Нова Асоциална Поезия

17/05/2026

Всички тайни на съществуването
са заключени в черупката на тази мида.
Нищо не променя съвършенството,
дори счупеният ръб, който времето
все някога ще заглади.

Диана Саватева

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Публикациите и развитието на брой 56 на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ имате възможност да следите тук:

„Персеполис“ е електрошокът на историята, през която още тече лимфата на незавършената катастрофа. В този брой дворците са археология на властта, комиксът – неле....

17/05/2026

ЕДНА ПРИВЕЧЕР
ще слезе слънцето
по каменните улици
в Созопол
и над морето,
в дворче под смокиня
ще изпие кафето си,
ще му хареса
толкова много,
че от ден на ден
ще изминава пътя си
все по-ниско и бързо
и ще слиза все по-рано
в градчето,
където вятърът
върти своята мелничка
и вече ухае на
есен.

Svetlozara Kabaktchieva

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Светлозара Кабакчиева е завършила Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В професионалната си кариера се е занимавала с право и дипломация. В момента ра....

17/05/2026

НЕ СЕ СТРЯСКАЙ, НО СИ ЖИВ
не се стряскай, но си жив
и ти даде живот
на цялата вселена
твоето съзнание раздели
морето от брега
дъжда от небето
планетата от нейната атмосфера
ти постави граници
между иначе безлични атоми
в твоите очи
материята се оглежда
твоят език
дава душа на солта
и на поезията
да, падащите дървета
не издават звук
ако няма ухо да ги чуе
и листата не пожълтяват наесен
без мозък, халюциниращ цветовете
не съществува светът
извън нашите хрупкави черепи
светът е само път
между моето
и твоето съзнание

Марио Савчев

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Марио Савчев е възпитаник на 91. Немска езикова гимназия в София. Чете на пет езика, но пише поезия само на един. През 2019 г. заминава за Ерланген, Германия, където завър...

17/05/2026

Колкото по-красив е един пейзаж,
толкова по-хищна е самотата в него.

Диана Саватева

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Диана Саватева е eдин от учредителите на Бургаска писателска общност през 2015 г. – организацията, която днес обединява повечето от авторите, свързани с морския град....

17/05/2026

Кръговратите

Въздигаща се от самото дъно на нещата,
тази музика прониква между тях,
както между камъните бликаща вода,
която ги оглажда и наслагва
пясъка в далечното си устие,
тинята на цялото отминало,
за да се възвърне после пак
по таен път съвсем, съвсем в началото –
капчица, която слънцето отронва
от ледника, възседнал планината.
Това е кръговратът, следван в тази музика арменска –
той и нас върти, премята ни, подготвя
впесъчаването бавно, без принуда,
докато унесени се вслушваме
в тайните извивки на дудука
и през живота си на пръсти преминаваме.
Saulius Petreikis, The Cry of Armenian Duduk
(Плачът на арменския дудук)

https://www.youtube.com/watch?v=jJaIkQFt55E

Едвин Сугарев

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Стихотворенията са писани по музика на Вивалди, Антониони, Ерик Сати, Филип Глас, Арво Пярт, Ян Сибелиус и други композитори, както и изпълнения на Дживан Гаспарян (а...

17/05/2026

За невидимото

Аз съм свободен, затова съм загубен,

казали поетите и другите кимнали умно.

Аз съм свободен, затова обичам нощта,

казали уличните кучета и започнали да вият.

"Аз съм свободен" казах на глас

и нищо не се промени.

Radoslav Hristov

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Свободни сме, защото сме загубени. Нищо не се променя и животът е пълен с неразрешени проблеми. Разтягаме неосъщественото с мислите на Радослав Христов. Александър ...

