Bulgarian Wind Energy Association

07/08/2026

⚡ ВЕИ и батериите са готови за балансиращия пазар, но регулациите изостават!

На 31 август БГВЕА взе участие в обществено обсъждане на проект на доклад, организирано от КЕВР.

Данните от доклада са категорични - възобновяемите източници и системите за съхранение (BESS) вече доминират балансиращите мощности в посока „надолу“ с над 40% дял и бележат над 10-кратен ръст в посока „нагоре“! 📈

Навлизането на тези технологии категорично прави пазара диверсифициран и много по-конкурентен, но въпреки този огромен потенциал, те все още не могат да предоставят ключови системни услуги (като FCR) заради административни бариери. В същото време КЕВР идентифицира и предвижда нужните нормативни промени, но според предложения график те трябва да се осъществят до края на 2027 г.

⚠️ Според БГВЕА този хоризонт е твърде далечен и настояваме за преразглеждането му. Изкуственото отлагане на правилата забавя използването на пълния потенциал на ВЕИ и батериите на балансиращия пазар и запазва зависимостта на системата от въглищните централи.

По отношение на втората част от доклада, включваща сценарий за ускорена подмяна на 3.31 млн. електромера между 2027 и 2031 г., БГВЕА напълно подкрепя направения от Комисията извод за икономическата целесъобразност на мярката. Ускореното внедряване на интелигентни измервателни уреди е критично необходима инфраструктурна предпоставка за модернизиране на електроразпределителните мрежи, развитие на активното участие на клиентите и възползването им от ценови стимули, които предоставя евтиното производство на енергия от ВЕИ.

👉 Прочетете повече детайли на линка в коментар

#БГВЕА #Енергетика

06/08/2026

🌬️🇧🇬 Вятърът на промяната се завръща в България!

📊След над 10-годишна пауза, хоризонтът пред вятърната енергетика в България най-после се прояснява, като четири проекта с над 260 MW мощност се очаква да заработят до края на 2027 г., както отбелязва Капитал в своя актуален анализ.

Този рестарт е ключов за балансирането на енергийната ни система, особено в контекста на нарастващия дял на соларните мощности. Вятърната енергия е естественото допълнение, което гарантира стабилност на доставките през цялото денонощие и през зимните месеци.

Това обаче е само началото на наваксването. В проекта на Интегрирания план за енергетика и климат е заложено България да увеличи вятърния си капацитет с нови 1,3 GW до 2030 г.

За да се реализира вятърния потенциал на България и да наваксаме изиставането, секторът се нуждае от предвидимост, модернизация на мрежата и ясни административни процедури. БГВЕА остава ангажирана в диалога с институциите за преодоляване на тези предизвикателства.

👉 Вижте повече за предстоящите проекти в публикацията на Капитал:

През следващата година България може да увеличи с 30% вятърните си мощности

03/08/2026

🌊 Докато Европа говори за ниските нива на Дунав и предизвикателствата пред ядрената енергетика, Франция прави следващата голяма крачка в развитието на вятърния си сектор.

В момента енергийната система на Централна и Източна Европа е под напрежение заради екстремната суша и рекордно ниските нива на Дунав. В Унгария АЕЦ „Пакш“ е принудена да намали значително производството си заради ограниченията, свързани с охлаждането, а ситуацията поставя допълнителни предизвикателства пред електроенергийните системи в региона.

И точно на този фон си струва да погледнем към една друга скорошна новина от Европа.

🇫🇷 Франция – държавата, традиционно свързвана с ядрената енергетика – ускорява развитието на офшорния вятър.

През юли Европейската комисия одобри мащабната френска схема за 11 офшорни вятърни парка в Северно море, Атлантическия океан и Средиземно море.

➡️ 11,1 GW нови офшорни мощности
➡️ 47,8 TWh производство годишно
➡️ около 10,6% от годишното електропотребление на Франция
➡️ конкурентни процедури и двустранни договори за разлика (CfD).

Франция показва, че дори държави с традиционно силна ядрена енергетика разширяват ролята на вятъра. Не „ядрено или вятър“, а „ядрено и вятър“ – заедно с водна, слънчева и други нисковъглеродни технологии.
Защото пред европейската енергетика стоят едновременно няколко предизвикателства: декарбонизация, електрификация, конкурентоспособност, енергийна сигурност и адаптация към все по-екстремни климатични условия.

И вятърната енергия дава голяма част от решението на много от тях.

И може би именно сега е моментът да говорим повече за тях.

Прочетете повече на линка в коментар

27/07/2026

🌬️❄️ Митът, че ВЕИ „не работят през зимата“, не издържа проверката на фактите

Когато говорим за възобновяема енергия, често чуваме твърдението, че през зимата тя не може да допринася за осигуряване на необходимата електроенергия.

Официалните данни на „ЕСО“ ЕАД обаче показват точно обратното.

С инсталиран капацитет от едва 715 МВт, представляващ само 3,8% от общите мощности в България, вятърните електроцентрали са произвели през 2025 г. точно 1 262 535 МВтч електроенергия. Това се равнява на 3,1% от цялото производство на електроенергия в страната и е достатъчно, за да покрие потреблението на около 260 000 български домакинства.

