СБЖ - Официална страница на Съюза на българските журналисти

12/09/2026

Снежана Тодорова: Политическият натиск над БНТ е недопустим

Тези дни обществената БНТ е под безпрецедентен политически натиск заради законно взето решение в съответната нейна дирекция за програмно обновяване в телевизията. В тези рамки е предприета кадрова промяна в едно от предаванията. Свалянето от екран на един от водещите породи остри реакции от партийни лидери плюс петиция, подписка и свикване на протест. Подобно демонстриране колко безценен е този водещ за дадени политически сили само показва, че те го имат за „свой“, а това е в разрез с изискването на Етичния кодекс на работниците и служителите на БНТ за безпристрастност и политическа неутралност.

Съюзът на българските журналисти винаги решително е отстоявал журналистическата свобода на словото и правата на колегията. Нашият Съюз е единственият, който още преди десет години внесе в Народното събрание предложения за законови промени, които да гарантират тези права, включително и правото на достойно заплащане на журналистическия труд – нещо, което продължава да е болезнен проблем. И за цяло десетилетие нито един парламентарен състав така и не разгледа нашите предложения...

Винаги сме се солидаризирали с колеги, загубили работата си заради отказ да приемат оказван им натиск или заради трансформиране на медийна собственост.

Също така СБЖ винаги е подкрепял и важната роля на обществените медии БНТ и БНР, спрямо които е неприемлив и недопустим никакъв политически натиск. А в конкретния случай виждаме именно това – неприемлив и недопустим политически натиск спрямо Българската национална телевизия. При това той се поднася като загриженост за свободата на словото на конкретния свален от екран водещ на предаването „История.БГ“ Георги Ангелов. Лансират се неподплатени с никакви факти твърдения, че промените щели да тласнат предаването към конкретно посочвани политически тенденции, противоположни на изразяваните там досега.

Обаче предаването „История.БГ“ не би трябвало изобщо да е политизирано, защото се води културно-образователно. А всички кипящи в момента страсти на недоволните от промяната показват, че очевидно досега то е било политизирано – по техен вкус – от Георги Ангелов. Той, разбира се, като гражданин има право на своите политически пристрастия. Но е в разрез с Етичния кодекс на работниците и служителите на БНТ да ги изразява от екрана на обществената телевизия и то в предаване с културно-образователен характер.

Правата на журналистите трябва твърдо да бъдат защитавани, но упражняването им няма как да излиза извън етичните рамки и законовите правомощия на медията, в която се изявяват. Професията журналист изисква на първо място висок личен морал и отговорност пред обществения интерес, който е призвана да защитава. Няма как това да се подменя с личен интерес или с политическия интерес на определени партии.

Най-абсурдното е, че точно политизиралите сегашната ситуация партии обвиняват в политически натиск към БНТ друга партия (управляващата), на която приписват какви ли не греховни посегателства. Макар за всеки обективен наблюдател това да е онагледяване на поговорката за крадеца, който вика: дръжте крадеца.

Всичко това се разиграва в предизборна обстановка и е заредено с наистина крайно политическо настървение. Спекулирането с медийната независимост и свобода в такива условия разкрива грозен и доста примитивен опит за манипулиране на общественото мнение преди важно гласуване.

Социалните мрежи преливат тези дни от полярни коментари по случая. Сред тях има и доста преценки както на зрители, така и на професионални историци, а и на не малко журналисти, фокусиращи се именно върху силната политическа пристрастност, демонстрирана от Георги Ангелов при воденето на „История.БГ“. Това може да се харесва на определен обществен и политически сегмент, но очевидно отблъсква други части от обществото и от широкото политическо ветрило. Не всички са така гръмогласни като гневящите се сега, но обществената БНТ все пак трябва да е на цялата зрителска аудитория.

УС на БНТ излезе с ясна и аргументирана позиция по раздухания от политически сили случай. В текста основателно се изтъква, че съществува „ясна граница между правото на мнение и критика, и политическия натиск за промяна на конкретно програмно или кадрово решение на независима обществена медия.“

Факт е, че сегашният политически натиск спрямо БНТ е несъвместим с принципа на редакционната и програмната независимост. Този натиск е в пряко противоречие и с действащия Закон за радиото и телевизията , и с Европейския акт за свободата на медиите.

В позицията си обществената телевизия изтъква още: „Самата БНТ има задължението да защитава свободата на журналистите си от външен натиск, но също така има правото и отговорността да определя собствената си програмна политика, да оценява своите формати и да ги развива в интерес на аудиторията“.

СБЖ апелира към политическите сили да снижат градуса на страстите си и да оставят обществената БНТ да работи на спокойствие.

