06/05/2026
Снежана Тодорова: Българските журналисти се нуждаят от законова защита
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64256
Вече десет година различните състави на парламента така и не са разгледали внесените още през 2017 г. предложения на Съюза на българските журналисти за законодателни промени, които могат и трябва да гарантират както защитата на журналистите и техния труд, така и свободата на словото.
Този акцент постави във встъпителното си изказване председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова по време на дискусията на тема „Журналистика и медии в огледалото на Етичния кодекс“. Форумът, който СБЖ организира съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се състоя на 28 април 2026 г. в едно от знаковите пространства на Алма матер – „Яйцето“, където по думите на един от лекторите „бродят много исторически духове“
Участниците в дискусията бяха приветствани от ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев, генералния директор на Българското национално радио Милен Митев, генералния директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова, генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, председателя на Съвета за електронни медии д-р Габриела Наплатанова.
Модератор на дискусията беше отговорният редактор на сайта на СБЖ и на официалната фейсбук страница на СБЖ Майя Любомирска. При откриване на дискусията тя подчерта факта, че форумът се провежда в сърцето на знанието, в нашата Алма матер, част от която е и ФЖМК, на който самата тя има честта да е възпитаник и магистър.
„Щастливо, но и задължаващо съвпадение е фактът, че нашата – изключително актуална и наболяла с въпросите си дискусия – се провежда и под знака на честванията на 150 години от Априлското въстание, защото, ще цитирам думите на един голям български професор, че „рядко си даваме сметка, че победата на Априлското въстание не е военна, тя е победа в информационната война, която Турция губи““, каза Майя Любомирска.
„А се знае, че свободата започва от свободата на мисълта и словото. За която ние, журналистите, опирайки тъкмо на етичните постулати и императиви, се борим всеки ден, с всяка дума, всеки кадър, всеки запис“, каза още тя.
Силно впечатляващо беше участието на голяма група студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация, които с особено внимание изслушаха и изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за предлаганите от Съюза промени в законодателството.
(Сайтът на СБЖ публикува в отделна рубрика, озаглавена ЖУРНАЛИСТИ И МЕДИИ В ОГЛЕДАЛОТО НА ЕТИЧНИЯ КОДЕКС, пълния текст на изказването на Снежана Тодорова, приветствията на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, генералния директор на БНР Милен Митев, генералния директор на БНТ Милена Милотинова, генералния директор на БТА Кирил Вълчев, председателя на СЕМ д-р Габриела Наплатанова, както и експозетата на всички участници в дискусията)
Независимо, че предложенията за законодателни промени, може да се каже, че „отлежават“ в Народното събрание, председателят на СБЖ изрази надежда, че те ще бъдат разгледани от новия състав на парламента, който ще започне работа след ден – на 30 април т.г.
Снежана Тодорова подчерта, че е много важно „журналистът да е защитен и само в този случай той може, първо, да не е безпрекословен изпълнител на волята на своя работодател, и второ – да не е под заплахата от цензура и автоцензура.“
Предложенията на СБЖ, които могат да се бъдат прочетени на сайта на СБЖ, целят защита на правата на журналистите и яснота около финансирането и собствеността на изданията. Многократно през годините СБЖ е настоявал и за мерки срещу делата-бухалки (SLAPP), както и за осигуряване на достойно заплащане и социални права.
Гилдията, доколкото я има, години наред също сякаш не забелязва, че е направено усилие в общ интерес, което да се доразвие до ефективен защитен инструмент, подчерта Снежана Тодорова.
Информацията не трябва да се третира като стока за продажба, а като основно човешко право, каза още Снежана Тодорова и наблегна на факта, че журналистиката е мисия и отговорен обществен фактор, а не чисто търговска дейност. Намират се обаче частни и държавни спонсори, които ползват медиите за свой интерес, което превръща журналистиката в частен пиар, отбеляза тя. В обществените медии има едно значително по-добро разбиране на това, каква е мисията на журналиста в днешно време, каза още Снежана Тодорова.
