Сдружение Хидроенергия

14/05/2026

❗️България е изправена пред дълбока и многопластова водна криза, но основната причина не е ограничен воден ресурс, а натрупани управленски дефицити, недостатъчни инвестиции и амортизирана инфраструктура. Това показва докладът на Министерството на околната среда и водите - „Водните кризи на България“.
📌Според анализа климатичните промени допълнително увеличават натиска върху водната система чрез по-високи температури, по-чести засушавания и все по-неравномерни валежи, те обаче не са основната причина за кризата. Авторите посочват, че България разполага със значителен воден ресурс, като проблемите произтичат най-вече от натрупани слабости в управлението, остаряла инфраструктура и недостатъчно пълна и навременна информация за състоянието на системата.

Повече информация по тази важна тема може да намерите в първия коментар.

01/04/2026

ВЕЦ и ПАВЕЦ като ключ към устойчив енергиен преход
Ускореното навлизане на възобновяеми енергийни източници в Европа изправя електроенергийните системи пред нов тип предизвикателство - не толкова липсата на генериращи мощности, колкото способността на мрежите да интегрират променливото производство.
В този контекст, както подчертава Джордж Гиаурис, регионалният ръководител "Енергетика" на Европейската банка за възстановяване и развитие, инвестициите в електропреносна инфраструктура и свързаност се превръщат в ключов фактор за успешния енергиен преход.
Зад този извод стои по-дълбока системна зависимост — необходимостта от гъвкави и балансиращи мощности, каквито са водноелектрическите централи (ВЕЦ) и особено помпено-акумулиращите ВЕЦ (ПАВЕЦ).
Причината е, че производството от вятърни и фотоволтаични централи по своята същност е по-трудно прогнозируемо, което от своя страна изисква наличието на капацитет, способен да реагира в реално време на дисбаланси между производство и потребление. Именно тук ВЕЦ и ПАВЕЦ изпълняват незаменима функция:
• осигуряват бързо регулиране на мрежата;
• действат като системи за съхранение на енергия;
• повишават устойчивостта на мрежата при пикови натоварвания и кризи.
ПАВЕЦ, в частност, функционират като батерии — акумулират излишната енергия в периоди на ниско търсене и я възстановяват при недостиг, което ги прави стратегически актив в енергийни системи с висок дял на ВЕИ.
В този смисъл акцентът върху инвестициите в мрежи следва да се разглежда в по-широка рамка — такава, която включва не само инфраструктура за пренос, но и адекватен обем гъвкави мощности и съоръжения за съхранение.
В крайна сметка декарбонизацията на електроенергийния сектор не е просто въпрос на изграждане на повече възобновяеми мощности. Без системна интеграция чрез ВЕЦ и ПАВЕЦ рискът от нарастваща нестабилност, ограничения в присъединяването и повишени системни разходи остава съществен.
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2026/03/16/4891170_djordj_gkiauris_ebvr_investiciite_v_mreji_viatur_i/?utm_medium=Social&utm_source=Facebook&fbclid=IwY2xjawQ5qApleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEexZfYSTuK-4_ZW6fs-1_av__5iw3mMbIubwB17UJZC6rySNFRzAxlPnAuyiM_aem_i5XWdRy2Kr1RPX18CWgEeA =1773745494

Регионалният ръководител "Енергетика" за Югоизточна Европа на ЕБВР посочи, че моделът на договори за разлика, използван в Румъния, може да отключи нови инвестиции в...

18/03/2026

ВЕЦ ОСИГУРЯВАТ 49.4% ОТ ВЕИ ПРОИЗВОДСТВОТО ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА
Оперативните данни на ЕСО за периода 01.01–15.03.2026 г. очертават ясна тенденция:
📉 по-ниско производство;
📈 по-високо потребление;
🔄 България се превръща в нетен вносител на електроенергия (обръщане на салдото износ-внос от +516 369 МВтч за същия период на 2025г. до -508220 МВтч през 2026г.)
🔻 Сериозният спад в производството от базовите централи (АЕЦ и ТЕЦ) – близо -18% през 2026г. спрямо 2025г.

В същото време:
✔ ВЕИ в преносната мрежа отбелязват ръст, движен основно от водната енергия;
✔ ВЕИ в разпределителната мрежа намаляват;
✔ ВЕЦ отбелязват изключително висок ръст (+163%), затвърждавайки позицията си на ключов фактор за електроенергийната система;
✔ Батериите навлизат осезаемо в енергийния баланс.
Именно водноелектрическите централи се открояват като гръбнак на възобновяемия микс и през разглеждания период, осигурявайки половината от ВЕИ производството (49.4%). Значителният ръст на тяхното производство не само компенсира част от спада при базовите мощности, но и допринася за стабилността на системата в условия на нарастващо потребление.
💡 Общата картина е показателна:
- конвенционалната базова генерация отслабва;
- търсенето расте;
- ВЕИ производството нараства и частично поема натиска;
- Вносът се превръща в необходим буфер за системата.
Ролята на хидроенергийния сектор остава ключова за енергийната сигурност. ВЕЦ са основните балансиращи и регулиращи мощности, които осигуряват гъвкавост на системата и позволяват по-добро интегриране на променливи възобновяеми източници като вятър и слънце. В условията на енергиен преход и нарастващ дял на ВЕИ, значението на водната енергия допълнително се увеличава – както като надежден източник на чиста енергия, така и като инструмент за поддържане на системния баланс.
📌 Основен извод:
Българската енергетика е в преход – от доминирана от базови мощности към по-динамична структура с нарастваща роля на ВЕИ, в която ВЕЦ заемат централно място като основен фактор за сигурност и гъвкавост.