Драматично е конфронтационното време, в което живеем, но медиите и журналистиката би трябвало да са средата, която да спомага за диалог и критичен размисъл, а не бензинът в огъня на разединението.

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

Тези дни обществената БНТ е под безпрецедентен политически натиск заради законно взето решение в съответната нейна дирекция за програмно обновяване в телевизият....

01/09/2026

Снежана Тодорова: Къде са антифашизмът и мирът в медийния сюрреализъм?

Реабилитирането на нормалните човешки възприятия е шансът за съживяване и на нормалната журналистика, и на нормалния обществен климат у нас, изтъква председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова в публикация на сайта на СБЖ.

Ето тестът на нейната позиция:

Първите два дни на септември ежегодно са повод човечеството да си припомня ужаса, жертвите и неимоверно високата цена на победата над нацизма и фашизма през Втората световна война – започнала на 1 септември 1939 г. с нападението на хитлеристка Германия над Полша и завършила с капитулацията на Япония пред Антихитлеристката коалиция на 2 септември 1945 г.

Остро отекнали събития от тазгодишното българско лято особено болезнено и с безпощадна яснота откроиха колко жизнено важно е съхраняването на историческата памет, отстояването на антифашизма, изграждането на нравствена координатна ос у подрастващите, принципното, отговорното, осмисленото и през уроците на миналото позициониране в днешния отново вибриращ от войни сложен свят.

Съвсем основателно във фокуса на обществения отговор е загрижеността за образованието, както и за цялостната културна и социална среда. Но ключова е и ролята на медиите и журналистите. Те са мембраната, способна да усилва или заглушава ехото на тази среда. Залитането към едностранчива пропаганда и автоцензурирането в синхрон с доминиращия мейнстрийм, както и с обвързаностите на медийни босове, са ширещата се отрова за журналистическата професия.

Уви, от десетилетия вече масовата журналистика спря да е носител на критична мисъл, на морални ориентири, на хуманни послания, на диалог между културите, на просветителска и будителска мисия. Вместо това позволи да бъде употребявана за разрушителни конфронтации, манипулации, (гео)политически игри и откровени лъжи. Така започна да се самоунищожава още далеч преди да се зададе мачкането от безпощадния технологичен феодализъм.

Всеобщ е шокът от пронацистките увлечения и жестокостта на малолетните пловдивски убийци. Но увиснаха без медиен отзвук въпросите за десетилетията изкривена през екрани и ефири реалност, в която се формират изкласяващи юношески съзнания. Тук е и „равнопоставеното“ отразяване на Луков и Анти-Луков марш – тоест приравняването на фашисти и антифашисти. Тук са и безбройните предавания, очернящи антифашистката борба в България през Втората световна война, когато тогавашните управници правят държавата ни съюзник на хитлеристка Германия – но в микрофоните до безкрайност е повтаряно, че „фашизъм в България не е имало“. Тук е и изобилието издания с мемоари на нацистки генерали на фона на почти пълната липса на антифашистка литература из книжарниците ни.

Още много примери може да се привеждат, но най-пресният е буквално от последните дни – подписката против държавната литературна награда на името на разстреляния за антифашистка дейност на 23 юли 1942 г. поет Никола Вапцаров, клеймен от авторите като „терорист“... Колко журналистически гласове посмяха да се надигнат от трибуните на медиите си, за да отстоят антифашизма и Вапцаров?...

И хайде да сравним липсата на медиен интерес към това посегателство срещу поета антифашист, удостоен посмъртно със Световна награда за мир, и медийното преекспониране на очевидната постановъчна провокация с арестуваната в Струмяни активистка, обявена за „журналистка“. Да, факт е, че има неприемливи полицейски действия, но и МВР веднага е реагирало на това с отстраняване на местен шеф. Всичко останало са нарочни политически спекулации, които медиите услужливо усилват. И за пореден път представят несъразмерна спрямо реалността картина. За сметка на множество други, по-съществени за обществото проблеми.

Колко ли са оцелелите в сюрреалистичната ни медийна действителност журналисти с чувствителност към тревогите и болките на „обикновените“ хора? Журналистите с идеали, с каузи, с визии?

Изключителният полски репортер Ришард Капушчински (1932-2007), отразявал разпадането на колониалната система в Африка и ред революции и преврати в Латинска Америка, казва навремето: „Журналистическата работа не е да се мачкат хлебарки, а да се пали светлината, за да видят всички как хлебарките се разбягват и се крият“.

