Transparency International Bulgaria

06/10/2026

‼️Прозрачността при обществените поръчки трябва да започва още преди да бъде обявена процедурата.

🎯 Това подчерта изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов в интервю за рубриката „Евранет +“, посветено на промените в системата на обществените поръчки и рисковете от корупционни практики в Европейския съюз.

‼️ Още при планирането трябва да е ясно защо е необходим даден разход, как е определена обществената потребност и защо са избрани конкретните параметри на поръчката.

💡Асоциация „Прозрачност без граници“ заедно с граждани наблюдава обществени поръчки и проследява рискове при разходването на публични средства. Сред сигналите, които могат да насочат вниманието към потенциални проблеми, са процедури с един кандидат, повтарящи се изпълнители и потенциална свързаност между фирми.

📌 Тези сигнали не са сами по себе си доказателства за нарушение, но поставят въпроса: как институциите използват информацията и предприемат ли действия?

„Информация има, въпросът е как институциите я използват и кога ще започнат да имат достатъчно желание да изпълнят ангажиментите си по закон“, подчерта Калин Славов.

🔎 Как работим по темата за гражданското наблюдение на обществените поръчки и какви рискове проследяваме, може да видите тук: https://transparency.bg/our-work-2/

Чуйте цялото интервю на Калин Славов за „Евранет +“ и от страницата на БНР:
https://bnrnews.bg/horizont/post/537734/evropeyskiyat-sayuz-s-novi-po-strogi-pravila-za-obshtestvenite-porachki

Обществените поръчки представляват близо 15 % от БВП на Европейския съюз - или около 2,5 трилиона евро годишно. От тях около 600 милиарда евро се регулират от правилата ....

01/10/2026

Данните на Европейската прокуратура дават още един поглед към риска при управлението на европейските средства.

Към 31 декември 2025 г. Европейската прокуратура отчита 267 активни разследвания, свързани с България, с оценени щети за около 1,7 млрд. евро. От тях 244 са свързани с измами при разходването на средства.

Само през 2025 г. са отчетени и 16 активни случая на корупция, свързана с измами при разходи, с оценени щети от 81,82 млн. евро. Важно е тези данни да се четат внимателно: активното разследване не е доказателство за извършено престъпление и не бива да се използва като такова.

Мащабът на финансовите интереси, които са обект на разследване, показва колко значима е зоната на риск около публичните и европейските средства. Това прави още по-важни превенцията, прозрачността и възможностите за независим граждански контрол върху тяхното управление.

👉 Инструменти за такъв контрол вече съществуват. Пактовете за почтеност и iMonitor дават възможност за независимо гражданско наблюдение, проследяване на обществените поръчки и по-голяма прозрачност при управлението и разходването на публични средства.

И тук логично възниква въпросът: защо държавата не използва вече съществуващите механизми за граждански контрол? И още по-важно ще се промени ли този подход през следващия програмен период и ще бъдат ли създадени реални възможности за системно прилагане на подобни инструменти при управлението на европейските средства?

👉 Повече за тези инструменти: https://integrity.transparency.bg/ и https://transparency.bg/i-monitor-2-0/

30/09/2026

През последните шест години България предприе редица законодателни и институционални промени и включи в законодателството си нови инструменти за превенция и противодействие на корупцията.
Когато мерките се приемат като отделни реакции на конкретни проблеми, трудно се вижда как те се свързват помежду си и какъв резултат трябва да постигнат в по-дългосрочен план.
Как да направим следващата крачка не поредната формална промяна, а работеща система?
Трябва да се стремим:
➡️ към по-ясно определени приоритети, които не се променят с всяка нова законодателна инициатива;
➡️ към политики, които се планират и оценяват не само според това дали са приети, а според реалното им приложение;
➡️ към по-добра координация между институциите, които имат различни роли в превенцията и противодействието на корупцията;
➡️ към устойчивост така че мерките да не зависят единствено от конкретен момент, институция или политически цикъл.
Вижте целия анализ и констатациите за България и останалите европейски държави на нашия уебсайт: https://transparency.bg/kogato-pravilata-ne-rabotyat-evropeiskiyat-antikorupcionen-deficit-ostava/
Анализът е част от работата на Асоциация „Прозрачност без граници“ по проекта Strengthening EU Collaboration to Uncover and Resist Emerging Corruption (SECURE), съфинансиран от Европейската комисия.

29/09/2026

На призовахме гражданите да използват правото си на достъп до информация активно с Transparency International
Защо това е важно?
За да знаем кой влияе върху процеса на вземане на решения на най-високо ниво!
За да знаем дали публичните средства се харчат прозрачно, ефективно и отчетно!
За да вземаме информирани решения!
Само за последните четири месеца Асоциация “Прозрачност без граници” и нашите доброволци - граждански наблюдатели на обществени поръчки изпратихме повече от 20 запитвания по Закона за достъп до обществена информация до възложители от публичния сектор - министерства, агенции, общини, с които да разберем дали:
- се спазват изискванията на закона за обществените поръчки;
- възложителите разходват средствата за целите, за които са предвидени;
- кандидатите се позовават на търговска тайна правомерно;
- изпълнителите спазват условията на договорите.
Четете ни и на: https://transparency.bg/i-monitor-2-0/

28/09/2026

Институциите са длъжни да информират гражданите за решенията и действията, които засягат обществения интерес. Transparency International

А когато имаме достъп до тази информация, можем да задаваме въпроси, да изискваме отчетност и да участваме по-информирано в решенията, които засягат живота ни.

