Фондация Лъчезар Станчев за поезия

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Фондация Лъчезар Станчев за поезия
Directions Website Contact the organization

Фондация Лъчезар Станчев за поезия Фондация ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ за поезия

🌺 Сборник: "Награда Лъчезар Станчев за поезия - сонет от община Вършец", 2026. Още www.slance.eu Бивалица🌺 Българският К...
08/08/2026

🌺 Сборник: "Награда Лъчезар Станчев за поезия - сонет от община Вършец", 2026. Още www.slance.eu Бивалица
🌺 Българският Кандид - Лъчезар в Париж "прекопава градинката🌺" на Волтер със стих за Първото европейско Българско Възраждане от 1759 г. в романа.

БТА🌺 Наградените от Всебългарски IX Конкурс за "Награда Лъчезар Станчев за поезия - сонет от община Вършец", 2026.
08/08/2026

БТА🌺 Наградените от Всебългарски IX Конкурс за "Награда Лъчезар Станчев за поезия - сонет от община Вършец", 2026.

На церемоня във Вършец днес бяха обявени и връчени наградите от литературния конкурс за сонет на местната община и фондация „Лъчезар Станчев“ „Лъчезарни сонети.....

Българският Кандид - Лъчезар оптимиста в Париж прекопава градинката на Волтер с благодарствен стих за Първото велико евр...
04/08/2026

Българският Кандид - Лъчезар оптимиста в Париж прекопава градинката на Волтер с благодарствен стих за Първото велико европейско Българско Възраждане от 1759 г. в романа. www.slance.eu

27/07/2026
Всебългарски IX Конкурс „Награда Лъчезар Станчев за поезия🌺–сонет, Вършец🌺 2026“ от Община курорт Вършец     За участие ...
06/06/2026

Всебългарски IX Конкурс „Награда Лъчезар Станчев за поезия🌺–сонет, Вършец🌺 2026“ от Община курорт Вършец
За участие със съгласие за публикуване чрез псевдоним или лично, изпратете файл (.doc), съдържащ една непубликувана творба (7 рими, 14 стиха), до 19 юли 2026, към е-поща: [email protected]
Сайт: „Бивалица“ - www.slance=eu
Жури на анонимния Конкурс:
Йордан Ефтимов – председател,
Мирела Иванова
и проф. Румяна Л. Станчева.
Награди: Първа – 200 евро, Втора – 100 евро, две Отличия, Публикация на 15 творби в сборник „Лъчезарна поезия“.
Конкурсът е подкрепен от „Фондация Лъчезар Станчев за поезия“, Национален литературен музей, БНР „Радио Видин“, Алманах „Огоста“, Регионална библиотека „Гео Милев“ – Монтана, Народно читалище „Христо Ботев – 1900 гр. Вършец“, Средно училище „Иван Вазов“ – Вършец, Туристически център - Вършец и Вестник „Вършец“.
Рецитал и Награждаване от Кмета на Община Вършец на 6 август 2026 г., четвъртък, 11:30 ч., Площад Читалище.
https://www.facebook.com/events/1681022629784136/

Видео:🍁"Стопeната статуя на Волтeр в Париж - вечна в стих", Casa Libri,  21.4.2026.🌺 Участват: Бойко Ламбовски, Надежда ...
26/04/2026

Видео:🍁"Стопeната статуя на Волтeр в Париж - вечна в стих", Casa Libri, 21.4.2026.🌺 Участват: Бойко Ламбовски, Надежда Стоянова и Биляна Михайлова https://youtu.be/v17KWxJ4AkU?t=0🌺 Поканата:https://www.slance.eu/Publikacii/pokana-Statuq-Volter-3.pdf

🌺 Лъчезар Станчев ● Стопената статуя на Волтер в Париж – вечна в стих
● Latchézar Stantchev ● Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers
Поезия. Двуезично. ● Превод Биляна Михайлова и Брис Пьоти
● Предговор Надежда Стоянова ● Корица Иво Рафаилов
Френско-българско изд. ● Editions Rafael de Surtis / Colibri, 2026
Мечтата🌺 на Лъчезар в Париж - видео https://youtu.be/v17KWxJ4AkU?t=3084

🌺 Стихове от Голямата 🌺 годишна награда за поезия 🌺1939 г. – „Земя под слънце“, коментирана в есето „Щастливците от 1939 година“ от Йордан Бадев, 3.1.1940 г., брой 6168, в. „ЗОРА“.