Англичанинът Джордж Оруел (1903-1950), интербригдист-антифашист в Испанската гражданска война и автор на „1984“ и „Фермата на животните“, също има своя формулировка: „Журналистика е, когато се публикува онова, което някои не искат да видят публикувано. Всичко останало не е журналистика, а пиар“.

А ето какво казва и голямото име на българската честна журналистика, „безследно изчезналият“ през „белия терор“ след 16 април 1925 г. Йосиф Хербст: „За свободни хора може и бива да пише свободен човек. Независимостта за мен не е някакъв спорт, тя е публицистично оръжие за постигане на по-висши общественополезни цели.“

Такива по-висши общественополезни цели си остават антифашизмът и мирът. Няма и не може да има „равнопоставеност“ с фашизма и войната, които са еднозначно античовешко зло. Реабилитирането на нормалните човешки възприятия е шансът за съживяване и на нормалната журналистика, и на нормалния обществен климат у нас.

Реабилитирането на нормалните човешки възприятия е шансът за съживяване и на нормалната журналистика, и на нормалния обществен климат у нас.

27/07/2026

Съюзът българските журналисти организира на 28 юли, вторник, от 18,00 часа вечер, посветена на големия журналист международник Константин Иванов, прекрачил във вечността на същата дата миналата година на 87-годишна възраст. Събитието ще се състои в Клуб „Журналист“ на СБЖ на ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 1.

Константин Иванов имаше едно от най-ярките и запомнящи се пера в българската международна журналистика. Бе отличен познавач и анализатор на световните проблеми, както и на отекването им в България. С особена дълбочина и чувствителност разбираше Близкия изток, където дълго бе работил като кореспондент.

Освен с високия му професионализъм, колегията ще запомни Коста – както най-често беше наричан от всички – и с изключителния му човешки финес и неподражаема ирония.

Коста Иванов е работил през дългата си професионална кариера в медии като „Земеделско знаме”, „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Дума”, БНР, изпълнявал е и нелеката мисия на кореспондент в обзетия от военен конфликт Ливан, в други близкоизточни страни, в различни точки на планетата.

Бил е и представител на СБЖ в Международната организация на журналистите в Прага в периода 1988-1993 г.

През 2019 г. Коста Иванов представи в СБЖ книгата си „От Пхенян до Хавана през Бейрут и Тирана", събрала детските му стомени за англоамериканските бомбардировки над София през Втората световна война, преживяванията му по екзотични африкански маршрути, изпитанията на войната в Ливан и близкоизточния конфликт, публицистичните предизвикателства на несвършващия български „преход” и т. н.

Непосредствено преди премиерата на книгата му, председателят на УС на СБЖ връчи на Коста Иванов най-високата награда на СБЖ „Златно перо“.

А през август 2021 г. Коста Иванов публикува в "Дума" и на сайта на СБЖ своя поредица от три части, в която разказва много ярки епизоди от 60-годишната си любов с журналистиката.

Съюзът българските журналисти организира на 28 юли, вторник, от 18,00 часа вечер, посветена на големия журналист международник Константин Иванов, прекрачил във вечнос...

25/07/2026

СБЖ и БЧК подписаха договор за партньорство. На 23 юли 2026 г. в централата на Българския червен кръст (БЧК) председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова и председателят на БЧК акад. Христо Григоров подписаха договор за партньорство между двете организации. СБЖ и БЧК имат дългогодишна история в партньорските отношения. А този договор надгражда постигнатото досега.
Подробностите – на следния линк:

Правим тази крачка напред, защото сме сигурни, че това е един стимул за бъдещо развитие между нашата организация със 132-годишна история и Българския червен кръст, с ....

03/07/2026

Снежана Тодорова: Докога „Миротворец“ ще бълва мракобесие срещу свободата на мнението и словото?
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64748

На 30 юни и 1 юли мрачно известният украински сайт „Миротворец“, за чието закриване Европейският парламент настоя още през 2021 г., добави към своя черен списък още трима български граждани, сред които съм и аз, Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти и председател на Координационния съвет „България-Русия“.

Украинският сайт обявява и тримата новонарочени от него българи за „агенти на влияние на руските спецслужби“, които „подриват международната подкрепа за Украйна“ – заради участия и изказвания на открити международни форуми. Към мен са добавени и още обвинения: че се покушавам срещу „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и че съм „съучастник в престъпленията на Русия срещу Украйна и нейните граждани“.

„Обосновката“ е цитат от мое изказване, направено пред състоялия се в руския град Воронеж на 18 юни т. г. Трети международен обществено-политически форум „Антициклон-2026“, посветен на „разтопяването на политическия лед на планетата“ и предотвратяването на Трета световна война. Участници във форум бяха изтъкнати обществени и медийни фигури от Австрия, Армения, България, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Киргизия, Молдова и Русия.

