Сдружение Хидроенергия

08/07/2026

За пета поредна година, заедно с колегите от Съюз на ловците и риболовците в България, доказваме, че когато сме обединени от обща кауза, резултатите са налице.

Днешното съвместно зарибяване премина с много настроение, ентусиазъм и с активното участие на деца – бъдещите пазители на нашите водоеми.

Благодарим на всички, които се включиха и отделиха от времето си! Нека и занапред с общи усилия допринасяме за опазването на природното богатство, за да му се радват и следващите поколения.

🎣🌿

24/06/2026

Митове срещу факти в българската енергетика. ⚡
Кой наистина финансира ФСЕС, накъде отиват парите и защо публичният дебат е толкова далеч от официалните данни?

Прочетете анализа на колегите от Българска ветроенергийна асоциация и споделете, ако смятате, че разговорът за енергетиката трябва да се води с числа, не с внушения.

📊 КЪДЕ ОТИВАТ МИЛИАРДИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА? (Митове срещу факти)

Много се говори за това откъде идват и как се разходват средствата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Напоследък в публичното пространство масово се спекулира и дезинформира, че парите на фонда отиват основно за финансиране на ВЕИ сектора.

Официалните данни на КЕВР обаче категорично опровергават тези внушения.

Прогнозният бюджет на ФСЕС за периода юли 2026 – юни 2027 г. е балансиран точно на 1.32 милиарда евро. Ето как изглежда реалната голяма картина, изчистена от манипулации и разбита по проценти:

🟢 ОТКЪДЕ ИДВАТ ПРИХОДИТЕ?

55.2% (729.7 млн. EUR) се осигуряват от продажбата на квоти за въглеродни емисии – това остава най-големият и основен стълб на финансиране в системата.

28.6% (377.8 млн. EUR) идват от механизма за таван на приходите върху производителите на електроенергия, който се заплаща от ВЕИ и конвенционални производители.

16.3% (214.9 млн. EUR) се покриват от 5% такса върху производителите на енергия (включително ВЕИ) и преносните оператори ЕСО ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД.

🔴 НАКЪДЕ ОТИВАТ РАЗХОДИТЕ (100%)?

🔥 43.7% (576.3 млн. EUR) отиват директно за компенсации на битовите и небитовите потребители (бизнеса). Това е най-голямото перо в бюджета на фонда.

🏭 34.8% (460.6 млн. EUR) се насочват за подкрепа на комбинираното производство (топлофикации и когенерации на въглища и газ).

🌱 Едва 19.5% (258.0 млн. EUR) отиват за премии за производители от ВЕИ, от които фотоволтаични централи 15.6%, биомасата 2.1% и вятърните централи – 0.0%.

💡 ИСТИНАТА НАКРАТКО:
ВЕИ секторът получава под една пета от ресурса на фонда, от които 0,0% отиват за вятърна енергия. Същевременно чрез 5% вноска и тавана на приходите, ВЕИ секторът генерира част от тези приходи във Фонда.
В същото време над 78% от всички разходи отива за директни компенсации на българския бит и бизнес и за покриване на разходите на ВЕКП производители на въглища и природен газ.

🔎 Пълният детайлен модел с изчислените процентни тегла по всяко перо се вижда от графиката.

Споделете фактите, за да водим диалога с реални данни! 🔍

#Енергетика #ВЕИ #ФСЕС #КЕВР #Бизнес #БГВЕА

14/05/2026

❗️България е изправена пред дълбока и многопластова водна криза, но основната причина не е ограничен воден ресурс, а натрупани управленски дефицити, недостатъчни инвестиции и амортизирана инфраструктура. Това показва докладът на Министерството на околната среда и водите - „Водните кризи на България“.
📌Според анализа климатичните промени допълнително увеличават натиска върху водната система чрез по-високи температури, по-чести засушавания и все по-неравномерни валежи, те обаче не са основната причина за кризата. Авторите посочват, че България разполага със значителен воден ресурс, като проблемите произтичат най-вече от натрупани слабости в управлението, остаряла инфраструктура и недостатъчно пълна и навременна информация за състоянието на системата.

Повече информация по тази важна тема може да намерите в първия коментар.

