16/09/2026
124 години от рождението на
Камен Зидаров
Камен Зидаров, псевдоним на Тодор Събев Манев, е едно от най-влиятелните имена в историята на българската драматургия и театър през XX век. Роден на 16 септември 1902 г. в с. Драганово, Великотърновско, той извървява забележителен път от символистичната поезия до мащабните исторически и социални драми, които вълнуват поколения зрители.
Камен Зидаров започва творческия си път със стихове, в които усещането за усамотение и социален бунт се преплитат. Издава поетичните сбирки „Тишина“ (1936 г.) и „Антена“ (1938 г.), но истинското си призвание открива на театралната сцена след 1944 г.
Неговият драматургичен дебют е белязан от огромен успех с драмата „Царска милост“ (1948 г.). Пиесата, посветена на обществените сблъсъци и моралния избор, се превръща в класика и се играе стотици пъти на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ и из цялата страна. Зидаров притежава уникалния усет да изгражда напрегнати сюжети, в които личната драма на героя отразява съдбата на цяла една епоха.
Въпреки че пише пиеси на съвременна тематика и антифашестки сюжети („Блокада“, „За честта на пагона“), безспорният му връх остават неговите исторически драми. Сред тях блести шедьовърът „Иван Шишман“ (създаден между 1959 и 1962 г.). Творбата пресъздава трагичните и съдбоносни години преди падането на България под османска власт, фокусирайки се върху вътрешните терзания на владетеля и саможертвата в името на родината. Историческата му трилогия се допълва от силните пиеси „Калоян“ и „Боян Магесникът“.
Освен като писател, Камен Зидаров оставя трайна следа и като културен организатор. Той заема поста директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1949–1956) и на Военния театър, където активно подкрепя развитието на българското актьорско майсторство. Допринася за родната култура и с преводите си на големи руски класици като Александър Пушкин и Михаил Лермонтов.
До смъртта си на 10 декември 1987 г. в София, Камен Зидаров остава верен на своето верую – че изкуството трябва да гори в настоящето и да търси дълбоката истина за човека и неговата история. Неговото наследство го утвърждава като истински „зидар“ на модерния български театър.
Бихте ли искали да добавя по-детайлен анализ на някоя конкретна негова пиеса (например „Иван Шишман“ или „Царска милост“) или да разширя статията с информация за директорския му период в Народния театър?