Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН

19/10/2026

Тази седмица предстои максимумът на един от по-активните есенни метеорни потоци – Ориониди.

Ориониди се поражда от метеорни роеве, отделили се в космическото пространство от Халеевата комета (1P/Halley). Земята прекосява тези роеве два пъти годишно – от 19 април до 28 май, когато е активен потокът Ета-Аквариди, и от 2 октомври до 7 ноември, когато са активни Ориониди.

Тази година максимумът на Ориониди ще настъпи на 21 октомври около 21:30 ч. българско време.

В нощта на 21 срещу 22 октомври Луната ще залезе в 03:23 ч. за София с 81% осветен диск и дотогава ще затруднява наблюденията. Активността на потока по време на максимума е около 20 бързи бели метеора за час. Тези метеори могат да се наблюдават след изгрева на радианта на Ориониди в съзвездието Орион – от около 23 ч. за района на София.

Предвид ярката Луна обаче, ще бъде по-подходящо да се проведат наблюдения от момента на лунния залез до настъпването на сутрешния полумрак около 06:30 ч. Препоръчително е наблюденията да се извършват от тъмни места, достатъчно отдалечени от нощните светлини на градове и промишлени зони.

В началото на октомври бе максимумът на метеорния поток Дракониди. Обикновено този поток е с невисока активност, достигаща по време на максимума около 5–10 метеора за час. Метеорите са бавни, жълто-оранжеви на цвят.

Максимумът на потока Персеиди бе в средата на август.

Текст: Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Илюстрация: ИИ

17/10/2026

Доцент д-р Росита Кокотанекова от Института по астрономия е астрофизик и е сред отличените в категория "Бъдеще и космос" в проекта на Дарик Радио "40 до 40". Астрономията е целият й живот, а науката й дава повече от това да я нарече професия. Чуйте историята й в интервюто на Драго Симеонов с доц. Кокотанекова 👇

15/10/2026

45 години Национална астрономическа обсерватория Рожен. Празникът! Кадри от тържественото честване на годишнината на обсерваторията и от концерта “Звезди под звездите на Рожен”.

Оператор: Валентин Паскалев

14/10/2026

13/10/2026

“Полегнала е Тодора” - “Мистерията на българските гласове” вдигна на крака публиката на концерта “Звезди под звездите на Рожен” още с неочакваната си поява с тази песен, обработка на Филип Кутев. Никой от зрителите не зае мястото си до биса на прочутия ни женски хор, а всички погледи бяха вперени към балкона под купола на 2-метровия телескоп, откъдето се носеше неземното пеене на гласовитите народни изпълнителки с диригент Ганчо Гавазов.
С тяхното участие финалът на тържественото честване на 45-годишнината на НАО Рожен носеше усещането за истински празник!

==============
Видеозаписът се публикува със съгласието на изпълнителите и е за некомерсиално разпространение

The Mystery of the Bulgarian Voices - Le Mystère des Voix Bulgares

11/10/2026

Оперната прима Красимира Стоянова и прочутият цигулар Светлин Русев изпълняват “Нани ми, нани, Дамянчо” от Любомир Пипков по време на концерта “Звезди под звездите на Рожен”.
Двамата български изпълнители със световна слава, заедно с прочутия женски хор “Мистерията на българските гласове” и с участието на пианистите Зорница Гетова и Константин Костов пяха под купола на 2-метровия телескоп на НАО Рожен по време на тържественото честване на 45-годишнината на обсерваторията.

==============
Видеозаписът се публикува със съгласието на изпълнителите и е за некомерсиално разпространение.

10/10/2026

Националната астрономическа обсерватория „Рожен" отбеляза 45 години от създаването си. На събитието присъстваха много гости, сред които президентът Илияна Йотова, чл.-кор Александър Костов от БАН, областният управител на Смолян Георги Пепеланов, зам.-кметът на Смолян Андриян Петров, кметът на Чепеларе Боран Хаджиев, народните представители Петър Стойчев и Стефан Сабрутев.

