Пророчески Глас, bulgarian, Sofia (2026)

09/06/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

БОГОСЛОВИЕТО НА ДОМИНИРАНЕТО (Dominion Theology) или учението „ЦАРСТВОТО СЕГА“ (Kingdom Now)

И в областта на есхатологията (учението за последното време) има различни доктрини и богословски течения, някои от които имат влияние и в България. В случая не става въпрос за различните вярвания относно Грабването на църквата или други второстепенни въпроси и богословски мнения.

Ние – петдесятните вярващи, вярваме във Второто пришествие на Исус Христос ПРЕДИ милениума (хилядагодишното царство). Ние вярваме, че Исус Христос ще дойде втори път на земята, ЗА ДА установи Своето царство на земята (Откровение 20:3-6). Това е т.нар. премилениален възглед (преди милениума).

Но има и други възгледи, популярни в християнския свят – например:

Амилениален възглед, според който няма да има в буквалния смисъл царуване на Исус Христос на земята – всички пророчества за Христовото царуване на земята са символични и днес Исус Христос вече царува на земята чрез църквата.

Постмилениален възглед, според който Второто пришествие на Исус Христос ще бъде СЛЕД като бъдат изпълнени пророчествата за Христовото царуване ЧРЕЗ църквата. Изразът „хиляда години“ (милениум – Откровение 20:3-6) не означават буквално 1000 години, а означават дълъг период от време. Привържениците на постмилениализма, вярват, че този свят ще става все по-добър и по-добър … като целият свят накрая ще бъде „християнизиран“, а Христос ще се върне втори път, след като се случи това. Това учение се нарича „оптимистична есхатология“.

Има две световни движения, стъпили върху основата на постмилениализма и оптимистичната есхатология, които имат влияние в нашата страна.

1. Движението на РЕКОНСТРУКЦИОНИЗМА

Движението на реконструкционизма е възприело:

Калвинистичната сотериология (калвинистичното учението за спасението съгласно Реформираното богословие);
Доктрината за теономията, съгласно която всички народи трябва да приемат Божиите закони, дадени на Израел, като свои национални граждански закони,
както и Доктрината за оптимистичната есхатология (постмилениализма), съгласно която чрез влиянието на вярващите в обществото светът ще се християнизира, ние, вярващите, ще придобием контрол над целия обществено-политически живот и чак тогава – когато установим напълно Христовото управление на земята, Исус Христос ще дойде втори път, за да седне на Своя престол и да царува.
В България Движението на реконструкционизма започна да се разпространява още през 90-те години на миналия век. Бяха издадени и разпространени доста книги от различни християнски издателства, пропагандиращи тези идеи.

2. НОВА АПОСТОЛСКА РЕФОРМАЦИЯ (НАР)
New Apostolic Reformation (NAR)

Новата апостолска реформация е популярно световно харизматично движение, което обединява предимно много ревностни вярващи и служители, копнеещи за повече от Бога и стремящи се към свръхестествените проявления на Святия Дух. Влиянието на идеите, проповядвано от идеолозите на НАР, нараства твърде бързо, тъй като те отговарят на духовната ревност на много вярващи и лесно се възприемат от различни харизматични и петдесятни служители и църкви, които дори официално не принадлежат към това движение. Затова идеи, проповядвани от НАР, може да се срещнат в различни църкви и движения включително и в нашето петдесятно движение. Ученията и идеите на НАР са причинили множество разделения сред вярващите по света. В своята духовна ревност, копнеж за съживление и стремеж към свръхестествените проявления на Святия Дух тези вярващи и служители поставят по-голямо ударение върху преживяванията и опитностите, върху чудесата и знаменията, отколкото върху Свещените Писания и библейското учение.

Основателят и основният идеолог на НАР е Питър Вагнер. Други известни служители, независимо дали се асоциират официално с НАР или само проповядват нейните идеи, които са популярни в България, са: Бил Джонсън (църква Bethel) и Рик Джойнър (Morning Star Ministries), Джон Арнот (бивш пастор на Toronto Airport Vineyard church – църквата, в която е вазникнало съживлението, наречено Toronto blessing – Благословението от Торонто) и много други.