Но най-силното доказателство за ролята на вятърната енергия се вижда не просто в годишните стойности, а в момента, когато системата е била под най-голямо натоварване.

На 20 февруари 2025 г. в 20:00 ч. е отчетен абсолютният максимален товар на българската електроенергийна система за годината – 7 795 МВт. Именно в този зимен вечерен час вятърната енергия е покрила 5,1% от потреблението на страната.

Този дял е значително по-висок от дела на вятърните мощности в общия инсталиран капацитет – 3,8%. С други думи, вятърната енергия е дала повече от пропорционалния си принос точно когато нуждата от електроенергия е била най-голяма.

И това не е случайност. Защото сред предимствата на вятърните турбини е, че те произвеждат най-много електроенергия през зимните месеци и нощните часове – периодите, в които потреблението обичайно се увеличава.

Затова вятърната и слънчевата енергия не се разглеждат като конкуренти, а като взаимно допълващи се технологии. Фотоволтаиците произвеждат през светлата част на деня, докато вятърните централи могат да осигуряват електроенергия вечер, през нощта и в студените зимни периоди.

Вятърната енергия не просто не спира през зимата, а напротив – тя подпомага електроенергийната система именно в часовете, когато България има най-голяма нужда от сигурно и достъпно електроснабдяване.

Източник: Статистическа книжка 2025 г., ЕСО ЕАД, публикувана април, 2026 г.

#БГВЕА #ВятърнаЕнергия #ВъзобновяемаЕнергия #ЕнергийнаСигурност #ЕнергиенПреход #ЗеленаЕнергия #България

23/07/2026

⚡Само за шест месеца Гърция добави +320,6 MW нов вятърен капацитет, приблизително равен на 1/2 от общо изградените в България мощности за последните 20 години

Продължаваме с поредицата ни от примери за развитието на вятърната енергия в различни европейски страни.

📈 Днес на ред е Южната ни съседка - Гърция, която вече разполага с над 6 000 MW инсталирани вятърни мощности. Това е повече от 8 пъти (пъти, да, правилно четете :) ) над капацитета на България, при почти същата по големина територия.

Резултатите са показателни:

⚡ Само през първите шест месеца на 2026 г. страната въведе в експлоатация 65 нови вятърни турбини, добавяйки +320,6 MW нов вятърен капацитет, приблизително равен на половината от общия капацитет в България, изграден за последните 20 години.

📈 През 2025 г. 20% от цялата произведена електроенергия в Гърция е дошла от вятърни централи;

💶 Новите вятърни мощности са свързани с инвестиции за приблизително 400 млн. евро в страната— капитал, който остава в икономиката чрез строителство, инфраструктура, местни услуги, работни места и дългосрочни приходи за общините;

🌬️ Гърция вече има над 8 пъти повече вятърни мощности от България, въпреки сходната територия на двете държави.

💶 Спрямо географското разпределение - Централна Гърция остава начело с 2 603 MW (43,3%), следвана от Пелопонес с 819 MW (13,6%) и на трето място е територията на Гърция южно от границата с България - Източна Македония - Тракия, където се намират 535 MW (8,9%).

Гърция е пореден показателен пример колко бързо държавите в региона развиват вятърната енергия и как тя се превръща в основен елемент от енергийната сигурност, конкурентоспособността и индустриалното развитие.

В следващите седмици ще продължим с представянето на още примери от европейски държави.

#ВятърнаЕнергия #Енергетика #ВЕИ

22/07/2026

🌬️ БГВЕА изпрати становище по предложените промени в Закона за енергията от възобновяеми източници

Сред основните предложения на БГВЕА са:

🔹 Премахване на ограниченията пред дългосрочните договори за закупуване на възобновяема електроенергия (PPAs). В момента ограниченията засягат на практика 99% от действащите вятърни мощности в България;

🔹 Прецизиране на текстовете за зоните за ускорено внедряване, така че предвиденият план да изпълни действителната си цел;

🔹 Определяне на Министерството на енергетиката като координиращ орган при разработването на плана за зоните за ускорено внедряване;

🔹 Удължаване на срока на предварителните договори за присъединяване на вятърни проекти от 3 на 5 години, съобразно по-дългия им инвестиционен, устройствен и екологичен цикъл..

С цялото становище на БГВЕА можете да се запознаете на линка в коментар.

#БГВЕА #ВятърнаЕнергия #ЗЕВИ #ВЕИ #Енергетика #ЕнергиенПреход #Инвестиции

21/07/2026

На 10 юли в предаването „Говори сега“ по БНТ гост беше инж. Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление на ЕСО ЕАД.

Интервюто предизвика широк обществен интерес, но част от важните експертни акценти в неговото изказване останаха встрани от последвалата публична дискусия. Затова БГВЕА подготви резюме на основните теми, обсъдени по време на разговора.