Във въпросния цитат аз се спирам на историческите българо-руски културни връзки и отбелязвам, че изтъкнати български възрожденски дейци и борци за нашето национално освобождение са учили навремето в Одеса и Харков, които тогава са били част от Руската империя. Нещо, което е неоспорим факт от историята. Но явно за „Миротворец“ споменаването му е покушение срещу днешната политическа география.

Припомням, че СБЖ многократно през годините е реагирал остро срещу черния списък на „Миротворец“, непрекъснато попълван с нови и нови имена от цял свят, включително и на българи, а сред тях и на значителен брой български журналисти, някои от които фигурират там още от 2018 г.

Нашият Съюз има публикувани цял ред позиции, изискващи от българските власти да реагират срещу това зловещо нарочване на български граждани. Както е известно, първият физически ликвидиран журналист от списъка на „Миротворец“ през 2015 г. стана гласът на украинската опозиционна преса Олес Бузина, последван и от много други. Затова тази черна листа отдавна е известна като „списък за отстрел“. В него са и такива достойни имена на българската журналистика като Велислва Дърева, Велиана Христова, Диляна Гайтанджиева и доста други.

След острите реакции на СБЖ през 2023 г., когато алармирахме, че чрез списъка си украинският сайт нарушава базисни правни норми в ЕС и застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани, българските власти потърсиха обяснения за дейността на „Миротворец“ от украинското посолство у нас и от посещавали страната ни високопоставени украински дейци.

В резултат украинското посолство се разграничи от сайта и изтъкна, че „дейността на "Миротворец" по никакъв начин не е свързана с работата на държавните институции на Украйна и не отразява официалната политика на украинската държава“, уточниха тогава от посолството. Бе отбелязано още, че това е „независим ресурс“ на инициативата „Център за изследване на признаците за престъпления срещу националната сигурност на Украйна“. И че информационното попълване на сайта се осъществява от „отворени и достъпни източници, които се ползват за научно-изследователски, творчески и журналистически цели“.

Нека обаче вметнем тук, че „Миротворец” е създаден през 2014 г. по инициатива на тогавашния нещатен сътрудник на министъра на вътрешните работи на Украйна Антон Герашченко, който по-късно става зам.-министър в украинското МВР, оставайки на този пост до 2021 г. Както е видно, сайтът и до днес клейми като „руски агенти“ хора от различни националности, които своеволно вкарва в своя списък заради публично изразени от тях позиции и оценки – а това най-малкото е пряко нарушение на човешкото право за свобода на убежденията, мненията и изказванията.

При посещението си у нас през август 2023 г. началникът на Главно управление „Разузнаване“ на Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Кирило Буданов даде телевизионно интервю, в което увери, че „сайтът "Миротворец" е изцяло недържавен проект“ и „попадането в него на лице или група лица, както се случва, не води до никакви юридически последствия“. Според него тази „абсолютно частна инициатива“ просто „разяснява виждането на определена група хора относно дейността на други хора, относно това как те, спрямо субективната си преценка, възприемат дейността или изказванията им като ущърб на Украйна“.

Бруталният профил на „Миротворец“, който държи на челната си страница шокираща снимка с трупове на руски войници и призиви за убийства на руснаци, и несъмнено е голяма черна точка за Украйна пред лицето на европейските ѝ партньори и европейските ѝ амбиции – оттам и това не особено убедително разграничаване на официален Киев.

Но ето, че украинският сайт не спира да бълва мракобесие към граждани на ЕС и към упражнявани от тях основни права и свободи на ЕС. Докога? Нали уж всички искат войната да спре, да се водят преговори за мир? Тогава защо продължават заплашителните изблици срещу хора от различни националности, включително и българи, които се стараят да съдействат за възстановяване на мостовете за диалог?

И нека пак да напомним: Европейският парламент настоява от февруари 2021 г. „Миротворец” да бъде закрит. Това беше записано в резолюция по повод споразумението за асоцииране между Киев и Брюксел. Да бъдат така добри Киев и Брюксел да изпълнят собственото си споразумение.

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

На 30 юни и 1 юли мрачно известният украински сайт „Миротворец“, за чието закриване Европейският парламент настоя още през 2021 г., добави към своя черен списък още тр....

01/06/2026

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: За синьо небе над децата ни! Без дронове убийци! Стига войни!
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64472

И днешният 1 юни, Международният ден на детето, остава помрачен от гибелта на толкова деца и възрастни в зловещите войни и конфликти, които човечеството сякаш е безсилно да спре.