“Звезди под звездите на Рожен” бе заглавието на тържествения концерт под купола на 2-м телескоп с участието на оперната прима Красимира Стоянова, виртуозният цигулар Светлин Русев, хор “Мистерията на българските гласове” и пианистите Зорница Гетова и Константин Костов.

Бяха получени много поздравителни адреси по повод 45-годишнината на НАО Рожен, сред които от Председателя на БАН чл.-кор Евелина Славчева, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, Катедра “Астрономия” и Физическият факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” - Варна, Шуменският университет “Еп. Константин Преславски” и др.

Обсерваторията е открита официално през 1981 година, но е изградена 2 години преди това, а първите изображенията от телескопа са получени през 1979 година.

проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия към БАН: „Успяхме да я съхраним и да я развиваме през всички тези години. Тук са се случвали много важни открития в астрономията. Тя е основното място, където се обучават, където се създават новите астрономи. Ковем международни партньорства.“

През последните години Обсерваторията на връх Рожен успя да купи два нови оптични телескопа, с които вече се провеждат нощни наблюдения.

доц. Никола Петров, директор НАО „Рожен": „Имаме една доста добра многоканална система вече за наблюдение на пълния диск с оглед активни образувания на Слънцето, и разбира се, ето вече сме почти пред откриване и на нов радиотелескоп, който единствено и само можем да кажем, че разширява, допълва астрономическите ни наблюдения и това ни дава повод да се радваме разбира се за това, което се случва в момента.“

Повече по темата: в репортажа на БНТ 1: 👇

Националната астрономическа обсерватория „Рожен отбеляза 45 години от създаването си. Отбеляза събитието с много гости и с тържествен концерт с...

08/10/2026

Към края на тази нощ (8/9 октомври) около 4:00 ч. българско време ще настъпи максимумът на метеорния поток Дракониди. Обикновено този поток е с невисока активност, достигаща по време на максимума около 5 – 10 метеора за час.
Метеорите са бавни, жълто-оранжеви на цвят, тъй като метеорните тела навлизат в земната атмосфера със скорост 21 km/s – доста ниска в сравнение със скоростите на повечето други потоци.
Но родителското тяло на Дракониди – кометата 21P/Giacobini-Zinner (21P/Джакобини-Цинер) премина през своя перихелий (т.е. през най-близката до Слънцето точка от своята орбита) сравнително скоро – на 25 март 2025 г., което дава известни шансове тази нощ да наблюдаваме по-висока метеорна активност. Причината: възможно е след преминаването на кометата пространството по нейната орбита да е обогатено с нови, скоро отделили се метеорни роеве. Земята прекосява това пространство за краткия период от 6 до 10 октомври, когато е активен потокът Дракониди.
Тази нощ Луната няма да затруднява наблюденията – тя ще изгрее в 06:06 ч. за района на София с 2.6% осветен диск – изтъняващ сърп преди новолуние.

Текст: Пенчо Маркишки
Илюстрация: ИИ

05/10/2026

Завърши изграждането на първия български професионален радиотелескоп "LOFAR-BG", част от първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR. Това е пан-европейски проект, който включва 52 антенни станции в осем държави: Холандия, Германия, Полша, Франция, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство.
Тази новина съвпада с 45-годишния юбилей на Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия при БАН, който официално отваря врати на 13 март 1981 г.
Това е поводът за гостуването на проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО към БАН, в предаването “100 % будни” по БНТ 1. 👇

Завърши изграждането на първия български професиотален радиотелескоп LOFAR-BG, част от първата за Югоизточна Европа наблюдателна станция на най-големи...

02/10/2026

‼️ ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ ‼️

Националната астрономическа обсерватория Рожен няма да приема посетители на 8.10 (четвъртък) след 14:00 ч. и през целия ден на 9 и 10.10 (петък и събота).

Ще ви очакваме отново на 11.10!