09/01/2026
"Славейче"🌺70 г. „Литературният частник“🌺 Лъчезар Станчев основава корпорацията "Славейче". Спомен в БИБЛИОТЕКА, 3-4'2014. стр. 59. Списание за книгознание, брой „Детство и четене", съставител Росица Чернокожева
🌺По време на „втория петгодишен план" през 50-те години на миналия век живеехме в жълта къща на ул. „Камчия", близо до важния софийски Орлов мост и киното „Влайкова" с весели сутрешни прожекции. Къщата беше построена от семейството на леля ми Райна Иванова, сестрата на баща ми Лъчезар Станчев. Тогава моите 12-годишни мисли бяха затънали в четене на поредица от малки книжки, обозначени на корицата като: „Библиотека „Герои". Не се изненадах, че на втора страница пишеше, че книжките се издават от Лъчезар, защото вкъщи непрекъснато се говореше за издаване на книги, списания, вестници и пре- води от френски.
След като прочетох десетина книжки, усетих, че всичките бяха на тема: Велика България. Години по-късно разбрах, че след войната книжките на тази библиотека са били иззети от разпространение, след включването им в държавен списък на забранените издания. И дори някои от авторите на книжки от библиотеката, като Стилиян Чилингиров и Змей Горянин, са били репресирани за проява на великобългарски шовинизъм и за съучастие в управлението на страната преди края на Втората световна война. Тогава изобщо не съм се замислял върху забележителния факт, че издателят е успял така бързо да се преориентира към нови издания, че е останал незасегнат от репресия.
„За да финансира веселите китарни студентски сбирки, Лъчезар обикаляше редакциите и винаги успяваше да си събере хонорар за поръчани стихове, както се казва „написани на коляно" или от стихотворни преводи" спомняше си Мамето - Елена. Лъчезар беше убеден, че като професионален поет, трябва да успява да осигури достатъчно добър живот на семейството си с полученото възнаграждение за литературна работа. Затова с течение на времето беше престанал да превежда от френски белетристични текстове за библиотека „Златни зърна" и приемаше да превежда само поезия.
От натрупания през годините опит Лъчезар Станчев казваше, че още по-добро от това за преводите на поезия е възнаграждението, получено чрез съчетаване на издателска дейност с писателска, тоест чрез собствена издателска дейност да реализира отпечатване на собствени текстове. Затова още в 1933 г. Лъчезар и брат му Емил Коралов основават и започват издаването и редактирането на вестник и библиотека от книжки под името „Весела дружина". Тези издания успешно се развиват до 1946 г. В този период три години Лъчезар е на специализация в Париж и въпреки това, през лятото, успява да създаде още собствени издания като: „Весело лято“, „Библиотека „Герои" и по-късно „Библиотека „Незабравки" заедно с литераторката Мамето Елена.
Издателската дейност на Лъчезар Станчев изобщо не му е попречила на успехите в поезията за възрастни, като за написаната в Париж стихосбирка „Земя под слънце" получава „Голямата годишна награда за поезия“, коментирана от Йордан Бадев под заглавие „Щастливците от 1939 г." във в. „Зора" на 3.01.1940 г., бр. 6168.
След Втората световна война Лъчезар Станчев нито за миг не спира дейността си, а продължава като основател-редактор с ново, вече държавно детско издание „Чавдарче", на което след две години успява да смени името с по-приятното „Дружинка“.
Дойде „априлската промяна в 1956 г. с Хрушчов и вкъщи настана олелия Лъчезар Станчев беше успял да убеди ръководството на Съюза на писателите в старата си идея за ползата от издаване на голямо ново списание за най-малките читатели. Както е било преди войната, Лъчезар си събра помощници редактори и художници, а за уредник по разпространението покани брат си Веселин, с когото е работил в миналото. След три години се преместихме да живеем в новия жилищен комплекс „Изток" и Лъчезар Станчев помогна на множество млади писатели и художници да се насочат към покупка на апартаменти в този комплекс. Това ставаше с идеята да има наблизо сътрудници за своите издания. Възможността, поради която Лъчезар можеше да ги кани, беше се появила благодарение на това, че архитектите на комплекса бяха негови студенти от Държавната политехника, където Лъчезар е бил преподавател по френски език, след спечелване на конкурс през 40-те години. На поканата да станат съседи откликнаха множество по-млади творци като Радой Ралин, Тодор Динов,...
Лъчезар Станчев основа и редактира списание „Славейче" като „корпоративно" издание, със собствена съпътстваща библиотека от малки книжки и приложение вестник „Весело славейче". Особено интересна беше библиотеката, защото той се пребори с ограниченията в хонорарната таблица и постигна възможността мал- китекнижки да се хоноруват като големи книги така успя да привлече най-способните от писателите за сътрудници. „Славейче" постигна размяна на текстове и илюстрации с френски, руски, германски, чешки, полски и други издания и се по- явиха битови продукти с марка „Славейче", дори шоколади. Голяма привлекателност към изданието дадоха любимите ми комикси, започнали още от първия брой. Комиксите тогава бяха обявявани за вредно явление, пречещо на качествената литература, и за това Лъчезар ги маскираше, като текстът към тях не се поставяше в облачета. „Славейче" завладя малките читатели и с доходите от продажбите си започна да издържа Съюза на писателите.