Неспособността да се противостои на злото вече не е само израз на слабост, но и знак за загуба на човечност. Съучастничество с убийците. Приемане на ненормалното за нормално.

Докато не се надигне масово, световно антивоенно движение, всички ще бъдем виновни, че търпим този ужас, натрапван ни от глобалните търговци със смърт, от убийците на децата ни, на бъдещето ни.

Войните станаха всекидневие. Убитите – статистика. Не са във водещите новини на медийните емисии. Ако изобщо се споменават жертвите, то е някак мимоходом, между другото, като фон.

Но има и особености. Пропагандата, заместила журналистиката, прещраква винаги перфектно на нужните за обработката на публиката вибрации, когато трябва да обслужи посочената ѝ за „правилна“ страна.

Когато става дума за избиване от Израел на хиляди палестински деца в Газа – а поредният случай е отпреди броени дни – беглото новинарско маркиране неизменно е придружено от задължителното допълнение, че според Израел ударът е дело на самите жители на Газа, които, разбира се, всички до един са терористи...

Когато в една от първите мишени на американско-израелското нападение над Иран се превръща начално училище за момиченца и загиват над 150 деца, услужливи медии тиражират „гледната точка“ на Вашингтон, че може иранците сами да са си избили децата – нищо, че не притежават ракети, като ударилите там...

Когато в задушаваната от американско петролно ембарго и драстичен енергиен дефицит Куба рязко скача детската смъртност – защото без ток и кувьозите за недоносени бебета не работят, медийното ехо повтаря в транс опорките на Белия дом, че за това е виновно само кубинското правителство...

Когато в Старобелск, в руската зона край Луганск, дронове убиват посред нощ 21 спящи тийнейджъри в общежитие към педагогически колеж, най-шумно се тиражират украински твърдения, нищо, че са взаимоизключващи се – че руснаците сами са поразили общежитието, за да злепоставят Киев, който няма нищо общо; че това не е никакъв педагогически колеж, а център за военно обучение и значи правилно е ударен. А когато Москва организира за акредитирани чужди кореспонденти посещение на мястото на трагедията, за да видят всичко с очите си, медии кто ВВС и CNN не пускат своите журналисти там...

Когато дрон пробива стената на машинното отделение в един от блоковете на контролираната от Русия Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа, и МААЕ алармира, че това е „игра с огъня“, медийните информации не споменават чий е дронът. Защото Украйна отрича да е неин, а казваното от Русия априори се смята за невярно. Пък и задаването на въпроса „кому е изгодно?“ отдавна е медийна ерес...

Когато обаче дрон пада на покрива на жилищен блок в Румъния, той незабавно е обявен за руски. Това изобщо не подлежи на медийно съмнение, а руските допускания, че може да става дума за украинска провокация, целяща да наостри отново срещу Москва замислилата се за възможни преговори Европа, е само руски фейк, разбира се.

Поредна детска смърт пак от дрон, пак в тази война, в Геническ край Херсон, дойде броени часове преди днешния Първи юни, Деня на детето. И стана поредно обвинение към всички ни, че допускаме това да продължава.

Нетърпимо е! Край на лъжите, недомлъвките и подмените! Трябва да си върнем истината и мира! Небето над общите деца на човечеството трябва да е чисто и синьо! Свободно от дронове убийци! Стига войни!

И днешният 1 юни, Международният ден на детето, остава помрачен от гибелта на толкова деца и възрастни в зловещите войни и конфликти, които човечеството сякаш е безс...

01/06/2026

Изказване на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова на Конференцията, организирана от СБЖ и по инициатива на сайта на СБЖ, на тема „Ролята на медиите в Априлското въстание - от „Кървавото писмо“ на Каблешков до „Писма от ада“ на Макгахан":

Предлагаме ви изказването на председателя на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова на Конференцията, организирана от СБЖ и по ин....

09/05/2026

Почит и памет за Деня на Победата, глас за мир в Деня на Европа
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64289

Денят на Победата над хитлеризма – 9 май 1945 г., е символ на дълбока почит и светла памет за всички бойци и антифашисти, борили се срещу злото, което можеше да унищожи света.

Най-висока цена за тази Победа на човечността над безчовечието плащат народите и воините на тогавашния Съветски съюз – 27 милиона загинали... Българската антифашистка съпротива, а по-късно и Първа българска армия също дават своя саможертвен принос в тази епохална битка. Поклон!