● Лъчезар превежда „Песен за Роланд“ от старофренския оксфордски ръкопис, 1985 г., в стихове „Училище за жени“ от Молиер, 1940 г., по покана на Николай Лилиев, играна в Народния театър 1947 г., „Стихии“ от Верхарен, 1965 г., Мюсе, Юго, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске, …

●За автора: ● Светлозар Игов (1998, избрал и подредил „Капка“, изд. Жанет 45): „Поети от края на 1920-те години са голямата плеяда, която започва от втората половина на 20-те години - Фурнаджиев, Разцветников, Багряна, Далчев, Пантелеев. Лъчезар Станчев [поет на 1930-те години] се появява тогава, когато почти спира първият период на Атанас Далчев… Милко Ралчев точно отбелязва, че Далчев има порив към отвъдното, докато Лъчезар Станчев е поетът на любов към земното… Това стихотворение „Ти се връщаш“ е съвсем пряка реплика към Далчев… Бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат „безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя „любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети.“

● Валери Петров (2004, слово при откриването на изложбата „Поета на усмивката“ в НБКМ):
„Помня, че много го обичахме… Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме.
А пък най-много Сашо Вутимски. Той беше се изхитрил и беше се запознал с поета и с това се издигаше над всички нас, които мечтаехме за същото. И това се отрази и най-много на неговата поезия, в която когато се вглеждаме, ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих, както казах, разкрепостен и не само в неговата ритмика, но и в идеите на поета.“

● Надежда Стоянова (2026): „… Това е поезия, която иска да улови онези мигове, в които битието засиява пред човека със своята пълнота и многообразие – откритие, умело предадено в поетическата форма (нерядко в майсторски завършени сонети) и облечено в изящен в метафориката си и кристален в чистотата си художествен език, който не е останал без своите следовници. Рядко е отбелязвана значимостта на творчеството на Лъчезар Станчев за последващите литературни поколения, но познавачите на българската литература могат да видят отзвук от елегантната поетика на автора в тихите и деликатни гласове на българските лирици от 40-те години (в творбите на Александър Вутимски например), а след това от 70-те и 80-те години на ХХ век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.) Настоящото издание е особена радост за българската култура, защото реконструира един забравен българо-френски поетически диалог и същевременно отваря нови възможности за неговото разгръщане.“

● Catherine Andrieu (2026): „В тази книга има нещо, което не се отнася само до поезията, а до една нагласа към света, близка до вътрешна дисциплина: приемане на нещата, в оголената им крехкост, в същностната им несигурност – не като примирение, а като интензивност на съществуването… Тук има осмисляне на времето, което отказва линейността: нищо не приключва, нищо не е окончателно изгубено, но и нищо не е гарантирано. Доверието не е даденост, то е непрекъснато подновяван облог.“
● Още: ●Стихове-видео: https://youtu.be/l4yBBkS6Fxg
● Бивалица: https://www.slance.eu/
● Книгата: https://www.colibri.bg/bg/shop/poeziq~30

Мечтата на Лъчезар в текст и снимки:https://www.slance.eu/Publikacii/pokana-Statuq-Volter-3.pdf

🌺 ПРЕМИЕРА 21 април 2026, вторник, 18.30 ч. 🌺 Casa Libri  ● ул. Цар Асен 64🌺 Лъчезар Станчев ● Стопената статуя на Волте...
14/04/2026