Богатството и силата на „Славейче" идваше от връзката на авторите и редакторите в изданието с читателите. И дори децата на редакторите често участвахме в непрестанните пътувания и срещи в цялата страна. Най-забележително беше вниманието, което се отделяше на учителите, като приятели на изданието.
На едно писателско събиране в разговора станало дума за постигнатия още първата година огромен тираж на „Славейче" от 120 000 броя и Леда Милева, тогава редакторка на сп.„Дружинка" с 10 000 тираж, в желанието да се защити, подхвърля: „Лъчезар работи за „Славейче" като частник". Баща ми споделил това с Мамето - Елена и тя се притеснила, защото по това време „частник" беше отрицателна оценка, особено вредна за личността, към която е отправена. В действителност Леда и Лъчезар винаги са били в много добри отношения.
И в случая Леда изтървала думата само, за да се защити.
Може би затова на Лъчезар му се размина без последствия.
По време на честването на 100-годишнината на Лъчезар, организирано от Института за литература, на което присъстваше Леда Милева, разбрах от нея, че тя не знае кой е основателят на списанието „Дружинка", на което е била главен редактор, а Ран Босилек редактор. Когато казах, че това е Лъчезар Станчев, тя не ми повярва, че той е основал и нейното списание. Затова трябваше да й изпратя по електронната поща снимка на брой от списанието, с каре, в което пише кой е редакторът през 1948 г. От Леда Милева остана прекрасен спомен*: „Лъчезар Станчев беше човек на перото и на делото. Тази комбинация не се среща много често. Особено рядко се случва двете дарби да бъдат равностойни, едната да не е за сметка на другата писателят да бъде безспорно талантлив и организаторът да бъде непресъхващ извор на инициативи и на общественополезна енергия". [*Милева, Леда. Лъчезар Станчев създателят на сладкопойното и незабравимо „Славейче". В: Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и Усмивката. лит.-критич. сб. състав. В. Чернокожев. София: БАН ИЛ, Изд. център „Боян Пенев", 2011.]
Корпорацията „Славейче" продължи да работи за културата на българите повече от 50 години след основаването си от „литературния частник".
🌺Малък спомен за екслибриса🌺 на Лъчезар Първи срещу „оплакваческия синдром".
EX LIBRIS
Бедни, бедни, Лъчезаре,
къща в паськ си направи.
През ученическите години събирах и разменях книги за четене със съученици. Тогава научих, че ако човек иска да си подреди библиотека от книги, трябва да постави знак за собственост върху книгата с етикет „ex libris", което означава „От библиотеката на...". И този знак трябва да се залепи или отпечата на вътрешната страна на корицата на книгата, горе вляво. За един рожден ден на Лъчезар, с Мамето - Елена и сестра ми Румето, намислихме да му направим изненада и да го зарадваме с екслибрис. За целта, реших да илюстрирам негов стих. Спрях се на стих с отчайващо самосъжаление: „Бедни, бедни, Лъчезаре, къща в пяськ си направи...".
Хрумна ми да илюстрирам стиха с рисункя - пирамида под слънчев диск, тоест от „оплаквачески синдром", да издигна стиха, чрез илюстрацията, до свръхпохвала и фараонско задоволство. Тази идея, разбира се, зарадва рожденика и той се пошегува, че след този екслибрис се чуди, като е първият с рожденно име Лъчезар, дали вече да не се титулува Лъчезар Първи.
При рисуването на екслибриса се притесних „от вродена скромност" как да поставя знак за поколенията, че аз съм го изрисувал и ми дойде идея да поставя едно малко „л" след фамилията, та двете букви накрая „в" и „л" да напомнят за моето име. Получи се надписът „Лъчезар Станчевл".
В действителност, баща ми наистина можеше да се титулува Първи. Баща му Дончо Станчев - Лъчезаров бил учител, общественик, автор на стихове и драматични текстове за читалищни театри, и раняван участник в трите войни в нача- лото на ХХ в. Учителят построява чрез заем от „Ипотекарна банка", заедно със съпругата си учителката Донка, 8-стаен семеен хотел „Вила „Незабравка" в най-модерния на времето бански курорт Вършец. За да се получи заем за построяване на втория етаж на хотела, трябвало е да се ипотекира (заложи като гаранция) първият вече построен етаж. Забележително е, че в началото на века двама учители без роднински наследства и никакви други доходи, освен от заплатите, са могли да предприемат и осъществят такъв инвестиционен проект.
Дончо и Донка кръстили четвъртия си син, най-малкото си пето дете, на псевдонима на Дончо.
Тогава в кръщелно свидетелство от 1908 г. се появило новото име Лъчезар, вече повече от век, широко разпространено из нашите земи. Днес почти всички улици на курорта Вършец са кръстени на учители и писатели, за моя изненада, от екрана на таблета могат да се видят дори улици „Дончо" и „Лъчезар".
Вл. Л. Станчев, 2014 г. 🚩https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%87%D0%B5_(%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5)
