Bulgarian Wind Energy Association

Call Directions Website Contact the organization

Bulgarian Wind Energy Association Българска ветроенергийна асоциация www.bgwea.eu

With its work the Bulgarian Wind Energy Association strives to attain the following objectives:

* Propagation of the concept of general wind energy utilization with the goal to sustainably promote the ecologically and economically necessary development of this energy source
* Active work for the improvement of the legislative, regulatory, political and public framework and support for the use of wind energy
* Support of the promotion and development of other renewable energy sources
* Promotion and conduction of practical wind energy research in cooperation with universities and scientific institutions
* Distribution of expert knowledge on the use of wind energy

The Bulgarian Wind Energy Association seeks cooperation with all associations for furthering its tasks and above stated objectives.

***
С работата си Българската ветроенергийна асоциация се стреми да осъществи следните цели:

* Популяризиране на концепцията за използване на вятърната енергия с цел да се насърчи необходимото екологично и икономическо развитие на този енергиен ресурс
* Усилена работа за подобряването на законодателната, регулаторната, политическата, и обществената рамка и подкрепа за използването на вятърната енергия
* Подкрепа на използването и развитието на други източници на възобновяема енергия
* Насърчаване и провеждане на проучвания в сферата на вятърната енергия в сътрудничество с университети и научни институции
* Разпространение на експертно знание относно използването на вятърната енергия

Българската ветроенергийна асоциация търси сътрудничество с всички асоциации за изпълнение на задачите си и постигането на горе изредените цели.

⚡ Към електрическа инфраструктура без SF₆: какво променя Регламент (ЕС) 2024/573?Енергийният преход в Европа не засяга с...
12/10/2026

⚡ Към електрическа инфраструктура без SF₆: какво променя Регламент (ЕС) 2024/573?

Енергийният преход в Европа не засяга само начина, по който произвеждаме електроенергия. Променят се и мрежите, подстанциите и електрическото оборудване, което осигурява безопасното разпределение, защита и управление на електроенергията.

Една от тези промени е постепенното преминаване към електрически уредби без SF₆ – серен хексафлуорид, познат и като елегаз.

🔹 Какво е SF₆ и защо се използва?
В продължение на десетилетия SF₆ се използва като изолационна и дъгогасителна среда в електрически комутационни уредби. Неговите много добри електроизолационни характеристики позволяват съоръженията да бъдат компактни, надеждни и подходящи за работа в различни условия.

Особено широко приложение има при средноволтовите газоизолирани уредби и RMU (Ring Main Unit) – оборудване, използвано в електроразпределителни мрежи, индустриални обекти, подстанции, както и във вятърни и соларни паркове.

Проблемът е климатичният отпечатък на газа. SF₆ е един от най-силните парникови газове, като Европейската комисия посочва потенциал за глобално затопляне 24 300 пъти по-висок от този на CO₂ за съответния времеви хоризонт. Climate Action

🇪🇺 Какво се променя?
Регламент (ЕС) 2024/573 въвежда поетапни ограничения за въвеждането в експлоатация на нови електрически уредби, които използват флуорирани парникови газове като изолационна или комутационна среда:
• от 1 януари 2026 г. – за средноволтови уредби за първично и вторично разпределение до и включително 24 kV;
• от 1 януари 2030 г. – за средноволтови уредби над 24 kV до 52 kV;
• следват ограничения и за определени високоволтови уредби от 2028 г. и 2032 г.

Регламентът предвижда и конкретни изключения при определени условия.

🔧 Какво идва на мястото на SF₆?
Технологичните алтернативи при средно напрежение вече са реалност. Вместо SF₆ могат да се използват въздух, сух въздух или други решения за изолация, а прекъсването на тока все по-често се извършва чрез вакуумна технология. Европейската комисия посочва, че такива решения за средноволтово оборудване са налични на европейския пазар от години.

Целта е при новото поколение уредби да бъдат запазени ключови предимства на традиционните RMU:
✅ компактност и оптимизирани размери;
✅ висока надеждност;
✅ възможност за работа при различни условия и за вътрешен или външен монтаж;
✅ лесна експлоатация;
✅ без необходимост от използване на SF₆.

При някои решения изолационната среда е т.нар. clean air / pure air – технически подготвен въздух, близък по състав до атмосферния. За комутацията се използва вакуум, което позволява да се избегне употребата на SF₆ и за тази функция.

