16/09/2026
ENG below
•••
ШИРОК ФОРМАТ #02: Над Сантяго вали
Плакат на Стефан Борисов
от колекцията на СОЦМУЗ
01.09. – 24.09.2026
Художествена галерия - Казанлък / Art gallery - Kazanlak
Централна сграда
•••
„Широк формат“ е поредица от изложби, в които СОЦМУЗ представя по един плакат от своята колекция и възможните разкази около него. Втората изложба от серията е посветена на плаката на художника Стефан Борисов към българо-френския цветен игрален филм „Над Сантяго вали“ от 1975 г. Режисьорът Елвио Сото разказва за началото на един от най-мрачните и изпълнени с насилие периоди от историята на Чили.
Чили. 11 септември 1973 г.
В ранните часове на деня части на чилийските военноморски сили завземат пристанищния град Валпараисо. Това е началото на преврат, довел до близо 17-годишна военна диктатура, начело с генерал Аугусто Пиночет. Три години по-рано, през 1970 г. в Чили са проведени президентски избори. Салвадор Алиенде, издигнат от коалицията „Народно единство“, става първият демократично избран президент с леви убеждения. Алиенде провежда поредица от реформи в икономиката, здравеопазването и образованието. В контекста на нарастващо вътрешнополитическо напрежение и външен икономически натиск чилийското общество сякаш е на прага на гражданска война. Възползвайки се от ситуацията, част от висшето военно ръководство подготвя свалянето на правителството. Официално началото на военната хунта е обявено след щурмуването на президентския дворец Ла Монеда в Сантяго и самоубийството на Алиенде. През следващите години хиляди чилийци ще бъдат убити, измъчвани или ще изчезнат безследно, а стотици хиляди са принудени да напуснат страната.
„Над Сантяго вали“ пресъздава тъкмо тази история на изборна победа, преврат и първи дни на разправа с поддръжниците на Алиенде. Елвио Сото, както и стотици други творци и интелектуалци, намира убежище в Европа и по-конкретно във Франция. От работата си в чилийската телевизията Сото, който лично познава Алиенде, отлично знае, че ако иска драмата на чилийския народ да достигне до широка публика, трябва да се обърне към „голямото кино“. В този момент между България и Франция вече има подписано споразумение за културен обмен, което позволява осъществяването на сътрудничество в областта на киното. Българският емигрант в Париж Дино Динев успява да убеди френските продуценти в благоприятните условия, които България би предоставила, най-вече значително по-ниските финансови разходи и подходящите локации. По думите на режисьора София напомня на Сантяго като атмосфера, а освен това намира външна прилика между българите и чилийците.
Перник. 14 май 1975 г.
Танкове и въоръжени войници обкръжават мащабен декор, построен на централния площад в Перник. Съоръжението пресъздава фасадата на президентския дворец Ла Монеда в Сантяго, докато в близост се намира откритият през 1957 г. Дворец на културата. Неговият интериор става част от мизансцена, в който Салвадор Алиенде, охраната му и близкото обкръжение защитават двореца от изпратените сухопътни и въздушни части на хунтата. За няколко дни Перник се превръща в столицата на Чили.
Наред с българските актьори, сред които Найчо Петров, Коста Цонев и Вера Дикова, режисьорът и продуцентите от френска страна привличат звезди на европейското кино като Биби Андершон, Жан-Луи Трентинян и Ани Жирардо. Въпреки премиерата по време на Международния филмов фестивал в Париж и световното разпространение филмът не постига очаквания успех и довежда френската продуцентска къща Les Films Marquise до банкрут.
Плакатът на Стефан Борисов е решен в симетрична композиция от стилизирани елементи, насочващи към епизоди от филма. От горното поле на листа „падат“ множество фотоколажирани куршуми, директна препратка както към насилието, така и към самото заглавие. „Над Сантяго вали“ е кодирано съобщение в сюжета на филма, излъчено по радиото в сутрешните часове на 11 септември 1973 г. като предупреждение към привържениците на Алиенде. В действителност навън е слънчев ден.
Kонструираното в обем заглавие напомня на металическите отражения на военни каски или ограждения, от които се стича кръвта на жертвите на преврата и последвалия режим. Успоредните линии, рамкиращи плаката, реферират към лекоатлетическата писта на националния стадион в Сантяго, който е превърнат във временен концентрационен лагер. Именно експериментите с фотография и типография характеризират творчеството на художника Стефан Борисов, за което свидетелства и представеният тук плакат.
Стефан Борисов (1921 – 1997) започва кариерата си като самоук художник на плакати в края на 40-те години на миналия век. Оттогава работи в „Българска кинематография“, държавната структура, която държи монопола на производството и разпространението на филми по времето на социализма. През 1969 г. Борисов завършва графика и приложна графика в Университета за приложни изкуства във Виена. След като се завръща в България, е назначен като художествен редактор в отдела за реклама и пропаганда към Държавно предприятие „Разпространение на филми“, който отговаря за поръчката на филмови плакати за цялата страна.
Стефан Борисов е сред малкото художници, които се ангажират основно със създаването на филмови плакати. Участва във всички Общи изложби на приложната графика и в чуждестранни форуми като Международното биенале на плаката във Варшава и Международно биенале за приложна графика в Бърно.
•••
Екипът на СОЦМУЗ благодари на Българска национална филмотека, на Мариана Ангелова, Росен Спасов, Петя Терзиева от Регионална библиотека „Светослав Минков“ в гр. Перник, Васко Василев и Андрес Сааведра Бараона.