НАР не е централизирано движение. То нараства основно чрез основаването на множество независими харизматични групи и църкви, като повечето от тях дори не се идентифицират официално с него, но са възприели напълно или частично техните идеи и доктрини. Аналогично е и в България.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

06/06/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

УЧЕНИЕТО ЗА ДУХОВНАТА СМЪРТ НА ИСУС ХРИСТОС (Jesus Died Spiritually)

Друго сериозно богословско отклонение е учението за духовната смърт на Исус Христос (Jesus Died Spiritually – JDS). Кенет Хегин е заимствал това учение от Е. У. Кениън (E. W. Kenyon – 1867–1948).

Съгласно това учение по време на Неговите изкупителни страдания, след като Бог възложил на Исус Христос греховете на целия свят, Той бил отделен от Бога (спомнете си Неговия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ – Матей 27:46), което означава, че Той изпаднал в състояние на „духовна смърт“. Затова след физическата Си смърт Той бил изпратен в ада и оставен под властта на Сатана. Но на третия ден Бог най-напред Го „новородил“ (Деяния 13:33), като възстановил общението Си с Него, и след това Го възкресил от мъртвите.

Основният фокус в учението на вярата и особено неговата най-крайна форма – учението за просперитета, е как ние да усвояваме това, което вече ни принадлежи в Исус Христос, а не как ние да се посвещаваме да служим на Бога, на неговите планове и цели. Затова сред последователите на учението на вярата не се говори или много рядко се споменава за страдания, за отричане от себе си, за кръста, който ние, вярващите, сме призовани да носим, за да следваме Христос. Аз окачествявам това като его-християнство.

Най-популярни представители на движението „Слово на вяра“ са: Кенет Хегин (водач, поставил началото на това движение); Кенет Копланд; Джеси Дуплантис; Крефло Долар, Пол и Жан Крауч – основателите и собственици на християнската телевизия TBN, Бени Хин (за когото се твърди, че се покаял и отказал от тези идеи) и други.

В края на своя живот Кенет Хегин е написал книгата: “The Midas Touch: A balanced approach to Biblical prosperity” („Докосването на Мидас: Балансиран поглед до библейския просперитет“), с която той изобличава своите последователи за опасните крайности в учението за просперитета, до които са достигнали, поради които са довели много хора до съблазън и похулване на Божието име.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

05/06/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

УЧЕНИЕТО ЗА „МАЛКИТЕ БОГОВЕ“ (Little gods Doctrine)

Едно сериозно богословско отклонение в движението „Слово на вяра“ е учението за „малките богове“ (Little gods Doctrine). Според това учение ние, вярващите, сме „малки богове“ – богове с малко „б“. Основанието за това твърдение са думите в Псалом 86:2, които са цитирани от Исус Христос:

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах, богове сте вие“? (Йоан 10:34)

Съгласно учението на „малките богове“ ние – вярващите, притежаваме власт и нашите думи имат творческа сила точно като Божиите думи. Затова ние, вярващите, можем да създаваме реалности с нашите думи, т.е. с нашите изповеди, с нашите заповеди, с нашето прокламиране, като изговаряме нещата, които не съществуват и ги извикваме в действително съществуване.

Но начинът, по който се разбират Исусовите думи от Йоан 10:34 от учителите на „Слово на вяра“, влиза в противоречие с думите на ап. Павел:

5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари), 6 то за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. (1 Коринтяни 8:5-6)

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

28/05/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

УЧЕНИЕТО ЗА ПРОСПЕРИТЕТА

Учението за просперитета е може би едно от най-крайните отклонение от библейския баланс и груба форма на его-християнството. Според учението за просперитета на кръста Исус Христос понесъл нашите грехове, нашите болести и нашето проклятие, което включва и проклятието на бедността. Затова Божията воля за нас, вярващите, е да бъдем здрави, проспериращи и богати.