📡 Промяната не е само „смяна на газа“
Новите поколения средноволтови уредби все по-често са част и от процеса на дигитализация на електрическата инфраструктура. В зависимост от конкретното решение те могат да предлагат:
🔹 наблюдение на работните параметри в реално време;
🔹 дистанционен мониторинг и управление;
🔹 ранно откриване на отклонения;
🔹 по-добро планиране на поддръжката;
🔹 по-висока оперативна надеждност.

🌱 Защо това е важно за ВЕИ?
Средноволтовите уредби са съществена част от инфраструктурата на вятърните и соларните паркове – те участват в комутацията, защитата и разпределението на произведената електроенергия.

Затова намаляването на екологичния отпечатък на ВЕИ не приключва при начина на производство. То постепенно обхваща и оборудването, мрежите и целия жизнен цикъл на енергийната инфраструктура.

Преходът към SF₆-free решения означава едновременно отказ от използването на един от най-силните парникови газове в новото оборудване, навлизане на вакуумни и въздушно изолирани технологии и по-широка дигитализация на електрическите системи.

🌬️ 4 GW нова наземна вятърна енергия до 2030 г. Това е една от ключовите препоръки в новата Бяла книга на AmCham Bulgari...
08/10/2026

🌬️ 4 GW нова наземна вятърна енергия до 2030 г. Това е една от ключовите препоръки в новата Бяла книга на AmCham Bulgaria – „Мерки за сигурна, устойчива и конкурентна енергетика в България“.

Документът поставя ускоряването на вятърната енергетика като стратегически приоритет за България и подчертава ролята ѝ за по-балансиран енергиен микс, производство през зимните и вечерните часове, по-ниски системни разходи и по-конкурентни цени на електроенергията.

Сред конкретните препоръки са ускорени разрешителни процедури, предвидими срокове, по-голяма прозрачност при мрежовото присъединяване и активен, основан на факти обществен диалог.

Документът поставя акцент още върху електрическите мрежи, съхранението и гъвкавостта, както и от по-предвидима регулаторна и инвестиционна среда. Според AmCham следващите 5–10 години ще бъдат определящи за това дали България ще изгради конкурентна и сигурна енергийна система, способна да привлича индустрия и инвестиции

Можете да прочетете повече на сайта на БГВЕА - линк в коментар

Българската ветроенергийна асоциация имаше удоволствието да бъде част от отбелязването на 20 години от създаването на Бъ...
07/10/2026

Българската ветроенергийна асоциация имаше удоволствието да бъде част от отбелязването на 20 години от създаването на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

Поздравяваме екипа и членовете на БФИЕК за две десетилетия последователна работа в подкрепа на конкурентоспособността на българската индустрия и за активния принос към развитието на енергийния сектор.

По време на събитието беше представена и Пътна карта за декарбонизация на енергоинтензивната индустрия в България, която поставя важен акцент върху необходимостта от достъпна нисковъглеродна енергия, предвидима регулаторна среда и инвестиции в модернизация.

Сред важните акценти беше и пряката връзка между декарбонизацията на електроенергетиката и конкурентоспособността на индустрията. Според представения емисионен профил около 20% от емисиите на разглежданите енергоемки индустрии са непреки – свързани с електроенергията, която предприятията потребяват. Това означава, че по-нискоемисионният електроенергиен микс директно намалява въглеродния отпечатък на индустриалното производство.

За БГВЕА беше удоволствие да сподели този специален повод. Вярваме, че по-тясното взаимодействие между производителите на енергия и индустриалните потребители е ключово за едновременното постигане на декарбонизация, конкурентоспособност и устойчив икономически растеж.

Пожелаваме на БФИЕК още много успешни години, силни партньорства и реализирани проекти! 👏

#БГВЕА #БФИЕК #ВятърнаЕнергия #Индустрия #Декарбонизация #Енергетика

На 15 октомври 2026 г. ARS Bulgaria, в партньорство с Bulgarian Wind Energy Association (BGWEA) организира ENERGY RISK -...
07/10/2026

На 15 октомври 2026 г. ARS Bulgaria, в партньорство с Bulgarian Wind Energy Association (BGWEA) организира ENERGY RISK - форум за решенията, които определят риска през целия жизнен цикъл на енергийния актив - от инвестиционното планиране и строителството до устойчивата експлоатация.

Форумът ще събере международни експерти, инвеститори, собственици на енергийни активи и представители на бизнеса, за да обсъдят управлението на риска през целия жизнен цикъл на енергийните активи.

