06/10/2026
26 километра плуване в открити води между Манхатън и Ню Джърси — срещу приливи и вълни, танкери и фериботи.
За да преминат това разстояние, двама плувци трябва да се движат в синхрон, защото единият не чува и почти не вижда. Другият е неговите очи, уши и ориентир в океана.
Българинът Марин — водач на американката Кати.
Двамата тренират плуване в един отбор от няколко години. Марин е непрофесионален плувец, който постоянно тества себе си срещу Атлантическия океан, баща на наш ученик и невероятен човек.
Кати е 60-годишна триатлонистка — плува, бяга и кара колело. Има увредени слух и зрение, затова за нея спортът означава не само физическа подготовка, но и доверие в човека, който я води.
През 2024 г. Кати решава да преплува 30-километров участък около Манхатън - между мостовете Куомо и Верезано. Трябва ѝ водач и кани Марин. Той веднага приема, защото освен отговорност, за него това е и тест за собствената му издръжливост. Двамата плувци изминават само 16 км, защото кракът на Кати се схваща и тя не може да продължи. Плуването приключва. Но не и историята.
На 12 септември 2026 година, по повод 100 години от историческото преплуване на Ламанша от Гертруда „Труди“ Едерле — първата жена, преминала Английския канал сама — Марин и Кати отново застават рамо до рамо във водата.
Тръгват от Манхатън с два каяка и лодки за техническа поддръжка. Пред тях са 26 километра открити води до North Point в Sandy Hook, Ню Джърси.
Още в началото условията се оказват по-тежки от очакваното. Приливите са по-високи, а през първите няколко часа двамата плуват срещу течението.
След моста Verrazzano има опасно стеснение и точно тогава ситуацията се влошава. Вълните многократно ги заливат, избутват ги под водата и ги принуждават да се движат на зигзаг.
От каяците Марин чува:
„Завийте на 90 градуса! Танкери и големи вълни! Завийте на 90 градуса!“
Кати не чува и почти не вижда, а двамата са свързани с въже. Марин постепенно променя посоката и я извежда встрани, за да освободят пътя на големите танкери, минаващи покрай тях.
След 6 часа и 52 минути плуване двамата достигат до Sandy Hook, Ню Джърси.
Това не е просто история за плуване.
Това е история за човека, който те води, когато зрението и слухът не са достатъчни. История за доверието и за силата на човешката воля.
Днес Марин ни разказва всичко това с усмивка, докато седи до своя син Христо, който тази година завършва 12 клас в нашето училище.
Двамата споделят любовта към водата и спорта. Бащата плува от 6-годишен, синът — от 4-годишен, и за тях плуването е част от живота.
Marin Grigorov, гордеем се с теб!
Продължавай да търсиш следващия хоризонт и да доказваш колко далеч може да стигне човек, когато не се страхува.
Обич от всички нас 🤍🤍🤍