Но тъй като от Божия страна всичко необходимо за нашето здраве и просперитет вече е направено, сега всичко зависи от нас – от нашата вяра, от нашата изповед и от финансовите „семена“, които трябва да „сеем“. Учението за просперитета под духовна форма подхранва сребролюбието, което в Божието Слово е заклеймено като идолопоклонство (Ефесяни 5:5), но също така създава условия за злоупотреба от страна на някои служители, които настояват вярващите да „сеят финансови семена“, за да „пожънат жътва“ от Божиите благословения.

Явно е, че и в ранната църква е имало проблеми с подобни идеи, защото Божието Слово ни съветва:

5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате… (Евр. 13:5)

9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби. 11 Но ти, Божий човече, бягай от тези неща… (І Тим. 6:9-11)

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

25/05/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

УЧЕНИЕТО ЗА ВЛАСТТА НА ВЯРВАЩИТЕ

Учението за властта на вярващите – това е библейска истина, която е основана на нашата идентичност в Исус Христос. Аз също вярвам, че ние, вярващите, след нашето спасение имаме нова духовна позиция и нова идентичност – ние сме в небесни места в Исус Христос. Така ние – вярващите и църквата, сме в по-висша духовна позиция от силите на тъмнината и имаме власт „над цялата сила на врага“ (Лука 10:19; Еф. 1:20-23).

Но също така вярвам, че ние можем да упражняваме властта си „над цялата сила на врага“ само според Божията воля, цел и намерение – според Божието водителство и упълномощаване, а не според нашите собствени желания и хрумвания. И най-вече ние можем да упражняваме нашата власт в Исус Христос, като използваме Божието всеоръжие по начина, указан от ап. Павел:

18 като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии… (Еф. 6:18)

В учението на вярата тази истина е изведена до крайност – че всеки вярващ перманентно притежава власт, която може да упражнява постоянно и по свое усмотрение. Така възникват практиките вярващите, които ни са добре познати – когато с лека ръка вярващите връзват дявола, гонят демони, събарят крепости, изповядват, заповядват; а преди няколко години връзваха духа на Ковид и т.н.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

22/05/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ
- Иван Врачев

УЧЕНИЕТО: „ИЗПОВЯДВАЙ И ПРИТЕЖАВАЙ“ (CONFESS AND POSSESS)

В учението „Изповядвай и притежавай“ се издига ролята на думите и изповедта на вярващите, като им се предава по-голяма стойност и дори творческа сила. Затова вярващите, приели това учение, когато се молят, вместо да изказват своите прошения към Бога, те изповядват, прокламират, извикват в съществуване това, което не съществува и т.н.

Аз също вярвам, че думите и изповедите, които изричаме, имат значение, но нашите думи нямат творческа сила, каквато имат думите, изречени от Бога – освен в специални случаи, когато действат духовните дарби. Нашите думи са израз на това, което е в сърцето ни – било вяра или неверие спрямо Бога, било милост и любов или непростителност, огорчение, осъждение и омраза спрямо хората. Когато се молим усърдно, когато сърцата ни са пълни с доверие в Бога и когато изразяваме това с нашата изповед, Бог работи, изцелява и благославя, зачитайки нашата молитва и нашата вяра.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

18/05/2026

ЕРЕСИ, НЕБИБЛЕЙСКИ И КРАЙНИ УЧЕНИЯ И ПРАКТИКИ

ОТНОСНО БОЖЕСТВЕНОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ
- Иван Врачев

В течение на времето учението на вярата достигнало до крайната идея, че божественото изцеление винаги ни принадлежи и е абсолютно гарантирано за всеки вярващ, а ние го усвояваме чрез правилна вяра, която се изявява чрез правилна изповед.

Ще поясня тази идея със следната илюстрация: Божественото изцеление, а също и останалите благословения са ни дадени вече от Бог и са винаги на наше разположение – като депозирана сума в нашата банкова сметка, като дебитната карта е в нашите ръце. От нас се очаква само да отидем и чрез правилната вяра и правилната изповед да си „изтеглим“, т.е. да усвоим това, което вече ни принадлежи и е депозирано в нашата сметка. Това означава, че божественото изцеление и другите благословения не зависят вече от Бога – защото Той вече ни ги е дал, а зависят изцяло и единствено от нас – от нашата правилна вяра и изповед.