В ден като днешния е необходимо ясно и категорично да се заяви отново, че поругаването на паметта и паметниците на Съветската армия, спасила Европа от фашизма, е непростима гавра с историята, с човешката съвест и морал. Срам за всички ни е, че допуснахме конюнктурни политици да постъпят така и с Паметника на Съветската армия в София. Възстановяването му е дълг пред собственото ни достойнство като народ.

На 9 май 1950 г. тогавашнят френски външен министър Робер Шуман предлага план, който, чрез съгласуване на икономическите интереси между водещи европейски страни, най-вече Франция и Германия, да елиминира предпоставките за други военни конфликти на континента. Развитието на идеята води до създаване на Европейска общност за въглища и стомана, а нататък през годините икономическа интеграция пораства и до политическа, от която се ражда Европейският съюз. Затова днес се отбелязва и Денят на Европа. В неговата основа също е заложена идеята за мира – така поне е смятал Шуман, участник във френската антихитлеристка Съпротива. Мирът е бил неговото вдъхновение. Мирът, отвоюван с толкова много жертви на 9 май 1945 г. Мирът, който днес, 81 години по-късно, е толковя крехък в същата тази наша обща, но толкова разделена отново Европа...

Днес дължим нашата почит и преклонение пред героичните воини, които дадоха живота си с вярата, че никога повече народите няма да се гърчат от безумието на войната и войнолюбците. Дължим им и решимостта да не спираме да надигаме глас за мира. Нищо друго не е по-важно от отстояването на мира.

Само Денят на Победата на Мира може да е истински Ден на Европа и Ден на Човечността.

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

http://www.sbj-bg.eu/article/details/64289

06/05/2026

Снежана Тодорова: Българските журналисти се нуждаят от законова защита
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64256

Вече десет година различните състави на парламента така и не са разгледали внесените още през 2017 г. предложения на Съюза на българските журналисти за законодателни промени, които могат и трябва да гарантират както защитата на журналистите и техния труд, така и свободата на словото.

Този акцент постави във встъпителното си изказване председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова по време на дискусията на тема „Журналистика и медии в огледалото на Етичния кодекс“. Форумът, който СБЖ организира съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се състоя на 28 април 2026 г. в едно от знаковите пространства на Алма матер – „Яйцето“, където по думите на един от лекторите „бродят много исторически духове“

Участниците в дискусията бяха приветствани от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, генералния директор на Българското национално радио Милен Митев, генералния директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова, генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, председателя на Съвета за електронни медии д-р Габриела Наплатанова.

Модератор на дискусията беше отговорният редактор на сайта на СБЖ и на официалната фейсбук страница на СБЖ Майя Любомирска. При откриване на дискусията тя подчерта факта, че форумът се провежда в сърцето на знанието, в нашата Алма матер, част от която е и ФЖМК, на който самата тя има честта да е възпитаник и магистър.

„Щастливо, но и задължаващо съвпадение е фактът, че нашата – изключително актуална и наболяла с въпросите си дискусия – се провежда и под знака на честванията на 150 години от Априлското въстание, защото, ще цитирам думите на един голям български професор, че „рядко си даваме сметка, че победата на Априлското въстание не е военна, тя е победа в информационната война, която Турция губи““, каза Майя Любомирска.

„А се знае, че свободата започва от свободата на мисълта и словото. За която ние, журналистите, опирайки тъкмо на етичните постулати и императиви, се борим всеки ден, с всяка дума, всеки кадър, всеки запис“, каза още тя.

Силно впечатляващо беше участието на голяма група студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация, които с особено внимание изслушаха и изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за предлаганите от Съюза промени в законодателството.

(Сайтът на СБЖ публикува в отделна рубрика, озаглавена ЖУРНАЛИСТИ И МЕДИИ В ОГЛЕДАЛОТО НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС, пълния текст на изказването на Снежана Тодорова, приветствията на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, генералния директор на БНР Милен Митев, генералния директор на БНТ Милена Милотинова, генералния директор на БТА Кирил Вълчев, председателя на СЕМ д-р Габриела Наплатанова, както и експозетата на всички участници в дискусията)

Независимо, че предложенията за законодателни промени, може да се каже, че „отлежават“ в Народното събрание, председателят на СБЖ изрази надежда, че те ще бъдат разгледани от новия състав на парламента, който ще започне работа след ден – на 30 април т.г.

Снежана Тодорова подчерта, че е много важно „журналистът да е защитен и само в този случай той може, първо, да не е безпрекословен изпълнител на волята на своя работодател, и второ – да не е под заплахата от цензура и автоцензура.“

Предложенията на СБЖ, които могат да се бъдат прочетени на сайта на СБЖ, целят защита на правата на журналистите и яснота около финансирането и собствеността на изданията. Многократно през годините СБЖ е настоявал и за мерки срещу делата-бухалки (SLAPP), както и за осигуряване на достойно заплащане и социални права.

