23/07/2026
Ето и инструкции за граждани за поддържане на жалбата, изискваща от Министерство на околната среда и водите да постанови задължителната екологична оценка за проекта за ПУП на Борисовата градина:
https://www.zelenizakoni.com/praven-interes-borisovata
ДО:
Д-р инж. Росица Карамфилова-Благова, Министър на околната среда и водите, по мейл: [email protected]
От ТРИ ИМЕНА, АДРЕС
В писмо с № #########x, позовавайки се на чл. 88 от АПК, изисквате от мен като жалбоподател срещу Решение № СО-16-ЕО/2026 да докажа правен интерес от обжалване на цитирания акт на РИОСВ София, издаден по реда на глава Шеста от ЗООС.
В писмото си формулирате определение на понятието „правен интерес“ без позоваване на никаква правна норма, като го определяте като „процесуалноправно понятие, което се свързва с призната от закона възможност да се търси защита на засегнати права, свободи и законни интереси“ и поставяте изискване, също без позоваване на правна уредба, че „трябва да е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване“, за да признаете жалбите на граждани и организации срещу Решението на РИОСВ-София от март 2026 г, че най-големият столичен парк може да бъде подложен на сеч и строителство на паркинги без задължителна Екологична оценка, изисквана от ЗООС (Решение № СО-16-ЕО/2026).
Тези съчинения на правна тематика обаче не се подкрепят от ЗООС, Конституцията на Република България, както и от съдебните решения за определяне на правен интерес.
1. ЗООС
Орхуската конвенция (Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда) се прилага в България чрез Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В неговия §1 т 24 от ПР е посочено определението за термина „общественост”, което дублира изцяло това на Конвенцията, посочено в нейния чл. 2 т.4, като законодателят не е посочил условия, на които трябва да отговарят тези представители за да имат достъп до правосъдие по въпросите на околна среда. Ето и текстът от т. 24 на Допълнителните разпоредби на ЗООС:
“24. „Общественост“ е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство.”
Терминът „засегната общественост“ по смисъла на §1 т.25 от ПР на ЗООС (заинтересована общественост) касае прилагането на член 9.2 от Орхуската конвенция, а терминът „общественост” касае член 9.3, в чийто текст се използва термина „общественост”:
“3. В допълнение и без ущърб на процедурите за преразглеждане, споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда.”
Според т. 25 на Допълнителните разпоредби на ЗООС:
25. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) "Засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство.
Законодателят, приемайки ЗООС, е включил в „Засегната общественост“ всеки член на обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес.
2. Конституцията на България определя опазването на околната среда като задължение на държавата спрямо гражданите (чл. 15) и постановява право на гражданите на здравословна и благоприятна среда (чл. 55). Това право е обвързано и с правото на защита. Няма поставени условия, които да разделят гражданите - едни да имат интерес от тези членове на КРБ, а други – не.
3. Правният интерес в процедурите, касаещи околна среда, отдавна не подлежи на интерпретации, след дело по въпроса, решено от Конституционния съд. По темата Конституционният съд се е произнесъл в свое решение № 5 от 19 април 2019 г. по КД № 12 от 2018 г.:
„По този начин законодателят е приел, че правен интерес за обжалване на решение по ОВОС има всяко лице, група лица или организация. Този интерес произтича от необходимостта за осигуряването на здравословна околна среда за благосъстоянието на човека и осъществяването на основните човешки права, включително и самото право на живот. Затова чл. 55 от Конституцията издига в основно човешко право правото на гражданите да имат здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, а чл. 15 задължава държавата да осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Правото на гражданите да живеят в околна среда, която да отговаря на изискванията на чл. 55 от Основния закон, както и да изпълняват задълженията си индивидуално или съвместно да опазват и подобряват околната среда в полза на сегашните и бъдещите поколения, законодателно е обезпечено с най-висшата форма на защита – съдебната“. Доколкото процедурата по екологична оценка също касае осигуряването на здравословна околна среда за благосъстоянието на човека то достъпа до оспорване на тези решения по административен и съдебен път аналогично трябва да са достъпни за всеки гражданин.
4. Правен интерес по отношение градската зелена система
Съгласно член 31 на Закона за здравето държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. Несъмнено зелената система на всеки град е част от жизнената среда на всеки негов жител и въздействията върху нея касаят качеството на неговия живот. ( Решение № 2645 от 01.10.2025 г. на АС Русе по дело 918/2024, Рещение № 3379 София , 25.03.2026 г. на ВАС по дело № 11013/2025 г. и др.)
Разпоредбите за създаване на подробните устройствени планове, вкл. за частите от зелената система на градовете са уредени в ЗУТ. Съгласно чл. 1 на Закона територията на Република България е национално богатство и нейното устройство гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. В този смисъл всеки гражданин и живеещ в Столична община има правен интерес от устройството на Борисовата градина като място за отдих на столичани вече повече от 140 години.
Като живеещ в град София имам “пряк, личен и непосредствен интерес” от бъдещето на най-големия парк на София. Възможността да участвам в процедурата по неговото опазване и устройство съгласно член 9.3 на Орхуската конвенция е чрез процедурите за околна среда. В този смисъл фактът, че живея в София и имам право на здравословна околна среда съгласно чл. 55 на Конституцията и за тази среда има установените стандарти и нормативи както в националното законодателство (ЗУТ, ЗУЗСО и наредби), така и в европейското законодателство (Регламент (ЕС) 2024/1991) ми дава правото на достъп до оспорване на актовете на органите по околна среда, касаещи развитието на зелената система..
5. Права, дадени ми от правото на ЕС
Съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 година относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869 страните членки трябва да гарантират, че до 2030 в градските агломерации няма да има намаляване площта заета от дървесни корони и площта на озеленените площи. Несъмнено ПУП на Борисовата градина определя правила, при които ще се устройства тя, както и предвиждат намаляване на броя на дърветата в нея и не предвижда нови засаждания на дървета.
В т. 82 на Регламента се посочва, че в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз и съгласно принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), съдилищата на държавите членки са тези, които трябва да гарантират съдебната защита на правата на лицата съгласно правото на Съюза. Освен това член 19, параграф 1 от ДЕС изисква от държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Орхуска конвенция“). Съгласно Орхуската конвенция държавите членки трябва да гарантират, че съгласно съответната национална правна система членовете на заинтересованата общественост имат достъп до правосъдие.
Очаквам с нетърпение произнасянето Ви по същество за жалбите на организации и граждани срещу Решението на РИОСВ-София от март 2026 г, че най-големият столичен парк може да бъде подложен на сеч и строителство на паркинги без задължителна Екологична оценка, изисквана от ЗООС (Решение № СО-16-ЕО/2026).
Обръщам Вашето внимание към факта, че МОСВ вече сте се произнесли по този ПУП с решение №122/19.07.2024 г.
С уважение,
=================
/ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС/