Екип, работил по изложбата:
Куратор: СОЦМУЗ (Жени Дечева, Никол Дечева, Никола Михов)
Координатор: Любен Малчев
Дизайнери: Никол Дечева, Георги Шаров
Технически асистент: Кирил Георгиев
Преводач: Джоана Брадшоу
Коректор: Лора Султанова
Печатни материали: IviArt и Bulged
Инсталационни фотографии: Никол Дечева
Модулна изложбена стена: P.O.N.Y. Architects / Proponents of New Yardscapes
———
WIDE FORMAT #02: IT’S RAINING ON SANTIAGO
A poster by Stefan Borisov
from the SOCMUS Collection
01.09.–24.09. 2026
Kazanlak Art Gallery, Main Building
Художествена галерия - Казанлък / Art gallery - Kazanlak
•••
Wide Format is a series of exhibitions in which SOCMUS presents a single poster from its collection, along with the possible stories surrounding it. The second exhibition in the series is devoted to the poster created by artist Stefan Borisov for the Bulgarian-French colour feature film It's Raining on Santiago (1975), in which director Helvio Soto recounts the start of one of the darkest and most violent periods in Chile's history.
Chile. 11 September 1973.
In the early hours of the morning, units of the Chilean navy seize the port city of Valparaíso. This is the beginning of a coup that would lead to nearly seventeen years of military dictatorship under General Augusto Pinochet. Three years earlier, in 1970, Chile held presidential elections. Salvador Allende, put forward by the Popular Unity coalition, became the country's first democratically elected president of the left. Allende carried out a series of economic, healthcare and educational reforms. Amid mounting domestic political tension and external economic pressure, Chilean society seemed poised on the brink of civil war. Seizing the moment, part of the senior military leadership prepared to bring down the government. The military junta's takeover was formally declared after the storming of the presidential palace, La Moneda, in Santiago, and Allende's su***de. In the years that followed, thousands of Chileans would be killed, tortured or made to disappear, and hundreds of thousands forced to leave the country.
It's Raining on Santiago recreates precisely this story of an election victory, a coup, and the first days of reprisals against Allende's supporters. Helvio Soto, like hundreds of other artists and intellectuals, found refuge in Europe, and in France in particular. From his years in Chilean television, Soto—who knew Allende personally—understood that if the drama of the Chilean people was to reach a wide audience, he would have to turn to “the big screen”. By this point Bulgaria and France already had a cultural exchange agreement in place, allowing cooperation in the field of cinema. Dino Dinev, a Bulgarian émigré living in Paris, managed to convince the French producers of the advantages Bulgaria could offer; above all, significantly lower costs and suitable locations. In the director's own words, Sofia reminded him of Santiago in atmosphere, and he also noted a physical resemblance between Bulgarians and Chileans.
Pernik. 14 May 1975.
Tanks and armed soldiers surround a massive set built in Pernik's central square, recreating the façade of the presidential palace, La Moneda, in Santiago, close by the Palace of Culture, which opened in 1957. Its interior becomes part of the mise-en-scène in which Salvador Allende, his bodyguards and his inner circle defend the palace against the junta's land and air forces. For a few days, Pernik becomes the capital of Chile.
Alongside Bulgarian actors including Naicho Petrov, Kosta Tsonev and Vera Dikova, the director and the French producers brought in stars of European cinema such as Bibi Andersson, Jean-Louis Trintignant and Annie Girardot. Despite premiering at the Paris International Film Festival and going into worldwide distribution, the film failed to achieve the expected success, and drove the French production company Les Films Marquise into bankruptcy.
Stefan Borisov’s poster is built on a symmetrical composition of stylised elements pointing to moments from the film. Photo-collaged bullets rain down from the upper section of the page – a direct reference both to the violence and to the title itself. “It’s Raining on Santiago” was a coded message within the film’s plot, broadcast over the radio in the early hours of 11 September 1973 as a warning to Allende’s supporters. In reality, it was a sunny day outside.
The three-dimensional lettering of the title recalls the metallic sheen of military helmets, or of fencing down which the blood of the coup's and the regime's victims runs. The parallel lines framing the poster refer to the athletics track at the national stadium in Santiago, which was turned into a makeshift concentration camp. It is precisely this kind of experimentation with photography and typography that characterises the work of artist Stefan Borisov, as the poster shown here demonstrates.
Stefan Borisov (1921–1997) began his career as a self-taught poster artist in the late 1940s. From then on he worked at Bulgarian Cinematography, the state body that held the monopoly on film production and distribution throughout the socialist period. In 1969 Borisov graduated in graphic art and applied graphic design from the University of Applied Arts in Vienna. On his return to Bulgaria he was appointed art editor in the advertising and propaganda department of the Film Distribution state enterprise, which commissioned film posters for the whole country.
Stefan Borisov was among the few artists to work primarily on film posters. He took part in every General Exhibition of Applied Graphics, as well as international forums including the International Poster Biennial in Warsaw and the International Biennial of Applied Graphic Art in Brno.
•••
The SOCMUS team would like to thank the Bulgarian National Film Archive, Mariana Angelova, Rosen Spasov and Petya Terzieva of the Svetoslav Minkov Regional Library in Pernik, Vasko Vasilev and Andrés Saavedra Baraona.
Exhibition team:
Curators: SOCMUS (Jenny Decheva, Nikol Decheva, Nikola Mihov)
Coordinator: Lyuben Malchev
Designers: Nikol Decheva, Georgi Sharov
Technical assistant: Kiril Georgiev
Translator: Joanna Bradshaw
Proofreader: Lora Sultanova
Print materials: IviArt and Bulged
Installation photos: Nikol Decheva
Modular exhibition wall: P.O.N.Y. Architects / Proponents of New Yardscapes