Гилдията, доколкото я има, години наред също сякаш не забелязва, че е направено усилие в общ интерес, което да се доразвие до ефективен защитен инструмент, подчерта Снежана Тодорова.

Информацията не трябва да се третира като стока за продажба, а като основно човешко право, каза още Снежана Тодорова и наблегна на факта, че журналистиката е мисия и отговорен обществен фактор, а не чисто търговска дейност. Намират се обаче частни и държавни спонсори, които ползват медиите за свой интерес, което превръща журналистиката в частен пиар, отбеляза тя. В обществените медии има едно значително по-добро разбиране на това, каква е мисията на журналиста в днешно време, каза още Снежана Тодорова.

Председателят на СБЖ изрази загриженост, че много медии и журналисти пренебрегват професионалните стандарти под натиска на пазарната конкуренция и информационната война, което води до размиване на границата между факти и коментари. Тя призова и за възраждане на плурализма и критичното мислене, като противопостави етичния канон на „ескалиращата война на пропагандите и цензурите“.

СБЖ, като професионална организация на журналистите, е включил в предложенията си, внесени през 2017 г. в Комисията по култура и медии на Народното събрание, конкретни стъпки за защита на журналистическия труд и медийната свобода, както и проект за рамков Национален колективен трудов договор на журналистите и другите редакционни дейци. Има и предложения работодателите да преговарят със синдикатите, а рамковият договор да задължава медиите да спазват журналистическите стандарти.

По отношение на заплащането на журналистическия труд Снежана Тодорова не подмина известната практика на журналистите да се плащат само малки суми, въз основа на които се правят и малки осигуровки, а останалото да е „на сиво“, с „пари в пликове“. Има и много случаи на дълготрайно неизплащане на никакви заплати, които журналистите дори чрез съдебни дела не могат да получат, въпреки че за тези дължими възнаграждения с положили професионален труд.

Драстични са и случаите, в които журналисти губят работата си, било заради политически или икономически натиск, било заради трансформиране на медийна собственост, при което се е случвало и цели редакции да остават на улицата.

„В СБЖ многократно сме реагирали на множество ситуации, подобни на споменатите. В същия контекст е редно да повдигнем и темата за спазването на етичните стандарти от самите журналисти, включително и един спрямо друг,“ отбеляза Снежана Тодорова.

„Уви, свидетели сме на редица драстични разминавания с тези базисни принципни на журналистическата професия. Това е сериозен и болезнен проблем за цялата журналистическа общност, за цялото общество“, каза още председателят на СБЖ.

Проблемите действително не са малко - в съвременността медиите играят още по-голяма роля и дано да бъдат на висотата на тази роля, каза в приветствието си ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф.Георги Вълчев.

По думите на генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев етиката е наука за доброто и злото, или как са възприемани те от всеки един от нас, но възприятието се мени с времето. Това, което не трябва да се мени, обаче, е моралният компас на хората, които са избрали за своя професия да бъдат журналисти, каза той.

Преди време пред студенти във Факултета по журналистика и масова комуникация Милен Митев цитирал реплика от филма „Спайдърмен“, че с голямата сила идват големите отговорности. По думите му затова е важно журналистите да бъдат отговорни. Докато традиционните, големите медии са се присъединили и спазват Етичния кодекс на българските медии, малките медии не са и затова се носи лоша слава на медиите като цяло, смята Милен Митев.

Генералният директор на БНР пожела на младите журналисти да държат в себе си морален компас, защото това в повечето случаи дава по-верните отговори от външни съвети.

„Етичните правила са основата на всичко. Те са дълбоко в основата на нашата работа“, каза генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Милена Милотинова. Според нея журналистите са отговорни „както към зрителската аудитория, така и към журналистическите правила, с които работим“.

Но, подчерта Милотинова, ние сме тук на тази дискусия, за да чуем какво мислят по темата журналистите, какви са проблемите, пред които са изправени.

Милотинова сподели, че е била свидетел на изработването на журналистическия Етичен кодекс през 2004 г., който според нея включва най-добрите медийни практики за времето си. „Смятам, че това е една добра основа, върху която можем да работим“, каза генералният директор на БНТ.