🌺 ПРЕМИЕРА 21 април 2026, вторник, 18.30 ч. 🌺 Casa Libri ● ул. Цар Асен 64
🌺 Лъчезар Станчев ● Стопената статуя на Волтер в Париж – вечна в стих
● Latchézar Stantchev ● Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers
Поезия. Двуезично. ● Превод Биляна Михайлова и Брис Пьоти
● Предговор Надежда Стоянова ● Корица Иво Рафаилов
🌺 Участват: Бойко Ламбовски, Надежда Стоянова и Биляна Михайлова
Френско-българско изд. ● Editions Rafael de Surtis / Colibri, 2026

🌺 Стихове от Голямата 🌺 годишна награда за поезия 🌺1939 г. – „Земя под слънце“, коментирана в есето „Щастливците от 1939 година“ от Йордан Бадев, 3.1.1940 г., брой 6168, в. „ЗОРА“.
● Лъчезар превежда „Песен за Роланд“ от старофренския оксфордски ръкопис, 1985 г., в стихове „Училище за жени“ от Молиер, 1940 г., по покана на Николай Лилиев, играна в Народния театър 1947 г., „Стихии“ от Верхарен, 1965 г., Мюсе, Юго, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске, …

●За автора: ● Светлозар Игов (1998, избрал и подредил „Капка“, изд. Жанет 45): „Поети от края на 1920-те години са голямата плеяда, която започва от втората половина на 20-те години - Фурнаджиев, Разцветников, Багряна, Далчев, Пантелеев. Лъчезар Станчев [поет на 1930-те години] се появява тогава, когато почти спира първият период на Атанас Далчев… Милко Ралчев точно отбелязва, че Далчев има порив към отвъдното, докато Лъчезар Станчев е поетът на любов към земното… Това стихотворение „Ти се връщаш“ е съвсем пряка реплика към Далчев… Бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат „безмерно разочарования безбройни“. На тях Лъчезар Станчев противопоставя „любов и малка земна вяра“. Това е противостоенето на тези двама поети.“

● Валери Петров (2004, слово при откриването на изложбата „Поета на усмивката“ в НБКМ):
„Помня, че много го обичахме… Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме.
А пък най-много Сашо Вутимски. Той беше се изхитрил и беше се запознал с поета и с това се издигаше над всички нас, които мечтаехме за същото. И това се отрази и най-много на неговата поезия, в която когато се вглеждаме, ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих, както казах, разкрепостен и не само в неговата ритмика, но и в идеите на поета.“

● Надежда Стоянова (2026): „… Това е поезия, която иска да улови онези мигове, в които битието засиява пред човека със своята пълнота и многообразие – откритие, умело предадено в поетическата форма (нерядко в майсторски завършени сонети) и облечено в изящен в метафориката си и кристален в чистотата си художествен език, който не е останал без своите следовници. Рядко е отбелязвана значимостта на творчеството на Лъчезар Станчев за последващите литературни поколения, но познавачите на българската литература могат да видят отзвук от елегантната поетика на автора в тихите и деликатни гласове на българските лирици от 40-те години (в творбите на Александър Вутимски например), а след това от 70-те и 80-те години на ХХ век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.) Настоящото издание е особена радост за българската култура, защото реконструира един забравен българо-френски поетически диалог и същевременно отваря нови възможности за неговото разгръщане.“

● Catherine Andrieu (2026): „В тази книга има нещо, което не се отнася само до поезията, а до една нагласа към света, близка до вътрешна дисциплина: приемане на нещата, в оголената им крехкост, в същностната им несигурност – не като примирение, а като интензивност на съществуването… Тук има осмисляне на времето, което отказва линейността: нищо не приключва, нищо не е окончателно изгубено, но и нищо не е гарантирано. Доверието не е даденост, то е непрекъснато подновяван облог.“
● Още: ●Стихове-видео: https://youtu.be/l4yBBkS6Fxg
● Бивалица: https://www.slance.eu/
● Книгата: https://www.colibri.bg/bg/shop/poeziq~30

Published by Румяна Станчева:  Лъчезар Станчев - лирика на френски език - двуезично издание на Colibri и Rafael de Surti...
14/03/2026

Published by Румяна Станчева:
Лъчезар Станчев - лирика на френски език - двуезично издание на Colibri и Rafael de Surtis.

