина ужасяващо като се има пред вид, че цял живот съм имала фобия от змии до такава степен, че като видех по телевизията случайно змия, се разстройвах и часове се тресях от страх. А тук преживяването беше като на живо..
Веднага потърсих помощ от моя учител, който ме подкрепи и ми обясни, че щом ми се случва съм готова да излекувам нещо, останало в енергийното ми поле от минал живот. И че е добре, че се случва по- време на група така, че ще ме следи и ако имам нужда от помощ ще е с мен. Това донякъде ме успокои, но до края на деня и цялата нощ след това не смеех да затворя очи, за да не ме сполети видението отново. На следващия ден постепено увлечена в нещата, които правехме и от присъствието на много приятели, енергията ми се успокои и леко започнах да се отпускам . До момента на вечерната ни медитация ...
Отново в тихата фаза на медитацията изведнъж чух или по-скоро усетих глас ” Готова си!”. Нещо в мен веднага застана нащрек, но имаше някяква част, която беше минала в толкова дълбока медитация и покой,че не успях да се стресна. И тогава се случи... Изведнъж както седях в медитативна поза усетих ,че съм в седнала в рова със змиите и се предавам, позволявам те да ме полазят , да ме ухапят, да съм там без страх... И до ден днешен не знам как се случи, но както повечето от работите на Душата, не е и нужно. Никога няма да забравя това усещане за пълен покой и присъствие без капка страх в съществото си и в тялото си.Просто бях там , без страх, слята със всичко , което е в позволение и приемане. И после всикчо просто избледня и се върнах в настоящия момент.
И защо ви разказвам всичко това ли ? Ами поради две причини..
Първата е, че след цял живот прекаран с фобия към змиите след това преживяване тя се излекува. Не че змиите ми станаха любими животни или ми се иска да ги пипам, като ходя на гости на една приятелка , която си гледа, но мога да съм там и да съм ок.
Втората и още по-интересната за мен беше , че в следващите дни на семинара историята имаше продължение. В едно от упражненията, в което трябваше да застанем пред всички и да покажем нещо автентично от себе си , аз изведнъж изпаднах в ступор. Цялото ми тяло започна да трепери от страх, а лицата на хората, които седяха пред мен , въпреки че ги познавах много добре, започнаха да се кривят и постенно се усетих сякаш седя пред тълпата, която ме хвърли в рова със змиите.Страхът беше много силен и имах чувстото, че всеки момент ще ме убият. Но от годините медитация имаше и нещо в мен, което някъде надълбоко се беше закотвило и наблюдаваше. И то някяк успя да види , че всъщност страхът от змии, който съм имала цял живот всъщност е страх от хората. Страх от несъзнателните, които искат кръв, които не виждат живота в ценността му,страх от тълпата... Страх толкова дълбоко вкоренен, че е бил програмирал целият ми живот.
И да това беше важното откритие, което често после се е доказвало и в работата ми с клиенти: фобиите обикновено прикриват по-дълбоки страхове и психични състояния. Много често в съзнанието се отпечатва енергиййна картина на момента и това се превръща в неразбираем страх . Защото аз през живота си не бях виждала змия на живо, а толкова се страхувах... А и не винаги това е нужно да е свързано с опасност. Майка ми например имаше фобия към жаби и винаги вдигаше температура след внезапна среща с техния вид. Сега вече знам, че в нейната енергийна система това е означавало нещо друго.
И има още нещо, което е важно.Когато съзнателно връщам клиент в минал живот търсейки причината за дадено състояние или проблем, винаги поглеждаме това конкретно преживяване продължава ли да има силен енергиен отпечатък в системата и след като е видяно и преживяно. Защото шоковете и травмите от минали животи се лекуват по същия наичин както и тези от сегашния живот. Трябва внимателно да се освободи енергийния блокаж, за да може да потича енергията свободно. Това състояние на покой и абсолютно приемане, което с е случи спонатнно за мен на семинара е мястото , на което е добре да сте в края на една регресия.
Та така искаме или не.... раждаме се тук с багаж от миналото. Стоварваме се на перона, в началото на живота си, с няколко куфара преживявания отпреди, които искат да бъдат разопаковани, сортирани и сложени на нужните места. За целта избираме много подходящо семейсто и родова система, които още отрано започват да ни припомнят за куфарите в килера. И какво става, ако се правим, че ги няма? Ами просто живеем в багажното без да осъзнаваме това. И ако сме достатъчно късметлии един ден си намираме майстора, който може да е в ролята на партньор, приятел или ситуация . Те вадят безпощадно някой от куфарите и така ги разхврълят навсякъде в живота ни, че да нямяме как да продължим нататък без да обърнем внимание. Това започва да се проявява в живота ни като повтаряща се сутуация или необясним симптом, трудно емоциоанлно взимодействие с някой ,при което нищо не помага или дълбоки и необясними емоции..Има толкова много знаци и ние само трябва да чуем...
Защото отгоре Душата гледа и тихо казва: „Хайде, време е ! „ И разбира се , не е нужно да минеш през това сам, можеш винаги да потърсиш помощ , за да те преведат. Но важното просто да знаеш, че щом е куфара е изваден , няма накъде да се бяга.Значи просто си ГОТОВ!
Елвира Бахуля
------
🙏🙏Заповядайте тази неделя ( 18.10) да погледнете и преживеете най-важния минал живот свързан с изобилието в групова регресия
За записване ми пишете на лични във габър 0888286984