17/05/2026

подавам жалба до Бог

в Катедралния районен съд

срещу пролетта

която тази година

противоречи на всичко

случващо се в света

срещу птиците

неможещи да разберат какво става

по време на дългите въздушни тревоги

може би с времето комуналните служби

ще се справят с живота

и пролетта ще спре да досажда така на хората

но сега

Боже

пролетта

е толкова неуместна

и безотговорна

като идеален човек

на футболен мач

подавам жалба до Бог

в Катедралния районен съд

срещу любовта

която просто блика от мълчанието

ти ще ми бъдеш свидетел

пиша ти всяка нощ

но ти не отвръщаш

сякаш приемаш всичко

ставащо по света

като даденост

като хрема през април

както децата

приемат взривовете в града

подавам жалба до Бог

в Катедралния районен съд

срещу присъствието на смисъл в живота ми

и отсътствието

на нежност

през всичката тази дълга година

26.03.2026



превод Румен Шомов

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Максим Бородин е роден през 1973 г., живее и работи в Днепропетровск. Завършил е Приднепровската академия за строителство и архитектура. Съосновател и съредактор е на...

17/05/2026

ИЗСТРЕЛ



отдавна вече свикнахме

понякога лампата на страха [шът]

но всички свикнахме

с взривяващите се ракети от изтреби

телите със стрелбата на полигона

с дима виещ се по огънатите балкони

с трещенето на нечии автомати или

сякаш нечия котка има диария

с различните [у у у у у]

и всичките останали говна

тук обаче изведнъж

в тихото дихание на алеята

с още неизметената от ъгълчетата

паяжина на светлината

прозвуча

един

самотен

до невъзможност самотен

изстрел

и цялата малка тъмна обрасла чашка-вселена

за един миг

замря

само свежото дихание на ехо

сякаш ледена река

връхлитаща [и подскачаща]

наникъде

сякаш планета от лед

10.04.2026



превод Румен Шомов

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 56, май, 2026

Роден e в Харков (1981). Автор е на поетичните сборници „Евакуация“, „Късо и дълго“ (Киев, 2003), „ЦИЛОДОБОВО!“ (заедно с Горобчук и Коробчук) (2007), „Моят първи нож“ (2009), ....

17/05/2026

Поезия от Бела Харитова

30 май – събота - 18:30
София, Gramophone Live&Event Club
Вход – свободен

16/05/2026

МОЕТО ПЪРВО СТИХОТВОРЕНИЕ



наскоро се рових в бащините архиви

и намерих тетрадка с моето първо стихотворение

от втория срок на първи клас

пролетта на 1986

все още не се беше взривил чернобил

и динамо не беше спечелил купата на купите

съветският съюз се носеше към ехтящата бездна

на пълна скорост

колко птици отлетяха от тогава

и не се върнаха

колко надежди изгоряха като масълце в тигана на историята

появяваха се и изчезваха –

приятели жени илюзии

оставаха текстовете...

и аз изкрещявах своите стихове в книжарници и библиотеки

шепнех ги в мигове на ласки

чувах ги от високоговорителите на местното радио

рецитирах ги от сцените на майдана

аз писах своите стихове в селището до фронтовата линия

и на пустия есенен плаж

какво всъщност исках да ви разкажа?

на кого и какво се стремях да докажа?

ние си измислихме за какво и защо си струва да се бори човек

и се отправихме натам

откъдето никой не се връща с победа

тъй като от бъдещето никой не се завръща

още по-малко пък с победа

словата ми увисват на пътя

сякаш са тополов пух

или пластмасови торбички от евтина храна

четирийсет години танц върху иглата на поезията

в сиянието на лъчите и в мрака на мазетата...

за какво всъщност беше това първо стихотворение?

за родината

и за любовта

впрочем

всички следващи

са за същото

20.03.2026

Дмитро Лазуткин

Превод - Румен Шомов

Редакторски екип: Александър Арнаудов, Ана Цанкова, Александър Иванов, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Весислава Савова, Ива Спиридонова, Ивона Иванова, Ружа Матеева, Стефан Гончаров

Публикациите и развитието на брой 56 на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ имате възможност да следите тук:

„Персеполис“ е електрошокът на историята, през която още тече лимфата на незавършената катастрофа. В този брой дворците са археология на властта, комиксът – неле....