27/09/2026
Поредният телевизионен репортаж в националния ефир, като този на БНТ-Пловдив- ни залива с удобни цифри и селективни статистики за осиновяването. Това обаче не е обективна журналистика, а чист институционален пиар. В материалите се канят да участват именно лица, чиято роля е да защитят официалната теза и да легитимират статуквото. За системните и структурни проблеми в сектора дори не се повдига въпрос. Алтернативна гледна точка липсва. Независимият експертен глас и потърпевшите семейства са изцяло изолирани, за да се запази медийният комфорт на проверяващите органи.
В тези репортажи няма да чуете неудобната истина за това как Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) и Отделите „Закрила на детето“ (ОЗД) администрират случаите и какви са реалните процедурни и финансови фактори, които предхождат вписването в регистъра за осиновяване.
Официалният проект на Министерския съвет за делегираните от държавата дейности за 2026 г. разкрива дълбок нормативен и финансов парадокс, който ощетява естествената семейна среда:
Изкуственото поддържане на административен оборотЗа превенция и работа с уязвимите родители в Център за обществена подкрепа (ЦОП) или в Комплексите за социални услуги държавата заделя скромния стандарт от 5 184 евро годишно на потребител. Тъй като бюджетът на доставчиците на социални услуги зависи изцяло от запълнения капацитет, налице е институционален интерес казусите да бъдат задържани в системата. Вместо ефективно и бързо стабилизиране на родителите, процедурите се удължават във времето чрез изискване на нови направления от ДСП, което превръща уязвимия родител в инструмент за финансово отчитане на дейност.
Резервният капан на резидентната грижаКогато превенцията на ниво ЦОП се окаже неуспешна, системата задейства скъпоструващия апарат на извеждането. Настаняването на дете в Център от семеен тип (ЦНСТ) за деца без увреждания струва на държавния бюджет 20 284 евро годишно. При децата с увреждания стандартът нараства на 25 135 евро, а при необходимост от постоянни медицински грижи достига 35 300 евро на година за едно дете. Вместо тези суми да се инвестират превантивно в икономическото укрепване на биологичното семейство, те се насочват към издръжка на институционалната машина, ефективно санкционирайки материалните дефицити на родителите.
Парадоксът на приемната грижа спрямо биологичните родителиКъм този финансов модел се добавя и професионалната приемна грижа, която се субсидира чрез заплати за приемните родители, съчетани с месечни средства за издръжка на детето и допълнителни добавки за деца с увреждания. Професионалният приемен родител получава възнаграждение по договор за извършването на услуга, което често надвишава доходите на едно средностатистическо семейство в икономически слабите региони. От гледна точка на семейната психология и правото, възниква сериозен морален и държавнически въпрос: Защо държавата отказва да предостави същия този финансов и експертен ресурс на биологичните родители в криза, а предпочита да плаща на трети лица, за да отглеждат същите тези деца? Инвестирането в заместваща семейна грижа, вместо в биологичния корен, е стратегия, която узаконява разделянето на семейства на база бедност.
Липсата на прозрачност и въпросът за сигурносттаСистемата измерва капацитет и усвоени бюджети, но напълно отказва да анализира дългосрочните последствия. Официалната статистика на АСП отчита изолирани трагични инциденти — като случаите с починали деца под приемна грижа през 2020 г. в Търговищко и през 2022 г.. Тези събития обаче се представя за пред обществото в силно фрагментиран вид, оформени като нисък процент от общия брой „излезли от услугата“. Това поставя сериозни въпроси относно реалната обективност на публичните данни, качеството на първоначалния подбор на приемните семейства и занижения текущ контрол от страна на проверяващите органи.
Паралелно с това ОЗД често прилага деструктивния модел на административно ограничаване на контактите между биологичния родител и настаненото дете. След изтичане на законовата рамка, липсата на посещения (предизвикана от чиновнически пречки) се изтъква пред съда като доказателство, че „родителят е изоставил детето“ – твърдение, което в много случаи не съответства на обективната реалност.Абсурдите се затварят в кръг: подготвени родители, преминали през пълните курсове, биват преследвани от субективизъм, докато темата за провалените последващи „разсиновявания“ остава пълно медийно табу. Социалната политика не следва да се оценява по обема на усвоения ресурс, а по това дали успява да запази и защити детето в естествената му семейна среда.
Близо 800 деца са вписани в Националния регистър за пълно осиновяване, като по-голямата част от тях са на възраст над 5 години, често с братя и сестри, с които не трябва да се разделят, някои и със здравословни проблеми. Срещу това утвърдените желаещи кандидат-осиновители са над 1500. В приемни семейства или в институционални центрове обаче са настанени близо 4500 деца, които чакат да бъдат вписани в Регистъра за осиновяване, а дотогава с тях и биологичните им родители се провеждат различни мерки за реинтеграция. Понякога тези процедури продължават с години, а това намалява възможностите за осиновяване на децата. Вижте повече във видеото в първия коментар.