Председателят на БГВЕА Миглена Стоилова ще участва като панелист в Panel 3: Risk During the Operational Phase, посветен на рисковете по време на експлоатацията, устойчивостта на активите и защитата на приходите и ликвидността.

Сред темите на събитието ще бъдат още влиянието на ранните проектни решения върху бъдещия риск, финансовите последици от отклоненията по време на строителството и физическите рискове, свързани с природни явления и климатичните промени.

📅 15 октомври 2026 г. | 08:30 ч.

📍 Hilton Sofia, зала „Черни връх“

🌐 Работен език: английски

ФАКТ 2/5: Вятърната енергия е сред най-достъпните източници на нова електроенергия 💨⚡Повече възобновяема енергия означав...
05/10/2026

ФАКТ 2/5: Вятърната енергия е сред най-достъпните източници на нова електроенергия 💨⚡

Повече възобновяема енергия означава ли по-скъп ток?

Данните не показват такава зависимост.

Европейската комисия посочва, че въпреки бързото нарастване на дела на възобновяемите източници през последните години, енергийната криза и високите сметки в Европа бяха свързани със скока в цените на изкопаемите горива и зависимостта от скъп внос.

В същото време разходите за изграждане на нови вятърни мощности намаляват с над 60% през последното десетилетие.

По данни на Европейската комисия, новата наземна вятърна енергия вече струва по-малко от половината от цената на електроенергията,, произведена от въглища.

Затова вятърът не е само решение за декарбонизацията – той е важен фактор и за конкурентоспособността, енергийната независимост и ограничаването на разходите за електроенергия.

👉 Прочетете пълната информация за 5-те факта за вятърната енергия в публикацията на сайта на БГВЕА на линк в коментар.

#БГВЕА #ВятърнаЕнергия #ЕнергийниЦени #ВЕИ #ФактиЗаВятъра

Повече вятърни мощности не означават по-слабо земеделие.Държави като Гърция, Нидерландия, Румъния и Германия развиват ак...
30/09/2026

Повече вятърни мощности не означават по-слабо земеделие.

Държави като Гърция, Нидерландия, Румъния и Германия развиват активно ВЕИ и едновременно с това постигат в пъти по-висока стойност на аграрната продукция от декар от България.

Показателен е примерът с Гърция. Страната разполага със сходна по размер земеделска земя с България, но създава около 3 пъти по-висока стойност на аграрната продукция от декар. В същото време има над 8 пъти повече вятърни мощности от България.

Още по-красноречив е примерът с Нидерландия – с около 3 пъти по-малко земеделска земя, но стойност на аграрната продукция от декар 20 пъти по-висока от тази в България. Паралелно с това страната разполага с близо 26 GW соларни и 12 GW вятърни мощности.

📌 Въпреки че държавата не поддържа публично достъпна информация, по експертна оценка на БГВЕА общата физически заета площ от всички вятърни генератори в България в момента е приблизително 1 200 дка, което представлява 0,002% от около 52 млн. дка земеделска земя в страната и се равнява като площ на Южния парк в София.

📊 Източници: Евростат; IRENA, Renewable Capacity Statistics 2026 – мощности към края на 2025 г.

ФАКТ 1/5: Вятърните турбини имат най-ниския въглероден отпечатък от всички технологии 🌬️Колко време е необходимо на една...
28/09/2026

ФАКТ 1/5: Вятърните турбини имат най-ниския въглероден отпечатък от всички технологии 🌬️

Колко време е необходимо на една вятърна турбина, за да компенсира емисиите, свързани с производството, изграждането и целия ѝ жизнен цикъл?

По-малко от една година работа.

По информация на Европейската комисия, средностатистическа наземна вятърна турбина произвежда годишно достатъчно електроенергия за над 1 500 европейски домакинства, а новите турбини могат да осигурят повече от три пъти това количество.

След като компенсира емисиите от жизнения си цикъл, произведената от нея електроенергия продължава още четвърт век да замества производство, свързано с емисии на парникови газове.

И още един важен факт: над 85% от материалите на една вятърна турбина могат да бъдат рециклирани, като съществува потенциал този дял да достигне 100%.

👉 Още факти и пълната информация от Европейската комисия прочетете в публикацията на сайта на БГВЕА на линк в коментар

#БГВЕА #ВятърнаЕнергия #ФактиЗаВятъра #ВЕИ

25/09/2026

България изостава във вятърната енергия | „ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“ 🌬️

Споделяме част от поредицата на E²Earth Foundation, посветена на ролята и развитието на вятърната енергия.