New Sale Preorder Лъчезар Станчев Стопената статуя на Bолтер в Париж – вечна в стих / Statue fondue de Voltaire à Paris – éternelle en vers Стихотворението „Сняг в Париж“ (1938) от Лъчезар Станчев ...

Генетичната мечта🌺 на Лъчезар от 1939 г., нарисувана като пиеса в Комеди Франсез: „Парижката комуна от 1871 изгаря гилот...
12/03/2026

Генетичната мечта🌺 на Лъчезар от 1939 г., нарисувана като пиеса в Комеди Франсез: „Парижката комуна от 1871 изгаря гилотината пред статуята 🌺Волтер седнал от Houdon.“ От 25 септември 1908 до днес са: 117 години 5 месеци 15 дни, пак петък.🌺https://www.slance.eu/Publikacii/Paris-Volter-Houdon-Hitler-LachStanchev-bg.pdf 🌺 https://www.youtube.com/watch?v=l4yBBkS6Fxg

"Славейче"🌺70 г. „Литературният частник“🌺 Лъчезар Станчев основава корпорацията "Славейче". Спомен в БИБЛИОТЕКА, 3-4'201...
09/01/2026

"Славейче"🌺70 г. „Литературният частник“🌺 Лъчезар Станчев основава корпорацията "Славейче". Спомен в БИБЛИОТЕКА, 3-4'2014. стр. 59. Списание за книгознание, брой „Детство и четене", съставител Росица Чернокожева
🌺По време на „втория петгодишен план" през 50-те години на миналия век живеехме в жълта къща на ул. „Камчия", близо до важния софийски Орлов мост и киното „Влайкова" с весели сутрешни прожекции. Къщата беше построена от семейството на леля ми Райна Иванова, сестрата на баща ми Лъчезар Станчев. Тогава моите 12-годишни мисли бяха затънали в четене на поредица от малки книжки, обозначени на корицата като: „Библиотека „Герои". Не се изненадах, че на втора страница пишеше, че книжките се издават от Лъчезар, защото вкъщи непрекъснато се говореше за издаване на книги, списания, вестници и пре- води от френски.
След като прочетох десетина книжки, усетих, че всичките бяха на тема: Велика България. Години по-късно разбрах, че след войната книжките на тази библиотека са били иззети от разпространение, след включването им в държавен списък на забранените издания. И дори някои от авторите на книжки от библиотеката, като Стилиян Чилингиров и Змей Горянин, са били репресирани за проява на великобългарски шовинизъм и за съучастие в управлението на страната преди края на Втората световна война. Тогава изобщо не съм се замислял върху забележителния факт, че издателят е успял така бързо да се преориентира към нови издания, че е останал незасегнат от репресия.
„За да финансира веселите китарни студентски сбирки, Лъчезар обикаляше редакциите и винаги успяваше да си събере хонорар за поръчани стихове, както се казва „написани на коляно" или от стихотворни преводи" спомняше си Мамето - Елена. Лъчезар беше убеден, че като професионален поет, трябва да успява да осигури достатъчно добър живот на семейството си с полученото възнаграждение за литературна работа. Затова с течение на времето беше престанал да превежда от френски белетристични текстове за библиотека „Златни зърна" и приемаше да превежда само поезия.
От натрупания през годините опит Лъчезар Станчев казваше, че още по-добро от това за преводите на поезия е възнаграждението, получено чрез съчетаване на издателска дейност с писателска, тоест чрез собствена издателска дейност да реализира отпечатване на собствени текстове. Затова още в 1933 г. Лъчезар и брат му Емил Коралов основават и започват издаването и редактирането на вестник и библиотека от книжки под името „Весела дружина". Тези издания успешно се развиват до 1946 г. В този период три години Лъчезар е на специализация в Париж и въпреки това, през лятото, успява да създаде още собствени издания като: „Весело лято“, „Библиотека „Герои" и по-късно „Библиотека „Незабравки" заедно с литераторката Мамето Елена.