01/04/2026

ВЕЦ и ПАВЕЦ като ключ към устойчив енергиен преход
Ускореното навлизане на възобновяеми енергийни източници в Европа изправя електроенергийните системи пред нов тип предизвикателство - не толкова липсата на генериращи мощности, колкото способността на мрежите да интегрират променливото производство.
В този контекст, както подчертава Джордж Гиаурис, регионалният ръководител "Енергетика" на Европейската банка за възстановяване и развитие, инвестициите в електропреносна инфраструктура и свързаност се превръщат в ключов фактор за успешния енергиен преход.
Зад този извод стои по-дълбока системна зависимост — необходимостта от гъвкави и балансиращи мощности, каквито са водноелектрическите централи (ВЕЦ) и особено помпено-акумулиращите ВЕЦ (ПАВЕЦ).
Причината е, че производството от вятърни и фотоволтаични централи по своята същност е по-трудно прогнозируемо, което от своя страна изисква наличието на капацитет, способен да реагира в реално време на дисбаланси между производство и потребление. Именно тук ВЕЦ и ПАВЕЦ изпълняват незаменима функция:
• осигуряват бързо регулиране на мрежата;
• действат като системи за съхранение на енергия;
• повишават устойчивостта на мрежата при пикови натоварвания и кризи.
ПАВЕЦ, в частност, функционират като батерии — акумулират излишната енергия в периоди на ниско търсене и я възстановяват при недостиг, което ги прави стратегически актив в енергийни системи с висок дял на ВЕИ.
В този смисъл акцентът върху инвестициите в мрежи следва да се разглежда в по-широка рамка — такава, която включва не само инфраструктура за пренос, но и адекватен обем гъвкави мощности и съоръжения за съхранение.
В крайна сметка декарбонизацията на електроенергийния сектор не е просто въпрос на изграждане на повече възобновяеми мощности. Без системна интеграция чрез ВЕЦ и ПАВЕЦ рискът от нарастваща нестабилност, ограничения в присъединяването и повишени системни разходи остава съществен.
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2026/03/16/4891170_djordj_gkiauris_ebvr_investiciite_v_mreji_viatur_i/?utm_medium=Social&utm_source=Facebook&fbclid=IwY2xjawQ5qApleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEexZfYSTuK-4_ZW6fs-1_av__5iw3mMbIubwB17UJZC6rySNFRzAxlPnAuyiM_aem_i5XWdRy2Kr1RPX18CWgEeA =1773745494

Регионалният ръководител "Енергетика" за Югоизточна Европа на ЕБВР посочи, че моделът на договори за разлика, използван в Румъния, може да отключи нови инвестиции в...

18/03/2026

ВЕЦ ОСИГУРЯВАТ 49.4% ОТ ВЕИ ПРОИЗВОДСТВОТО ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА
Оперативните данни на ЕСО за периода 01.01–15.03.2026 г. очертават ясна тенденция:
📉 по-ниско производство;
📈 по-високо потребление;
🔄 България се превръща в нетен вносител на електроенергия (обръщане на салдото износ-внос от +516 369 МВтч за същия период на 2025г. до -508220 МВтч през 2026г.)
🔻 Сериозният спад в производството от базовите централи (АЕЦ и ТЕЦ) – близо -18% през 2026г. спрямо 2025г.

В същото време:
✔ ВЕИ в преносната мрежа отбелязват ръст, движен основно от водната енергия;
✔ ВЕИ в разпределителната мрежа намаляват;
✔ ВЕЦ отбелязват изключително висок ръст (+163%), затвърждавайки позицията си на ключов фактор за електроенергийната система;
✔ Батериите навлизат осезаемо в енергийния баланс.
Именно водноелектрическите централи се открояват като гръбнак на възобновяемия микс и през разглеждания период, осигурявайки половината от ВЕИ производството (49.4%). Значителният ръст на тяхното производство не само компенсира част от спада при базовите мощности, но и допринася за стабилността на системата в условия на нарастващо потребление.
💡 Общата картина е показателна:
- конвенционалната базова генерация отслабва;
- търсенето расте;
- ВЕИ производството нараства и частично поема натиска;
- Вносът се превръща в необходим буфер за системата.
Ролята на хидроенергийния сектор остава ключова за енергийната сигурност. ВЕЦ са основните балансиращи и регулиращи мощности, които осигуряват гъвкавост на системата и позволяват по-добро интегриране на променливи възобновяеми източници като вятър и слънце. В условията на енергиен преход и нарастващ дял на ВЕИ, значението на водната енергия допълнително се увеличава – както като надежден източник на чиста енергия, така и като инструмент за поддържане на системния баланс.
📌 Основен извод:
Българската енергетика е в преход – от доминирана от базови мощности към по-динамична структура с нарастваща роля на ВЕИ, в която ВЕЦ заемат централно място като основен фактор за сигурност и гъвкавост.