България разполага с отличен природен потенциал за производство на електроенергия от вятър. Въпреки това развитието на сектора у нас остава ограничено, докато съседни държави като Румъния, Гърция и Турция продължават да увеличават значително своите вятърни мощности.

Какво стои зад това изоставане и какви възможности пропуска България?

🎬 Този Short е част от поредицата към предстоящия документален филм „ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“, който разглежда вятърната енергия отвъд производството на електроенергия – през призмата на икономиката, местните общности, природата и енергийното бъдеще.

Режисьор: Неди Джон Крос

#ВятърПовечеОтЕнергия #ВятърнаЕнергия #БГВЕА #ВЕИ #Енергетика #България

22/09/2026

Днес празнуваме Независимостта на България.

По повод 22 септември споделяме с вас едно красиво видео за силата на природата, която работи за нас и за нашата енергийна независимост.

🌬️ Чиста енергия. Минимален отпечатък. Местна енергия. Повече сигурност, повече възможности за България.

Вятърът не просто произвежда енергия. Заедно със слънчевата енергия и системите за съхранение, вятърът е ключова част от по-балансиран, сигурен и устойчив енергиен микс.

🌬️ PFAS, микропластмаси и вятърни турбини: какво показват фактите?През последните дни в социалните мрежи се разпространя...
21/09/2026

🌬️ PFAS, микропластмаси и вятърни турбини: какво показват фактите?

През последните дни в социалните мрежи се разпространяват твърдения, че Европейската комисия е „признала“, че вятърните турбини замърсяват с PFAS.

Това не е коректно представяне на официалния отговор.
Въпросът до Европейската комисия е поставен от австрийския евродепутат Гералд Хаузер, който формулира твърдения за замърсяване с PFAS от вятърни турбини. Европейската комисия не потвърждава тези твърдения.

Тя посочва, че употребите на PFAS във вятърната енергетика се оценяват като част от много по-широка европейска процедура, обхващаща над 10 000 PFAS вещества и множество сектори на икономиката, включително конвенционални енергийни източници Резултати тепърва ще има.

Тоест, правенето на оценка ≠ доказано значимо замърсяване.

Особено показателен е примерът на Швеция – една от държавите, внесли предложението за европейско ограничаване на PFAS. Шведската агенция за опазване на околната среда идентифицира в национален скрининг над 2000 известни или потенциални локални източника на PFAS. Сред основните установени проблеми са противопожарните пяни, замърсените площадки, отпадъчните води и отпадъците. Вятърните турбини не са посочени сред идентифицираните източници.

Важно е и друго: PFAS и микропластмасите не са едно и също.
Рецензирано изследване на Техническия университет на Дания оценява за близо 7000 вятърни турбини в Дания около 1,6 тона ерозирал полимерен материал годишно (не PFAS). За сравнение, оценката за микропластмасите от автомобилните гуми е 4200–6600 тона годишно.

Друго рецензирано изследване на нидерландската научноизследователска организация TNO оценява емисиите от всички работещи офшорни турбини в нидерландската част на Северно море на около 100 кг годишно – под една хилядна от общите директни пластмасови емисии към тази морска среда.
Това не означава, че въздействие няма. Означава, че то трябва да бъде измервано, сравнявано и намалявано в реалния му мащаб.

Вятърната енергия, както всяка индустриална технология, има материален и екологичен отпечатък. Въпросът не е дали съществува някакво въздействие, а какъв е неговият действителен мащаб, как се съпоставя с останалите източници и как може допълнително да бъде намален.

Именно това правят научните изследвания и европейската регулация – измерват, оценяват, сравняват и търсят по-безопасни алтернативи.

Проблемът възниква, когато фактът, че дадено вещество може да присъства в определен материал, се превръща в твърдение за доказано мащабно замърсяване; когато количеството ерозирал полимер се представя като количество PFAS; или когато твърдения, съдържащи се в парламентарен въпрос от депутат, се представят като заключения на Европейската комисия.

🔎 В подробния анализ на БГВЕА разглеждаме официалните документи на ЕС, данните от Швеция и последните рецензирани научни изследвания по темата.
Линк към цялата публикация и всички данни, включително въпроса и отговора на ЕК, ще намерите в коментар.

Address

Улица Христо Белчев 21
Sofia
1000

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Bulgarian Wind Energy Association posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Organization

Send a message to Bulgarian Wind Energy Association:

Shortcuts

Share