Това води и до следното заключение: Тъй като божественото изцеление ни принадлежи, ако някой болен не бъде изцелен, това означава, че или няма вяра, или има някаква друга духовна пречка – например налице е грях в неговия живот.

Аз вярвам в божественото изцеление, вярвам, че в изкупителното Си дело Исус Христос е понесъл рани за нашето изцеление. Но също така вярвам и в Божията суверенна и върховна воля. Вярвам, че докато сме на тази земя, Бог изцелява, но изцелението не е задължително гарантирано и не зависи само и единствено от нас, а продължава да зависи от Бога. Разбира се, много често пречките за изцеление са в самите нас. Затова се нуждаем да изпитваме себе си, да постоянстваме в усърдна молитва и във вяра, като оставим резултата в Неговата ръка.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев
https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/
Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

14/05/2026

УЧЕНИЕТО НА ВЯРАТА (Faith Teaching) и движението „СЛОВО НА ВЯРА“ (Word Of Faith Movement)
- Иван Врачев

Учението на вярата възникнало през 60-те години на 20 в., като основен идеолог и учител е Кенет Хегин (1917-2003), който приел идеите на Е. У. Кениън (Essek William Kenyon – 1867–1948). Самият Кенет Хегин бил изцелен през 1934 г. от пълна парализа чрез личната си вяра съгласно Марк 11:23-24.

23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. (Марк 11:23-24)

Първоначално той пастирувал малки баптистки църкви и църкви на Асамблеи на Бога. След това като евангелизатор се свързал със съживителното по онова време движение „Гласът на изцеление“ (Voice of Healing Revival), в което служел заедно със служители като А. Алън, Орал Робертс, Гордън Линдзи и Т.Л. Осборн.

Да си припомним, че още в самото си начало петдесятното движение стъпило върху четири основни доктрини:

Исус Христос – Спасител
Исус Христос – Изцелител
Исус Христос – Кръщаващ в Святия Дух
Исус Христос – идващ скоро Цар
Но в течение на десетилетията истината за божественото изцеление започнала да заглъхва. Съживителните евангелизационни и изцелителни събрания в големи шатри на служители от съживителното движение „Гласът на изцеление“ отново събудили вярващите за истината за божественото изцеление, но чрез специално призованите от Бога евангелизатори, практикуващи духовните дарби. Въпреки някои крайни твърдения учението на вярата в своя начален етап довело до възстановяването на истината, че божественото изцеление е достъпно за всеки повярвал чрез лична молитва и вяра.

С течение на годините учението на Кенет Хегин било прието от различни харизматични служители, които го разпространявали и доразвивали. Така възникнало движението, познато под името: „Слово на вяра“ (“Word of Faith).

По-нататък за съжаление движението „Слово на вяра“ развило и някои крайни идеи и доктрини, които излизат извън баланса на Божието Слово.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki/ (СЕПЦ)

12/05/2026

УЧЕНИЕТО ЗА ХИПЕРБЛАГОДАТТА
- Иван Врачев

Учението за хиперблагодатта (hypergrace) е изградено върху Реформаторското богословие (калвинизма), но е отишло до особено опасна крайност. То се появи в България (по моя информация) още през 90-те години на миналия век. По-късно в страната ни започнаха дейност мисионери от южнокорейската Мисия „Блага вест“ (Good News Mission), които (по моя информация) усилено се стремят да осъществяват контакти с църкви от нашето движение и да ги привлекат към тяхната мисионерска дейност.

В последно време в страната ни много се засили влиянието на пастор Джоусеф Принс (Сингапур), който има вече не малък брой последователи. Неговото учение представлява една смесица от учението на вярата и други идеи, типични за харизматичните движения, съчетано с крайния калвинизъм, прераснал в учението за хиперблагодатта.

Учението за хиперблагодатта се появява в отговор на друга опасна крайност в евангелското християнство – легализма, който извежда на преден план човешките усилия за спечелване на Божието благоволение чрез дела и за усъвършенстване на вярващите чрез спазване на правила и наредби, отнасящи се за личния им живот или за църквата. Но както едната крайност, така и другата са еднакво опасни и ни отклоняват от пълнотата в Христос.