09/02/2026

Ролята на язовирите и ВЕЦ в управлението на риска от наводнения при екстремни валежи

В резултат на обилните и интензивни валежи през последните дни, в условията на обявен червен код за опасни метеорологични явления в редица райони на страната, беше регистрирано преминаване на високи водни вълни през някои от големите язовири в страната. На язовирите, на които има изградени ВЕЦ, благодарение на навременните и координирани действия, както и на непрекъснатия денонощен оперативен контрол, високите водни количества са поети и проведени контролирано, без създаване на риск за населението и прилежащата инфраструктура.
В тази хидрологична обстановка ВЕЦ изпълняват ключова функция в управлението на риска от наводнения, като осигуряват временно задържане, контролирано провеждане и поетапно изпускане на значителни водни обеми.
При рязко повишаване на приточните дебити операторите на язовирите и ВЕЦ прилагат комплекс от оперативни мерки, включващи:
• непрекъснат мониторинг на притока, водните нива и свободните обеми;
• 24-часов режим на работа на ВЕЦ за намаляване на завирените обеми;
• поетапно и координирано отваряне на преливни съоръжения;
• провеждане на водните количества под контролиран и допустим за долните течения дебит.
Този подход позволява пиковите приточни вълни да бъдат адекватно управлявани във времето, като се избягва рязко и неконтролирано повишаване на водните нива надолу по течението.
В условията на засилващо се влияние на климатичните промени, характеризиращи се с по-чести, по-интензивни и концентрирани във времето валежи се поставят нарастващи предизвикателства пред управлението на водните ресурси и риска от наводнения. В тази връзка практиката ясно показва, че ВЕЦ са изключително важна част от интегрираната система за управление на водите и защита от наводнения, тъй като осигуряват буферни обеми в язовирите при екстремни хидрологични събития, редуцират амплитудата и скоростта на разпространение на високите вълни, създават гъвкавост в управлението на водните режими при кризисни ситуации и допринасят за защита на населените места, инфраструктурата и земеделските територии в долните течения.
Настоящата хидрологична обстановка още веднъж потвърждава, че ВЕЦ не са единствено енергиен обект, а критична инфраструктура за управление на риска от наводнения, чиято значимост нараства с ускоряването на екстремните климатичните процеси. Чрез професионално управление, техническа готовност и денонощен контрол, те осигуряват предвидимост, сигурност и защита на населението инфраструктурата, превръщайки се в ключов фактор за устойчиво управление на водните ресурси в условията на все по-чести екстремни климатични явления.
В заключение подчертаваме, че потенциалът на ВЕЦ за управление на риска от наводнения може да бъде реализиран в пълна степен единствено при навременни и проактивни действия от страна на държавата, които включват:.
• задължителна оперативна координация между НИМХ, МОСВ, БД и операторите на ВЕЦ;
• използване на хидрометеорологични прогнози като основание за промяна на режимите на работа на централите;
Навременната институционална координация и използването на хидрометеорологичните прогнози като основание за оперативни решения позволяват превантивно освобождаване на обеми и контролирано поемане на високите води. особено при екстремни хидрологични събития. Същевременно това води до преки и косвени ползи за държавния бюджет, изразяващи се както в предотвратяване на значителни разходи за аварийни дейности и възстановяване на инфраструктура при наводнения, така и в стабилизиране на цените на електроенергията и респективно ограничаване на необходимостта от изплащане на компенсации за цената на тока.

05/02/2026

Двигателите на енергийния преход в Европа и ролята на ВЕЦ

03/02/2026

Благодарим на TV Bulgaria за поканата и възможността да коментирамe важни теми за енергийния пазар и ролята на хидроенергията за системната сигурност и стабилност -

Теофана Текелиева-Григорова, изп. директор на Асоциация "Хидроенергия", във „В развитие“, 02.02.2026 г.

23/01/2026

Асоциация „Хидроенергия“, Българска ветроенергийна асоциация и Българска фотоволтаична асоциация, сезираха Европейската комисия, относно продължаващото прилагане на мярката за определяне на таван на приходите на производителите на електрическа енергия в България. Едни от най-големите представителни организации във възобновяемия сектор призовават Комисията да разгледа случая и да провери съответствието на националната мярка с правото на Европейския съюз, включително с Регламент (ЕС) 2022/1854 и с основните принципи на вътрешния пазар на електроенергия.

Повече по темата може да прочетете в първия коментар.