09/02/2026

Ролята на язовирите и ВЕЦ в управлението на риска от наводнения при екстремни валежи

В резултат на обилните и интензивни валежи през последните дни, в условията на обявен червен код за опасни метеорологични явления в редица райони на страната, беше регистрирано преминаване на високи водни вълни през някои от големите язовири в страната. На язовирите, на които има изградени ВЕЦ, благодарение на навременните и координирани действия, както и на непрекъснатия денонощен оперативен контрол, високите водни количества са поети и проведени контролирано, без създаване на риск за населението и прилежащата инфраструктура.
В тази хидрологична обстановка ВЕЦ изпълняват ключова функция в управлението на риска от наводнения, като осигуряват временно задържане, контролирано провеждане и поетапно изпускане на значителни водни обеми.
При рязко повишаване на приточните дебити операторите на язовирите и ВЕЦ прилагат комплекс от оперативни мерки, включващи:
• непрекъснат мониторинг на притока, водните нива и свободните обеми;
• 24-часов режим на работа на ВЕЦ за намаляване на завирените обеми;
• поетапно и координирано отваряне на преливни съоръжения;
• провеждане на водните количества под контролиран и допустим за долните течения дебит.
Този подход позволява пиковите приточни вълни да бъдат адекватно управлявани във времето, като се избягва рязко и неконтролирано повишаване на водните нива надолу по течението.
В условията на засилващо се влияние на климатичните промени, характеризиращи се с по-чести, по-интензивни и концентрирани във времето валежи се поставят нарастващи предизвикателства пред управлението на водните ресурси и риска от наводнения. В тази връзка практиката ясно показва, че ВЕЦ са изключително важна част от интегрираната система за управление на водите и защита от наводнения, тъй като осигуряват буферни обеми в язовирите при екстремни хидрологични събития, редуцират амплитудата и скоростта на разпространение на високите вълни, създават гъвкавост в управлението на водните режими при кризисни ситуации и допринасят за защита на населените места, инфраструктурата и земеделските територии в долните течения.
Настоящата хидрологична обстановка още веднъж потвърждава, че ВЕЦ не са единствено енергиен обект, а критична инфраструктура за управление на риска от наводнения, чиято значимост нараства с ускоряването на екстремните климатичните процеси. Чрез професионално управление, техническа готовност и денонощен контрол, те осигуряват предвидимост, сигурност и защита на населението инфраструктурата, превръщайки се в ключов фактор за устойчиво управление на водните ресурси в условията на все по-чести екстремни климатични явления.
В заключение подчертаваме, че потенциалът на ВЕЦ за управление на риска от наводнения може да бъде реализиран в пълна степен единствено при навременни и проактивни действия от страна на държавата, които включват:.
• задължителна оперативна координация между НИМХ, МОСВ, БД и операторите на ВЕЦ;
• използване на хидрометеорологични прогнози като основание за промяна на режимите на работа на централите;
Навременната институционална координация и използването на хидрометеорологичните прогнози като основание за оперативни решения позволяват превантивно освобождаване на обеми и контролирано поемане на високите води. особено при екстремни хидрологични събития. Същевременно това води до преки и косвени ползи за държавния бюджет, изразяващи се както в предотвратяване на значителни разходи за аварийни дейности и възстановяване на инфраструктура при наводнения, така и в стабилизиране на цените на електроенергията и респективно ограничаване на необходимостта от изплащане на компенсации за цената на тока.

05/02/2026

Двигателите на енергийния преход в Европа и ролята на ВЕЦ

03/02/2026

Благодарим на TV Bulgaria за поканата и възможността да коментирамe важни теми за енергийния пазар и ролята на хидроенергията за системната сигурност и стабилност -

Теофана Текелиева-Григорова, изп. директор на Асоциация "Хидроенергия", във „В развитие“, 02.02.2026 г.

23/01/2026

Асоциация „Хидроенергия“, Българска ветроенергийна асоциация и Българска фотоволтаична асоциация, сезираха Европейската комисия, относно продължаващото прилагане на мярката за определяне на таван на приходите на производителите на електрическа енергия в България. Едни от най-големите представителни организации във възобновяемия сектор призовават Комисията да разгледа случая и да провери съответствието на националната мярка с правото на Европейския съюз, включително с Регламент (ЕС) 2022/1854 и с основните принципи на вътрешния пазар на електроенергия.

Повече по темата може да прочетете в първия коментар.

19/12/2025

Екипът на Асоциация „Хидроенергия“ благодари на всички свои колеги и партньори за подкрепата и доброто сътрудничество през годината.

Пожелаваме Ви здраве, спокойни празници и една успешна година, изпълнена с нови възможности и общи успехи!

01/09/2025

В хода на обществените дискусии по отношение на кризата с водата системно се намесва напълно неоснователно работата на ВЕЦ и се правят спекулации за връзка между недостатъчното количество вода в язовирите и производството на енергия от водноелектрически централи. Намираме, че обвиненията, че ВЕЦ са сред причините за водната криза са политически мотивирани, а не базирани на експертни оценки. Те отклоняват вниманието от реалните проблеми – лошо състояние на инфраструктурата и климатичните промени, вместо обективно да оценят ситуацията и да насочат усилията си към изготвяне на подходящи мерки за дългосрочно справяне с проблема.
От името на асоциация „Хидроенергия“ категорично опровергаваме недостоверната информация, която се тиражира по тази тема като представяме експертна позиция, с която целим да осигурим прозрачност, информираност и по-добро разбиране за работата и значението на ВЕЦ.
С цялото съдържание на позицията можете да се запознаете на следния линк:
https://hidro-energia.org/%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d1%85/