Издателската дейност на Лъчезар Станчев изобщо не му е попречила на успехите в поезията за възрастни, като за написаната в Париж стихосбирка „Земя под слънце" получава „Голямата годишна награда за поезия“, коментирана от Йордан Бадев под заглавие „Щастливците от 1939 г." във в. „Зора" на 3.01.1940 г., бр. 6168.
След Втората световна война Лъчезар Станчев нито за миг не спира дейността си, а продължава като основател-редактор с ново, вече държавно детско издание „Чавдарче", на което след две години успява да смени името с по-приятното „Дружинка“.
Дойде „априлската промяна в 1956 г. с Хрушчов и вкъщи настана олелия Лъчезар Станчев беше успял да убеди ръководството на Съюза на писателите в старата си идея за ползата от издаване на голямо ново списание за най-малките читатели. Както е било преди войната, Лъчезар си събра помощници редактори и художници, а за уредник по разпространението покани брат си Веселин, с когото е работил в миналото. След три години се преместихме да живеем в новия жилищен комплекс „Изток" и Лъчезар Станчев помогна на множество млади писатели и художници да се насочат към покупка на апартаменти в този комплекс. Това ставаше с идеята да има наблизо сътрудници за своите издания. Възможността, поради която Лъчезар можеше да ги кани, беше се появила благодарение на това, че архитектите на комплекса бяха негови студенти от Държавната политехника, където Лъчезар е бил преподавател по френски език, след спечелване на конкурс през 40-те години. На поканата да станат съседи откликнаха множество по-млади творци като Радой Ралин, Тодор Динов,...
Лъчезар Станчев основа и редактира списание „Славейче" като „корпоративно" издание, със собствена съпътстваща библиотека от малки книжки и приложение вестник „Весело славейче". Особено интересна беше библиотеката, защото той се пребори с ограниченията в хонорарната таблица и постигна възможността мал- китекнижки да се хоноруват като големи книги така успя да привлече най-способните от писателите за сътрудници. „Славейче" постигна размяна на текстове и илюстрации с френски, руски, германски, чешки, полски и други издания и се по- явиха битови продукти с марка „Славейче", дори шоколади. Голяма привлекателност към изданието дадоха любимите ми комикси, започнали още от първия брой. Комиксите тогава бяха обявявани за вредно явление, пречещо на качествената литература, и за това Лъчезар ги маскираше, като текстът към тях не се поставяше в облачета. „Славейче" завладя малките читатели и с доходите от продажбите си започна да издържа Съюза на писателите.
Богатството и силата на „Славейче" идваше от връзката на авторите и редакторите в изданието с читателите. И дори децата на редакторите често участвахме в непрестанните пътувания и срещи в цялата страна. Най-забележително беше вниманието, което се отделяше на учителите, като приятели на изданието.
На едно писателско събиране в разговора станало дума за постигнатия още първата година огромен тираж на „Славейче" от 120 000 броя и Леда Милева, тогава редакторка на сп.„Дружинка" с 10 000 тираж, в желанието да се защити, подхвърля: „Лъчезар работи за „Славейче" като частник". Баща ми споделил това с Мамето - Елена и тя се притеснила, защото по това време „частник" беше отрицателна оценка, особено вредна за личността, към която е отправена. В действителност Леда и Лъчезар винаги са били в много добри отношения.
И в случая Леда изтървала думата само, за да се защити.
Може би затова на Лъчезар му се размина без последствия.