Председателят на СБЖ изрази загриженост, че много медии и журналисти пренебрегват професионалните стандарти под натиска на пазарната конкуренция и информационната война, което води до размиване на границата между факти и коментари. Тя призова и за възраждане на плурализма и критичното мислене, като противопостави етичния канон на „ескалиращата война на пропагандите и цензурите“.
СБЖ, като професионална организация на журналистите, е включил в предложенията си, внесени през 2017 г. в Комисията по култура и медии на Народното събрание, конкретни стъпки за защита на журналистическия труд и медийната свобода, както и проект за рамков Национален колективен трудов договор на журналистите и другите редакционни дейци. Има и предложения работодателите да преговарят със синдикатите, а рамковият договор да задължава медиите да спазват журналистическите стандарти.
По отношение на заплащането на журналистическия труд Снежана Тодорова не подмина известната практика на журналистите да се плащат само малки суми, въз основа на които се правят и малки осигуровки, а останалото да е „на сиво“, с „пари в пликове“. Има и много случаи на дълготрайно неизплащане на никакви заплати, които журналистите дори чрез съдебни дела не могат да получат, въпреки че за тези дължими възнаграждения с положили професионален труд.
Драстични са и случаите, в които журналисти губят работата си, било заради политически или икономически натиск, било заради трансформиране на медийна собственост, при което се е случвало и цели редакции да остават на улицата.
„В СБЖ многократно сме реагирали на множество ситуации, подобни на споменатите. В същия контекст е редно да повдигнем и темата за спазването на етичните стандарти от самите журналисти, включително и един спрямо друг,“ отбеляза Снежана Тодорова.
„Уви, свидетели сме на редица драстични разминавания с тези базисни принципни на журналистическата професия. Това е сериозен и болезнен проблем за цялата журналистическа общност, за цялото общество“, каза още председателят на СБЖ.
Проблемите действително не са малко - в съвременността медиите играят още по-голяма роля и дано да бъдат на висотата на тази роля, каза в приветствието си ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф.Георги Вълчев.
По думите на генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев етиката е наука за доброто и злото, или как са възприемани те от всеки един от нас, но възприятието се мени с времето. Това, което не трябва да се мени, обаче, е моралният компас на хората, които са избрали за своя професия да бъдат журналисти, каза той.
Преди време пред студенти във Факултета по журналистика и масова комуникация Милен Митев цитирал реплика от филма „Спайдърмен“, че с голямата сила идват големите отговорности. По думите му затова е важно журналистите да бъдат отговорни. Докато традиционните, големите медии са се присъединили и спазват Етичния кодекс на българските медии, малките медии не са и затова се носи лоша слава на медиите като цяло, смята Милен Митев.
Генералният директор на БНР пожела на младите журналисти да държат в себе си морален компас, защото това в повечето случаи дава по-верните отговори от външни съвети.
„Етичните правила са основата на всичко. Те са дълбоко в основата на нашата работа“, каза генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Милена Милотинова. Според нея журналистите са отговорни „както към зрителската аудитория, така и към журналистическите правила, с които работим“.
Но, подчерта Милотинова, ние сме тук на тази дискусия, за да чуем какво мислят по темата журналистите, какви са проблемите, пред които са изправени.
Милотинова сподели, че е била свидетел на изработването на журналистическия Етичен кодекс през 2004 г., който според нея включва най-добрите медийни практики за времето си. „Смятам, че това е една добра основа, върху която можем да работим“, каза генералният директор на БНТ.
Милотинова обясни, че в процеса на работа много често възникват казуси, които поставят въпроси. „Най-вероятно не всички отговори можем да намерим в Етичния кодекс, но практиката ни учи, че има моменти, които ни дават повод да надграждаме правилата, които сме изработили“.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи, че Етичният кодекс на БТА се състои от четири части - „Етичен кодекс на българските медии“, приет от БТА, „Нашите правила“, утвърдени от генералния директор на БТА, „Правилник за формата и изискванията към актовете и съобщенията, които БТА разпространява свободно и безвъзмездно“, утвърден от генералния директор на БТА на основание на Закона за БТА, както и четвъртата част - „Етични правила за поведение на служителите в БТА“.
