24/05/2026
Ето ни в изследването…
Само тази седмица имаме срещи с двама младежи на 18 години, напускащи приемна грижа. Нямат къде да отидат и не могат да се справят сами. Да, имат лични карти и вече са пълнолетни – но без опит, без подкрепа и без реален преход към самостоятелен живот. И изведнъж трябва просто да бъдат „възрастни“ 😞
Жилищата ни са с пълен капацитет, а част от администрациите, с които разговаряме, продължават да смятат, че услугите за уязвими млади хора не са приоритет.
В същото време европейските насоки след 2027 г. отново поставят фокус върху младите хора и прехода към независим живот.
Вече второ десетилетие екипът ни се бори със социалното изключване, експлоатацията и попадането на улицата – без дом, без сигурност и в риск.
Можете да ни подкрепите със SMS с текст DOM на 17 777 или чрез сметката на организацията.
🧩 След края на институциите - България оставя младите хора сами
🏚️ България често разказва историята на деинституционализацията като успешна социална реформа. За последните петнайсет години почти всички домове за деца от стар тип бяха закрити. На тяхно място се появиха центрове за настаняване от семеен тип, приемна грижа и услуги в общността. Статистиката изглежда впечатляващо, а институциите отчитат успех. ❓ Но ново проучване поставя неудобен въпрос - какво се случва с тези деца, когато навършат 18 години?
📘 Изследването „Млади хора, напускащи институционална грижа: картографиране на умения, пропуски в знанията и лидерски потенциал“, проведено от доц. д-р Алексей Пампоров и СНЦ „Инициатива за равни възможности“, показва, че България практически няма национален механизъм за преход към независим живот.
📍 Социалните работници често не знаят къде живеят младежите след напускане на грижа, как се издържат и дали изобщо са в безопасност. В много случаи връзката между институциите и младите хора просто прекъсва.
👨👩👧 „За повечето млади хора преходът към самостоятелен живот е постепенен - с подкрепа от семейството, възможност да се върнат у дома след неуспех и сигурност, че някой ще им помогне. За младежите от институционална грижа този преход настъпва рязко, още на 18 години и често напълно сами“, посочва изследването.
🏠 Данните показват сериозен недостиг на услуги. Към края на 2025 г. в България има едва 8 преходни жилища за пълнолетни с общо 73 места и 23 наблюдавани жилища със 112 места за цялата страна. Това означава, че голяма част от младите хора, напускащи грижа, нямат реален достъп до защитен преход към самостоятелен живот.
💔 Проучването разкрива и силни човешки истории.
🤝 В Лом приемна майка се отказва да продължи да бъде професионален приемен родител, защото не иска да изгони младежа, за когото се е грижила с години. След навършване на пълнолетие той остава да живее при нея като част от семейството, а тя доброволно се отказва от доходите, които би получавала като приемен родител.
🕯️ В Пещера, Лом и Стара Загора изследователите откриват млади жени, напуснали ЦНСТ, които отказват интервю с думите: „Вече имаме семейства и не искаме да говорим за това, през което сме минали.“ Според авторите това е знак за дълбока травма, срам и желание миналото да бъде заличено.
😟 Много от интервюираните младежи описват страха от самостоятелността с едни и същи въпроси: „Ще успея ли?“, „Какво ще стане, ако остана без работа?“, „Кой ще ми помогне?“.
⚠️ Изследването предупреждава, че младите хора, израснали в институционална грижа, са изложени на много по-висок риск от бездомност, бедност, насилие, психични проблеми и експлоатация. Част от тях попадат в зависими връзки, защото партньорът осигурява жилище и финансова сигурност. Други приемат тежки и унизителни условия на труд, защото нямат алтернатива.
🧠 Според авторите най-големият проблем е, че държавата продължава да мисли напускането на грижа като административно събитие, а не като дълъг човешки процес. „Не е достатъчно да затвориш дома. Трябва да създадеш свят отвъд него“, заключава докладът.
📢 Изследването настоява за национален механизъм за преход към независим живот, повече преходни и наблюдавани жилища, гарантиран достъп до образование и жилище, както и дългосрочна психологическа и социална подкрепа.
❗ Защото истинският въпрос не е колко институции сме затворили. А колко млади хора сме оставили сами след това.
Вижте изследването в коментар.