Независимо дали се интересуваме от човешките права, околната среда или от решенията, които засягат ежедневието ни, достъпът до информация ни помага да разбираме какво се случва и да защитаваме своите права и обществения интерес.

24/09/2026

Добрата антикорупционна политика не се изчерпва със създаването на закони, стратегии и процедури. Важното е те да работят на практика и да водят до реални резултати!

Данните на ОИСР в Anti-Corruption and Integrity Outlook 2026 ни напомнят именно такова разминаване при България. Страната покрива 60% от критериите за качество на стратегическата рамка, но само 50% от критериите за нейното прилагане на практика.

Разликата е още по-видима в отделни области. При конфликта на интереси България покрива 100% от регулаторните критерии, но 67% от тези за практика. При представителството на интереси резултатите са 20% и 0%, а при дисциплинарната система за държавните служители – 58% и 0%.

Това означава, че усилията трябва да се насочат не само към създаването и променянето на правила, а към по-доброто им прилагане, ефективния контрол и проследяването на резултатите.
🔎 Вижте повече в нашия анализ: https://transparency.bg/ne-lipsvat-pravila-lipsvat-rezultati/

21/09/2026

Кой влияе върху решенията, които ни засягат?

Когато бизнес, организация или друга заинтересована страна разговаря с публична институция, важен е не само резултатът, а и как се стига до него.

Първите общини вече подготвят правила за представителството на интереси: кой, кога и с кого може да се среща, какви теми се обсъждат и как тази информация става публична.

За гражданите това означава нещо много конкретно: да могат да проследят кой участва в процеса на вземане на решения и какви интереси и позиции са представени.

Новите правила не трябва да затварят обществения дебат, а да го направят по-прозрачен и проследим.

За Асоциация „Прозрачност без граници“ центърът на този процес е един: гражданите да могат да разбират как се формират решенията, които ги засягат. Именно през този критерий ще оценяваме качеството на правилата, които общините приемат.

Научете повече на: https://transparency.bg/koi-vliyae-vurhu-resheniyata-koito-ni-zasyagat/

18/09/2026

Асоциация „Прозрачност без граници" влиза в състава на Обществения съвет към Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество в Народното събрание!

Заедно с още 10 организации от неправителствения сектор ще работим по областта „Развитие на гражданското общество“.

Участието ни в този Обществен съвет е от изключително значение за нашата мисия. Чрез него ще насърчаваме по-активен диалог между гражданското общество и институциите, ще се застъпваме за по-добра законодателна среда за неправителствените организации и ще допринесем за по-широкото гражданско участие в обществения живот.

По-активното участие на гражданския сектор в такива формати е ярък пример за степента на ангажираност на неправителствения сектор и желанието да си взаимодейства с обществеността и институциите.

Вярваме, че силата на гражданското общество е в диалога и партньорството. Очакваме с ентусиазъм съвместната работа с останалите неправителствени организации и Народното събрание.
Следете нашата работа и тук: https://shorturl.at/vNXrR

17/09/2026

Излиза ли България от „сивия списък“ на FATF – какво следва?

По информация на Медиапул и Bloomberg, България се очаква да бъде извадена от „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия (FATF).

Това е важна стъпка, но и повод да погледнем отвъд самото излизане от списъка.

През периода на засилено наблюдение бизнесът се сблъсква с допълнителни проверки и административни изисквания при определени международни финансови операции. Затова устойчивото подобряване на средата означава не просто изпълнение на формални ангажименти, а работещи правила, ефективен контрол и по-добра координация между институциите.

Особено важно е да продължи работата по надеждната информация за действителните собственици на компаниите, контрола върху рисковите сектори и ефективното разследване на финансови злоупотреби и корупция.

Асоциация „Прозрачност без граници“ отдавна следи темата и работи за по-прозрачна, почтена и отговорна бизнес среда. Следващият въпрос е как този напредък ще се превърне в доверие, по-предвидима среда и по-малко неоправдани пречки пред бизнеса.
Повече по тази тема, прочетете тук: https://shorturl.at/sAeoh

15/09/2026

На Международния ден на демокрацията 15 септември участваме в дебата „Европейската гражданска инициатива: актуално състояние в България“

Благодарим на организаторите - групата на Европейския икономически и социален комитет „Европейска гражданска инициатива“ и оценяваме подкрепата на Икономическия и социален съвет на Република България и Българска търговско-промишлена палата за важния разговор.
Запознайте се с работата на Асоциация "Прозрачност без граници":
https://transparency.bg/15-september-international-democracy-day/