Трябва да си дадем сметка за етичните отношения между нас в медиите, каза Кирил Вълчев и обърна внимание и на „лошата практика в българските медии за това, как се отнасяме помежду си“, като посочи, че медиите не се цитират една друга. Вълчев даде пример за това, как новините биват разпространявани, без да се посочва техният източник.
„Много е важно, когато говорим за етика, да говорим за това, как се отнасяме един към друг“, каза Вълчев. Той се обърна към журналистите с думите: „Призовавам всички да цитираме „Панорама“, „Неделя 150“ и предаванията по Би Ти Ви и Нова телевизия“.
Той представи и правилата, които агенцията е приела за използване на изкуствен интелект. Според него журналистиката е една от последните професии, които биха били унищожени от изкуствения интелект. Вълчев обясни, че е бил скептичен към прилагането на технологията, но е решил, че „колкото и да искаме да се борим с това, няма как да го забраним, и е по-добре да го регулираме“. Принципите на БТА за работата с изкуствения интелект са, че в началото и в края на публикуването на една информация стои човек и отговорността за това, какво се публикува, носи човекът.
Според Кирил Вълчев най-важното за един журналист е да може да задава въпроси.
В БТА има колективен трудов договор. „При нас синдикатите се съгласиха, че е добре да подпомагаме младите", каза още той и представи финансовите стимули за служители в Агенцията, които се дават за раждане на бебе в семейството, за деца в първи и четвърти клас и за абитуриенти.
„За журналистическата етика може много да се говори. Написани са кодекси, знаят се основните правила, които в обществените медии важат със значима сила“, каза новоизбраният председател на Съвета за електронни медии Габриела Наплатанова в първия ден на новия си мандат. Тя отбеляза, че в основата стои спазването на принципите на свобода на словото, на безпристрастност и на неутралност. Според нея има и много професионални стандарти, които напоследък са загърбени.
„Не трябва да забравяме някои основни правила, които са свързани с това журналистът да представя всяка гледна точка, да не бъде едностранчив, да бъде толерантен, да бъде етичен, особено към жертви на насилие, много е важно как се отразяват малки деца“, припомни тя.
Наплатанова уточни, че журналистът трябва винаги да бъде подготвен да отразява кризисни ситуации – бедствия, терористични актове и протести.
Тя се обърна към младите хора с думите, че са добре дошли по всяко време на територията на СЕМ, за да видят с какво се занимава медийният регулатор.
„Технологичният натиск променя начина на създаване на новини и времето за проверка на достоверността намалява“, каза още Наплатанова. Тя посочи, че при ползването на изкуствен интелект трябва да има човешки контрол на всеки етап.
В първия панел на дискусията проф. Николай Михайлов говори за спецификите на Етичния кодекс и нравствената саморегулация на журналистите. Проф. Симеон Василев постави един много интересен акцент за цялостната медийна култура.
Д-р Бисера Занкова засегна много проблеми в изказването си на тема „Журналистът в преходни и трудни времена, обществен интерес, качествена журналистика и оцеляване“.
Във втория панел присъстващите с голям интерес изслушаха изказването на психолога Иван Игов за „прегряването“ на журналистите и необходимостта от психологическа подкрепа, като му зададоха и интересни въпроси.
Членът на Комисията по етика на СБЖ д-р Андрей Велчев се спря на актуалната тема за това „кой пази нормите, когато новините се пишат от ИИ.“
Присъстващите с интерес изслушаха и изказването на бившия председател на СЕМ Соня Момчилова, която подчерта, че журналистите трябва да се върнат при реалните обществени процеси и проблеми.
Членът на СЕМ Къдринка Къдринова, която до 2024 г. беше отговорен редактор на сайта на СБЖ, поздрави СБЖ с инициативата за провеждането на дискусията и подчерта, че предложените законодателни промени, актуализирани спрямо развитието на медийната среда, е редно отново да бъдат внесени в Народното събрание и цялата гилдия да се обедини, изисквайки от новия му състав най-после да се ангажира с тяхното разглеждане.
http://www.sbj-bg.eu/article/details/64256
Текстът е публикуван на сайта на СБЖ на 28.04.2026