Сред тях са:
🌬️ Вятърните електроцентрали са осигурили 8% от потреблението на 2 февруари 2026 г. — деня с най-висок товар на електроенергийната система. Това е от съществена важност спрямо все още ниския инсталиран капацитет - дял от едва 3,8% от всички мощности в страната;

💬 „Нямаме вятър все още да се развива, но го чакаме и него, надяваме се“

⚡ВЕИ и батериите намаляват цените на електоенергията. Те се превръщат и в активни участници на балансиращия пазар, като ЕСО използва техните възможности в значителни обеми за управление на небалансите в системата.

🔌 Конвенционалните мощности към днешна дата остават ключови за поддържането на напрежението, но съществуват нови технологични решения, които могат постепенно да поемат тези системни функции.

🌍 Югоизточна Европа продължава да изостава в развитието на електропреносната инфраструктура. Докато в други части на Европа нови мрежи и междусистемни връзки се изграждат активно и непрекъснато, в нашия регион проектите все още са единични.

В публикацията на сайта на БГВЕА представяме подробно всички основни теми от интервюто. Линк ще намерите в коментар.

20/07/2026

🎉 С радост приветстваме най-новия член на БГВЕА – P99 Energy!

Радваме се, че общността ни продължава да расте и да се обогатява с доказани професионалисти.

P99 Energy е специализирана консултантска компания в областта на възобновяемата енергия, базирана в София и активна в цяла Югоизточна Европа.

Компанията подпомага развитието на вятърни, соларни и хибридни проекти чрез прецизни оценки на ресурса и енергийния добив, както и чрез цялостно управление на измервателни кампании - от разработването на стратегия и избора на технология до доставката, монтажа и поддръжката на лидари и метеорологични мачти.

📊 С какво се отличава екипът на P99 Energy:

Глобален мащаб и опит: Зад гърба си имат над 300 измервателни кампании и оценка на повече от 35 GW проекти на пет континента, включително в нови и развиващи се пазари.

Полевите дейности се изпълняват от собствен инженерен екип, което осигурява надеждни и проследими данни, отговарящи на всички стандарти за вземане на инвестиционни решения и осигуряване на банково финансиране.

Работа без граници: Компанията има доказан опит в сложни условия – от високопланински терени и гъсти гори до пустинни райони.

Добре дошли в БГВЕА! Вярваме, че съвместното ни партньорство ще даде нов тласък на устойчивото развитие на вятърната енергия и енергийния преход в България и региона. 🤝💨

#БГВЕА #НовЧлен #ВЕИ #ВятърнаЕнергия #ЗеленаЕнергия #ЕнергиенПреход

15/07/2026

Може ли вятърната енергия да се превърне в един от стълбовете на нисковъглеродното бъдеще на България?

Според Miglena Stoilova, председател на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), предпоставките за нова вълна от инвестиции във вятърна енергия са по-благоприятни от всякога.

„Вятърната енергия поставя основите за развитието на водородната икономика и декарбонизация на индустрията.“

С по-ниски технологични разходи, по-силна подкрепа чрез европейските политики и нарастващо търсене на нисковъглеродна електроенергия, вятърната енергия все повече се възприема не само като решение за постигане на климатичните цели, но и като двигател на конкурентоспособността и енергийната независимост.

Научете повече в пълния анализ на SeeNext: https://seenext.org/reports/decarbonisation-in-bulgaria-2026-edition/?utm_source=facebook&utm_medium=client-post-bgwea&utm_campaign=decarbonisation-bg-2026&fbclid=IwY2xjawTEZ8xleHRuA2FlbQIxMABicmlkETAzSnRyWmtNblRodHdjZWEzc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHnGtFJxQ4LQPuR1F5ctFBl2ZJ-FX3WofAzRNaFmYihu2UPZPABGsKsv5npEy_aem_NcbzZjJWCiFoXUEe8JZ5ig

Miglena Stoilova, Chair of BGWEA, explains how wind energy can accelerate Bulgaria’s decarbonisation, strengthen industrial competitiveness and support the development of a more secure and resilient energy system.

09/07/2026

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) изпрати писмо със сигнал до Генерална дирекция „Енергетика“ (DG ENER), Генерална дирекция „Действия по климата“ (DG CLIMA) на Европейската комисия и WindEurope.

В писмото БГВЕА обръща внимание на непропорционалните пространствени ограничения за развитието на вятърната енергия в България, предложени в Доклада за екологична оценка (ДЕО) и Доклада за оценка за степента на въздействие (ДОСВ) към актуализирания Интегриран национален план „Енергетика и климат“ (ИПЕК 2024).

Според БГВЕА предложените мерки създават значителен риск за бъдещото развитие на вятърната енергия в България, компрометират енергийната сигурност на страната и поставят под риск изпълнението на националните и европейските цели за развитие на възобновяемата енергия, включително целите по Директивата RED III.

Писмото, както и становищата по двата доклада можете да намерите на сайта на БГВЕА: https://bgwea.eu/%d0%b1%d0%b3%d0%b2%d0%b5%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d0%b8%d0%b3%d0%bd%d0%b0%d0%bb-%d0%b4%d0%be-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be/