По време на честването на 100-годишнината на Лъчезар, организирано от Института за литература, на което присъстваше Леда Милева, разбрах от нея, че тя не знае кой е основателят на списанието „Дружинка", на което е била главен редактор, а Ран Босилек редактор. Когато казах, че това е Лъчезар Станчев, тя не ми повярва, че той е основал и нейното списание. Затова трябваше да й изпратя по електронната поща снимка на брой от списанието, с каре, в което пише кой е редакторът през 1948 г. От Леда Милева остана прекрасен спомен*: „Лъчезар Станчев беше човек на перото и на делото. Тази комбинация не се среща много често. Особено рядко се случва двете дарби да бъдат равностойни, едната да не е за сметка на другата писателят да бъде безспорно талантлив и организаторът да бъде непресъхващ извор на инициативи и на общественополезна енергия". [*Милева, Леда. Лъчезар Станчев създателят на сладкопойното и незабравимо „Славейче". В: Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката. лит.-критич. сб. състав. В. Чернокожев. София: БАН ИЛ, Изд. център „Боян Пенев", 2011.]
Корпорацията „Славейче" продължи да работи за културата на българите повече от 50 години след основаването си от „литературния частник".
🌺Малък спомен за екслибриса🌺 на Лъчезар Първи срещу „оплакваческия синдром".
EX LIBRIS
Бедни, бедни, Лъчезаре,
къща в паськ си направи.
През ученическите години събирах и разменях книги за четене със съученици. Тогава научих, че ако човек иска да си подреди библиотека от книги, трябва да постави знак за собственост върху книгата с етикет „ex libris", което означава „От библиотеката на...". И този знак трябва да се залепи или отпечата на вътрешната страна на корицата на книгата, горе вляво. За един рожден ден на Лъчезар, с Мамето - Елена и сестра ми Румето, намислихме да му направим изненада и да го зарадваме с екслибрис. За целта, реших да илюстрирам негов стих. Спрях се на стих с отчайващо самосъжаление: „Бедни, бедни, Лъчезаре, къща в пяськ си направи...".
Хрумна ми да илюстрирам стиха с рисункя - пирамида под слънчев диск, тоест от „оплаквачески синдром", да издигна стиха, чрез илюстрацията, до свръхпохвала и фараонско задоволство. Тази идея, разбира се, зарадва рожденика и той се пошегува, че след този екслибрис се чуди, като е първият с рожденно име Лъчезар, дали вече да не се титулува Лъчезар Първи.
При рисуването на екслибриса се притесних „от вродена скромност" как да поставя знак за поколенията, че аз съм го изрисувал и ми дойде идея да поставя едно малко „л" след фамилията, та двете букви накрая „в" и „л" да напомнят за моето име. Получи се надписът „Лъчезар Станчевл".
В действителност, баща ми наистина можеше да се титулува Първи. Баща му Дончо Станчев - Лъчезаров бил учител, общественик, автор на стихове и драматични текстове за читалищни театри, и раняван участник в трите войни в нача- лото на ХХ в. Учителят построява чрез заем от „Ипотекарна банка", заедно със съпругата си учителката Донка, 8-стаен семеен хотел „Вила „Незабравка" в най-модерния на времето бански курорт Вършец. За да се получи заем за построяване на втория етаж на хотела, трябвало е да се ипотекира (заложи като гаранция) първият вече построен етаж. Забележително е, че в началото на века двама учители без роднински наследства и никакви други доходи, освен от заплатите, са могли да предприемат и осъществят такъв инвестиционен проект.
Дончо и Донка кръстили четвъртия си син, най-малкото си пето дете, на псевдонима на Дончо.
Тогава в кръщелно свидетелство от 1908 г. се появило новото име Лъчезар, вече повече от век, широко разпространено из нашите земи. Днес почти всички улици на курорта Вършец са кръстени на учители и писатели, за моя изненада, от екрана на таблета могат да се видят дори улици „Дончо" и „Лъчезар".
Вл. Л. Станчев, 2014 г. 🚩https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%87%D0%B5_(%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5)

Address

Sofia
1113

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Фондация Лъчезар Станчев за поезия posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Фондация Лъчезар Станчев за поезия:

Shortcuts

Share