Положителната страна в учението за хиперблагодатта се състои наблягането на действието на Божията благодат във всеки, който е спасен, и в особеното ударение, което се поставя, в нашата духовна позиция и идентичност в Исус Христос. Опасността обаче е, че истината за нашата идентичност в Исус Христос се издига до крайност, като я представя половинчато и едностранчиво, като се набляга на силата на изкупителното дело на Исус Христос, но се пренебрегва необходимостта от нашето съучастие с Божията благодат и нашата отговорност в процеса на освещението. И макар че официално не се толерира живота в грях, всъщност се отхвърлят основни библейски истини и практики, свързани със справянето с греха, като: изобличението на Святия Дух спрямо вярващия, който е съгрешил, покаянието, изповедта и съпротивата „до кръв в борбата … против греха“ (Евр. 12:4).

Най-важни опасности от учението за хиперблагодатта във варианта, проповядван от Джоусеф Принс:

1. Отхвърля се безусловния авторитет и целостта на Божието Слово. Според това учение всичко, което е записано в Свещеното Писание ПРЕДИ КРЪСТА НА ХРИСТОС, не се отнася за нас – то е било валидно под Стария Завет, а ние живеем вече под Нов Завет, сключен чрез проливането на Христовата кръв на кръста. Това включва например целия Стар Завет включително и Десетте заповеди, които могат само да ни вменяват съзнание за грях и да ни депресират. Също така Проповедта на планината и всички поучения на Исус Христос ПРЕДИ КРЪСТА не се отнасят за нас. Това се отнася и за Господната молитва, в която се казва: „и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници“ (Мат. 6:12).

2. В момента на нашето новорождение, Бог опрощава всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи. Ние имаме нова идентичност в Исус Христос, което означава, че ние вече сме праведни пред Бога и никакъв грях не може да ни изведе от това състояние, т.е. Бог повече не ни вменява никакъв грях. Ако съгрешим, нашият грях е простен в аванс. Затова след първоначалното си обръщение към Бога не е необходимо да изповядваме повече свои грехове и да се покайваме. Ако изповядваме греховете си, това е израз на неверие и неприемане на нашата праведност, която имаме в Исус Христос. Святият Дух никога НЕ изобличава повярвалия за извършени грехове – това върши обременената ни съвест. Святият Дух винаги свидетелства в нас, за да ни увери в нашата праведност в Исус Христос.
Според мене това е най-опасният елемент от учението за хиперблагодатта, което притъпява бдителността на вярващите срещу греха, изключвайки необходимостта от възстановяване на общението ни с Бога чрез покаянието.

3. Безусловна сигурност в нашето спасение – всеки, който е новороден, категорично ще наследи вечното спасение и няма опасност да го изгуби. Според последователите на учението за хиберблагодатта ние – служителите от традиционните църкви, плашим вярващите, когато проповядваме, че трябва да бъдем бдителни и готови във всеки момент – било да се срещнем с Христос при физическата смърт, било за Грабването на църквата. Според тях няма никаква опасност новородени вярващи да се окажат неготови в момента на смъртта или Грабването на църквата.

4. Няма такова нещо, като недостойно участие в Господната вечеря. „Недостойното участие“, за което пише ап. Павел, се отнася за невярващите, а не за спасените, защото всички спасени вече сме достойни. Също така Джоузеф Принс насърчава вярващите да си правят и да взимат Господна вечеря самостоятелно по домовете си.

(Следва продължение)
Автор: Иван Врачев

https://revival.bg/lyjeuchenia/v-protestantstvoto/eresi-nebibleiski-uchenia-ivan-vrachev/

Оригинален източник: https://agbulgaria.org/2025/11/19/eresi-nebiblejski-i-krajni-ucheniya-i-praktiki (СЕПЦ)

Пророчески Глас

09/06/2026

06/06/2026

05/06/2026

28/05/2026

25/05/2026

22/05/2026

18/05/2026

14/05/2026

12/05/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Shortcuts

Featured

Share

Category