16/03/2026
"Всеки вторник следобед отивам в къщичката, където живеят децата. Сядаме около масата, изваждаме тетрадките и започваме – буква по буква, дума по дума.
Когато започнах да работя с М. (7 г.), четенето му беше трудно. Буквите се объркваха, думите се губеха по средата, а той бързо губеше увереност. Понякога оставяхме тетрадките и играехме игри с букви. Понякога четяхме по една дума и се радвахме на всяка малка крачка.
Миналата седмица се случи нещо, което много ме зарадва. М. взе книжката, която четем заедно, и започна да чете сам. Бавно, внимателно… но сам. Когато стигна до края на страницата, ме погледна и каза:
„Госпожо, аз вече мога.“
За някои това е просто едно изречение. За едно дете на 7 години това е огромна победа.
И точно заради такива моменти всяка седмица си струва да отворим тетрадките отново.
Защото понякога най-големите победи започват с най-малките крачки.
А понякога е достатъчно просто някой да седне до едно дете и да му каже:
„Хайде, опитай пак. Аз съм тук.“