Милотинова обясни, че в процеса на работа много често възникват казуси, които поставят въпроси. „Най-вероятно не всички отговори можем да намерим в Етичния кодекс, но практиката ни учи, че има моменти, които ни дават повод да надграждаме правилата, които сме изработили“.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи, че Етичният кодекс на БТА се състои от четири части - „Етичен кодекс на българските медии“, приет от БТА, „Нашите правила“, утвърдени от генералния директор на БТА, „Правилник за формата и изискванията към актовете и съобщенията, които БТА разпространява свободно и безвъзмездно“, утвърден от генералния директор на БТА на основание на Закона за БТА, както и четвъртата част - „Етични правила за поведение на служителите в БТА“.

Трябва да си дадем сметка за етичните отношения между нас в медиите, каза Кирил Вълчев и обърна внимание и на „лошата практика в българските медии за това, как се отнасяме помежду си“, като посочи, че медиите не се цитират една друга. Вълчев даде пример за това, как новините биват разпространявани, без да се посочва техният източник.

„Много е важно, когато говорим за етика, да говорим за това, как се отнасяме един към друг“, каза Вълчев. Той се обърна към журналистите с думите: „Призовавам всички да цитираме „Панорама“, „Неделя 150“ и предаванията по Би Ти Ви и Нова телевизия“.

Той представи и правилата, които агенцията е приела за използване на изкуствен интелект. Според него журналистиката е една от последните професии, които биха били унищожени от изкуствения интелект. Вълчев обясни, че е бил скептичен към прилагането на технологията, но е решил, че „колкото и да искаме да се борим с това, няма как да го забраним, и е по-добре да го регулираме“. Принципите на БТА за работата с изкуствения интелект са, че в началото и в края на публикуването на една информация стои човек и отговорността за това, какво се публикува, носи човекът.

Според Кирил Вълчев най-важното за един журналист е да може да задава въпроси.

В БТА има колективен трудов договор. „При нас синдикатите се съгласиха, че е добре да подпомагаме младите", каза още той и представи финансовите стимули за служители в Агенцията, които се дават за раждане на бебе в семейството, за деца в първи и четвърти клас и за абитуриенти.

„За журналистическата етика може много да се говори. Написани са кодекси, знаят се основните правила, които в обществените медии важат със значима сила“, каза новоизбраният председател на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова в първия ден на новия си мандат. Тя отбеляза, че в основата стои спазването на принципите на свобода на словото, на безпристрастност и на неутралност. Според нея има и много професионални стандарти, които напоследък са загърбени.

„Не трябва да забравяме някои основни правила, които са свързани с това журналистът да представя всяка гледна точка, да не бъде едностранчив, да бъде толерантен, да бъде етичен, особено към жертви на насилие, много е важно как се отразяват малки деца“, припомни тя.

Наплатанова уточни, че журналистът трябва винаги да бъде подготвен да отразява кризисни ситуации – бедствия, терористични актове и протести.

Тя се обърна към младите хора с думите, че са добре дошли по всяко време на територията на СЕМ, за да видят с какво се занимава медийният регулатор.

„Технологичният натиск променя начина на създаване на новини и времето за проверка на достоверността намалява“, каза още Наплатанова. Тя посочи, че при ползването на изкуствен интелект трябва да има човешки контрол на всеки етап.

В първия панел на дискусията проф. Николай Михайлов говори за спецификите на Етичния кодекс и нравствената саморегулация на журналистите. Проф. Симеон Василев постави един много интересен акцент за цялостната медийна култура.

Д-р Бисера Занкова засегна много проблеми в изказването си на тема „Журналистът в преходни и трудни времена, обществен интерес, качествена журналистика и оцеляване“.

Във втория панел присъстващите с голям интерес изслушаха изказването на психолога Иван Игов за „прегряването“ на журналистите и необходимостта от психологическа подкрепа, като му зададоха и интересни въпроси.

Членът на Комисията по етика на СБЖ д-р Андрей Велчев се спря на актуалната тема за това „кой пази нормите, когато новините се пишат от ИИ.“

Присъстващите с интерес изслушаха и изказването на бившия председател на СЕМ Соня Момчилова, която подчерта, че журналистите трябва да се върнат при реалните обществени процеси и проблеми.

Членът на СЕМ Къдринка Къдринова, която до 2024 г. беше отговорен редактор на сайта на СБЖ, поздрави СБЖ с инициативата за провеждането на дискусията и подчерта, че предложените законодателни промени, актуализирани спрямо развитието на медийната среда, е редно отново да бъдат внесени в Народното събрание и цялата гилдия да се обедини, изисквайки от новия му състав най-после да се ангажира с тяхното разглеждане.
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64256
Текстът е публикуван на сайта на СБЖ на 28.04.2026